№ 22996
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110142618 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .
С решение № 4873/20.03.2025г., съдът е допуснал извършването на
съдебна делба между между Д. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С......, чрез адв. В. Ц. В. от САК, преупълномощен от Адвокатско
дружество „Б. и В.", per. по ф.д. № 42/2020 по описа СГС, с БУЛСТАТ №
*********, и Р. Б., представлявана от М. Р. Р. и Б., с адрес: област София
(столица), община Столична, гр. С..... до съдебна делба на следния недвижим
имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
******.402.49.2.3 (******************, точка, четиристотин и две, точка,
четиридесет и девет, точка, две, точка, три) по КККР на гр. София, община
Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18- 45/09.07.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект от 10.03.2023 г., с адрес на имота: гр. С....., който самостоятелен
обект се намира на етаж 3 (трети) в сграда с идентификатор ******.402.49.2, с
предназначение на сградата жилищна сграда - многофамилна, разположена в
ПИ с идентификатор ******.402.49, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с брой нива на обекта - 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта: СОС с
идентификатор ******.402.49.2.2, над обекта - няма, който самостоятелен
обект съгласно доказателствен документ за собственост- Нотариален акт №
148, том I, per. № 2108, дело № 130 от 30.06.2003 г. на нотариус Ц. Д., вписана
1
под № *** НК, с район на действие СРС, вписан в СБ - София с акт № 132,
том LXX, дело № 16654/2003 г. представлява ЖИЛИЩЕ (апартамент),
находящо се в гр. София, на II (втори) жилищен етаж, в сградата на ул. ........
(едно), със застроена жилищна площ от 93,59 кв.м. (деветдесет и три цяло и
петдесет и девет стотни квадратни метра), състоящ се от: три стаи, кухня,
баня, тоалетна и антре, при съседи по нотариален акт: ул. „И.", ул. „Г.С. Р.",
противопожарна охрана, отгоре - таван, отдолу - апартамент на първи
жилищен етаж и стълбище, заедно с прилежащите му Мазе и Таван, заедно с
прилежащите му идеални части от общите части на сградата и с прилежащите
му идеални части от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ
от 280 кв.м. (двеста и осемдесет квадратни метра), съставляващо имот с пл. №
4 (четири) от квартал 12 (дванадесет) по плана на град София, местност „....",
отреден за нуждите на противопожарната охрана, при съседи на мястото: от
ул. „И.", ул. „Г. С. Р." и място, отредено за противопожарна охрана ПРИ
КВОТИ:
1/3 идеални части за Д. С. Г., с ЕГН **********;
2/3 идеални части за Р. Б., представлявана от М. Р. Р. и Б..
Решението във фазата на допускане на делбата е влязло в сила на
11.05.2025 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК и във връзка с доводите на страните,
намира за установено следното:
По отношение на способа за извършване на делбата.
В първото по делото съдебно заседание е прието и искане на чл. 349,
ал.2 ГПК депозирано от Д. С. Г..
Основен способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното
производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на
публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и
са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се
ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1
и, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да му бъде поставено в негов
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с
пари. Видно от законовата разпоредба приложимостта на възлагането в тази
хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/ жилището да е неподеляемо, 2/ съделителят да няма собствено жилище,
3/съсобствеността върху него да е възникнала единствено по силата на
наследяване, и 4/ съделителят да е живял в него към момента на откриване на
наследството - така ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.
Не се спори, че е налице първата предпоставка, а и видно от
заключението по съдебно-техническата експертиза неоспорено от страните в
тази му част процесният имот е неподеляемо жилище.
2
Не се спори по делото че ищецът няма друго жилище.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
съсобствеността между страните не е възникнала единствено и само по пътя
на наследяването. Видно от Нотариален акт № 148, том I, рег. № 2108, дело №
130 от 30.06.2003 г., съделителят Д. Г. е придобил своята 1/3 идеална част от
имота чрез правна сделка – договор за дарение, извършено от неговия баща С.
Д.ов Г.. Другият съсобственик – Д., притежава останалите 2/3 идеални части
на основание отчуждаване по отменения ЗПИНМ и невъзстановени права по
реституционните закони, удостоверено с Акт за частна държавна собственост.
Следователно, налице е хипотеза на смесена съсобственост, при която
едни идеални части се държат на основание договор (дарение), а други – на
публичноправно основание (актуване като държавна собственост). Правната
норма на чл. 349, ал. 2 от ГПК е специална и тълкуването е стриктно – тя
предоставя привилегия за изкупуване само когато съсобствеността е
възникнала изцяло от наследяване. Когато съсобствеността е смесена
(възникнала от различни юридически факти, включително сделки),
привилегията за възлагане е неприложима. Този извод е в съответствие с
трайната и задължителна съдебна практика (напр. ТР № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС), според която възлагане не се допуска, ако дори една идеална част от
имота е придобита на деривативно основание, различно от наследяване.
Доводът на ищеца, че имотът има "наследствен произход" поради
реституция в полза на бащата на ищеца (С. Г.), е неоснователен по отношение
на настоящото производство. Реституцията възстановява правата на
наследодателя (бащата), но последващото разпореждане (дарението към сина)
прекъсва наследствената правна връзка за целите на делбата. Ищецът черпи
правата си от договора за дарение, а не директно от наследството.
На следващо място, ирелевантно за спора е твърдението и доказването
на факта, че ищецът е живял в имота към момента на откриване на
наследството на неговия дядо (Д. С. Г.). За приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК
релевантен е моментът на откриване на наследството на прекия наследодател,
от когото съделителят черпи правата си. В случая обаче правата не са
придобити по наследство от дядото, нито по наследство от бащата, а чрез
договор приживе на бащата. Фактическото обитаване на имота към момент на
смъртта на възходящ роднина (дядото) не може да санира липсата на
наследствено правоприемство като титул за собственост върху конкретния
имот към момента на възникване на съсобствеността с Д..
Поради изложеното, искането за възлагане на имота по реда на чл. 349,
ал. 2 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, доколкото не са налице предпоставки за възлагане
на делбения имот в дял на някой от съсобствениците, единствения способ за
ликвидиране на съсобствеността остава изнасянето на имота на публична
продан.
Относно разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски
съобразно дяловете им в съсобствеността, а по съединените искове -
3
съобразно чл. 78 от ГПК. На основание изр.1 на чл. 355 от ГПК страните
следва да заплатят държавна такса върху стойността на дела си, а останалите
направени разноски по делото - внесени депозити за възнаграждение за вещо
лице / за СТЕ във втората фаза на делбата, което е изчислено съобразно
квотата в съсобствеността/, както и за заплащане на адвокатски
възнаграждения остават за сметка на страните, както са извършени до
момента.
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК всеки от съделителите следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса съобразно
стойността на квотата му в съсобствеността, определена върху установената в
настоящата инстанция актуална пазарна стойност на процесния делбен имот.
За Д. С. Г., с ЕГН ********** това е 4 на сто от 115 990 лева равняващо
се на 4639,60 лева държавна такса. По делото е представено доказателство за
внесена авансово държавна такса в размер на 497,35 лева която следва да бъде
приспадната и той следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от 4142,25
лева държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, т.1 Д. е освободена от внасяне на
държавни такси.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ******.402.49.2.3
(******************, точка, четиристотин и две, точка, четиридесет и девет,
точка, две, точка, три) по КККР на гр. София, община Столична, област София
(столица), одобрени със Заповед РД-18- 45/09.07.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 10.03.2023 г., с
адрес на имота: гр. С....., който самостоятелен обект се намира на етаж 3
(трети) в сграда с идентификатор ******.402.49.2, с предназначение на
сградата жилищна сграда - многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор ******.402.49, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, с брой нива на обекта - 1, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж - няма, под обекта: СОС с идентификатор
******.402.49.2.2, над обекта - няма, който самостоятелен обект съгласно
доказателствен документ за собственост- Нотариален акт № 148, том I, per. №
2108, дело № 130 от 30.06.2003 г. на нотариус Ц. Д., вписана под № *** НК, с
район на действие СРС, вписан в СБ - София с акт № 132, том LXX, дело №
16654/2003 г. представлява ЖИЛИЩЕ (апартамент), находящо се в гр. София,
на II (втори) жилищен етаж, в сградата на ул. ........ (едно), със застроена
жилищна площ от 93,59 кв.м. (деветдесет и три цяло и петдесет и девет стотни
квадратни метра), състоящ се от: три стаи, кухня, баня, тоалетна и антре, при
4
съседи по нотариален акт: ул. „И.", ул. „Г.С. Р.", противопожарна охрана,
отгоре - таван, отдолу - апартамент на първи жилищен етаж и стълбище,
заедно с прилежащите му Мазе и Таван, заедно с прилежащите му идеални
части от общите части на сградата и с прилежащите му идеални части от
правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 280 кв.м. (двеста и
осемдесет квадратни метра), съставляващо имот с пл. № 4 (четири) от квартал
12 (дванадесет) по плана на град София, местност „....", отреден за нуждите на
противопожарната охрана, при съседи на мястото: от ул. „И.", ул. „Г. С. Р." и
място, отредено за противопожарна охрана като получената сума от проданта
да се разпредели както следва:
1/3 за Д. С. Г., с ЕГН **********;
2/3 за Р. Б., представлявана от М. Р. Р. и Б..
ОСЪЖДА Д. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С......, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 355 ГПК по сметка на Софийски районен съд
сумата от 4142,25 лева, представляваща остатък от дължимата държавна такса
в производството.
Решението е постановено от 168 състав на Софийски районен съд II
гражданско отделение и може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на Р. Б. – М. В. Р..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5