Р Е Ш Е Н И Е
№ 391 29.01.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и седми януари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 8500 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от В.Х.П. против Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР и е за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1400 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 200 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви върху стойността на неизплатения нощен
труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период, от
момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30-то число на
съответния месец до датата на депозиране на исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира исковете за неоснователни.
В
проведеното на 13.01.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска за главница чрез неговото увеличаване от
1400 лева на 1475,10 лева и на иска за мораторна лихва от 200 лева на 215,79
лева.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея
разноски.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ответника
не се явява. Преди съдебното заседание депозира писмено
становище, с което моли съда да отхвърли претенциите и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител и в служебно правоотношение с
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като за
процесния период е изпълнявал длъжността „***“ от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. в РСПБЗН – гр.
Поморие, а след това в РСПБЗН – гр. Несебър към РДПБЗН – гр. Бургас; ищецът е
полагал нощен труд в процесния период.
Спорен
е следният факт: в периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. ищецът е полагал нощен
труд, който не му е правилно заплатен, т.е. дължи му се по-голяма сума от
изплатената.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
Съгласно
данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между
22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, за процесния период ищецът е
положил общо 1503 часа нощен труд, който му е заплатен по 0,25 лева на час.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1717,93 часа.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на
214,93 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 214,93 часа възлиза на 1475,10 лева.
Лихвата за забава върху сумата от 1475,10 лева, изчислена за всеки месец
поотделно от тридесето число на месеца до датата на завеждане на исковата молба,
възлиза общо на 215,79 лева.
Установява
се обаче, че за месеците октомври и ноември 2016 г. ищецът не е полагал нощен
труд – аргумент от Приложение № 1 към заключението на вещото лице, поради което
за тези месеци не му е изплащано възнаграждение за нощен труд, респективно не
се дължи и лихва за забава.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За целия период 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., за който се
претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такъв нормативен акт е Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016
г. (за краткост Наредбата), която към настоящия момент е
отменена, считано от 10.01.2020 г. С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от
2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата гласи, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредбата
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. Това
не означава законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на
общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 2).
Според
чл.8 от Наредба 2 за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредба 2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време (както
е в процесния случай) нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Тези
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се
превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете,
получени над определената за месец или
за тримесечие норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда чл.9,
ал.2 от Наредба 2), са извънреден труд – аргумент от Решение № 540 от
7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл.9 от Наредба 2 урежда различни хипотези.
Докато разпоредбите на ал.1 и ал.3 от нея визират условия за „увеличаване“ на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал.2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при „трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното“.
Следователно
възражението на ответника, че със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министър на
вътрешните работи и с отменящата я заповед от 2017 г. работодателят
компенсира положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което
превръщането
на нощните часове в дневни е неприложимо,
е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
„приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл.9а, ал.4 от Наредба за работното време, почивките
и отпуските според която, когато
се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд (ищецът
работи на смени с 8 часов нощен труд) с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този
смисъл множество решения на ОС – Варна и ОС – Бургас от 2019 г. по идентични
казуси).
Установи
се, че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 214,93 часа за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019
г., който е на стойност от 1475,10 лева. Това е така, защото този труд
представлява извънреден такъв. Както вече се посочи, за месеците октомври и
ноември 2016 г. ищецът не е полагал нощен труд, поради което искът следва да
бъде отхвърлен за периода 01.10.2016 г. – 30.11.2016 г. и уважен за периода
01.12.2016 г. – 30.09.2019 г. в размера, както е предявен след изменението му.
На основание чл.243, ал.2 от ГПК не
следва да се постановява предварително изпълнение на решението в частта за
присъденото възнаграждение, защото ответникът е държавно учреждение.
По
отношение на обезщетението за забава, съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същото се
претендира от тридесето число
на съответния месец, до датата на завеждане на исковата
молба.
Според
чл.33, ал.1 от Наредбата (в редакцията му към 13.12.2016 г.) възнагражденията
за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във
финансовите звена. За месец октомври
2016 г. и за месец ноември 2016 г. ищецът не е полагал нощен труд, поради което
и не му се дължи възнаграждение за положен такъв труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден, респективно не му
се дължи мораторна лихва върху такова възнаграждение. След като отчетният
период е тримесечен, то възнаграждението за извънреден труд за месец декември
2016 г. следва да бъде изплатено през месец януари 2017 г., възнаграждението за
месеците януари, февруари и март 2017 г. следва да бъде изплатено през месец
април 2017 г. и така нататък. Възнаграждението за извънреден труд за месеците
юли, август и септември 2019 г. следва да бъде изплатено до края на месец
октомври 2019 г., но се претендира лихва за забава за период до 02.10.2019 г., т.е.
преди падежа на задължението, поради което искът за мораторна лихва върху
възнаграждението за тези три месеца следва да бъде отхвърлен.
Следователно
искът за присъждане на мораторна лихва следва да бъде уважен, както следва: върху
възнаграждението за положен нощен труд,
приравнен към дневен и отчетен като извънреден, в периода от 01.12.2016 г. до
30.06.2019 г., считано от първо число на месеца, следващ всяко
тримесечие от този период, с начало
01.02.2017 г., до 02.10.2019 г. на стойност 170 лева, изчислена от съда чрез
общодостъпен софтуер, и отхвърлен за присъждане на мораторна лихва върху
възнаграждението за положен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като
извънреден, в периода 01.10.2016 г. – 30.11.2016 г. и в периода 01.07.2019 г. –
30.09.2019 г., за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер,
както и за присъждане на мораторна лихва от 30-то число на съответния
месец до датата на депозиране на исковата молба.
По разноските:
Поради факта, че искът за мораторна
лихва бе отхвърлен частично, право на разноски имат и двете страни – аргумент
от 78, ал.3 от ГПК. Ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, чийто размер не е
прекомерен с оглед материалния интерес. С оглед отхвърлената част от исковете,
ответникът дължи на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 340,52 лева.
Ответникът е защитаван в процеса от
юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част от исковете
страната има право на такова възнаграждение в размер на 4,05 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 109 лева,
представляваща държавна такса за уважените искове, и сумата от 200 лева
разноски, представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото исковете
бяха уважени.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
към Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. Пиротска, №
171А, да заплати на В.Х.П., ЕГН – **********,
сумата от 1475,10 лева (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и десет
стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 214,93 часа за
периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2019 г., които
часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата
молба на 02.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за периода 01.10.2016 г. – 30.11.2016 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул.
Пиротска, № 171А, да заплати
на В.Х.П., ЕГН – **********,
сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща сбор от вземанията за мораторна
лихва, изчислена върху всяко едно допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден, в периода
от 01.12.2016 г. до 30.06.2019 г., считано от първо число на месеца, следващ всяко тримесечие от този период, с начало 01.02.2017 г., до 02.10.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва върху
възнаграждението за положен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като
извънреден, в периода 01.10.2016 г. – 30.11.2016 г. и в периода 01.07.2019 г. –
30.09.2019 г., за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер
от 215,79 лева, както и за присъждане на мораторна лихва от 30-то число
на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул.
Пиротска, № 171А, да заплати
на В.Х.П., ЕГН – **********,
сумата от 340,52 лева (триста и четиридесет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Х.П., ЕГН – **********, да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните
работи, с адрес гр. София, ул. Пиротска, № 171А, сумата от 4,05 лева (четири
лева и пет стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул.
Пиротска, № 171А, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 109
(сто и девет) лева, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените
искове, и сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