РЕШЕНИЕ
№ 2942
гр. Варна, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110100773 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Д. Д. А., ЕГН **********, с посочено: местожителство гр.В.( с настоящ
адрес : * ) чрез адв. М. К. от *АК, със съдебен адрес: *, е сезирал РС Варна с искова молба
предявена на 21.01.2025 г. във ВРС против ответното дружество „К. и. и. Б.“ ЕАД, вписано в
ТР , ЕИК *, със седалище и адрес на управление *.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
Твърди се в исковата молба, че на дата 15.05.2024 г. ищецът Д.А. се снабдил със
справка за образувани против него изпълнителни дела, от която било видно, че нямало
висящи такива. След разговор с банкови служители, по повод искане за отпускане на кредит,
ищецът се снабдил със справка за кредитна задлъжнялост- изх.№ БНБ-156788/11.12.2024г.,
от която установил, че от името на ответника по настоящата искова молба до БНБ-
Централен кредитен регистър ежемесечно се подавала информация за кредитна
задлъжнялост. Така на дата 20.12.2024г. А. отправил Уведомление до „К. и. и. Б.“ ЕАД, с
което нарочно заявил : „Ако и да се приеме, че е съществувало някакво правно основание, с
настоящата правя нарочно изявление за ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ на
вземането, което декларирате пред БНБ- ЦКР, както и че същото няма да бъде платено
доброволно. Моля, с оглед така стореното от мен изявление да бъде извършена корекция в
подаваната информация по реда и в сроковете на чл. 24, ал. 3, вр. чл.10, ал. 3 от Наредба №
22 от 19.07.2009г. за Централния кредитен регистър; Заявявам категоричното си
НЕСЪГЛАСИЕ да обработвате личните ми данни. Съобразно изявлението ми по- горе за
погасяване по давност на вземането и нарочното изявление в настоящото Уведомление,
заявявам повторно, че няма да плащам доброволно погасеното по давност вземане. „
На 07.01.2025г., А. сочи , че получил отговор, в който се заявявало, че вземането на
ответника било основано на Договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен с „Б. П. п.
ф.“ ЕАД и че същото няма да бъде заличено от БНБ-ЦКР, поради съществуваща възможност
за събирането му . Вземането от своя страна било основано на изпълнително основание,
издадено по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №17501/2011г., 35 състав на ВРС. Поради дългият
1
период, който минал и правилата за архивиране, ищецът сочи в исковата си молба , че не
може да се снабди с препис от Определението за издаване на Изпълнителен лист, а само и
единствено с препис от Заповед № 10284/11.11.2011г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 от ГПК. Независимо, че към момента висящ
изпълнителен процес нямало, както и направеното възражение за изтекла погасителна
давност и отказ доброволно плащане, в ЦКР при БНБ се подавала ежемесечна информация
за съществуващо вземане, като и се начислявали ежемесечни лихви. Така оспорваното от
ищеца вземане, предмет на делото, сочи ищеца, че е в общ размер 1910.58лв., от които:
551.58 лв. главница и 267.42 лв. договорна лихва, законна лихва в размер на 281.59лв.,
разноски в размер на 354.35лв., а така също и : разноски по изпълнително производство
40.50 лв. и начислени лихви 424.99 лв.
Твърди се от ищеца, че вземане в държане на „К. и. и. Б.“ ЕАД не съществува, че
същото няма да бъде заличено от БНБ-ЦКР, поради съществуваща възможност за събиране
против Д. Д. А., а при условията на евентуалност - че вземането е погасено с общата 5
годишна давност за главница и 3 години за вземания за лихви.
Ищецът оспорва в държане на „К. и. и. Б.“ ЕАД, да се намира и да съществува: 1.
Договор за цесия, по силата на който да са придобили вземане от „Б. П. п. ф.“ ЕАД против
А. и 2. Изпълнителен лист и Заповед № 10284/11.11.2011г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, удостоверяващ вземането.
Както било видно от справката издадена от ЧСИ по партидата на ищеца нямало
регистрирани висящи изпълнителни дела. Ищецът А. никога и по никакъв начин не бил
получавал книжа и /или уведомления от страна на ответното дружество "Е. М." ЕООД, още
по-малко за период от 5 години преди завеждане на настоящото исковото производство.
Гореизложеното обосновавало правния интерес на ищеца за завеждане на иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.439, за установяване в отношенията между
страните, че вземането по Изпълнителен лист и Заповед № 10284/11.11.2011г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадени по ч.гр.д.
17501/2011г., ВРС, 35 състав, е погасено по давност.
Погасителната давност пояснява ищеца в исковата си молба, че е юридически факт,
които възниква след изтичане на определен в закона срок, които поражда за задълженото
лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение. В този
случай, макар и настоящият ответник евентуално да държи изпълнителен лист, без да е
образувал изпълнително дело, то давността за гореописаните задължения била изтекла
съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се
прекъсвала с предявяването на иск или възражение или съгласно б. „в“ с предприемане на
действия по принудително изпълнение. В настоящия случай от страна на кредитора „К. и. и.
Б." ЕАД, както и предходния кредитор "Б. П. п. ф." ЕАД не били предприети валидно нито
едно от предвидените в чл. 116 от ЗЗД действия в рамките на тригодишния срок - за лихвите
и петгодишния срок - за главницата. От страна на кредитора не било образувано
изпълнително дело и не било предприето действие по принудително изпълнение на
вземането. При издадено изпълнително основание по реда на чл. 237 от ГПК (отм.)
давността сочи ищеца, че би била прекъсната с предприемането на валидни действия за
принудително изпълнение от страна на ответника пред съда, което в случая не било сторено.
Безспорно намира ищеца, че тези вземания към момента не подлежат на принудително
събиране. В гражданското право давността била правна последица на бездействието, ако
кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори,
давността течала. Следователно, давността според ищеца изтекла в 3-годишен срок за
периодичните платежи за лихви, респективно в 5- годишен срок за останалите вземания от
настъпване на падежа на задълженията, за които се претендира до образуваното
изпълнително дело.
Според ищеца следва да се съобрази и обстоятелството, че издаването на
Изпълнителен лист не прекъсва давността. Прекъсване на давността било възможно
единствено при предприемането на принудителни действия, каквито не били предприети до
2
настоящият момент, когато обаче вземането на кредитора било погасено по давност.
Правният интерес от завеждане на настоящият иск ищецът извежда от
обстоятелството, че независимо от изричното позоваване пред ответното дружество на
изтекла погасителна давност и изявление, че доброволно плащане няма да бъде извършено
„К. и. и. Б.“ ЕАД отказвало да признае ефекта на възражението за изтекла погасителна
давност, въпреки че единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на
вземането, била доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В
случая обаче, ищецът А. в заявлението си от 20.12.2024 г. освен, че отново се позовал на
погасителната давност, изрично заявил, че няма да плати доброволно погасеното по давност
задължение. Изводът, който се налагал от гореизложеното бил, че вземането, което
ответника заявявал пред БНБ- ЦКР било погасено по давност по отношение на Д. Д. А..
Гореизложеното обосновавало и правния интерес на ищеца да сезира съда с исковата
си молба, като моли съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК ,
във вр. чл. 439 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Д. Д.
А. ЕГН ********** не дължи на кредитора „К. и. и. Б.“ ЕАД, сумите, за които подава
информация в БНБ - ЦКР, по Изпълнителен лист и Заповед № 10284/11.11.2011 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК в общ размер:
1910.58 лв., от които 551.58 лв. главница и 267.42 лв. договорна лихва, законна лихва в
размер на 281.59лв., и разноски в размер на 354.35лв., а така също и: разноски по
изпълнително производство 40.50 лв. и начислени лихви 424.99 лв., както и евентуални в
последствие начислени лихви тъй като вземането е погасено по давност.
Моли да му се присъдят сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски и разноски за адвокатско възнаграждение съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
На следващо място в исковата молба ищецът е формулирал особено искане: моли
съда да приеме, че по силата на чл. 113 от ГПК, местно компетентен да разгледа настоящия
иск е именно Районен съд- Варна. Предявеният иск за установяване недължимост на сумите
във връзка със сключен между страните Договор за банков кредит бил иск на потребител.
