Р Е Ш Е Н И Е №2215
03.06.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16573 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Решение по съществото на исков спор –
чл. 235 от ГПК.
Исковото производство е стартирано с искова
молба на ЗК „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, против Община Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК *********, в която
дружеството – застраховател иска да се
осъди ответната община да му заплати сума от 278.64 лева, от които - 263.64 лева равностойност на причинени на
застраховано МПС вреди от вещ, стопанисвана от ответната община, сумата от 15
лева обичайните разноски по ликвидацията
на щетата , ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба – 07.12.2017 до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските по делото.
Според изложеното , на дата ********** в П., на кръстовището на ************* , било
реализирано пътнотранспортно произшествие ,, при което МПС – лек автомобил
марка „Опел „ модел „Астра„ с държавен контролен номер ********, собственост на
ОД на МВР гр. П., управляван от свид. А.К.,
попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно , при което по същия настъпват щети. Твърди се също така, че има договор за
застраховка „Каско„, с полица № *************, между ищеца
и ОД на МВР гр. П. Затова при ищцовото дружество била образувана преписка по
щета № ****************** , по която било определено и изплатено на правоимащия
застрахован обезщетение в размер на 263.64 лева , изцяло изплатено на ОД на МВР
П. като правоимащо лице. Твърди, че е
платил обезщетението и е поканил общината да моли, като суброгиран в правата на
застрахования срещу причинителя на
вредата, да се осъди общината като стопанин на пътя, да я заплати.
Община Пловдив оспорва исковете изцяло по
основание и размер, счита ги за неоснователни и недоказани, в частност – оспорва
съществуването на договора за застраховка, отсъствала необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, нямало и данни за поведението на водача
на този автомобил, като в тази връзка, възразява съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на последния. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност.
И двете страни искат присъждане на сторените
разноски.
Обективно
и субективно съединени между същите страни два осъдителни иска - по чл. 213 от
Кодекса за застраховането, съединен с искове за обезщетение за забавено плащане
по смисъла на чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода от датата на депозирането на исковата молба –
07.12.2017 до окончателното изплащане на вземането .
Исковете
са неоснователни.
Договорът за застраховка „Каско” , от който ищецът
черпи права , не е представен ( като документ ) по делото. Според чл. 344 ал. 1
от Кодекса за застраховането , договорът за застраховка се сключва в писмена
форма , която е условие както за валидността му,така и за доказване пред съда
на факта на съществуването му. Затова е недопустимо съществуването на договора да се доказва както
чрез свидетелски показания ( ч 164 ал.
1 т .1 от ГПК ) така и чрез заключение на вещо лице – съществуването не е
въпрос, който предполага специални знания.
Представен е препис от общите условия към
договорите за имуществени застраховки „Каско „ , които ищецът по занятие
сключва , но от тях не личат съществените елементи на договора – страните ,
застрахователната премия и застрахованите рискове, началната и крайната дата на
договора. Указано е било на ищеца , че
не сочи доказателства за наличието на договора за застраховка, но същият е
пропуснал възможността да ангажира доказателства в тази насока.
Тоест,
наличието на договор за застраховка като една от предпоставките на чл. 213 от КЗ остана
недоказано; само на това основание исковете следва да се отхвърлят.
На следващо място, друг елемент от
фактическия състав на чл. 213 от Кодекса за застраховането е поканата до
причинителя на вредата да плати регресното обезщетение. Копие от тази покана е
представено между кориците на делото , но липсват доказателства за датата на
връчването й на общината. Същевременно, дадения с поканата срок е „ пет работни
дни, от получаване на настоящото писмо „ , тоест, остана недоказано да е
започнал да тече.
Акцесорният
иск за присъждане на обезщетение за забавеното плащане на главницата също е неоснователен,
той в общия случай следва съдбата на главния.
Разноските по делото се присъждат в тежест на ищеца,
предвид изхода на спора, като на ответната община се определя възнаграждение на
юрисконсулт в размер от 100 лева, което изчерпва сторените от ответника
разноски.
Воден
от изложеното и на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл. 235 от ГПК , съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на ЗК „Бул Инс„ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, да се осъди Община Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК
*********, да заплати на ищеца сума от 278.64 лева, от които - 263.64 лева равностойност на причинени на
застраховано МПС вреди от вещ, стопанисвана от ответната община, и сумата от 15
лева обичайните разноски по ликвидацията
на щетата , ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба – 07.12.2017 до окончателното изплащане на вземането, които са
изплатени по щета № ***********, образувана за ликвидиране на вредите по лек
автомобил „Опел „ модел „Астра„ с държавен контролен номер ********, настъпили
от ПТП на дата ************ в П., по
договор за застраховка № *******************, като неоснователен.
Осъжда ЗК „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, да заплати на Община
Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК *********, сума от 100 ( сто ) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
Пловдивския окръжен съд , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
КГ