РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Бургас, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20212001000160 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „С.в. ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. Н. м. „И.“, к-с „С.", ет. партер,
представлявано от А.С.С. – управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ж.к.
„С.“, бл***, вх.2, ет.4 – адв. Р. Ср., против Решение № 172 от 14.05.2021 г.,
постановено по т.д. № 430/ 2020 г., с което Окръжен съд Бургас е отхвърлил
иска на „С.в. ЕООД против „А. ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Н. ул. „с.С.К.М. № *, представлявано от
А.С.А. – управител, за обявяване за окончателен на сключения между тях на
25.01.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР
на гр. Н., община Н., област Бургас, одобрени със Заповед №*/ 18.08.2006 г., с
адрес на имота: гр. Н. ул. „с.С.К.М. № 16, ет.1, намиращ се в сграда № 1,
разположена в Поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 230 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
1
сградата: на същия етаж: ***0; под обекта: няма; над обекта: ***, за сумата от
80 000 лв.
В постъпилата въззивна жалба се въвежда искане за отмяна на
постановеното първоинстанционно решение и уважаване на претенцията за
обявяване на предварителния договор за окончателен.
Сочи се, че решението е неправилно и необосновано, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
незачитане на писмените доказателства и заявеното от страните, както и
поради нарушения на материалния закон.
Акцентира се на представеното от страна на въззивника платежно
нареждане за заплатената покупна цена, със записано основание за плащането
в документа. Подчертава се, че цената е платена по посочена от продавача
банкова сметка, съгласно изричната уговорка в предварителния договор.
Излагат се аргументи за изправност на въззивника, като страна по
предварителния договор, поради точното изпълнение на материализираните в
същия договорки. Като ирелевантно за правния спор се счита
обстоятелството, че продавачът в конкретния случай е посочил банковата
сметка на упълномощен от него адвокат.
Застъпва се позиция, че не е правилно отчетено извършеното от
ответната страна признание на факта, че цената по договора е заплатена,
което е подкрепено от писмените доказателства по делото.
Въззивникът навежда аргументи, че в процесния предварителен
договор липсва уговорка, че правото да се иска прехвърляне на имота ще се
породи едва след като ищецът заплати цената му, поради което решаващият
съд е направил подмяна на волята на страните при тълкуване на сключения
договор, приемайки, че в случая не са налице предпоставките за обявяване на
договора за окончателен.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК отговор на въззивната жалба от насрещната
страна не е получен. Постъпило е писмено становище, в което се сочи, че
въззиваемият – продавач, е получил плащане на цената по уговорения в
договора начин, както и че предявеният иск се признава
2
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Поставеният за разглеждане пред настоящата инстанция спор е по
иск, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
По смисъла на чл.19, ал.3 ЗЗД, всяка от страните по предварителен
договор може да предяви иск за сключване на окончателен такъв.
Предпоставка за това е предварителният договор да обвързва страните, т.е. да
е валиден и да не е развален, както и да съдържа всички съществени елементи
на окончателния. В настоящия случай страните не спорят досежно
валидността на съглашението.
По смисъла на чл.363 ГПК, при произнасянето си по конститутивния
иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът по необходимост следва да прецени наличието
на предпоставките за прехвърляне правото на собственост върху недвижимия
имот, измежду които и титулярството на това право в лицето на отчуждителя.
Видно от данните по делото, с Решение № 249 от 17.08.2020 г.,
постановено по т.д.н. № 160/ 2020 г. на Окръжен съд Бургас е открито
производство по несъстоятелност по отношение на „А. ЕООД, допуснато е
обезпечение чрез налагане на запор върху движими вещи и вземания,
съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „А. ЕООД,
постановено е прекратяване дейността на предприятието на длъжника и е
обявен „А. ЕООД в несъстоятелност, като производството е спряно.
Стабилна е съдебната практика по въпроса относно възможността за
упражняване на конститутивния иск за обявяване на договора за окончателен
3
по отношение на дружество обявено в несъстоятелност. Приема се, че
разпоредбите, касаещи спиране и забрана да се образуват съдебни
производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника
– чл.637 ТЗ, не намират приложение по отношение на исковете, предявени на
основание чл.19, ал.3 ЗЗД, по съображения, че с този иск не се претендира
осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели
осъществяването на едно преобразуващо право по принудителен ред – касае
се за право, което може да се осъществи само по исков ред - така в Решение
№ 503 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2941/2008 г., IV г.о. и цитираните в
същото съдебни актове; Определение № *** от 14.04.2011 г. на ВКС по ч.т.д.
№ 913/2010 г.; Определение № 299от 16.07.2020 г. на ВКС по ч.т.д. №
1485/2020 г. Разбирането е, че доколкото се касае за право, което не може да
бъде защитено в универсалното принудително производство по
несъстоятелност, тъй като изпълнението на задължението за сключване на
окончателен договор не може да се осъществи в същото, то развитието на
производство по несъстоятелност не може да бъде пречка пред допустимостта
на исковете, чрез които може да се защити и реализира преобразуващото
право – Определение № 96 от 30.05.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 425/2017 г., I
г.о.
Представен е по делото предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, сключен на 25.01.2020 г. между въззиваемия „А.
ЕООД, като прехвърлител, и въззивника „С.в. ЕООД, като приобретател, по
силата на който дружеството – въззиваем се е задължило да прехвърли в
собственост на въззивника недвижим имот, индивидуализиран като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Н., община
Н., област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-46/ 18.08.2006 г., с адрес на
имота: гр. Н. ул. „с.С.К.М. № *, ет.*, намиращ се в сграда № 1, разположена в
Поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния
обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ: 230 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***0; под обекта: няма; над обекта: ***, срещу насрещното задължение на
въззивника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща цена на
прехвърляното право на собственост, която да бъде платена по уговорения в
чл.2, ал.2 от договора начин – в срок до 10.02.2020 г., по посочена от
продавача банкова сметка. Страните са се споразумели прехвърлянето на
4
собствеността върху имота да се осъществи в срок до 15.02.2020 г. Не е
спорно, че сделка, във формата за валидност, до приключване на устните
състезания по делото, не е сключена.
Относно изпълнението на насрещното задължение на купувача за
заплащане на цената, съдът намира следното:
Правното твърдение на въззивника в настоящия процес е, че той е
платил цената на прехвърляния обект в цялост на 4.02.2020 г., като, по
нареждане на прехвърлителя, е превел уговорената сума по сметка на адв.
Галина Найденова. Представено е преводно нареждане за кредитен превод
към сметка на горепосочения адвокат, за сумата от 80 000 лв., датиращо към
4.02.2020 г. Като основание за плащането е посочен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.01.2020 г.
Насрещната страна признава, че е получила пълно плащане на
цената и горното признание, обсъдено по правилата на чл.175 ГПК в единство
с всички обстоятелства по делото – в това число представено платежно
нареждане от конкретна дата, с посочено недвусмислено основание за
превода, позволява да се приеме, че плащане, съобразно уговореното се е
осъществило. Не съществува пречка кредиторът да заяви желание плащането
да се извърши на овластено от него трето на договорната връзка лице – чл.75,
ал.1, предл.2 ЗЗД, без да се изисква особена форма на валидност за
овластяването, и, предвид признанието, погасителният ефект на това плащане
не може да бъде отречен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че въззивникът е заплатил в
цялост стойността на цената на прехвърления имот, поради което следва да се
приеме, че е изправен в изпълнението на собственото си задължение по
съглашението и за него се е породило преобразуващото право да инициира
сключване на окончателен договор.
От представените в производството Нотариален акт за покупко –
продажба на право на строеж № * т.І, нот.д. № ***. от 1.06.1998 г.;
Разрешение за ползване № 1112 от 30.07.2001 г.; Схема на самостоятелен
обект в сграда № *** от 13.06.2019 г. става ясно, че прехвърлителят е
собственик на процесната недвижимост, изградена в имота, върху който му е
5
прехвърлено право на строеж, с административен адрес гр. Н., ул. „с.С.К.М.
№ 16. Издадената схема за самостоятелния обект е индикация, че имотът е
нанесен в кадастралната карта и е годен предмет за прехвърляне.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че сключеният между
страните предварителен договор удовлетворява изискванията на закона, като
сключен в писмена форма по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, прехвърлителят
е собственик на недвижимия имот, който е обект, годен за прехвърляне. Ето
защо, предявеният иск е основателен.
Изводите на настоящата апелативна инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, което обуславя отмяна на решението и
постановяване на ново такова, с което предявеният иск бъде уважен, като
сключеният между страните предварителен договор бъде обявен за
окончателен.
При този изход от делото и направеното от въззивната страна искане
за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, дружеството –
въззиваем следва да понесе сторените от въззивника разноски пред двете
инстанции в общ размер на 4041,84 лв.: заплатената държавна такса пред
първата инстанция от 2694,56 лв., заплатената държавна такса пред
апелативната инстанция от 1347,28 лв.
Данъчната оценка на имота е 269 456,10 лв., видно от представеното
пред първата инстанция удостоверение.
На основание чл.364 ГПК, вр.чл.44, ал.1, вр.чл.47, ал.2, вр.чл.46 и
чл.49 от ЗМДТ, вр.чл.41, ал.2 от Наредба № 14 за определяне размера на
местните данъци на община Н., въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на община Н. сумата от 8083,68 лв., представляваща 3 % върху данъчната
оценка на прехвърляното имущество.
На основание чл.85, ал.1, вр.чл.85, ал.3 от ЗННД, чл.8 от Тарифа за
нотариалните такси към ЗННД и т.19 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивникът следва да
се заплати по сметката на Апелативен съд Бургас сумата от 1069,41 лв. –
нотариална такса.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 172 от 14.05.2021 г., постановено по т.д. №
430/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД,
сключения на 25.01.2020 г. между „А. ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Н. ул. „с.С.К.М. № *, представлявано
от А.С.А. – управител, като продавач, и „С.в. ЕООД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. Н. м. „И.“, к-с „С.", ет. партер, представлявано от
А.С.С. – управител, като купувач, предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Н., община Н., област Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-46/ 18.08.2006 г., с адрес на имота: гр. Н. ул.
„с.С.К.М. № *, ет.*, намиращ се в сграда № *, разположена в Поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за
обществено хранене, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 230
кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***0; под
обекта: няма; над обекта: ***,, за цената от 80 000 лв.
ОСЪЖДА „А. ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Н. ул. „с.С.К.М. № 16, представлявано от А.С.А. –
управител, да заплати на „С.в. ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. Н. м. „И.“, к-с „С.", ет. партер, представлявано от А.С.С. –
управител, с адрес за връчване: гр. Б. ж.к. „С.“, бл***, вх.*, ет.* – адв. Р. Ср.,
сумата от 4041,84 лв.– съдебно - деловодни разноски пред двете инстанции.
ОСЪЖДА „С.в. ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. Н. м. „И.“, к-с „С.", ет. партер, представлявано от А.С.С. –
управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл***, вх.2, ет.4 – адв. Р.
Ср., да заплати на община Н. сумата от 8083,68 лв., представляваща местен
7
данък за възмездно придобиване на имущество.
ОСЪЖДА „С.в. ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. Н. м. „И.“, к-с „С.", ет. партер, представлявано от А.С.С. –
управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл***, вх.*, ет.* – адв. Р.
Ср., да заплати по сметката на Апелативен съд Бургас сумата от 1069,41 лв.
представляваща нотариална такса.
ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху недвижимия имот, до заплащане
на дължимия местен данък и нотариална такса.
УКАЗВА на въззивника възможността да впише решението в
шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание чл.112, б.”з”,
вр.чл.115 ЗС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да не се издава до представяне на
доказателства за заплатени данъци и такси по прехвърлянето.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8