Ищецът като страна по сключения договор за кредит имал качеството „потребител на
финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 ДР ЗЗП. Заявената искова претенция
имала за предмет установяване несъществуването на задължение по договор за кредит. Тоест
ищецът търсел защита на нарушените си права именно в качеството си на потребител.
С уточнителна молба от 24.1.2025 г. ищецът е изпълнил дадените от съда указания и с
Определение № 1352/30.01.2025 г. настоящият съдебен състав е прекратил частично
производството по предявения иск с пр.осн.чл.439 ГПК в частта в която се иска отричане със
СПН на дължимост на евентуални и последващи наказателни лихви. /л. 34/. В подкрепа на
твърденията и искането си ищецът е направил и доказателствени искания.
След прецизиране на петитума на иска и частично прекратяване на недопустимата
част от иска, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК и искане да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумите , за които ответника подава информация в БНБ - ЦКР, а именно по
изпълнителен лист и Заповед № 10284/11.11.2011 г. по ч.гр. д. № 17501/2011 на ВРС за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК, както следва:
551.58 лв. главница, ведно със законната лихва от 10.11.2011 г. до изплащане на вземането,
267.42 лв. възнаградителна лихва за периода 19.04.2010г. до 14.10.2011 г., 85.01 лв.
мораторна лихва за периода 19.04.2010 г. до 14.10.2011 г., 125 лева разноски по делото.
В СРОКА по чл.131 ГПК на дата 07.04.2025 г. по делото е депозиран отговор на
искова молба, подаден чрез юрисконсулт С. Д..
Ответника намира иска за процесуално допустим, но неоснователен.
Твърди се от ответника, че на 15.03.2010 г. между „Б. П. п. ф.“ ЕАД /предишно
наименование „Д. И." АД/ с универсален правоприемник „Б. П. Ф. С.А.“, клон Б. в качество
на кредитор и Д. А. в качество на кредитополучател бил сключен Договор за кредит C. - *.
3
Съгласно този договор кредиторът финансирал кредитополучателя, а за последния
възникнало задължение да издължи горепосочения кредит съгласно условията по договора.
По Молба на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД на 19.04.2012 г. било образувано изпълнително дело №
1682/2012 по описа на ЧСИ З. Д. и приведен в изпълнение процесния изпълнителен лист по
частно гр.дело №17501/2011 по описа на РС Варна. С молбата си образуване на
изпълнително дело взискателят възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ З. Д. и на
тази дата била прекъсната погасителната давност /в този см. ответникът препраща към ТР от
26.6.2015 по т.д.2/2013/.
Твърди се, че на 15.5.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД в качество на цедент и „К. И. И.
Б.“ ЕАД в качество на цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по сключения с ищеца Д.А. договор за кредит C. - *.
С пълномощно предишният кредитор упълномощил К. И. И. Б. ЕАД да уведоми от името на
„Б. П. П. Ф.“ ЕАД всички длъжници по цедираните вземания по договора за цесия от
15.5.2015 г. С оглед горното и на осн.чл. 99 , ал.3 и ал.4 ЗЗД твърди ответника, че е било
изпратено уведомление за прехвърляне на вземанията до длъжника Д. А. на посочен от него
адрес - *. Изпратеното уведомление не било получено, което било удостоверено с обратна
разписка от пощенския оператор "М. Е." ООД. Във връзка с получена жалба, адресирана до
ответника, с вх. № Ж254/23.12.2024 г. било изпратено уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, което било приложено към исковата молба на ищеца. На
22.06.2012 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника - „Д. А.“АД
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На база изложеното по-горе ответникът приема, че описаните по-горе действия
прекъсват давността като се позовава и на „най-актуалната съдебна практика, свързана с
давността по изпълнителни дела“, посочвайки и цитирайки действалите ТР и част от
задължителната практика по чл. 290 ГПК.
