№ 23
гр. Варна, 08.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20253100900610 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ник-Сот ГРУП“
ООД (в несъстоятелност), чрез синдика Т. И., гр. *******, с която предявени в
условия на обективно евентуално съединяване искове против ЧСИ Л. С., рег.
№ ******* на КЧСИ, с район на действие ОС – Варна.
Исковата молба е редовна, като търсената отговорност (главен и
евентуален иск) е прецизирана с молба с вх. № 32545/11.11.2025 г.
Сезиран е родово компетентен съд, с оглед цената на предявените
искове. Съдът приема, че исковете са допустими, предвид твърденията на
ищеца за наличие на деликт, причинил имуществени вреди на масата на
несъстоятелността на ищцовото дружество, в условията на евентуалност – за
неоснователно имуществено разместване, довело до обедняване
патримониума на едната страна и обогатяване на другата, във връзка с
проведено принудително изпълнение. Исковете са предявени при наличие на
предвидените в закона положителни и липса на отрицателни процесуални
предпоставки, поради което производството е допустимо.
Ищцовото дружество (в несъстоятелност) е освободено от заплащане на
държавна такса и разноски, на осн. чл. 620, ал. 5 ТЗ.
Производството по делото се разглежда по общия съдопроизводствен
ред.
В срока за писмен отговор, ответникът е депозирал такъв, в който на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, е отправил искане за привличане на трето
лице – помагач: „ЗК Лев Инс“ АД, гр. София. Обосновал е правния си интерес
със сключената между него и застрахователното дружество застраховка
„Професионална отговорност“, съгласно застрахователна полица №
1318240000061, за периода от 15.11.2024 г. до 24:00 часа на 14.11.2025 г.
(обхващаща исковия период), както и предвид функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от деликтната отговорност на ЧСИ при и
по повод изпълнение на професионалната му дейност, обуславящи
приложението на чл. 223, ал. 2 ГПК, третото лице да бъде подчинено на
мотивите на постановеното по делото решение, поради което искането
следва да бъде уважено.
1
На ответника, по реда на чл. 143, ал. 1 вр. чл. 145, ал. 1 ГПК, следва да
се укаже, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да уточни дали начислените по изпълнителното дело
такси/разноски, за които се спори (обикновени и пропорционални), са с
включен ДДС. Горното уточнение, съдът намира за необходимо, с оглед яснота
досежно размера на сезиралите съда искови претенции.
Писмените доказателства, представени от страните, ще бъдат допуснати
до приемане, като относимостта им ще бъде ценена по същество, с
изключение на: 1/ заверени преписи от съдебни актове (решения), намиращи
се на: л. 21 – 23 вкл.; л. 48 – 52 вкл.; л. 58 – 61 вкл.; л. 93 – 96 вкл. и л. 104 –
109 вкл. по делото; 2/ извадка от презентация на тема „Законодателни промени
в производството по несъстоятелност и стабилизация от дата 26.10.2023 г., на
л. 110 – 111 по делото, тъй като не представляват писмени доказателства, по
смисъла на ГПК, но следва да бъдат приети по делото за сведение.
Няма направени други доказателствени искания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба на „Ник-Сот
Груп“ ООД (в несъстоятелност), гр. Варна, чрез синдика Т. И., с която са
предявени в условията на обективно, евентуално съединяване следните
осъдителни искове: 1/ главен иск, с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл.
74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 161 191,87 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени на масата на несъстоятелността на дружеството (формирана
като сбор от обикновени и пропорционални такси/разноски, в т. ч. по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 1163/2024 г.), поради
незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител (отказ да бъде
преведена по специалната сметка на синдика), респ. задържането й вследствие
реализирана публична продан на недвижими имоти, собственост на
несъстоятелния търговец, заедно с мораторната лихва в размер на 2 239,76
лева, изчислена върху сумата от 161 191,87 лева, считано от 20.08.2025 г.
(датата на поканата до ЧСИ да преведе процесната сума) до датата на
подаване на исковата молба в съда 30.09.2025 г., ведно със законната
лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата
молба – 01.10.2025 г. (дата на пощенско клеймо) до пълното изплащане на
сумата; 2/ в условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати
сумата от 161 191,87 лева, разпределена/задържана от негова страна без
основание, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, заедно с
мораторната лихва в размер на 2 239,76 лева, изчислена върху сумата от
161 191,87 лева, считано от 20.08.2025 г. (датата на поканата до ЧСИ да
преведе процесната сума) до датата на подаване на исковата молба в съда
30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница
от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2025 г. (дата на пощенско
клеймо) до пълното изплащане на сумата.
КОНСТИТУИРА, на осн. чл. 219 от ГПК , като трето лице помагач на
2
ответника ЧСИ Л. С., рег. № ******* на КЧСИ, район на действие: ОС –
Варна, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК, гр. София, застраховател по задължителна
застраховка „Професионална отговорност на Частен съдебен изпълнител“,
съгласно застрахователна полица № 1318240000061.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на помагача препис от отговора и доказателствата
към него, обективиращ искането по чл. 219 от ГПК, като указва, че с
останалите материали по делото може да се снабди при необходимост и при
поискване.
УКАЗВА на ответника, чрез упълномощения процесуален представител,
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение,
на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 145, ал. 1 от ГПК , да уточни дали
начислените по изпълнителното дело спорни такси/разноски (авансови и
пропорционални), са с включен ДДС.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства
по делото, писмените такИ., представени от страните (с изключение на
долуописаните такИ., по отношение на които е разпоредил да бъдат
приложени за сведение).
ПРИЛАГА ЗА СВЕДЕНИЕ по делото представените към исковата
молба, респективно към отговора: 1/ заверени преписи от съдебни актове
(решения), намиращи се на: л. 21 – 23 вкл.; л. 48 – 52 вкл.; л. 58 – 61 вкл.; л. 93
– 96 вкл. и л. 104 – 109 вкл. по делото; и 2/ извадка от презентация на тема
„Законодателни промени в производството по несъстоятелност и стабилизация
от дата 26.10.2023 г., с лектор – съдия К. Н. от ВКС – на л. 110 – 111 по делото.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание на 09.02.2026 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните (ищец, ответник, трето лице помагач), с връчване на препис от
определението, съдържащо проекто-доклада по делото. На ищеца да се връчи
препис от отговора и доказателствата към него.
СЪОБЩАВА на страните следният проект за доклад:
Ищецът твърди (в исковата молба и последващо постъпилите
уточнителни молби от дата 28.10.2025 г. и от дата 11.11.2025 г.), че по
изпълнително дело № 1163/2024 г. по описа на ЧСИ Л. С., били проведени
публични продани на имоти, собственост на длъжника („Ник-Сот Груп“
ООД). Поддържа, че част от имотите били възложени на дружество
„Навигатор 05“ ЕООД, а останалите – на присъединения взискател „Българска
банка за развитие“ ЕАД. Сочи, че по делото постъпили следните суми,
представляващи продажни цени – 832 526,32 лева и 5 528 790,10 лева, както и
удържани задатъци по чл. 493 ГПК, в размер на 92 735,27 лева. На следващо
място, излага, че с Решение от 07.07.2025 г. е било открито производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника „Ник-Сот Груп“ ООД.
Счита, цитирайки императивната разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, че с
открИ.нето му, се спират изпълнителните производства срещу имущество на
несъстоятелния търговец и изпълнението продължава в производството по
несъстоятелност, освен ако на взискател, с акт на съда по несъстоятелността,
бъде разрешено продължаване на индивидуалното изпълнение (какъвто
настоящият случай не е). Твърди, че разпределение от съдебния изпълнител е
извършено на сумата от 925 261,59 лева (представляваща сбор от продажната
цена – 832 526,32 лева и удържаните задатъци – 92 735,27 лева).
Обикновените и пропорционалните такси/разноски върху общия размер на
3
сумата в полза на ЧСИ, възлизали на 24 852,35 лева (така Решение №
153/16.09.2025 г. на Апелативен съд – Варна, постановено във връзка с
обжалване на Постановлението за разпределение). Поддържа, че за сумата от
5 528 790,10 лева, разпределение не е правено от ЧСИ, а е било изготвено
Постановление за разноски, обективирано в съобщение от дата 14.08.2025 г.,
изпратено до длъжника, чрез назначения синдик, което последният обжалвал,
по реда на чл. 435 ГПК и било образувано в. гр. д. № 1964/2025 г. по описа на
ВОС, висящо към настоящия момент.
С оглед горното настоява, че ЧСИ неправомерно задържа сумата 161
191,87 лв. (сбор от обикновени и пропорционални такси/разноски), доколкото
в открито производство по несъстоятелност не се ползва с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и сумите се разпределят по реда на чл. 722 от ТЗ.
Аргументи черпи и от чл. 638, ал. 5 ТЗ, според който съдебният изпълнител,
след влизане в сила на постановленията за възлагане, трябва да внесе всички
постъпили суми и удържани задатъци в масата на несъстоятелността, без
право на приспадане на такси/разноски. Намира, че с това поведение
ответникът е ощетил масата на несъстоятелността на „Ник-Сот“ Груп ООД.
В условията на евентуалност твърди, че ответникът неоснователно се е
обогатил с процесната сума, поради получаването й без основание затова.
Заявява, че се дължи лихва за забава от деня на поканата – 20.08.2025 г. до
предявяване на исковата молба (30.09.2025 г.) в съда, ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба. Моли за уважаване на главните
искови претенции, а в условията на евентуалност на евентуалните такИ..
В отговора си, ответникът поддържа, че начислените от негова страна
такси/разноски по ТТР към ЗЧСИ, вкл. таксата по т. 26, са правилно
определени, необходими за осъществяване на избрания изпълнителен способ и
ползващи се с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съгласно ТР № 2/2021 г. от
22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2021 г. Счита, че от друга
страна, законосъобразността им е потвърдена с влезли в сила съдебни
решения на Окръжен и Апелативен съд – Варна, поради което и част от
предмета на настоящия спор, намира за съдебно установен (а именно за
сумата в размер на 24 852,35 лева). Излага, че след открИ.не на
производството по несъстоятелност на ищцовото дружество, издал
постановление за разноски, което съобщил на длъжника чрез синдика по реда
на чл. 638, ал. 5 ТЗ, а същият упражнил правото си да го обжалва, на осн. чл.
435 ГПК. Настоява, че разпоредбата на чл. 638, ал. 5 ТЗ не изключва правото
на съдебния изпълнител да си приспадне дължимите нему разноски от
постъпилата сума, а напротив – урежда специален ред за тяхното определяне
и контрол. Намира тълкуването на ищеца, че ЧСИ следва да преведе цялата
събрана сума на синдика и да предяви вземането си в производството по
несъстоятелност, по реда на чл. 722 ТЗ, за неправилно и противоречащо както
на систематичното място на нормата, така и на установената съдебна и
професионална практика. Изложени са твърдения досежно липсата, в
настоящия случай, на процесуално незаконосъобразно действие/бездействие,
по смисъла на чл. 441 ГПК, както и на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, доколкото липсват противоправност,
вина, вреда и причинна връзка. Сочи, че задържането на сумата от 161 191,87
лв. представлява упражняване на законоустановено право за удовлетворяване
на привилегировано вземане на съдебния изпълнител и не накърнявало масата
на несъстоятелността на длъжника.
4
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Правна квалификация на правата: главен осъдителен иск с правно
основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
евентуален осъдителен иск по чл. 55, предл. първо ЗЗД.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти: 1/ че срещу ищцовото дружество е било образувано изпълнително
дело № 1163/2024 г. по описа на ЧСИ Л. С.; 2/ че след проведена публична
продан на недвижими имоти, собственост на „Ник-Сот Груп“ ООД (в
несъстоятелност) ЧСИ е извършил разпределение на събраната сума, в размер
на 925 261,59 лева (от която е начислил 24 852,35 лева за такси/разноски по
ТТР към ЗЧСИ); 3/ че след проведена публична продан на недвижими имоти,
собственост на ищеца, е изготвил постановление за разноски на събраната
сума, в размер на 5 528 790,10 лева (от която е начислил 136 339,52 лева за
такси/разноски по ТТР към ЗЧСИ).
На съда е служебно известен предметът на производството по възз.гр.д
№ 1964/2025 г.
Доказателствена тежест:
1/ по иска по чл. 441 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД
(предявен като главен):
Ищецът следва да докаже: противоправно деяние на ЧСИ;
осъществено при и по повод изпълнение на служебните му задължения;
реално причинена имуществена вреда на масата на несъстоятелността на
ищеца; причинна връзка между настъпилата имуществена вреда и
деянието, както и вземанията си по размер, за което е ангажирал
доказателства.
Във всички случаи на непозволено увреждане (какъвто е настоящият),
вината се предполага до доказване на противното (по аргумент от
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Ответникът носи тежест да обори законната презумпция за вината, т.е.
добросъвестно полагане на дължимата грижа при реализацията на
принудителното изпълнение, респ. да установи, че правомерно сумата от 161
191,87 лева (сбор от авансови и пропорционални такси/разноски) е била
разпределена/задържана по изп. дело № 1163/2024 г. с привилегия в полза на
съдебния изпълнител, за което е ангажирал доказателства.
2/ по иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД (предявен като
евентуален):
Ищецът следва да докаже даването на престация (тоест, че сумата от
161 191,87 лева е задържана от страна на съдебния изпълнител по
изпълнително дело № 1163/2024 г. по описа на ЧСИ Л. С. за такси/разноски),
за което е ангажирал доказателства, а ответникът от своя страна, следва да
установи наличие на правно основание, на което да я задържи, за което е
ангажирал доказателства.
В първо по делото заседание ищецът може да поясни и допълни ИМ и
представи доказателства във връзка с твърденията по отговора, а ответникът –
да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи към
отговора.
5
УКАЗВА на третото лице – помагач, че становище по иска/исковете
може да направи най-късно в първо по делото заседание, в което и да
ангажира съответни доказателства.
Преклузия по представяне на доказателства, настъпва в първо по делото
съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6