Решение по дело №2092/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 111
Дата: 9 януари 2024 г.
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20234110102092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Велико Търново, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110102092 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит *от 02.11.2022г.,
съгласно който последният получил сумата от 2500 лв., като се задължил да я върне в срок
до 31.01.2023г. на една погасителни вноски в общ размер на 2747,50 лв., заедно с
начислената възнаградителна лихва, като плати и такса за експресно разглеждане на
документи от 42 лв. Изтъква се, че на падежа ответникът не е изпълнил задължението си
като е изпаднал в забава и дължи заплащане на сумите от 2500 лв. за главница, 247,50 лв. за
договорна лихва, 42 лв. за такса за експресно разглеждане на документи и 55,02 лв. за
обезщетение за забава за периода от 01.02.2023г. до 10.04.2023г. Ищецът твърди, че за
вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1083/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Изтъква се,
че претендираните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение са дължими, поради
което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено
съществуването им както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 02.11.2022г. между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен
Индивидуален договор за потребителски кредит *. Кредиторът се задължил да предостави
на кредитополучателя сумата от 2500 лв., която последният следвало да върне заедно с
начислената възнаградителна лихва от 247,50 лв. в срок до 31.01.2023г. Ответникът се
съгласил да заплати и такса от 1500 лв. в горепосочения срок за ползване на допълнителна
услуга за експресно разглеждане на документи, която според т. 4 от Общите условия на
договора гарантирала получаване на отговор по искането за отпускане на кредита до 15
минути от момента на подаването. В деня на сключване на договора кредиторът изпълнил
задължението си като превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка сумата от
2500 лв. Поради липса на плащане на падежа, на 11.04.2023г. кредиторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение относно вземанията от 2500 лв. за главница, 247,50 лв. за
договорна лихва, 42 лв. за такса за експресно разглеждане на документи и 55,02 лв. за
обезщетение за забава за периода от 01.02.2023г. до 10.04.2023г., във връзка с което е
образувано частно гражданско дело №1083/2023г., по описа на Великотърновския районен
съд. Съдът уважил искането като срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение, в
което ответникът изложил становище, че не дължи вземанията.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните е възникнало валидно заемно правоотношение, което е сключено по
смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът е
изпълнил задължението си да предостави необходимата преддоговорна информация на
потребителя като след получаване на съгласие от негова страна е превел по банковата му
сметка 2500 лв. Ответникът е следвало да върне предоставеното финансиране заедно с
начислената възнаградителна лихва от 247,50 лв. до 31.01.2023г. като липсват доказателства
за изпълнение на задължението. Забавата на кредитополучателя е довело до възникване на
правото на кредитора да претендира обезщетение в размер на законната лихва от 55,02 лв. за
периода от 01.02.2023г. до 10.04.2023г. За горепосочените вземания е издадена и заповедта
за изпълнение по частно гражданско дело №1083/2023г., по описа на Великотърновския
районен съд, като предявените искове в тази част са основателни и следва да бъдат уважени.
Претенцията за установяване съществуването на вземането от 42 лв. за такса за експресно
разглеждане на документи е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Уговорката в
Общите условия за начисляването на таксата е нищожна поради противоречие със забраната
въведена с чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, защото е свързана с усвояване
на кредита.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 1145,93 лв., както и разноските за държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 1011,72 лв., направени в производството по издаване на заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №1083/2023г., по описа на Великотърновския
районен съд.
2
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Й. М. М. с ЕГН: ********** *, че дължи на *,
сумите от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - главница, 247,50 лв. /двеста четиридесет
и седем лева и петдесет стотинки/ - договорна лихва, 55,02 лв. /петдесет и пет лева и две
стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 01.02.2023г. до 10.04.2023г.,
представляващи задължения по Индивидуален договор за потребителски кредит * от
02.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2023г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №454 от 13.04.2023г. по частно гражданско дело №1083/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу Й. М. М. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуването
на вземането от 42 лв. за такса за експресно разглеждане на документи, представляваща
задължение по Индивидуален договор за потребителски кредит * от 02.11.2022г., за което е
издадена заповед за изпълнение №454 от 13.04.2023г. по частно гражданско дело
№1083/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Й. М. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 1145,93 лв. /хиляда сто
четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото
разноски както и сумата от 1011,72 лв. /хиляда и единадесет лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1083/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1083/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3