№ 40999
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110104150 по описа за 2024 година
Съдът, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Твърдения на страните:
Производството е започнало пред СГС по гр.д.№ 6254/2023г, по предявен от И. М.
Л. против И. И. Л. иск. Ищецът твърди в исковата молба, че през 2017г. претърпял тежък
инсулт, впоследствие – още два, като бил притиснат да сключи договор от 29.5.2020г.,
обективиран в н.а. № 155, с който сочи, че бил подведен да прехвърли притежавани от него
имоти. Твърди, че ответницата – приобретател по договора, възползвайки се от състоянието
му, го е подвела да прехвърли имотите срещу задържение на приобретателя да погаси
кредитно задължение на прехвърлителя И. М. Л. в размер 33000евро по договор за кредит
за покупка на имот от 7.12.2006г. Ищецът Л. сочи, че не е страна по догоовра за кредит,
титуляр по него е Н.Г.П, сочи, че той не е кредитополучател, няма задължение по него. Сочи,
че не фигурира в договора, не е получавал кредит, не е поемател на задължението. В
исковата молба е посочено,че се предявява иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 и
ал.2,пр.1 и 2 ЗЗД за признаване нищожността на договора за прехвърляне на имот срещу
поемане на задължение, както и отмяна на нотариалния акт.
Първоначалният докладчик по делото е дал указания на ищеца, като с молба –
уточнене от 14.8.2023г. пред СГС е посочено, че се предявява главен иск признаване
нищожността на договора и за отмяна на н.а., както и иск с правно основание чл.108 ЗС –
при уважаването му, за осъждане на ответницата да предаде владението на имота. СГС с
определение е прекратил делото като родовонеподсъдно и същото е изпратено на СРС.
СРС, в настоящия състав, е дал указания на ищеца да посочи дали предявява иск за
целия имот или за ½ от него, като с уточнителна молба от 2.2.2024г .е посочено, че искът по
чл.108 ЗС е предявен за ½ ид.ч. от имотите.-
Препис от исковата молба е бил връчен на представител на ответницата на
17.9.2024г., като на 7.10.2024г. , в срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор. Оспорва
се изложената от ищеца фактическа обстановка по иска за нищожност, като се сочи, че за
ответницата е възникнало право на собственост. Оспорва се претенцията по чл.537, ал.2
1
ГПК, с довод – ТР 3/2012г.на ОСГКТ на ВКС.
По съществото на спора се твърди, че договорът е сключен от ищеца в пълно
съзнание, воля и убеденост, като предвид спецификата на придобИ.е на един от имотите –
от ЕТ Н.П. по реда на чл.35 ЗППДОбП, както и защото се сочи, че И. Л. не е притежавал
годен титул за собственост върху имотите, пред април 2020г., бившите вече съпрузи
обсъдили по какъв начин да прекратят съсобствеността си и върху последните притежавани
имоти – два магазина. В тази връзка се твърди, че П. и И. Л. заедно решили какъвда е
механизмът на сделката, инициирали нотариално производство, в което да се снабдят с
констативен н.а. за собственост на имот с идентификатор 68134.705.390.1.139, като на
29.4.2020г. н.а. бил съставен, като в същия ден се твърди, че ищецът подписал в ясно
съзнание с дъщеря си и заверил с н.з.на подписа, предварителен договор за прехвърляне на
идеални части от спорните имоти, като в съдържанието на същия договор се сочи, че
договорът за банков кредит е бил посочен, с И. Л. – ипотекарен длъжник. Сочи се, че
ищецът бил запознат с мотива за изтегляне на кредита, като ищецът бил наясно с него още
през 2006г., по тази причина ищецът бил ипотекарен длъжник по договора, на 7.12.2006г.
лично, без принуда, пред нотариус, учредил договорна ипотека върху обектите в полза на
кредитиращата банка за обезпечение на задължението по този договор за кредит. Твърди се,
че това задължение съставлява насрещната престация по н.а.Твърди се, че ответницата не е
принуждавала ищеца да извърши сделката, поела е задължението е регулярно е изплащала
банковия кредит лично или чрез трети лица. Сочи се, че И. Л. е добросъвестна, приела е
прехвърлянето на имота на основание, което е съществувало, като н.а. се ползва с
презумпция за валидност, и същият отразява волята на страните. Сочи се, че ищецът е
извършил признание на задължение към 29.4.2020./подписване на предварителен договор/ и
29.5.2020г./ подписване на окончателен договор/, като дългът е основанието за прехвърляне
на имотите.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е, с оглед посочването в исковата молба – установителен иск за нищожност
на договор за прехвърляне на имот от 29.5.2020г. с правно основание чл.26,ал.1,пр.3, ал.2,
пр.1 и пр.2 ЗЗД- противоречие с добрите нрави, невъзможен предмет липса на съгласие,
съединен кумулативно / при съединяване обуславящ, обусловен иск/ иск с правно
основание чл.108 ЗС – за ½ ид.ч. от имотите, предмет на договора.
Факти, които не се нуждаят от доказване.
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на
29.5.2020г. е сключен договор под формата на нотариален акт, в който нотариален акт е
вписано, че правото на собственост върху ½ ид.ч. от имотите се прехвърля от ищеца на
ответницата, срещу поето от нея задължение на ищеца в размер 33000евро по договор за
кредит от 7.12.2006г., сключен между Българска пощенска банка АД и И. М. Л.,в, съгласно
вписването в нотариалния акт „в качеството му на ипотекарен длъжник“. Безспорно е, че
към сочената дата, ищецът е бил собственик на ½ идч. От двата имота.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърденията си, че към 29.5.2020г.
единственото задължено лице по договора за кредит е Н.П., твърдението си, че към тази
дата, поради заболяване, известно на ответницата, ответницата се е възползвала от същото и
го е подвела да сключи договора от 29.5.2020г., като не сочи доказателства за твърденията
2
си.
УКАЗВА на ответницата , че носи тежестта да докаже по делото твърдението си, че
към 29.5.2020г. ищецът е бил ипотекарен длъжник по сключен в полза на банката договор за
ипотечен кредит, както и че е имал задължение към банката на соченана сума – 33000евро;
твърдението, че ищецът е разбирал последиците на сделката, като във връзка с конкретните
твърдения в отговора, УКАЗВА на ответницата, че следва да докаже по делото твърдението
си, че ищецът и Н.П. са били в граждански брак, твърдението, че двата имота са придобити
от двамата – ищец и П. по време на брака, че същият е бил прекратен, че след прекратяване
на брака, ищецът, заедно с П. са инициирали обстоятелствена проверка, приключила с
издаване на констативен н.а., както и че ищецът е поел престацията по договора, като /освен
за последното/ за тях не сочи доказателства.
VІ.А Произнасяне по доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените писмени документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА при довеждане от ответницата в първото по делото о.с.з., един
свидетел, за сочените в т.4,2,1 обстоятелства.
ПРЕПИС от отговора и доказателствата да се връчи на ищеца, който може да вземе
становище по изложените обстоятелства най- късно в първото по делото о.с.з. и да направи
доказателствени искания, на основание чл.143,ал.2 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания в 2 – седмичен срок от
получаване на преписа, в противен случай губят възможността да направят това по - късно.
ПРЕПИСИ от отговора да се връчи на ищцата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2024 г., от
11,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3