Решение по дело №8071/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2018 г.
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20174430108071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 16.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8071  по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявен от Д.Д.У. ЕГН **********, ЕГН ********** с адрес ***, срещу о.П. представлявана от кмета на общината ***, Т.К.З. ЕГН **********,***, П.Н.  П. ЕГН **********, Б. ***Т. ЕГН **********,*** и Н.Б.Т. ЕГН **********,***  положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПАРЦЕЛ № 588 от масив № 1 съгласно Скица № 7/ 28.08.1998 г. по плана на земи по §4 - гр. Плевен, ЕКНМ 56722, общ. Плевен , а съгласно Заповед № РД 15-2102/ 27.04.1998 г. и Заповед № РД 15-1685/07.07.1999 г. на О.П. - парцел № 64-Л, с площ на парцела 0,549 дка след направено изменение на иска/, намиращ се в местността „***”, при граници и съседи съгласно същата скица: парцел 1 - тер. заети от нас. места, парцел № 477 — лозови насаждения (нетерасирани) на ***, парцел № 578 — овощни насаждения (терасирани) на ***, парцел № 590 - лозови насаждения (нетерасирани) на н-ци ***, парцел № 591 - лозови насаждения (нетерасирани) на неизвестни, парнел № 587 - лозови насаждения (нетерасирани) на *** Т., в местността „***“, както и иск с правно основание чл.108 ЗС срещу ответницата Т.К.З. същата да предаде владението на ищеца ми върху съответните квадратни метри от притежавания от него по силата на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, които квадратни метри представляват реална част от имот, заснет с идентификатор 56722.667.720.

  Твърди в исковата молба, че ищецът през е придобил правото на собственост върху процесния имот по реда на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, предвид на обстоятелството, че като ползвател на имота съгласно Заповед № РД 15-2102/27.04.1998 г. на о.П. на същия е предоставена възможност да го изкупи, която възможност ищецът е реализирал, заплащайки в установените за това срокове на о.П. цената за имота, определената съгласно оценката за него, приета и указана със Заповед № РД 15-1685/ 07.07.1999 г. на о.П. Сочи ,че фактът, че е изплатил определената за него оценка се установява вносна бележка № Р02439/27.08.1999 г. и мемориален ордер № М02449/ 27.08.1999 г. Счита, че съгласно разпоредбата на §4з ПЗР на ЗСП33 правото му на ползване се е превърнало в право на собственост, което е посочено и в т.2 от Заповед № РД 15-2102/27.04.1998 г. на о.П. Твърди, че независимо от горепосоченото, към настоящия момент О.П. е отразена като собственик на имот, заснет с идентификатор 56722.667.957 по кадастралната карта и кадастрални регистри на град Плевен, в границите на който имот попада и част от горепосочения имот. Сочи, че част от притежавания от ищеца имот попада и в част от имот, заснет понастоящем като имот с идентификатор 56722.667.720, за който на ответниците П.Н.П., Б.Ц.Т., *** Б.Т., Н.Б.Т. и Т.К.З. като наследници на *** неправилно е възстановена собствеността по реституцията, тъй като за възстановяването й е била налице пречка, предвид изкупуването на имота от него при условията на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните за това срокове.  Излага, че 649 кв.м. попадат в имота, записан на името на о.П. и 84 кв.м., попадат в имота, записан на името на останалите ответници. Твърди, че понастоящем е лишен и от възможността да ползва и от свободен достъп до имота си от страна па ответницата Т.К.З., предвид поставената ограда и катинар на входната врата, частично навлизаща в неговия имот. Поради изложеното счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че същият е собственик на процесния имот и о.П. неправилно е отказала да издаде завършващата заповед и да му възстанови правото на собственост. Излага и, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е доказан по основание и размер.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответника о.П. е депозирал отговор, с който счита исковата молба за неоснователна и недоказана, както и несъобразена с всички правни фактически обстоятелства по делото.  Излага, че ищецът е подал молба (декларация) за признаване правото му на ползване на процесния имот и трансформирането на това право на ползване в право на собственост, с което процедурата по §4 от ЗСПЗЗ е стартирана.  Сочи, че  е издадена първоначална Заповед №РД 15-2102/27.04.1998Г. на Кмета на О.П. с която е признато на ползвателя Д.У. правото да придобие собственост върху ползваният от него земеделски имот, както и, че след това е изготвена оценка и издадена последващата Заповед №РД-15-1685/07.07.1999г. на кмета на О.П. с която се утвърждава оценката на имота, която е следвало да се заплати от ползвателя, в определен срок. Излага, че оценката е платена, но липсва финализиращият документ, който следва да завърши процедурата по §4, а именно заповед на Кмета на О.П. за придобиване право на собственост върху имота.  Поради изложеното счита, че процедурата по придобиване право на собственост не е приключила с краен акт на административния орган (Кмет на О.П. и трансформирането на правота на ползване на г-н У. в право на собственост не е финализирано. Сочи, че ищецът е подписал декларация от 14.07.1999г., с която е декларирал, че заповед за собственост (нотариален акт) ще му бъде издадена след изготвяне и утвърждаване на плана на новообразуавните имоти изработен на основание §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че след изработване на плана на новообразуваните имоти имотът на ищеца попада в границите на урбанизираната територия и излиза от обхвата на §4 от ЗСПЗЗ, поради което не е възможно да се финализира процедурата по §4 от ЗСПЗЗ, поради факта че ползваният от ищеца земеделски имот, при изработване на плана на новообразуваните имоти, не попада в обхвата на земеделските земи и съответно в обхвата на §4 от ЗСПЗЗ.  Твърди, че планът на новообразуваните имоти е одобрен от Областния управител със Заповед №РД-13-47/21.03.2006г., не е обжалван от ищеца и по отношение на него е влязъл в сила. Сочи, че в момента имотът на ищеца в момента попада в обхвата на УПИ1 за производствени сгради кв.40 по плана на ***, като част от него е имот 667.720, възстановен по реда на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ на собствениците. Моли съда, ако на налице актове по реда на чл.537, ал.2 от ГПК да отвени същите, ако са налице основание за това. Поради  изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника О.П. сочи, че искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че претендираната земя е в урбанизираната територия и по отношения на нея няма как да приключи административната процедура.

В дадения от съда срок Т.К.З. е депозирала отговор, с който оспорва иска. Сочи, че на лицевата страна на имота й, който се намира от лицевата страна на пътя се намира порта, от която влиза в него. Счита, че не е налице причина ищецът да иска да влиза в имота й.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответницата поддържа подаденият й отговор.

В дадения от съда срок ответниците П.Н.П., Б.Ц.Т. и Н.Б.Т. не са депозирали отговор.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответниците П.Н.П., Б.Ц.Т. и Н.Б.Т. не се явяват, не се представляват.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представените по делото удостоверение № 78 от 15.11.1984 г., че в изпълнение на постановление № 11 на МС от 02.03.1982 г. и решение № 159 от 1984 г. на ИК на ОНС – Плевен на ищеца е предоставено за ползване място – нива с площ от 500 кв.м., находящо се в местност „***“, парцел № 64-А.

Установява се от заповед № РД-15-2101/27.04.1998 г. издадена от О.П. че на ищеца е признато правото за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот по реда на параграф 4Б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Видно от заповед РД-15-1685/07.07.1990 г. на О.П. че е утвърдена оценка на предоставения за ползване на ищеца процесен недвижим имот в размер на 398 лв.

Видно е от представените по делото касови ордери, че ищецът е заплатил в полза на О.П. определената оценка.

От приложената по делото декларация подписана от ищеца на 14.07.1999 г. се установява, че същият е декларирал, че е запознат с утвърдената заповед РД-15-1685/07.07.1990 г. на О.П. както и, че е запознат с обстоятелството, че скицата въз основа на която е изготвена оценката не може да послужи за издаване на Н.А. и такава ще му бъде издадена след изготвяне и утвърждаване на ПНИ, изработен на основание параграф 4К от ПЗР на ЗСПЗЗ.

По делото е приложено и изготвената оценка на процесния недвижим имот.

Видно е от Н.А. 14, том ІІІ, рег. № 1575, дело № 164 от 2011 г. на нотариус с рег. № 376 на НК – София, с район на действие ПлРС, че П.Н.П., Б.Ц.Т. и Н.Б.Т. са продали на Т.К.З. притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим имот.

Видно е от решение № 18-149/2 от 26.08.2002 г. на ПК Плевен, че на наследниците на *** е възстановена собствеността върху процесния недвижим имот.

Установява се, че ищецът по делото е изпратил покана до О.П. да се завърши реституционната процедура.

Видно е от изпратеното от ответника – О.П. до ищеца писмо, че е отговорено, че няма образуван имот, който да е отреден да се придобие от него.

