РЕШЕНИЕ
№ 1120
гр. Варна, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.ова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100501050 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5577/20.01.2024г. от К. Ц. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „В.К.“, ***, чрез адв. Хр. Х. против решение №
3976/06.12.2023г., поправено с решение 1350/18.04.2024г., двете постановени по гр.д. №
7559/2022г. на 9-ти състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от нея против
Ж. И. А., ЕГН ********** ревандикационен иск за осъждане на ответника да и предаде
̀
владението върху Лозе – Овощна градина с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с
площ по документ за собственост от 571 кв. м, а съгласно скица и удостоверение за данъчна
оценка с площ от 526 кв. м., находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, с. о. „Б.С.“, при граници и
съседи: ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор *** и ПИ с
идентификатор ***, ведно с изградената без строителни книжа сграда – ЖИЛИЩЕ с
идентификатор ***.1, без посочена площ по документ за собственост, със застроена площ по
скица и удостоверение за данъчна оценка от 9 кв. м., на осн. чл. 108 от ЗС.
Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно поради нарушение
на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Има предвид това, че срокът за
обявяване на предварителния договор за окончателен е изтекъл. Изводите на ВРС, че
предявеният ревандикационен иск при уважена установителна част следва да бъде
отхвърлен в осъдителната му част са изцяло неправилни. След изтичане на петгодишната
погасителна давност за предявяване на иска за сключване на окончателен договор, всякакви
искове в защита на права на добросъвестния продавач са непротивопоставими на купувача.
1
Тя е единственият собственик и неоснователно е лишена от владението на имота.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение, понеже ответникът се
стреми към неоснователно обогатяване, не владее имота, а е негов държател и да бъде
постановено друго решение, с което Ж. И. А. да бъде осъден да и предаде владението.
̀
Страната представя подробна писмена защита, постъпила с вх. № 24890/07.10.2024г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ж. И. А., ЕГН ********** от гр.
Варна, жк. „Вл. Варненчик“, ***, чрез адв. Зв. С., в който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Изложените в нея съображения са изцяло несъстоятелни и неотносими по
спора. Тъкмо продавачите по предварителния договор са били неизправната страна и не
следва да черпят права от собственото си неправомерно поведение. Като купувач по
предварителния договор той е заплатил по-голямата част от дължимата сума от общо
90555.00лв., като е останало да дължи само 15325.00 лв., платими в деня на сключване на
покупко-продажбата по нотариален ред, до подписването на какъвто договор изобщо не се е
стигнало. Сделката от 08.03.2022г. е фиктивна, сключена за да увреди правата му и за да
бъде заобиколен резултата по гр. д. № 18470/ 2019г. на 43-ти състав на ВРС. Продавачът по
предварителния договор П.И. се е укривал и не е оказвал съдействие. Укрил е и това, че със
съпругата си са били длъжници на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, вписала възбрана върху
имота по изп.д. № 20137120401210 на ЧСИ Ил. С. на 24.10.2013г., т.е. в срока за
изповядване на сделката по предварителния договор за окончателен, заличена чак на
29.08.2023г., т.е. в хода на настоящото производство. Заявява, че владее имота на валидно
основание, което не е отпаднало до момента. Моли се решението на ВРС да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
ВОС констатира следното:
В исковата си молба ищцата К. Ц. К. твърди, че по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран в НА №7, том II, рег. №2624, дело №204/ 08.03.2022г. на нотариус №
147 в НК - О. Ш. е придобила от П.Г.И., З.П.И. и М.П.И. поземлен имот с идентификатор
***, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, р-н „А.", с.о. „Боровец - север", с площ
по документ за собственост от 571 кв.м., а съгласно скица и данъчна оценка с площ от 526
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, с предходен идентификатор: ***, номер по предходен план:
***, при граници – имоти с идентификатори: ***; ***; *** и ***, ведно с построеното в
имота жилище с идентификатор ***.1, находящо се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, р-н
„А.", с.о. „Боровец - север", без посочена площ по документ за собственост, със застроена
площ по скица от 9 кв.м., а съгласно данъчна оценка с площ от 6 кв.м., с предназначение -
друг вид сграда за обитаване, която сграда, след като е пристроена и надстроена - без
надлежни строителни книжа - към настоящият момент представлява монолитна жилищна
сграда на два етажа с РЗП около 240 кв.м., ведно с построения към нея гараж, както и с
извършени множество други подобрения, като ограда с масивна и ажурна част, тротоари,
алеи, затревени и озеленени площи. Заявява, че преди изповядване на договора, продавачът
П.И. обяснил на ищцата, че владението върху имота ще бъде предадено след няколко дни,
защото имотът се владее без основание от ответника Ж. И. А.. Същият бил обещал на
продавача И., че до един месец ще го освободи. Въпреки заявеното, ответникът не предал
владението върху имота на новия собственик – ищцата. Обяснил, че има неуредени
отношения с бившия собственик П.И. и докато те не бъдат уредени, няма да предаде
владението. Ищцата отправила множество покани към ответника за предаване на
владението, който отказвал да го предаде и спрял да отговаря на телефонните и обаждания.
̀
Разговор с ответника от името на ищцата провел бившият собственик на имота - П.И.. В
2
разговор с последния, А. завил, че владее имота на правно основание, с оглед сключения
между тях предварителен договор и никому няма да предава владението.
Моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на Ж. И. А., че тя е собственик по силата на /договор за покупко продажба,
обективиран в/ НА №7, том II, рег. № 2624, дело №204/08.03.2022г. на нотариус О. Ш., №
147 в НК на Лозе - овощна градина с идентификатор ***, с площ от 562.00 кв.м., находящ се
в гр. Варна, р-н „А.", с. о. „Боровец - север", при граници и съседи: ***; ***; *** и ***, в
едно с намиращата се в него сезонна постройка, преустроена в жилищна сграда с РЗП около
240 кв.м., както и да бъде осъден Ж. И. А. да предаде владението върху описания имот. Иска
присъждане на разноски.
В писмен отговор Ж. И. А. изразява становище за допустимост, но неоснователност
на иска. Въвежда възражение, че владее недвижимите имоти на валидно правно основание.
На 22.01.2013 г. сключил предварителен договор за покупко - продажба с праводателите на
ищцата – П.И. и покойната му съпруга Е.И.. Страните си обещали да сключат окончателен
договор. Уговорили цена 90555 лв. Ответникът платил капаро в размер на 9055 лв. и се
задължил в срок до 22.03.2013 г. да плати сума от 72500 лв., а остатъкът – в размер на 9000
лв. да плати в срок до 4 месеца от сключването на окончателен договор. На 21.02.2013 г.
страните подписали анекс, като купувачът поел ангажимент да погаси задължението на
продавачите към „СЖ Експресбанк“ АД, като им предаде остатъка от продажната цена.
Уговорили нов срок за сключване на окончателен договор-до 31.12.2013 г. Изменили и
начина на плащане на цената-сумата в размер на 67750 лв. в срок до 31.03.2013 г. за
заличаване на ипотека, вписана в полза на банката върху недвижимия имот, а оставащата за
доплащане сума до пълния размер на цената в размер на 15750 лв. -при сключване на
окончателния договор. С подписване на допълнителното споразумение от 21.01.2013г., П.И.
и Е.И. му предали владението върху недвижимите имоти. Той платил общо 75 230 лв., както
следва: на 22.01.2013 г. - капаро в размер на 9 055 лв.; на 22.02.2013 г. 49 850 лв. по банков
път с основание покупка на имот и заличаване на ипотека; отново на 22.02.2013 г. – 1 000
лв. по банков път с основание покупка на имот и на 05.03.2013 г. – сума в размер на 15325
лв. в брой с основание – част от продажна цена за имот. Останал задължен за сумата от
15325 лв., която трябвало да плати в деня на нотариалното изповядване на сделката.
Обещателите – продавачи, обаче, не се явили на уречената дата за сключване на окончателен
договор. Години наред П.И. и Е.И., а след смъртта и през 2019г. и универсалните и
̀̀
правоприемници З.П.И. и М.П.И. се укривали от ответника, за да осуетят финализиране на
сделката. Двукратно – през 2013 г. и 2014 г. ответникът завеждал иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
за обявяване на предварителния договор за окончателен, но поради недобросъвестно и
непрофесионално поведение на тогавашния му адвокат делата били прекратени. След
установяване на владението ответникът изградил в недвижимия имот масивна сграда със
собствени средства, която не могъл да узакони заради липса на титул за собственост.
Впоследствие трайно се установил да живее в Германия, но и след това, когато се завръщал
в България, поне два – три пъти годишно, като продължил да търси връзка с И.и, за да
сключат окончателен договор. През 2019 г. П.И. и децата му, наследили починалата му
съпруга- З.И. и М.И. завели ревандикационен иск срещу Ж. А., разгледан по гр. д. №
18470/2019 г. по описа на Районен съд Варна. Претенцията била уважена в установителната
част. Ищците били признати за собственици, но съдът отхвърлил искането за предаване на
владението, т.к. приел, че А. владее имота на валидно правно основание считано от
21.02.2013 г. по облигационното отношение, възникнало по предварителния договор от
22.01.2013 г. Тъй като предварителният договор не бил прекратен, развален или обявен за
окончателен, то същият и понастоящем обвързва страните, а правното основание, на което
ответникът владее имотите не е отпаднало. Въз основа на същите съображения и по
настоящото дело А. изявява легитимно правно очакване да се приеме, че и понастоящем
недвижимите имоти се владеят на валидно правно основание. Владението не е било нито
3
отнемано, нито прекъсвано, нито смущавано. Било явно и постоянно, демонстрирано по
несъмнен начин. Макар ищцата да била придобила правото на собственост, то имотите били
обременени с вещни тежести. Както правото на ответника да ги владее, така и възбрана,
наложена по и.д. № 20137120401210 на ЧСИ И. С. за задължение на П.И. и Е.И. /починала/
към „Райфайзенбанк България“ ЕАД, за която ответникът разбрал едва в производството по
това гражданско дело. Ищцата К. никога не е извършвала оглед на имота, не е влизала в
него, нито в двора, нито в къщата, нито преди 08.03.2022 г., когато го е купила, нито в по-
късен момент, защото същият е трайно ограден с масивна плътна висока ограда и е
обективно невъзможно който и да било външен човек да влезе в него. Процесуалният
представител на Ж. А., на 26.04.2022 г., без да знае за извършената на 08.03.2022 г.
продажба, отправил покана чрез телепоща до П.Г.И., З.П.И. и М.П.И., с която отново
предложил финализиране на сделката пред Нотариус.
В първото по делото заседание ищецът уточнява, че претендира права върху лозе –
овощна градина с идентификатор ***, с площ по документ за собственост от 571 кв. м., а
съгласно скица и данъчна оценка с площ от 526 кв. м., ведно с жилище с идентификатор
***.1, без посочена площ по документ за собственост, със застроена площ по скица от 9 кв.
м., а съгласно данъчна оценка с площ от 6 кв. м.
С определение от съдебно заседание, проведено на 24.04.2023 г., производството по
делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК по съгласие на страните. С
определение № 8190/06.07.2023 г. производството е възобновено по искане на ответника.
С оглед твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 262477/23.08.2021 г. по гр. д. № 18470/2019 г. на 43-ти състав на ВРС,
по предявения на 11.11.2019 г. иск с правно основание в чл. 108 от ЗС, съдът е признал за
установено по отношение на Ж. И. А., че П.Г.И., З.П.И. и М.П.И. са собственици на
недвижим имот лозе - овощна градина с идентификатор ***, с площ от 526 кв. м, находящ се
в гр. Варна, район "А.", с.о. "Боровец - север", ведно с изградената в него жилищна сграда с
площ от 240 кв. м, като е отхвърлил претенцията на П.Г.И., З.П.И. и М.П.И. против Ж. И. А.
за предаване на владението върху недвижимия имот, представляващ лозе - овощна градина с
идентификатор ***4, с площ от 526 кв. м, находящ се в гр. Варна, район "А.", с.о. "Боровец -
север" ведно с изградената в него жилищна сграда с площ от 240 кв. м. За да постанови този
резултат, ВРС се е позовал на сключения между страните предварителен договор от
22.01.2013г. и сключения на 22.02.2013г. анекс, по силата на който продавачите предали на
купувача владението на имота , като от този момент той го осъществява на валидно правно
основание. До предявяване на иска предварителният договор не е бил прекратен, не е бил
развален, не е бил обявен за окончателен, порди което съдът е приел, че действа между
страните. нори л
По силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА
№7, том II, рег. № 2624, дело № 204 от 2022 г. на нотариус О. Ш., №147 от регистъра на НК,
на 08.03.2022 г. П.Г.И., З.П.И. и М.П.И. продали на К. Ц. К. поземлен имот с идентификатор
*** по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н А., с.о. „Б.С.“ с площ по документ за собственост
от 571 кв. м., а съгласно скица и данъчна оценка с площ от 526 кв.м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, НТП – за ниско застрояване (до 10 м.) ведно с построеното в
имота жилище с идентификатор ***.1 по КККР, находящо се в гр. Варна, р-н А., с.о. „Б.С.“,
без посочена площ по документ за собственост, със застроена площ по скица от 9 кв. м., а
съгласно данъчна оценка, с площ от 6 кв. м., с предназначение – друг вид сграда за
обитаване.
4
Според приобщения по делото предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, сключен на 22.01.2013 г., П.Г.И. и Е.М.И. се задължили да прехвърлят на
Ж. И. А. в срок до 22.02.2013 г. правото на собственост върху лозе – овощна градина с площ
от 571 кв. м., находящо се в землището на гр. Варна, м. Боровец – север, съставляващо имот
с пл. № 1449, заедно с построената в него сезонна постройка, заедно с всички подобрения в
имота за сумата от 90 555 лева. Бъдещият купувач сее задължил да плати капаро в размер на
9 055 лв.; сума в размер на 72 500 лв. до 22.02.2013 г. и остатък в размер на 9 000 лв. в срок
до 4 месеца след нотариалното изповядване на сделката. Бъдещият продавач се е задължил
да подпише нотариално заверена декларация, че извършеното незаконно строителство в
имота е сторено преди 01.01.2001 г., както и да подаде лично молби и заявления, свързани с
това строителство. Прехвърлителите са декларирали, че недвижимите имоти не са
обременени с вещни тежести, освен посочената договорна ипотека, като се задължил до
сключването на окончателен договор да я заличат.
Видно от платежно нареждане от 22.01.2013 г. ответникът А. платил на П.Г.И. сума от
9 055 лв. с основание капаро за покупка на недвижим имот.
На 21.02.2013 г. с анекс (л. 57 от първоинстанционното дело) страните по
предварителния договор изменили част от уговорките си в предварителния договор.
Определили нова дата за сключване на окончателен договор – 31.12.2013 г. Уговорили,
също, предаване на владението считано от 21.02.2013 г. и право на бъдещия купувач Ж. А.
да извършва подобрения в имота, за които бъдещите продавачи няма да имат претенции.
Страните изменили и уговорения начин на плащане на останалата сума до пълния размер от
90 555 лв. Бъдещият купувач А. се задължил да плати сума от 65 750 лв. до 01.03.2013 г., по
банков път, включително на ипотекарния кредитор - за заличаването на ипотеката.
Остатъкът от 15 750 лв. страните уговорили да бъде платена при нотариалното изповядване
на сделката.
Видно е от справка по партида на П.Г.И. в Служба по вписванията – Варна (л.63-65 по
първоинстанционното дело), че за обезпечаване на парично задължение към „Сосиете
женерал експресбанк“ АД по нецеливи ипотечен кредит № 016626/22.06.2007 г., на
21.06.2007 г. праводателят на ищцата П.Г.И. е учредил в полза на кредитора договорна
ипотека вх. рег. № 199, том 11, акт № 42 от 2007 г., номер на дв. вх. рег. 17272/21.06.2007 г.
върху поземлен имот с площ от 571 кв. м., находящ се в землището на гр. Варна, м. Боровец
– север, съставляващ имот с пл. № 1449, по скица с площ от 614,22 кв. м. и сграда с площ от
6 кв.м. – сезонна постройка, находяща се в ПИ № 1449 с площ от 571 кв. м.
Видно от платежни нареждания от 22.02.2013 г. Ж. А. платил по сметка на „Сосиете
женерал експресбанк“ АД сума в размер на 49 850 лв. с основание покупка на ПИ 1449 в с.о.
Б.С. в гр. Варна и заличаване на ипотека. На същата дата платил и 1 000 лв. по сметка на
П.Г.И. с основание покупка на имот ПИ 1449 в м. Б.С..
На 28.02.2013 г. по молба на „Сосиете женерал експресбанк“ АД е заличена
договорна ипотека вх. рег. № 199, том 11, акт № 42 от 2007 г., номер на дв. вх. рег.
17272/21.06.2007 г. върху поземлен имот с площ от 571 кв. м., находящ се в землището на гр.
Варна, м. Боровец – север, съставляващ имот с пл. № 1449, по скица с площ от 614,22 кв. м.
и сграда с площ от 6 кв.м. – сезонна постройка, находяща се в ПИ № 1449 с площ от 571 кв.
м.
За удостоверяването на плащането и получаването на сума от 15 325 лева, страните
съставили разписка от 05.03.2013 г., която била подписана от Пламен и Е. И.и.
Видно е от справка по партида на П.Г.И. в Служба по вписванията – Варна (л.63-65 по
първоинстанционното дело), на 24.10.2013 г. е наложена възбрана по изп. д. № 1210/2013 г.
по описа на ЧСИ И. С. върху процесния ПИ с идентификатор ***, с площ по док. 526 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, район А., с.о. Б.С., както и върху изградената в него жилищна сграда
5
с идентификатор ***.1 с площ по док. 9 кв. м. за задължение на П.Г.И. и Е.М.И. към
„Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Установява се от удостоверение за наследници (л. 9 от гр.д.№ 18470/2019 г. ВРС), че
на 09.07.2019 г. обещателката Е.М.И. е починала. Наследили я по правилата на чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗН низходящите З.П.И. и М.П.И., както и преживелият съпруг П.И..
Видно от приобщения по делото заверен за идентичност с електронния документ
препис от екранна снимка, чрез електронно приложение за интернет комуникация на
15.08.2019 г. праводателката на ищцата – З.П. – се свързала с ответника А. по повод на
процесните недвижими имоти, като повдигнала въпроса за останало незаплатено парично
задължение в размер на 16 000 лв.; дължими данъци, които все още се начислявали по
партидата и, както и по отношение на сделката, която останала недоизповядана. Ж. А.
̀
поискал телефон за контакт, който да предаде на адвоката си.
С писмо с обратна разписка от 26.04.2022 г., получено лично от П.И. на 04.05.2022 г.
(л. 66 и 67 от първоинстанционното дело), Ж. А. поканил П.Г.И., З.П.И. и М.П.И., като
вземат предвид изхода на спора по гр. д. № 18470/2019 г. по описа на ВРС, да сключат
окончателен договор по отношение на процесните поземлен имот и сграда.
По делото са ангажирани гласни доказателствa чрез разпит на двама свидетели–С.П.Г.
и А.-Г.Ц.А., съжителстваща на съпружески начала с ответника, водени от него. конкубина на
отв. А. и.
Св. А. сочи подробни данни за сключването и изменянето на предварителния договор
за покупко – продажба чрез посредничеството на агенция за недвижими имоти „Адрес“.
Дава сведения на съда за уговорената цена и извършените плащания, включително за
погасяването на паричен дълг на обещателите към „Експресбанк“, поради знанието на
бъдещите купувачи за сключената договорна ипотека. Сочи, че към момента, в който на
ответника е предоставено владение по предварителния договор в имота е имало изградена
една тоалетна в левия ъгъл, горе, една външна тоалетна и един гараж в десния ъгъл, на
започната постройка с изградени външни стени. Всичко друго, изградено в имота било
направено от нея и Ж. А.. След получаването на владението многократно търсили П.И. за
нотариално изповядване на сделката, като те били активна страна, но той отказвал всякакви
контакти. Излага, също, че с ответника живеят в Германия от м. август 2014 г. Последно Ж.
се е прибирал в България през м. март 2021 г. По отношение на владението върху имота
излага, че достъп до него имат единствено Ж., тя, родителите на ответника, сестра и, майка
̀
и, както и големият и син. Не знае който и да било да е искал или да е влизал да оглежда в
̀̀
имота, няма и как да бъде огледан, т.к. имотът е ограден с двуметрова монолитна ограда с
плътна метална врата, а отвън, от пътя няма как да се погледне какво има в имота, освен да
се види втория етаж и покрива на изградената къща.
Св. Генова сочи момента, от който ответникът е във владение на недвижимия имот, а
също, че знае, че сделката по отношение на тях не е довършена. В тази връзка, излага, че до
края на 2013 г., а и след това ответникът е търсил праводателя на ищцата, за да сключат
окончателен договор. Сочи, че част от цената е платена на кредитора „Експресбанк“ за
погасяване на задължение на собствениците. Към момента на установяване на владението от
ответника имотът бил гол парцел с малка постройка в него. Ответникът и св. А. построили
къщата през цялата 2013 г., а през 2014 г., лятото, заминали за Германия. Излага данни за
лицата, чрез които ответникът упражнява фактическа власт върху имота – родителите му Е.
и И., Р., която е сестра на св. А., и Р. – сина и, който също живее в Германия, но се прибира в
̀
жилището поне два – три пъти в годината.
Разпитан е и св. П.Г.И., воден от ищцата, който е бил страна по спор с ответника за
обявяване на предварителния договор, основание за получаване на владението за
окончателен. Излага, че той е построил незаконната сграда в процесния недвижим имот.
6
Продал същия на ищцата, т.к. бил притиснат от задължения към банки. По предварителния
договор останало да получава 16 000 лв., която сума ответникът и св. А. отказвали да му
платят. Затова решил да продаде на трето лице имота. Не е влизал в имота считано от 2013
г., когато е предал владението на ответника, като му е предоставил ключовете за имота. Не е
показвал имота на ищцата. Същата не е извършвала оглед на имота вътре в него. Единствено
можела да го види, ако иска, през оградата, която е висока около два метра, от пътя. Показал
имота по снимки. За последно говорил с ответника А. по повод на имота през 2013 – 2014 г.,
когато го подканил да минат през нотариус, но той отказал да му плаща повече пари.
По данни на св. М.М., съжителстващ на семейни начала с ищцата, разпитан по нейно
искане, същата е направила оглед на имота от улицата. Не е влизала в парцела, защото
същият бил заключен. Продавачът И. обяснил, че имотът неправомерно се владее от Ж. А.,
затова я насочил да търси ключ от ответника.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения,
писмения отговор и събраните по делото доказателства, както и данните за воденото гр.д. №
18470/2019г. на ВРС, приключило с влязло в сила на 15.09.2021г. решение №
262477/23.08.2021г., намира предявеният в настоящото производство иск и по-специално в
обжалваната част, за допустим за разглеждане.
Това е така, понеже гр.д. № 18470/2019г. на ВРС е образувано по исковата молба на
продавачите на настоящата ищца К. Ц. К.-П.Г.И., З.П.И. и М.П.И. и настоящия ответник Ж.
И. А., по иска им с правно осн. чл. 108 от ЗС, с искане да бъде прието за установено, че са
собственици на същия имот, предмет на настоящото гр.д. и основание за това, като искат
ответникът да бъде осъден да предаде владението. Както беше посочено гр.д. №
18470/2019г. на ВРС е приключило с влязло в сила решение, с което е уважен иска им в
установителната си част и отхвърлен в осъдителната, т.к. съдът е приел, че ответникът
владее правомерно имота на основание съществуващата между страните облигационна
връзка, по силата на сключения между тях предварителен договор от 2013г. и предаване на
владението.
За да е налице отвод за присъдено нещо, следва да е налице идентитет между
страните, основанието на исковете по двете дела-юридическите факти на които се основава
търсената защита и искането към съда. Липсата на идентичност между която и да е от тези
три характеристики на предявения иск е основание да се приеме, че по-късно предявеният
иск е допустим. Така е прието в определение № 3945/26.08.2024г. на ВКС по ч.гр.д. №
1550/2024г. на Първо ГО.
В настоящото производство, може да се приеме, че страните са същите, предвид
разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК, доколкото сегашната ищца К. Ц. К. е частен
правоприемник на ищците по гр.д. № 18470/2019г. на ВРС- П.Г.И., З.П.И. и М.П.И., като е
закупила от тях спорният имот на 08.03.2022г. Няма спор, имотът предмет на настоящия
спор е оня същия по гр.д. № 18470/2019г. на ВРС. Въззивният състав намира обаче, че все
пак са налице нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по
предходното дело, относно упражняваното от ответника владение, установено още от
7
21.02.2013г. Това е осъществилата се покупко-продажбата на 08.03.2022г., като факт от
значение за преценката на съда за основанието, въз основа на което Ж. И. А. се намира в
имота и направеното за пръв път по настоящото дело позоваване от страна на ищцата, че е
изтекъл 5-годишния срок на действие на предварителния договор от 22.01.2013г. и това, че
до момента не е произвел действие.
Вземайки предвид гореизложеното, следва произнасяне на съда по съществото на
спора.
Въззивният състав намира исковата претенция за основателна, по следните
съображения.
Първоинстанционният съд е намерил иска с правно осн. чл. 108 от ЗС в
установителната му част за основателен и го е уважил, приемайки за установено, че К. Ц. К.
е собственик на спорния имот и в тази част въззивна жалба няма. Приел е обаче, че на
ответника Ж. И. А. е предадено владението и той е в имота по силата на сключения с
праводателите на ищцата предварителен договор от 22.01.2013г. и анекс от 21.02.2013г. и
действието му не е преустановено, поради което е отхвърлил иска в осъдителната му част за
предаване на владението на ищцата.
Да, видно владението е било предадено на Ж. И. А. от праводателите на ищцата-
П.Г.И., З.П.И. и М.П.И. още на 21.02.2013г. Той владее и към момента имота, нещо което не
се оспорва от ищцата по делото и се установява от разпита на водените свидетели. Вярно,
че предварителният договор не е прекратен и не е развален. Той обаче не може да бъде
противопоставен на собственическите права на К. Ц. К., доколкото не може да се очаква да
бъде сключен окончателен договор и ответникът да придобие собствеността. Това е така,
понеже не се спори между страните, видно от изявлението на ищцата в молба вх. №
2489/12.01.2023г. и отговора на въззивната жалба вх. № 19786/11.03.2024г., в която е
обективирано изявление на процесуалния представител на ответника, че правото да се
предяви иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е погасено по давност, понеже са изтекли повече от 5
години, считано от уговорения с анекса от 21.02.2013г. краен срок за сключване на
окончателния договор-31.12.2013г., както и това, че имотът вече от отчужден. След като не
може да се очаква Ж. И. А. да придобие собствеността въз основа на сключения от него
предварителен договор, не следва да бъде прието, че той е на валидно правно основание в
имота, владението на който му е било предадено по повод на същия сключен предварителен
договор.
Исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Поради несъвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде отменено като неправилно и исковата претенция уважена и в осъдителната си
част.
При това положение в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за
първата инстанция в цялост. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и остатъка от
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на още 400.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която К. Ц. К. е
осъдена да заплати на Ж. И. А. разноски за първата инстанция в размер на 450.00лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
С оглед изхода на спора за въззивната инстанция Ж. „И. А. следва да бъде осъден да
заплати на К. Ц. К. разноски в размер на 224.89лв., представляваща заплатена държавна
такса, според списъка по чл. 80 от ГПК, представена от въззивницата и доказателствата за
това-разписка № 200021175393440/12.02.2024г., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3976/06.12.2023г., поправено с решение № 1350/18.04.2024г.,
двете постановени по гр.д. № 20223110107559 по описа за 2022г. на 9-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлен предявения от К. Ц. К., ЕГН ********** против Ж. И. А., ЕГН
********** ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, в частта, в която е обективирано искане
за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху Лозе – Овощна градина с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по документ за собственост от 571 кв. м, а
съгласно скица и удостоверение за данъчна оценка с площ от 526 кв. м., находящ се в гр.
Варна, р-н „А.“, с. о. „Б.С.“, при граници и съседи: ***; ***; *** и ***, ведно с изградената
без строителни книжа сграда – жилище с идентификатор ***.1, без посочена площ по
документ за собственост, със застроена площ по скица и удостоверение за данъчна оценка от
9 кв. м. и в частта в която К. Ц. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Ж. И. А., ЕГН
********** сумата в размер на 450.00 лева, представляваща присъдени разноски за първата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ж. И. А., ЕГН **********, да предаде на К. Ц. К., ЕГН **********
владението върху Лозе – Овощна градина с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с
площ по документ за собственост от 571 кв. м, а съгласно скица и удостоверение за данъчна
оценка с площ от 526 кв. м., находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, с. о. „Б.С.“, при граници и
съседи: ПИ с идентификатор ***; път с ***; ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор
***, ведно с изградената без строителни книжа сграда – жилище с идентификатор ***.1, без
посочена площ по документ за собственост, със застроена площ по скица и удостоверение за
данъчна оценка от 9 кв. м., на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Ж. И. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „В.В." *** да заплати
на К. Ц. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „В. К.“ ***, сумата от 224.89лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9