РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. С., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500418 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 201/11.03.2025г. по гр.д.
№ 4814/23г. на СлРС, с което:
е осъдено ****************, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. *************************, представлявано от С.
С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „*************************, чрез адв. П., сумата от 1750
лв. (хиляда седемстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от травматично
увреждане от ПТП на 13.03.2021г. в град Я. по вина на водач на л.а.
„Фолксваген Голф“ с ДК№ ********** със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на претенцията пред застрахователя - 26.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът е ОТХВЪРЛЕН до пълния
претендиран размер, като неоснователен и недоказан;
1
е осъдено **********, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. *************************, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „*************************, чрез адв. П., сумата от 84.27
лв. (осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
за имуществени вреди, изразяващи се средства за закупени лекарства за
лечение и болкоуспокояващи, ведно с лихвата за забава, считано от датата
на подаване на претенцията пред застрахователя - 26.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата;
е осъдено **********, ЕИК: **********ДА ЗАПЛАТИ н а Г. П. П., с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „*************************,
чрез адв. П., сумата от 127,54 лева, съобразно уважената част на исковете.
е осъдена Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„*************************, чрез адв. П. да заплати на **********, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Лозенец, бул.
*************************, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.,
направените по делото разноски в размер на 1791,83 лева, съразмерно
отхвърлената част на иска.
е осъдено **********, ЕИК: ********** в ДА ЗАПЛАТИ на
РАЙОНЕН СЪД - С., държавна такса в размер на 150 /сто и петдесет/ лева
и възнаграждение за вещо лице на стойност 300 / триста / лева.
Въззивницата - ищца в първоинстанционното производство обжалва
частично решението - в отхвърлителната му осъдителна част, по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над присъдените 1750 лв.
до 7 000 лв., заедно с обезщетението за забава в размер на законовата лихва,
като твърди, че в нея то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Заявява, че решението е постановено в противоречие с нормата на
чл.236, ал.2 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, като не са обсъдени и съобразени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че
първоинстанционният съд е пропуснал да вземе предвид при определянето на
справедливия размер на обезщетение в пълна степен получените травми на
ищцата и е отхвърлил иска над 1750 лв. до пълния предявен размер от 12 000
лв., без да е направил пълен и обоснован анализ на доказателствата, не е
съобразил доказаните увреждания и последици установени чрез
2
представените документи и чрез приетото заключение на вещото лице.
По- нататък въззивницата сочи, че при определяне на справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди от деликт съдът трябва да
отчете всички обстоятелства обуславящи размера - претърпените от
пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им,
характера на увреждането, прогнозите за отшумяването му, има ли
настъпили необратими увреждания или остатъчни телесни дефекти,
съпровождащата нараняването емоционална травма, доколко увреждането
се е отразило му обичайния начин на живот на пострадалия и настъпили ли
са ограничения във възможностите му за житейска реализация. Когато
обезщетението се определя след пълното проявление на последиците от
увреждането, съдът отчита и настъпилата инфлация. В случая според
въззивницата, първоинстанционният съд не е отчел в пълна степен,
настъпилите болки и страдания, които тя е преживяла вследствие на
получените телесни увреждания, изразяващи се мозъчно сътресение с
кратка загуба на съзна ние. Тази травма и интензивна и тя е търпяла силна
болка в главата за период от няколко месеца. Не е отчетена и
емоционалната травма и ограниченията за житейска реализация.
Също така въззивницата заявява, че не е съгласна с вмененото й от
съда съпричиняване, тъй като ЗДвП абсолютно забранява изпреварването в
района на кръстовището, поради което това, дали тя е възприела маневра
изпреварване в е ирелевантно, тъй като никой не очаква да бъде изпреварен в
района на кръстовище. Счита, че когато някой се намира в кръстовище, по
принцип няма основание да очаква друг да го изпреварва — защото правилата
го забраняват . Затова в случая, вината е на този, който е изпреварвал
неправомерно. Водачът на лекия автомобил Голф грубо е нарушила
правилата на движение, при което се е поставил в обективно неочаквана
позиция за другите участници, тъй като въззивницата не е можела да
предвиди опасността при нормална оценка на ситуацията. Въззивницата
намира, че по смисъла на чл. 52 от ЗЗД сумата 7000 лв. може да се приеме за
справедлив паричен еквивалент на претърпените от нея болки и страдания
към момента на увреждането.
Поради всичко изложено въззивницата моли въззивния съд да отмени
атакуваното решение в отхвърлителната му част касателно
3
обезщетението за претърпени неимуществени вреди за разликата над 1750
лв. до 7000лв., заедно с обезщетението за забава в размер на законовата
лихва и вместо това постанови ново, с което да уважи този иск за
обезщетение в размер на 7 000 лв. - тоест – му присъди още 5 250 лв., заедно
с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 26.06.2021г. до
окончателното изплащане, като присъди и направените разноски и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или
процесуални искания за въззивната фаза.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че
атакуваната част от решението на СлРС не страда от отменителни
пороци, същата е правилна, постановена в съответствие със събраните
доказателства, въз основа на които са формирани верни фактически
констатации, и при правилно прилагане на процесуалните и
материалноправни норми. Счита, че е доказано, че уврежданията на ищеца
не са тежки, периодът на пълно физическо възстановяване е бил кратък -
няколко дни, а психическите проявления на стреса са отшумели за около
седмица-две, поради което обезщетението кореспондира с тях. По
отношение на възражението за съпричиняване счита, че правилно съдът го е
уважил и е приел наличието на такова в размер на 30%. Счита, че то е
безспорно доказано чрез приетата СТЕ, според която ищцата е нарушила
нормата на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, тъй като също е имала възможност да
предотврати настъпването на ПТП, за което и двамата водачи имат вина.
Също така сочи, че при ищцата не се регистрират данни за депресивна
симптоматика и не са приложени документи, които да са подписани от
психиатър за поставена диагноза на посттравматично стресово
разстройство. Действително тя е преживяла психически стрес, но той не е
в степента, посочена от ищцата и не следва да се обезщетява в
претендирания от нея размер. Неправилно е твърдението на въззивницата,
че съдът отрича безспорна вреда, изразяваща се в емоционален стрес, тъй
като съдът не отрича да има преживян стрес но е отчел, че е в по-ниска
степен. Правилно е взел предвид, че ищцата наскоро е загубила майка си и
това следва да е основната причина за психическото й състояние.
Доказаните травми и причинените от тях болки и страдания, както и
4
психическият стрес не обуславят присъждането на обезщетение в размера
на претендираното и според въззиваемия обезщетение от 2500 лева е
напълно справедливо и адекватно. Не са настъпили усложнения и не е налице
дълъг период на възстановяване. Първоинстанционният съд правилно е
стигнал до извода, че съобразно претърпените доказани болки и страдания,
продължителността, вида и характера им, както и предвид установеното
съпричиняване, следва да присъди обезщетение от 1 750 лв., а над този
размер следва да отхвърли иска.
С оглед изложеното въззиваемият моли въззивния съд да остави без
уважение въззивната жалба и потвърди атакуваната с нея част на
решението на първостепенния съд като правилна и законосъобразна.
Претендира разноски за настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на
претендираното от въззивницата възнаграждение за процесуален
представител.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не се
представлява, с писмена молба процесуалният и представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда
да я уважи на изложените основания. Претендира разноски по чл. 38 ал. 1 т.
3 от ЗА, представя пълномощно и договор за тази инстанция.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази
становище по въззивната жалба. С писмена молба процесуалният
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК иска присъждане на
разноски, включително за адвокатско възнаграждение с ДДС, представя
списък, договор за правна помощ и доказателства за регистрация по ДДС.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
5
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че решението в атакуваната си част е
частично неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са отчасти
основателни.
За да се ангажира отговорността на ответника в качеството му на
застраховател на прекия причинител на вредата, следва да са налице
изискванията, заложени във фактическия състав на чл. 432 от КЗ вр. чл. 380
от КЗ. Правото на увреденото лице par excellence се обуславя от деликтното
правоотношение между него и застрахования делинквент и върху него лежи
доказателствената тежест да проведе пълно доказване на всички
правнорелевантни положителни факти, от чието наличие извлича
благоприятните за себе си правни последици. Така, освен тези, касаещи
застрахователното правоотношение и отправянето на покана до
застрахователя, следва да бъдат доказани и тези, свързани с настъпването
на деликта. На пълно, пряко и главно доказване подлежат всички елементи
на фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД – деяние – действие
или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на
деянието и авторството на застрахования, като вината на последния се
презумира.
Няма спор относно факта на наличие на валидно застрахователно
правоотношение чрез сключване на задължителната застраховка „ГО на
автомобилиста“ между ответното застрахователно дружество и прекия
причинител на вредата за лекия автомобил, с участието на който е
настъпило ПТП, за вредите от което се търси обезщетение от
пострадалия, както и че то е било активно към момента на осъществяване
на деликта. Също така не се спори и относно отправянето на писмена
застрахователна претенция от увредения към застрахователя.
В случая точката на противопоставяне между страните касае
деликтното правоотношение, по отношение на приетото от
6
първостепенния съд съпричиняване и касателно размера на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди.
Самото настъпване на ПТП като обективен юридически факт,
осъществен на посочените от ищцата дата и място, е непререкаемо
доказано.
Посредством назначената и приета СТЕ е установено и че
управляваният от ищцата автомобил Опел Астра е бил снабден с предпазни
колани, но в случая употребата му, която по принцип намалява риска от
травми, не би бил в голяма степен ефективен, тъй като той основно е
насочен към предотвратяване на преместването на тялото напред, а при
процесното произшествие за тялото на пострадалата ищца е действала
преносна инерционна сила насочена в началния момент леко назад и основно
наляво.
Що се отнася обаче до поведението на двамата водачи, участвали в
ПТП, експертизата сочи, че в момента на удара автомобил Опел Астра се е
движил при пресичане на лявата пътна лента, а автомобил Фолксваген Голф
се е движил направо в лявата пътна лента и в процес на извършване на
маневра изпреварване. И двете превозни средства са били управлявани със
скорост до и под допустимата.
Вещото лице, в чиято добросъвестност и компетентност съдът няма
причини да се съмнява, е категорично, че от техническа гледна точка
водачката на автомобила Опел - ищцата - е имала видимост в огледалата за
обратно виждане, могла е да възприеме предприетата маневра изпреварване
от водача на Фолксваген Голф и технически правилно е било маневрата за
завой наляво да се извърши след извършване на вече започнатата маневра
изпреварване. Експертът пояснява, че макар ищцата да е подала по-рано
светлинен сигнал, че ще извършва маневра за завой наляво, което е било
възприето от водача на Фолксваген Голф, но въпреки това той е предприел
технически неправилна маневра изпреварване в зоната на кръстовище, то
първата е могла да предотврати удара в случай, че се съобрази с
предприетата по-рано маневра изпреварване от водача на Фолксваген Голф,
като пропусне автомобила, а след това извърши маневрата завой наляво.
За да се счете, че има принос за настъпването или увеличаването на
вредата, по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, увреденото лице трябва да е
7
осъществило обективно определено поведение, което да е трябвало или да е
могло и да не осъществи, и трябва именно без него вредата да не би
настъпила или да би била в по-малък размер, като не е необходимо
увреденият да е действал виновно.
Приложени към процесния казус, тези условия намират проявление в
установените факти.
Безспорно водачът на застрахованото МПС е нарушил разпоредбата
на чл. 42 от ЗДП, съгласно която „водач, който ще предприеме изпреварване,
е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго
пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно
средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво“, тъй като ищцата е била подала
светлинен сигнал за извършване на завой наляво, но последната, от своя
страна също е извършила нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Съгласно
същата тя е била длъжна да се съобрази „с характера и интензивността
на движението“ и „когато възникне опасност за движението“ тя е била
длъжна, съгл. чл. 20 ал. 2 пр. 2 от ЗДвП „незабавно да намали скоростта,
…….. като не извършва маневри, с които може да застраши своя живот или
здраве, живота или здравето на други лица, както и да причини значителни
материални вреди.“ Още в алинея първа на чл. 20 от ЗДвП законодателят е
вменил безусловно задължение на водачите да контролират непрекъснато
управляваните от тях ППС.
Казаното означава, че ищцата също е допуснала нарушение като е
осъществила действието си по извършване на маневра „завой наляво“, което
е единствено неин личен избор и сама се е поставила в невъзможност даа
предотврати ПТП. Можела е да стори това в по-ранен момент – чрез
намаляване на скоростта и пропускане на изпреварващото я вече превозно
средство, но не го е сторила. Така е допринесла за реализирането на
произшествието, поради което е несъмнено, че без това й поведение вредата
не би настъпила или би била в по-малък размер. По тази причина
отговорността на ответника следва да бъде намалена, а с оглед пък
противоправното поведение на водача на застрахованото МПС, той не
може изцяло да бъде освободен от понасянето й.
Настоящата инстанция приема, че приносът на ищцата за
8
настъпването на вредата е 30%.
На възстановяване подлежат всички действителни и доказани вреди,
като в обсега на въззивния контрол ищцата е въвела само неимуществените
такива. Въззивният съд приема за доказани уврежданията, описани
подробно в атакувания съдебен акт и счита, че са установени надлежно и
негативните преживявания на ищцата – физически и емоционални,
вследствие на получената травма. Заявените неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания, са по начало
без паричен или друг имуществен еквивалент сами по себе си, поради което
законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за
претърпяването им да става въз основа на принципите на справедливостта,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на
тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на
конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-
вече от вида и характера на уврежданията, формата и степента на
страданието, неговата продължителност и прогнозите за развитие.
Така в случая, предвид възрастта на пострадалата – 32 г. към
момента и 28 към датата на произшествието, вида на причиненото
увреждане – среднотежка черепно-мозъчна травма, довела до мозъчно
сътресение, световъртеж, силно главоболие и гадене, характера им -
незастрашаващ живота, степента на болките – първоначално силни,
впоследствие – умерени и отшумяващи, не голямата продължителност на
търпените физически страдания, настъпилото пълно възстановяване, без
усложнения и трайни увреждания на здравето, както и с оглед качеството
на преживения емоционален и психически дискомфорт, неотменно свързан с
подобен род произшествия, настоящият състав намира, че сумата от 6 000
лв. представлява справедлива компенсация, като обективен паричен
еквивалент на претърпените страдания в резултат на тези причинени
увреждания, които съдът е приел за непререкаемо доказани, и с нея напълно
се обезщетяват установените неимуществени вреди.
С оглед посоченото по-горе, че и увредената ищца е действала
противоправно и без нейното участие вредите не биха настъпили или
размерът им би бил обективно по-малък, и предвид опредеделения процент на
съпричиняване от негова страна в размер на 30 %, на прекия причинител
9
следва да се възложи 70% от общата стойност на обезщетението за тези
вреди, тоест – имуществената му отговорност е в размер на 4 200 лв. В
този размер е и отговорността на ответника-застраховател. Върху сумата
се дължи и обезщетение за забава в размер на законовата лихва
от26.06.2021г. до окончателното изплащане.
Така въззивната жалба се явява частично основателна за част от
обжалваната отхвърлителна част на решението. Като е уважил иска за
1750 лв., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в
отхвърлителната му част за разликата от 1 750 лв. до 4 200 лв. и в нея то
следва да се отмени и вместо това да се постанови ново решение, в което
искът бъде уважен и за тази сума.
В останалата обжалвана отхвърлителна част – от 4 200 лв. до 7
000 лв., атакуваното решение е правилно и следва да се потвърди.
В необжалваната част за обезщетение за неимуществени вреди от
7000 лв. до 12 000 лв., както и в необжалваната част относно претенцията
за обезщетение за претърпени имуществени вреди от 84, 27 лв., решението е
влязло в сила.
В необжалваните уважителни части решението на
първоинстанционния съд е влязло в сила.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за
първоинстанционното производство следва да се преразпредели, като
ищцата не е направила разноски и такива не й се дължат На адвоката,
представлявал я по реда на чл. 38 от ЗА следва да се присъди възнаграждение
в размер на 440, 40 лв. с ДДС, което съдът определя съгласно чл. 38 ал. 2 от
ЗА в общ размер на 1242, 27 лв. с ДДС и регулира съразмерно на уважената
част от исковете. С решението са присъдени разноски от 127, 54 лв. на
ищцата и то следва да се отмени в тази част.
На ответника се дължат общо 1665, 30 лв. /в които се включва
адвокатското възнаграждение и депозитът за второто вещо лице/и
решението в тази част следва да се отмени за разликата над тази сума до
присъдената такава за разноски в размер на 1 791, 83 лв. Ответникът
дължи и държавна такса съгл. чл. 78 ал. 6 от ГПК в размер на 168 лв. по
първия иск и 50 лв. по втория - тоест - още 68 лв. Разноските за вещо лице в
размер на 300 лв., изплатени от бюджетните средства на съда, са правилно
10
възложени на ответника.
За тази инстанция разноските следва да се разпределят също
съразмерно на уважената и отхвърлената част от въззивната жалба, като
въззиваемото дружество следва да заплати на адвоката на въззивницата
разноски в размер на 745, 32 лв. с ДДС на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА,
определено както е посочено по-горе и редуцирано съобразно уважената
част от въззивната жалба., а по сметка на СлОС – държавна такса в
размер на 84 лв., съгл. чл. 78 ал. 6 от ГПК. На въззиваемия се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба в размер
на 432 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 201/11.03.2025г. по гр.д. №
4814/23г. на СлРС:
- в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„*************************, чрез адв. П., иск за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди - изразяващи се в претърпени болки и
страдания от травматично увреждане от ПТП на 13.03.2021г. в град Я. по
вина на водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК№ ********** със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на претенцията пред
застрахователя - 26.06.2021г. до окончателното изплащане ЗА СУМАТА ОТ
1 750 лв. ДО 4 200 лв. ;
- в частта, с която е осъдена Г. П. П. да заплати на **********, гр.
С. направените разноски по делото за сумата над 1 665, 30 лв.
- в частта, с която е осъдено **********, гр. С. да заплати на Г. П.
П. направените разноски по делото в размер на 127, 54 лв. като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА **********, гр. С., ЕИК: **********, със седалище и адрес
11
на управление гр. С., бул. ************************* да заплати на Г. П. П.
с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„*************************, чрез адв. П. на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД ОЩЕ 2 450 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди - изразяващи се в
претърпени болки и страдания, от травматично увреждане от ПТП на
13.03.2021г. в град Я. по вина на водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК№
********** със сключена застраховка „Гражданска отговорност, заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 26.06.2021г. до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА **********, гр. С., да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от
ЗАдв. на адвокат Т. П., като процесуален представител по пълномощие по чл.
32 т. 1 от ГПК на Г. П. П. възнаграждение за първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от иска в размер на 440, 40
лв. с включен ДДС, а по сметка на съда – държавна такса в размер на още 68,
00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 201/11.03.2025г. по
гр.д. № 4814/23г. на СлРС в ОСТАНАЛАТА обжалвана отхвърлителна част
НАД 4 200 лв. ДО 7 000лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА **********, гр. С. да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от
ЗАдв. на адвокат Т. П., като процесуален представител по пълномощие по чл.
32 т. 1 от ГПК на Г. П. П. възнаграждение за въззивното производство,
съразмерно на уважената част от въззивната жалба в размер на 745, 32
лв. с включен ДДС, а по см. на СлОС – д.т. в размер на 84 лв.
ОСЪЖДА Г. П. П. да заплати на **********, гр. С. направените
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба
в размер на 432 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13