Твърди се по същество още от ответника, че на дата 09.09.2015 г. по ИД № 1682/2012
била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „К. И. И.“ ЕАД , което
действие отново прекъсвало давността. С тази молба взискателят поискал насрочване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника, което също прекъсвало давността, а и със
същата молба били възложени на осн. чл. 18 ЗЧСИ правомощия на ЧСИ.
Твърди се, че на 1.2.2017 г. била депозирана молба от взискателя за извършване на
справка НОИ с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
. На 12.6.2018 г. по ИД от страна на взискателя била изпратена молба за справка в регистъра
на БНБ за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника. На
30.11.2018 г. бил наложен запор на банковите сметки на длъжника в О. АД .
На следващо място в отговора на искова молба ответника се спира и на действието на
чл. 3 от ЗМДВИП, като подчертава че за периода от 13.03.2020 г. до 22.05.2020 г. давност не
е текла, като обобщава, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на
вземанията по процесния изпълнителен лист следва да бъде приспаднат период от общо 68
дни.
Твърди се още в отговора на искова молба, че на 24.08.2020 г. била депозирана молба
от взискателя за насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника, включено било искане за извършване на справка в регистъра на БНБ и
налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника. На 7.11.2023 г.
била депозирана молба от взискателя за извършване на справка БНБ с искане да бъде
наложен запор върху новооткрити сметки на името на длъжника. Включена била
алтернатива да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома му. На
13.2.2024 г. била входирана молба от взискателя за извършване на справка БНБ с искане и за
извършване на справка НАП с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника.
Всички изброени действия, обобщава отново ответника, че прекъснали давността.
Отделно от горното ответника застъпва становище , че съгласно нормите на чл.111 б. „б“ и
4
чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността не е изтекла като се позовава и цитира съдебна практика.
Ответникът желае отхвърляне на иска ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условия на евентуалност, ако бъдат възложени разноските в тежест на
ответника, и ако заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно ответникът
прави и възражение с правно осн.чл.78, ал.5 ГПК.
В подкрепа на изложеното ответника представя описаните в отговора на искова
молба заверени за вярност с оригинала копия на документи, които моли да бъдат приети по
делото като писмени доказателства. Обективирано е искане да бъде изискано и приобщено
по делото препис от ИД № 773/2015 по описа на ЧСИ З. Д. - ЧСИ с рег. № * към КЧСИ и
район на действие РС Варна.
В проведеното по делото първо и последно открито съдебно заседание от 11.07.2025 г.
ищецът представляван от адв. М. К. , моли съда да постанови Решение, с което да уважи
исковите претенции изцяло. Няма правна и житейска логика вземане, което е погасено
поради изтекла 5-годишна абсолютна давност, да съществува в правния мир и да създава
затруднения за ищеца и в неговия нормален граждански оборот, подчертава адв.К. . В
същото съдебно заседание адв.К. представя списък по чл. 80 ГПК, а в рамките на
предоставения от съда срок – на 27.07.2025 г. процесуалният представител на ищеца е
депозирал и писмена защита .
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът „К. и. и. Б.” ЕАД,
редовно призован, не се представлява.С молба вх.рег.№ 60922/07.07.2025 г. от ответното
дружество, чрез пълномощника юриск. Л., с ответникът поддържа изцяло подадения отговор
на искова молба и моли подаденият иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан. Моли за присъждане на сторените разноски, съгласно представени списък по чл.
80 от ГПК, а в условията на евентуалност е обективирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК касателно претендираното възнаграждение от ищцовата страна. Във връзка с
указанията на съда, дадени в Определение № 6079/09.05.2025 г., ответникът заявява, че към
отговора на искова молба са приложени заверени копия от документите, които съдът желае
да бъдат представени в оригинал, като счита, че не следва да има основание за съмнение в
представените заверени писмени доказателства. Заверените копия, сочи ответникът, били
представени във вид, който да не позволява разкриване на търговски тайни на дружеството,
както и лични данни на трети лица. Касателно изпълнителния лист и Заповедта за
изпълнение, се сочи в молбата, че оригиналът на изпълнителния лист се намира между
кориците на изпълнителното дело, а оригиналът на Заповедта по чл. 410 от ГПК не се
намира в кантората на ЧСИ З. Д. и би следвало да бъде връчен на длъжника.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено по делото следното от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
С Определение № 6079/09.05.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад по делото ,
обявен за окончателен без възражения на страните
С доклада по делото съдът е дал правна квалификация на предявения иск предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и разпределил тежестта на доказване
между страните . В съответствие с общата разпоредба на чл.154 ГПК съдът е указал и на
двете страни в процеса, че в тежест на всяка една от тях е да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, въз основа на които черпи положителни за себе си права. В тежест на
ищеца по предявения отрицателен установителен иск съдът е възложил да установи и
докаже твърденията си, че процесното парично вземане е претендирано от него именно от
ответника, по образуваното изпълнително дело № 773/2015 г. по описа на ЧСИ З. Д., ЧСИ №
* с район на действие РС Варна, както и че ответникът продължава да подава информация в
БНБ - ЦКР за дължимост на процесните вземания подробно описани в петитума на иска по
размери и основания. В тежест на ищеца е било възложено и да установи и докаже
новонастъпилите факти след приключване на съдебното дирене, по което е бил издаден
изпълнителен лист, а именно - погасяване на вземането / както главно, така и акцесорни /
5
поради изтичане на предвидената в закона давност.В случай, че по делото се установи, че
изпълнителното дело е прекратено, без да е образувано ново въз основа на същия
изпълнителен титул, то тогава ищецът е следвало да аргументира правния си интерес от
водене на иска по чл. 439 ГПК, така че да е ясно по какъв начин евентуално уважаване на
исковата претенция би рефлектирало върху правната му сфера.
В тежест на ответника съдът е възложил да установи при условията на пълно и
главно доказване, че по изпълнителното дело образувано въз основа на изпълнителния лист
по влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение, е било налице
ликвидно и изискуемо парично вземане, дължимо от ищеца в полза на ответника, както и
наведените възражения против правото на иск на ищеца и неговото упражняване,
включително и възраженията си за многократно прекъсване на давностния срок.
При така разпределената тежест на доказване и събрания доказателствен материал,
съдът приема, че исковата претенция е процесуално допустима и за ищеца е налице и към
момента правен интерес от водене на отрицателния установителен иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК .
Приобщените по делото заверени копия на ангажираните от ищеца писмени
доказателства : справка за кредитна задлъжнялост рег.№ БНБ-156788/11.12.2024 г.; справка за
образувани изпълнителни дела изх.№ 10525/15.05.2024 г. от ЧСИ З. Д.; становище изх.№ 1-
19587/27.12.2024 г. от „К. и. и. Б.” ЕАД до Д. Д. А.; уведомление за извършено прехвърляне
на вземания до Д. Д. А. от „Б. П. п. ф.” С. А., клон Б.; информация относно обработването
на личните данни на длъжниците на „К. и. и. Б.” ЕАД; Заповед № 10284/11.11.2011 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по
частно гражданско дело № 17501/2011 г. по описа на Районен съд - Варна, 35 състав;
уведомление от Д. Д. А. до „К. и. и. Б.” ЕАД от 20.12.2024 г. ; представените ответника с
отговора на исковата молба заверени копия на : Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.05.2015 г.; Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.05.2015 г., сключен между „Б. П. п. ф.” ЕАД и „К. и. и. Б.” ЕАД;
потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ 10094/09.06.20215 г. на нотариус В.
Б.; известие за доставяне от 06.07.2015 г.; изпълнителен лист, издаден по частно гражданско
дело № 17501/2011 г. по описа на Районен съд - Варна, 35 състав и постъпила информация от
Служба „Архив” при РС - Варна, че частно гражданско дело № 17501/2011 г. по описа на
Районен съд - Варна, 35 състав, мотивират съда да приеме за изяснена следната
ФАКТИЧЕСКА страна на спора :
Във ВРС е било образувано заповедно дело - частно гражданско дело № 17501/2011 г.
по описа на Районен съд - Варна, 35 състав ,като същото е било архивно от 2012 г. и след
изтичане на законовия срок за съхранение - унищожено в цялост.
Именно по цитираното изпълнително дело е бил издаден изпълнителен лист против
настоящия ищец , в полза на кредитора „Б. П. п. ф.” ЕАД. На база цитирания изпълнителен
лист е било образувано ИД № 1682/2012 г. по описа на ЧСИ З. Д. .Със съпроводително
писмо вх.рег.№ 59933/03.07.2025 г. от ЧСИ З. Д., по делото е постъпило копие от
изпълнително дело № * по описа на ЧСИ З. Д. на електронен носител.В о.с.з. съдът на
основание чл. 204, ал. 2 от ГПК, е провел оглед на веществено доказателство - компактдиск,
представен с писмо вх.рег.№ 59933/03.07.2025 г. от ЧСИ З. Д..При огледа е констатирано, че
при зареждане на диска на лаптопа се визуализира папка „*”, която съдържа 2 pdf-файла -
„1-107” и „ 108-126”, преглеждани в присъствието на адв. К.,като е отразено , при преглед на
файловете, че същите представляват копие на изпълнителното дело, като първият файл
съдържа 212 стр., а вторият - 27.
След справка с всички материали по изпълнителното делото (л. 108 от делото ) се
установява факта , че изпълнителното дело е образувано на 19.04.2012 г. по молба на
взискателя „Б. П. п. ф.” против длъжника Д. Д. за събиране на вземанията по изпълнителния
лист издаден от РС Варна на 08.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 17501/2011 по описа на РС Варна,
6
ХХХV - ти състав /на осн. чл. 404, т.1 , вр. чл. 410 , ал.1 , т. 1 ГПК и Заповед №
10284/11.11.2011 г. / .
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ
всички права по чл.18 ЗЧСИ.
На дата 09.09.2018 г. по ИД е депозирана молба от настоящия ответник “ К. И. И. Б. „
ЕАД с искане за конституиране като взискател , позовавайки се на договор за цесия от
15.05.2015 г. сключен с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД като е възложил на ЧСИ З. Д. правомощията по
чл.18 ЗСЧИ. С разпореждане от 09.09.2018 г. ЧСИ З. Д. на основание чл. 429 ГПК е
конституирал по ИД 1682/2012 г. “ К. И. И. Б. „ ЕАД като взискател.
Последното по време действие по ИД № 1682/2012 г. за събиране на вземанията е от
30.11.2018 г. – налагане на запор на банковите сметки на длъжника, водени при Банка О. АД
с посочване на размера на целия дълг 12 827 лв.
След искане от страна на длъжника, представляван от адвокат Д. П. от 26.11.2020г. ,
ЧСИ З. Д. е постановил нарочен акт на 3.12.2020 г. по чл.433, ал.1 , т. 8 ГПК .
Постъпилите по изпълнителното дело молби от взискателя – ответник по настоящия
иск от 07 и 14.11.2023 г. за извършване на справки и налагане на запор са били оставени без
уважение от ЧСИ З. Д. и представляват последното движение по ИД.
При така установеното от фактическа страна , съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявените по делото ОСИ искове с правно осн. чл. 439 ГПК са процесуално
допустими . В този смисъл са и мотивите обективирани в Решение № 171 от 19.03.2025 г.
на ВКС по гр. д. № 701/2023 г., IV г. о., ГК, с докладчик съдията Х. М. : „защитата по
реда на чл. 439 ГПК е приложима само когато вземането на кредитора е установено със
сила на пресъдено нещо. Правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК за парично вземане, за което кредиторът не разполага с изпълнителен титул, е
налице при спор между страните в правоотношението относно съществуването на това
вземане.“ В настоящия спор, отнесен пред РС Варна , са налице всички предпоставки ,
обуславящи допустимост на избраната от ищеца искова защита : издаден срещу него
изпълнителен лист , перемирано изпълнително дело, подаване на информация от ответника
до ЦКР на БНБ за кредитния статус на ищеца и твърдения от страна на ищеца за изтекла
давност след издаване на изпълнителния лист по заповедното дело .
Съгласно Решение № 195/25.11.2024 г. постановено от ВКС по т.д. № 1964/23 по
описа на Второ т.о., ТК, в настоящия случай ищецът е предявил не един , а няколко ОСИ с
правно осн. чл.439 ГПК ( във връзка с което е представил и допълнително заплатена
държавна такса , така както му е било указано от съда ).
Безспорно е доказано , че по ИД №1682/2012 г. по описа на ЧСИ З. Д. ЧСИ е изготвил
постановление от дата 03.12.2020 г., което обосновава и извод, че взискателят от 03.12.2018
г. е бездействал - не е поискал извършване на изпълнителни действия .
Липсва спор в съдебната практика, че перемпцията е процесуален институт, при
който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и субективното
право на кредитора да иска принудително изпълнение, поради което при ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, се поставя
началото на ново процесуално правоотношение - съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, а активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, дори и по перемирано дело. Образуването на
изпълнително дело се приема в съдебната практика, че е задължение на съдебния
изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния
ефект от действието на кредитора.За прекъсването на погасителната давност определящо е
условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Ето защо, молба в която е
посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е
7
поправена, води до прекъсване на давността. С оглед горното и следа да бъде направена
преценка кои точно действия на кредитора по изпълнителното дело са довели до прекъсване
на давността , след което и да бъде изведен обоснован извод е ли е погасено по давност
всяко едно от паричните вземания включено в предмета на специалния отрицателен
установителен иск /искове /. Преди тази преценка обаче следва да бъде отчетено действието
по време на двата приложими в настоящия спор задължителни акта на ВС – ППВС 3/1980г.
и ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът съобразява разясненията, дадени с тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в
частност мотивите към т. 3 на тълкувателния акт в които е посочено, че по изпълнителните
дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26 юни 2015 г., не е текла
погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като давността за тези вземания е започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващото тълкуване за спряла да тече
давност на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно
посочените в ППВС № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган
надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземания, и изпълнителното
производство да е висящо. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015
г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се брои от момента на
прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие.
Съдебната практика приема, че след отмяната на ППВС № 3/1980 г., висящността на
изпълнителния процес не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния
процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност, тъй като за
изпълнителния процес чл. 116, б. „б„ ЗЗД, не се отнася.
С оглед действието на ППВС 3/1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г., съдът в настоящият
му състав намира за доказано по делото, че ИД № 1682/2012 г. по описа на ЧСИ З. Д. е
образувано на 19.04.2012 г., т.е. преди 26 юни 2015 г., като по него е прогласена
перемпция на 03.12.2020 г., поради бездействието на кредитора в рамките на 2 години
(считано от 03.12.2018 г. кредиторът - взискател не е предприел действия, които да прекъснат
давността).
Липсва твърдение на ответника по изпълнителния лист да е образувано ново ИД,
каквато хипотеза е възможна дори и към момента на постановяване на настоящото Решение.
Твърди се от ответника , че оригинала на изпълнителния лист е по изпълнителното дело,
поради което и ответникът не представил по делото оригинала на изпълнителния лист нито
договора за цесия . Фактът , че съдът е задължил ответника да представи посочените
оригинали и неизпълнението на задължението от ответника, обосновава приложението на
чл.161 ГПК .
Въпреки изложеното по - горе, по делото е доказана пасивната процесуална
легитимация и правния интерес на ищеца от избраната искова защита .
По делото са събрани доказателства съдържащи се в копието на изпълнителното дело
, затова , че на датите 07.11.2023 г. и 14.11.2023 г. взискателят – ответник в настоящия
процес, по перемираното дело е отправил нарочни молби, с които е искал от ЧСИ
извършване на справки в регистъра на БНБ и налагане на запор на новооткритите банкови
сметки на длъжника – ищец в исковия процес .
На база доказателствата съдържащи се в копието на ИД № 1682/2012г. се налага
извода от правна страна, че в настоящото производство давността за процесните вземания е
била прекъсната с образуването на изпълнителното дело на 19.04.2012 г. и съгласно
приетото с ППВС № 3/80 г. давността е прекъсната и спряла да тече през време на
изпълнителното производство. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г.,
когато е прието ТР № 2/2015 г., с т. 10 от което е отменено тълкуването на правната норма,
дадено с цитираното ППВС. На 03.12.2020г. е настъпила перемпция (прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). На 30.11.2018 г. е
8
наложен запор на банковите сметки на ищеца водени при БНБ, по молба на взискателя.
Взискателят- ответник, конституиран като взискател по ИД на дата 09.09.2018 г. е
подал две отделни молби от 07 и 11.11.2023 г. до ЧСИ З. Д. по изпълнителното дело за
налагане на запор на новооткритите банкови сметки на длъжника /ищец в настоящия процес
/ . При така установеното , настоящият първоинстанционен съд воден и от мотивите
изложени в Решение № 659 от 6.11.2024 г. на ВКС, прави крайния извод от правна страна,
че молбите от м.11.2023 г. на „Кредит инкасо инвесмънт БГ „ ЕАД прекъсват давността,
макар и да са извършени по вече перемирано изпълнително дело.Това е така съгласно
трайната и вече без противоречива съдебна практика, според която :„ когато по
изпълнителното дело е направено ново искане за нов способ след като перемпция е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Действително, поради перемпцията съдебният изпълнител е трябвало да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, т.к. старото е прекратено по право. Новото
искане обаче, във всички случаи прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител е образувал ново дело или не, доколкото последният е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Неизпълнение на задължението за образуване на ново дело
може да доведе до дисциплинарна или друг вид отговорност спрямо съдебния изпълнител и
е от значение за администриране на изпълнителното дело, но не влияе върху давностния
срок - така решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о. „ (така
цитираното по-горе Решение № 659 от 6.11.2024 г. на ВКС ).
С оглед всичко изложено следва извода, че към датата на сезиране на РС Варна –
21.01.2025 г. давностния срок за погасяване на вземанията предмет на изпълнителния лист ,
на база на който е образувано перемираното ИД , не е изтекъл поради което и съдът
отхвърля предявените искове с пр. осн. чл.439 ГПК.
Изхода на спора и отправеното от ответника искане още в отговора на искова молба
определя произнасянето на съда съгласно чл. 81 и чл. 78, ал.3 ГПК - присъждане в полза на
ответника на сторените от него разноски. Съдът не е обвързан от вписания в списъка по чл.
80 ГПК от процесуалния представител на ответника размер на юрисконсултско
възнаграждение .
Предвид характера на исковата молба , фактическата и правна сложност на самия
спор, нормите на чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПрПом и чл.25 от НЗПрПом,
съдът определя и присъжда в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника , в общ размер на 100.00 лв. пред настоящата
инстанция .
Воден от гореизложеното ,Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. А., ЕГН **********, с настоящ адрес : * против
ответното дружество „К. и. и. Б.“ ЕАД, вписано в ТР , ЕИК *, със седалище и адрес на
управление * , искове с правно основание чл.439 ГПК, с ИСКАНЕТО да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че Д. Д. А. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
кредитора „К. и. и. Б.“ ЕАД, сумите, за които подава информация в БНБ - ЦКР, по
Изпълнителен лист и Заповед № 10284/11.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 от ГПК в общ размер: 1910. 58 лв., от които 551.58 лв.
главница и 267.42 лв. договорна лихва, законна лихва в размер на 281.59лв., и разноски в
размер на 354.35лв., а така също и: разноски по изпълнително производство 40.50 лв. и
начислени лихви 424.99 лв., тъй като вземането е погасено по давност, КАТО
9
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И НЕДОКАЗАНИ .
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН **********, , с настоящ адрес : * ДА ЗАПЛАТИ на „К. и. и.
Б.“ ЕАД, вписано в ТР , ЕИК *, със седалище и адрес на управление * , СУМАТА от общо
100.00лв. (сто лева) - съдебно –деловодни разноски за процесуално представителство на
ответника - юрисконсултско възнаграждение, пред настоящата инстанция на основание чл.
78, ал. и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрПом и чл. 25 от НЗПрПом.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10