№ 3837
гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502130 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №41647/21.06.2022г.
от „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ №7, ет.5
срещу определение №5246/17.05.2022г., постановено по гр. дело
№20223110105771/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
допуснато обезпечение в полза на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, **********, против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул.
„Света София“ №7, ет.5 на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника, сума в общ размер на 9227,54 лева, от която: 4523,68
лева – главница; 3098,59 лева – законна лихва; 15 лева – неолихвяема сума за
ликвидационни разноски; 440,78 лева – съдебно-деловодни разноски; 350 лева
- разноски за образуване и водене на изп. дело; 799,49 лева – такси по т.26
ТЧСИ, за които вземания е издаден изпълнителен лист №5297/16.05.2015 г.
по ч.гр.д. №3104/2015 г. по описа на ВРС, поради погасяване по давност на
правото на взискателя на принудително изпълнение, чрез налагане на
обезпечителна мярка „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” по изпълнително
1
дело № 2124 от 2021 г. по описа на ЧСИ Христо Г.ев – рег. №892 в КЧСИ,
след представяне на парична гаранция в размер на 930 лева.
В жалбата се излага, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се обстоятелството, че вземанията по издадения
изпълнителен лист са погасени по давност. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20157790400315 по
описа на ЧСИ Василка Илиева. По него са извършвани множество
изпълнителни действия /на 26.02.2016г. е наложен запор, на 10.05.2018г. и
28.03.2019г. са извършвани справки за имуществото на длъжника, на
29.03.2019г. е изпратена покана за доброволно изпълнение/. Поради
настъпила смърт на ЧСИ Илиева, изпълнителното дело е било прехвърлено на
ЧСИ Милен Бъзински през 2021г. и е образувано по нов №2124/2021г. По
това изпълнително дело също са извършени изпълнителни действия
/наложени запори, присъединени публични вземания/.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени обжалвания акт и постанови отхвърляне на молбата за
обезпечение.
По делото не е постъпил отговор от Д. К. Д..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба вх. №41647/21.06.2022г. е подадена в срока по чл.396,
ал.1 от ГПК, което я прави процесуално допустима, а разгледана по същество
се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание
чл.389, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на предявен иск с правно
основание чл.439 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 9227.54
лева по издаден изпълнителен лист №5297/16.05.2015г. по ч.гр.д.
№3104/2015г. по описа на ВРС, поради погасяване по давност.
Ищецът е изложил твърдения, че е конституиран като длъжник по
изпълнително дело № 20218920402124 по описа на ЧСИ Христо Г.ев, с рег.
№892, образувано по молба на взискателя „ОЗК – Застраховане“ АД въз
основа на издаден изпълнителен лист №5297/16.06.2015г. по ч.гр.дело
2
№3104/2015г. по описа на ВРС. Излага се, че правото на принудително
изпълнение на взискателя е погасено с изтичането на пет годишна давност
считано от 16.06.2015г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ , като към
21.12.2021г. същият е изтекъл. По изложените съображения за ищецът се е
породил правния интерес от воденото на така предявения иск и моли съда да
постанови определение да допусне исканата обезпечителна мярка.
Съдът по основателността на молбата за обезпечение, съобрази, че за да
бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е процесуално
допустим, същият да е вероятно основателен според представените
доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи
на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна
нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на
обезпечителната нужда.
Настоящата съдебна инстанция намира, че искът с правно основание
чл.439 от ЗЗД е допустим, същият е предявен от процесуално легитимирана
страна с правен интерес.
Съдът приема, че са налице достатъчно убедителни писмени
доказателства досежно наведените фактически твърдения, а именно, че
ищецът е осъден с влязла в сила заповед за изпълнение за процесните суми, за
чието принудително събиране е образувано изпълнително. Въпрос по
съществото на спора е дали е изтекла или не твърдяната погасителна давност,
поради което изпълняемото право не съществува. По тези причини той не
подлежи на разглеждане в обезпечителното производство.
Налице е обезпечителна нужда. Исканата мярка, досежно спиране на
изпълнението е подходяща и адекватна на търсената с предявения иск
защита.
По изложените съображения съдът намира, че молбата следва да бъде
уважена при условията на гаранция в размер на 930.00лв. /10 % от исковата
сума/ по аргумент от чл.390, ал.4 от ГПК, а първоинстанционния акт
постановил същия резултат следва да бъде потвърден.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №5246/17.05.2022г., постановено по гр.
дело №20223110105771/2022г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4