По делото е изготвена и СТЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно даден. В заключението си ВЛ сочи, че процесният имот понастоящем не е нанесен и не е показан в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен. Сочи, че на комбинираната скица приложена по делото, се установява, че 649 кв.м. от процесния имот попадат в имота на О.П. а в имота на ответницата Т.З. попада 84 кв.м. Сочи и, че така посочените 649 кв.метра са записани на името на О.П. а останалите 84 кв.м. на останалите ответници. Сочи и, че няма данни ПНИ одобрен от Областния управител да е обжалван от ищеца, поради което същият е влязъл в сила. Излага и, че в ПНИ процесният имот попада в границите на урбанизираната територия на гр.Плевен.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля ***. Същият сочи, че като колега на ищеца му е помагал на мястото, което има под телевизионната кула, което ползва от 1975 г. Подробно обяснява какво са облагородили по дворното място. Твърди, че ответницата Т.З. не я е виждал. Твърди, че достъпът до имота му е бил затворен тази пролет със сменен катинар.    

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед изложените от ищцата фактически твърдения и петитум, съдът приема, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на описания в исковата молба недвижим имот.

Правният интерес, като положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за собственост, се обуславя от наличието на гражданскоправен спор между страните по делото по отношение на претендираното от ищеца право.

Настоящият състав на съда приема, че лице , на което е признато право  да придобие собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но все още няма издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, но не и на положителен такъв. Обстоятелството, че административната реституционна процедура не е приключила и то по причина - претендирани от ответниците вещни права върху същия имот, следствие от възстановяване на собствеността върху имота, който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Целта на този иск е да се отрекат правата, които ответниците им противопоставят по отношение на спорния имот. При успешно провеждане на отрицателния установителен иск, за ищеца ще възникне основание да иска от кмета на общината да издаде на негово име заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която окончателно ще придобие права върху спорния имот и той ще бъде записан на негово име в регистъра към плана. С оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото, ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл.108 от ЗС. /В този смисъл са и решение № 367 от 24.10.2011г., постановено по гр.д.№1230/2010г. на ВКС, І ГО, и решение №40 от 11.02.11г. по гр.д.№1385/09г. на ВКС, ІІ ГО/.

Съдът счита и, че към момента доколкото не са установени собственически права на ищеца по отношение на процесния имот недопустим се явява и предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, доколкото легитимиран да води иска е собственика на недвижим имот, чиито права са отречени от ответника.

Поради изложеното съдът приема, че предявените искове са недупостими, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на спора ответниците имат право на разноски. Доколкото само О.П. и претендирала разноски то следва да й се присъдат такива в размер на 150 лева, от които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 50 лева за СТЕ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №8071/2017 г. по описа па ПлРС, образувано по повод на предявен от Д.Д.У. ЕГН **********, ЕГН ********** с адрес ***, срещу О.П. представлявана от кмета на общината ***, Т.К.З. ЕГН **********,***, П.Н.  П. ЕГН **********, Б. ***Т. ЕГН **********,*** и Н.Б.Т. ЕГН **********,***  положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПАРЦЕЛ № 588 от масив № 1 съгласно Скица № 7/ 28.08.1998 г. по плана на земи по §4 - гр. Плевен, ЕКНМ 56722, общ. Плевен , а съгласно Заповед № РД 15-2102/ 27.04.1998 г. и Заповед № РД 15-1685/07.07.1999 г. на О.П. - парцел № 64-Л, с площ на парцела 0,549 дка след направено изменение на иска/, намиращ се в местността „***”, при граници и съседи съгласно същата скица: парцел 1 - тер. заети от нас. места, парцел № 477 — лозови насаждения (нетерасирани) на ***, парцел № 578 — овощни насаждения (терасирани) на ***, парцел № 590 - лозови насаждения (нетерасирани) на н-ци ***, парцел № 591 - лозови насаждения (нетерасирани) на неизвестни, парнел № 587 - лозови насаждения (нетерасирани) на *** Т., в местността „***“, както и иск с правно основание чл.108 ЗС срещу ответницата Т.К.З. същата да предаде владението на ищеца ми върху съответните квадратни метри от притежавания от него по силата на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, които квадратни метри представляват реална част от имот, заснет с идентификатор 56722.667.720, като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА Д.Д.У. ЕГН **********, ЕГН ********** с адрес *** да заплати на О.П. представлявана от кмета на общината ***, сторените по делото разноски в общ размер на размер на 150  лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.   

           Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: