Р
Е Ш Е
Н И Е
№
441 11.12.2023
г. град Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІIІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 379 по описа
за 2023 г., за да се произнесеq съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.Й.Т. с
адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000469 от 04.06.2023 г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, с която заповед на С.Й.Т. на
основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от 12 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по съображения за постановяването му при неправилно приложение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят оспорва като неправилно установена описаната в заповедта
фактическа обстановка и съотв. като неправилен и необоснован направения от
решаващия административен орган извод, че като собственик на МПС е допуснал
собствения му автомобил да бъде управляван от лице, което е неправоспособно.
Твърди, че нито е знаел, още по-малко е
разрешавал притежаваното от него ППС да бъде управлявано от лице, което не
притежава СУМПС. По подробно изложени съображения, включително такива за
нарушение на принципа за съразмерност при постановяване на обжалвания
административен акт, е направено искане за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – Г.Й.А.а,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител взема становище по неоснователност на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000469/04.06.2023 г., издадена от началник група в сектор ПП към ОД на
МВР – Стара Загора, на жалбоподателя С.Й.Т. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от 12
месеца, считано от 04.06.2023 г. Обжалваният административен акт е постановен
на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован
с обстоятелството, че на 04.06.2023 г. около 21.15 ч. в гр.Стара Загора по ул. Калояновско
шосе, собственият му лек автомобил А.с
рег.№ ......се управлява от лицето Д.Г.Д., което управлява МПС, без да е правоспособен водач. Посочено е, че
заповедта за прилагане на ПАМ се издава въз основа на съставен АУАН серия GА № 788113/04.06.2023г.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната ЗППАМ № 23-1228-000469/ 04.06.2023г.
От приложения към преписката Акт за установяване
на административно нарушение серия GА, № 788113/04.06.2023 г. /л.9 по
делото/ е видно, че срещу Д.Г.Д. е съставен АУАН за това, че на 04.06.2023 г.
около 21.15 ч в гр.Стара Загора по ул. Калояновско шосе управлява лек автомобил
А.с рег.№ ......, собственост на С.Й.Т., без да е правоспособен водач. Вписано е, че са иззети 2 бр. регистрационни
табели с № .......
По искане на жалбоподателя бяха
разпитани свидетелите Д.Г.Д. и Й. С.Т.. От техните показания се установи, че
колата, на която е прекратена регистрацията, е собственост на жалбоподателя. Той
я е предоставил за ползване на сина си Й.Т.. На процесната дата Й., тъй като
имал още работа, помолил някой от персонала да закара приятелката му до вкъщи. Д.
проявил желание. Й. изрично го попитал дали има книжка и Д. му казал, че притежава такава. На
04.06.2023 година бащата на Й. бил на почивка в Турция и тогава Й. взел
автомобила да го ползва.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от
23.12.2021 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която
на основание чл.43, ал.4, вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.165 и чл.172,
ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП
/вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 23-1228-000469/04.06.2023
г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган –
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което е
неправоспособно. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на
мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат
ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон
(чл.23 от ЗАНН).
В случая Заповед № 23-1228-000469/04.06.2023 г.
е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Приложената на С.Т. с обжалвания административен акт ПАМ е по последната
хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП и от фактическа страна се основава на
това, че на 04.06.2023 г. около 21.15ч. в гр.Стара Загора по бул. Калояновско
шосе собственият му лек автомобил А.с рег.№ ......е бил управляван от лицето Д.Г.Д.,
който е неправоспособен, не
притежава СУМПС.
С оглед на така направената фактическа и правна
обосновка на наложената на С.Т. принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че МПС с рег.№......– собственост на С.Т., на описаните в
заповедта място и време е управлявано от
водач, който е неправоспособен.
От разпитаните свидетели по несъмнен и
категоричен начин се установява и че С.Т. е бил в обективна невъзможност да
осъществи надлежен контрол над автомобила си в периода от 04.06.2023 г. поради
отсъствие от страната.
Принудителните административни мерки /каквато
по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП/ са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на определен правен
резултат. Законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС в
хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, се свързва с
неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил,
преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него
автомобил от лице, за което са налице визираните в закона обстоятелства, в т.ч.
неправоспособно лице. В случая обаче от доказателствата по делото се установява, че собственикът на лек
автомобил с рег. № ........С.Т. по никакъв начин, с никакви действия или
бездействия, не е предизвикал описания в обжалваната заповед противоправен
резултат. През времето, за което се сочи, че неправоспособният водач – Д.Д., е
управлявал лекия автомобил с рег.№ ......, собственикът му е бил извън страната
и нито е разрешавал, нито е знаел или предполагал, че лицето, на която не е
предоставял ползването на автомобила, ще го вземе и ще го управлява. Действително, за прилагането на ПАМ в
хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, законът не
регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на
ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т.н/ на
собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС
административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената
материалноправна предпоставка на ПАМ чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Това обаче
не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна
съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ
противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни
последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Установената
конкретна фактическа обстановка изпълва хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Но при прилагане на принудителните административни мерки административният
орган е длъжен да съобразява тяхното предназначение и цел. Конкретната мярка е
несъответна с целта, предвидена в чл.171 ЗДвП, за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този
закон, която се преследва с прилагането й, защото засяга в по-голяма степен
правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава
законоустановените цели на административната принуда /в този смисъл решение №
2975 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм.дело № 12344/.
Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК
регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на
административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат
да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това, от една страна,
гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля
необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните
мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.
В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е
обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението
за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия
/бездействия/, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към
установения противоправен резултат – управление на ППС от водач, който е
неправоспособен. Поради което с наложената на С.Й. с обжалваната заповед ПАМ по
чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл.6
от АПК. Дори да се приеме , че нарушението е извършено, следва да се отбележи, че срокът на наложената
ПАМ е необоснован, като при определянето му е
нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката не
е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна административна
мярка обществени отношения, касаещи движението по пътищата и засегнатите
интереси на лицето. Съображенията за това са следните:
Определената
продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е
мотивирал с това, че деянието е с висока степан на обществено опасност.
Очевидно е, че така изложените мотиви за обосноваване
на определената продължителност на налаганата ПАМ, от една страна, са
бланкетни и не изпълняват изискването по чл.172, ал.1 от ЗДДС за мотивираност
на срока на мярката, а от друга страна, по никакъв начин не кореспондират с конкретни
фактически констатации, релевантни за определянето на срока на ограничението.
Оспорената заповед е издадена и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят
не е бил уведомен за образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл.
171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като не е спазено и изискването по чл.35 от АПК -
преди издаването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая.
С оглед на изложеното съдът приема,
че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка 23-1228-000469 от 04.06.2023г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на С.Й.Т. е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като
постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и
при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за
съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР –
Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на С.Т. сумата от 810 лв.,
представляваща 10 лв. внесена държавна такса и 800 лв. адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на С.Й.Т. с адрес ***
Загора, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000469 от 04.06.2023 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС” за срок от 12 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Стара Загора да заплати на С.Й.Т. с адрес ***, ЕГН **********,
сумата от 810 лв. /осемстотин и десет лева/, представляваща направените от
жалбоподателя по делото разноски.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: