О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Варна, 01.06.2018 г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито
заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕЯН ДЕНЕВ
МИЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Деян Денев ВЧНД № 517 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
С определение
№ 684 / 24.04.2018 г., по ЧНД № 1853 / 2018 г. на ВРС, постановено във връзка с
подадена от Я.И.Я. жалба срещу постановление от 28.03.2018 г. на ВРП, с което
на основание 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по
ДП № 33 / 2018 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна, образувано за престъпление
по чл. 326, ал. 1 от НК е прекратено производството по делото, а жалбата
подадена от Я.И.Я. върната като процесуално недопустима – подадена от лице
нямащо качеството пострадал от престъпление.
Срещу така
цитираното Определение на ВРС е подадена частна жалба на основание чл. 243, ал.
7 от НПК от Я.И.Я., с който се иска отмяна на постановеното определение.
Въззивният
съд в рамките на проверката намира, че първоинстанционния съд е постановил
законосъобразно определение, с оглед мотивите съдържащи се него, като вярно е
заключено, че съдът е сезиран от лице, нямащо процесуалното качество на
пострадал, респ. неговата жалба е процесуално недопустима и като такава не може
да ангажира съда за акт по същество.
В
тази връзка, въззивният съд възприема изцяло изложеното от ВРС, че от
цитираното престъпление, с оглед неговото систематично място и обществените
отношения които защитава не може да има пострадало или ощетено юридическо лице.
В допълнение на горното, от посоченото престъпление няма и как да бъдат
причинени преки, още по-малко непосредствени вреди, т.е жалбоподателят Я. не разполага с правата визирани в чл. 75 и чл.
84 от НПК, респ. с право на жалба по реда на чл. 243, ал. 3 и по чл. 244, ал. 5
от НПК. Това налага определяне жалбата като процесуално недопустима,
обстоятелство ограничаващо произнасянето по нея по същество.
По
комплициран е въпроса с основанието, на което се е произнесъл ВРС – чл. 323,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 243, ал. 4 от НПК. Както бе посочено по-горе, като краен
акт Определението е правилно /тъй като поражда правилните правни последици/, но
произнасянето по него е следвало да не излиза извън пределите на процедурата по
чл. 243, ал. 4 от НПК. В рамките на същата, съдът при горните констатации е
следвало единствено да остави жалбата без разглеждане, като процесуално
недопустима, като не е било и нужно да прекратява собственото си производство,
както и да връща жалбата. Принципно процесуалното действие „връщане на жалба“
се извършва при необразувано производство /в рамките на преписка/, като то дори
е формално, тъй като копие от жалбата остава по преписката /при нужда от
инстанционна проверка/. Разбира се настоящото произнасяне няма общо със
залегналата процедура в чл. чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК, която най-малкото
ангажира въззивния съд за проверка по друг ред – този посочен в чл. 323, ал. 2
от НПК, респ. по чл. 345 от НПК, а чл. 243, ал. 5 - 8 от НПК са недвусмислени.
С оглед гореизложеното въззивният съд счита,
че определението на ВРС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата на Я.И.Я. оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Следва да се
укаже на Я.И.Я., че може да реализира идентични права по реда на чл. 243, ал.
10 от НПК, чрез сезиране на горестояща прокуратура, доколкото липсата на
съдебен акт по същество, не преклудира правото на горестоящ прокурор да се произнесе
по спора.
Водим
от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 684 / 24.04.2018 г., постановено по
ЧНД № 1853 / 2018 г. на ВРС, с което е оставена без
разглеждане жалбата на Я.И.Я., ЕГН: ********** срещу постановление от 28.03.2018
г. на ВРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 33 / 2018 г.
по описа на ОД на МВР гр. Варна, като НЕДОПУСТИМА.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.