Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Александър А , като разгледа докладваното от съдията Даниела
Недева КНАХД №1891 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Варна, против
решение № 965 от 12.07.2022г. на ВРС, постановено по НАХД №
20223110202033/2022г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № 13-65795/29.07.2013г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП-Варна, с което на И.П.Ш. ЕГН ********** ***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 от ЗДДС е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за
неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се
потвърди процесното НП.
В съдебно
заседание касатора, редовно призован не изпраща представител. С молба вх. № 14769/ 04.10.2022г., чрез пълномощника гл.
юрисконсулт А., заявява, че поддържа
жалбата и моли решението на ВРС да бъде отменено, с постановяване на ново по
съществото на спора, с което се потвърди процесното НП. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, се явява лично и оспорва касационната жалба. По
съществото на спора счита, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила. Изводите на ВРС намира за обосновани и
съответстващи на събраните по делото доказателства. Счита, че давностния срок е
изтекъл, поради което не е редно да се носи отговорност.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно, обосновано и
законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното
решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на И.П.Ш. ЕГН ********** ***-65795/29.07.2013г.
на Директора на Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179 от ЗДДС му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева.
От фактическа страна ВРС приел за установено,
че на 18.05.2012г. Ш. бил регистриран по ЗДДС. През периода
01.-14.04.2013г. той не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.03.2013г.
- 31.03.2013г., а подал такава на 17.04.2013г. Впоследствие от инспектор по
приходите в ТД на НАП-Варна била извършена проверка в информационния масив на
ТД на НАП за спазване на данъчното законодателство от страна на лицето, при
която изложените обстоятелства били установени. Доколкото справка-декларация по
чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. март 2013г. не била своевременно
подадена, на 24.06.2013г. бил съставен АУАН за това, че не е подал
справка-декларация за процесния данъчен период в законоустановения срок. Актът
бил съставен в присъствието на лицето, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 29.07.2013г. било издадено и процесното наказателно постановление,
с което за нарушение на чл. 125, ал.5 от ЗДДС на И.Ш. била наложена глоба в
размер на 500 лева.
За да отмени процесното НП, ВРС е
приел от правна страна, че при издаване на НП е допуснато процесуално нарушение
досежно дата на извършване на нарушението, както и че е налице абсолютно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради изтекла
погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба
отменителни основания не са налице.
В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от
тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които
не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС на първо място досежно неправилно
определена дата на извършване на нарушението, доколкото срокът за подаване на
справка-декларация е до 14 – то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнася, поради което в случая е следвало
да бъде подадена най-късно до 14.04.2013г. На посочената в НП дата на
извършване на нарушението последното е било осъществено.
На следващо
място в съответствие с материалноправните разпоредби са изводите на ВРС за
изтекла погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съгласно
Тълкувателно решение №1/15г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС
и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл.11
от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в Наказателния кодекс. Предвиденото административно наказание
„глоба” в конкретния случай е с абсолютен давностен срок четири години и половина, считано от момента
на нарушението по арг. от чл.81 ал.3 НК. За извършеното на 15.04.2013г.
нарушение абсолютният давностен срок е изтекъл на 15.10.2017г., поради което на
това основание оспореното НП правилно е отменено от ВРС.
Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на спора, предвид липсата на искане за
присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по същите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 965 от 12.07.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110202033 по описа на
ВРС за 2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: