№ 330
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Албена Люб. Ламбева Спасова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100901596 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В молбата си „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че е в състояние на
неплатежоспособност и поради това в невъзможност да покрие задълженията
си към свои контрагенти. Независимо от направените опити за преодоляване
на възникналите финансови затруднения и покриване на изискуемите
задължения на фирмата, дружеството не може да се справи с последиците на
кризата, предизвикана от Ковид-19. Твърди, че разполага със следните
активи: сумата от 13,53лева възстановено ДДС и парични средства по
банкови сметки в размер на 0,82лева. Има следните задължения: задължения
по търговски заеми, вкл. лихви, в размер на 89 654,43лева, задължения към
доставчици и клиенти в общ размер на 207 157,17лева. Общият размер на
дълга му е сумата от 296 811,60лева. Тези задължения са необезпечени. Няма
задължения към персонала на дружеството.
Моли съда, след като установи верността на изложеното, да постанови
решение, с което обяви неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на
дружеството, да определи началната дата на това състояние и да открие
производство по несъстоятелност.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Към молбата по чл.625 ТЗ страната е представила междинен счетоводен
баланс към 03.08.2021 година; опис на активите и пасивите. Съобразно този
опис активите на длъжника включват сумата от 13,53лева ДДС за
възстановяване и парична сума по банкова сметка в размер на 0,82лева.
Пасивите на длъжника са формирани от задължения по търговска заеми в
1
размер на 89 654,43лева и задължения към доставчици и клиенти в размер на
207 157,17лева- общо сумата от 296 811,60лева.
Към молбата е представен списък на кредиторите- общо 16 на брой, като
за всеки е посочен размера на задължението, което молителят има към него и
основанието, от което произтича дълга. От тази списък не може да се
установи датата на възникване на описаните задължения. Изключение от това
са посочените договори за заем, сключени с „Б.“ ЕООД на 23.05.2018г. и на
07.06.2018г., както и заемни сделки с Д.Й. – на 01.06.2018г. и с Б.М. – на
01.06.2018година.
По делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна, финансово-
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице А.Т..
От приетата като годно доказателствено средство експертиза се
установява следното:
Относно структурата на активите на молителя за периода от 2018-2020
година:
През изследвания период от време ДМА заемат между 35,35% през 2019г.
до 38,98% през 2018г. Стойността на тези дълготрайни активи е 99 866,46
лева, в която е включена компютърна техника на стойност 4 772,04 лева, офис
обзавеждане на стойност 62 407,66лева, други ДМА на стойност 30 403,86
лева и програмни продукти на стойност 2 282,90 лева.
През изследвания период основен дял в структурата на краткосрочните
активи на дружеството заемат стоките – между 27,36% през 2019 г. и 34,41%
през 2018 г. Краткосрочните вземания имат дял от 1,69% през 2018 г. и
увеличават дела си до 20,35% през 2020 г. Паричните средства намаляват своя
дял от 24,18% през 2019 г. до 8,14% през 2020 г.
Съгласно балансите на предприятието за 2018 – 2020г. структурата на
пасивите включва следното: основен дял в нея заемат краткосрочните
задължения, които към 31.12.2020 г. (към доставчици) възлизат на 209 000
лева, към предприятия от групата – в размер на 28 000 лева и други
задължения – в размер на 92 000 лева.
Вещото лице е констатирало, че дружеството няма задължения към
НАП, нито такива, които произтичат от банкови сделки.
Коефициентите за ликвидност на дружеството за целия изследван
период са под референтните стойности, като такива са и коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост, които сочи, че дружеството е
зависимо от своите кредитори.
Вещото лице, във връзка с поставената му задача да изчисли показателя
за обръщаемост на вземанията на дружеството, тъй като тези вземания
участват в коефициентите за неговата платежоспособност, е установило, че за
разлика от 2018 година, когато дружеството е събирало вземането си за 51
дни, към 2020 година събираемостта на вземанията е възможно да се извърши
в рамките на 226 дни.
Вещото лице е констатирало, че за целия изследван период дружеството е
отчитало загуба от търговската си дейност, дружеството е декапитализирано и
2
не е в състояние да обслужва своите краткосрочни и текущи задължения.
Вещото лице е посочило, че за целия изследван период размерът на
паричните задължения на молителя надвишава стойността на притежаваните
от него активи.
Дружеството не разполага с парични средства на каса или по банкови
сметки.
В дадените пред съда пояснения към заключението си вещото лице Т.
пояснява, че дружеството не осъществява дейност, тъй като и двата му
магазина, които се намират в търговски комплекси са затворени, а с оглед
продължаващата пандемия от ковид-19 счита, че състоянието на
неплатежоспособност е необратимо.
От служебно събраните от съда доказателства- въз основа на
информация в Имотния регистър на Републиката и база-данни на МВР-
СДВР- отдел „ПП“ се установява, че не са налице вписвания за наличие на
вещни права върху недвижимости и ППС/МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи:
Твърдението на молителя е, че е неплатежоспособен, респективно
свръхзадълженост, наличността на което основание е предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност на търговеца.
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-
правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на
чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да
е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-
правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна
процесуална легитимация.
Молителят твърди, че има изискуеми задължения, от парично естество,
произтичащи от търговски сделки, като размерът на непогасените и
изискуеми задължение е общо сумата от 296 811,60 лева.
Констатираните от вещото лице задължения от краткосрочен характер
на молителя са в размер на 209 000 лева, към предприятия от групата – в
3
размер на 28 000 лева и други задължения – в размер на 92 000 лева и са
намерили счетоводно отражение в неговите регистри.
Съобразно списъка на кредитори, представен от молителя, източник на
тези задължения да договори за доставка, наемни договори и договори за
заем, част от които са сключени през 2018 година и задължения, възникнали
през този период са останали непогасени, макар и изискуеми.
Сделките, по които страна е молителят представляват субективни
търговски сделки, по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, като съдът приема, че
същите са сключени във връзка с осъществяваната от молителя търговска
дейност, по аргумент от нормата на чл.286, ал.3 ТЗ.
Следователно, по признание на самата страна, потвърдено от
заключението на вещото лице, молителят има неизпълнени, изискуеми
парични задължения, произтичащи от търговски сделки.
Относно възможността тези задължения да бъдат погасени.
Молителят твърди, че е в състояние на неплатежоспособност, респ.
свръхзадълженост, поради което не е в състояние да изпълни възникналите и
изискуеми парични задължения.
По отношение на състоянието на неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на
неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на
търговеца и неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за
наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от
предприятието краткотрайни активи, като възможност същите да бъдат
източник на парични средства, с които търговецът да посреща своите
краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали
притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща
своите краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични и
дали тяхната стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база
ликвидност на текущите активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им ликвидност,
формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна. Тези
коефициенти дават възможност да се прецени съотношение между
краткосрочни и текущи задължения на предприятието и текущи активи-
цялата им съвкупност или части от тези активи.Тези показатели
представляват количествени характеристики на това съотношение.
Под ликвидност следва да са разбира способността на предприятието да
обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите с
разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид
сумата на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения,
дължими през съответната година. Преценката на способността на
предприятието да обслужва дълговете си от краткосрочен и текущ характер и
са гради след изясняване на въпроса кога предприятието може да обърне тези
активи в пари или това е изясняването на степента на ликвидност на
отделните елементи на активите.
4
Ликвидността се дефинира като способност на фирмата да изплаща
задълженията си в краткосрочен план, т.е. като краткосрочна
платежоспособност. Тя се дефинира като количествена характеристика на
способността му да изплаща текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи, което е равносилно на способността на активите на
предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е показател
за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо,
ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени
характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. Основните показатели за
ликвидност, известни в икономическата литература са коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Те се формират като
съотношение между притежаваните от търговеца краткотрайни активи и
краткосрочните и текущи задължения.
Коефициент на обща ликвидност се определя като отношение между
стойността на краткотрайните активи (материални запаси, краткосрочни
вземания, финансови активи и налични парични средства) на предприятието и
стойността на краткосрочните му и текущи задължения. За добра степен на
ликвидност може да се говори, тогава, когато стойностите на показателя са
над единица, т.е. нетен оборотен капитал е положителна величина.
Обикновено за еталон се приема средната стойност на показателя изчислена
за индустрията или сектора, по този начин може да се определи мястото на
дружеството в системата на дадения отрасъл и на тази база да се даде
обективна оценка за степента на обща ликвидност на компанията.
Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива
своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови
активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва
стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните
от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да се превърнат
наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството, същото
да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните
краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на
бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите
върху ликвидността на фирмата.
Другият коефициент е коефициентът за незабавна ликвидност. При
този коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси така и
краткосрочните вземания, които са по-бавно ликвидните от финансовите
активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни отношения, имат по
слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се
събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на абсолютна ликвидност.
Показва степента на покритие на текущите задължения само с налични
парични средства. От числителя се приспадат и ценните книжа, притежавани
от фирмата.
5
Както е посочено и по- горе, за целия изследван период дружеството
е отчитало загуба. От началото на пандемията не осъществява търговска
дейност. Тъй като не осъществява търговска дейност, не може да се приеме,
че затрудненията му са временни и преодолими.
От началото на изследвания период дружеството има задължения,
които са изискуеми и останали непогасени от него; размерът на несъбраните
му вземания нараства, а паричните средства- намаляват, което се отразява на
показателите за ликвидност. Последните, както е посочено и по- горе, остават
за целия изследван период извън референтните стойности.
Ето защо следва да се приеме, че още към 31.12.2018 година молителят е
бил в лошо финансово- икономическо състояние, което е видно от баланса
към края на година, който отчита краткосрочни задължения към доставчици и
клиенти в размер на 123 хил. лева. Това състояние се е задълбочило пред
останалите 2019 и 2020 година, като размерът на тези задължения нараства и
това е особено осезаемо към края на 2019 година, към който момент размерът
на дълга нараства драматично до 216 хил.лева. През 2020 година този размер
намалява, но това намаление е незначително – до сумата от 206 хил.лева. Ето
защо съдът приема, че като обективно и необратимо състоянието на
неплатежоспособност и обективна невъзможност дружеството да покрива
своите краткосрочни и текущи задължение е налично към 31.12.2019 година,
която дата следва да се определи като начална дата на състоянието на
неплатежоспособност, към която дата търговецът е декапитализиран.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. С определение, постановено на
основание чл.629бТЗ съдът е указал на кредиторите на молителя
възможността да привнесат разноски за развитието на производството по
несъстоятелност, но в дадения срок доказателства за привнесени разноски не
са налични. Поради това съдът намира, че производството по
несъстоятелност по отношение „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, следва да бъде
открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това
последици - обявяване на неплатежоспособността на молителя и определяне
на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност,
обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на
предприятието му и спиране на производството.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „*******“, бул./ул.*******
вх. секция „******* ап. офис 22 и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2019
година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „С.Т.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район
6
„*******“, бул./ул.******* вх. секция „******* ап. офис 22.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр.София, район „*******“, бул./ул.******* вх. секция
„******* ап. офис 22.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „*******“, бул./ул.******* вх. секция „******* ап. офис 22.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „С.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„*******“, бул./ул.******* вх. секция „******* ап. офис 22 .
СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, производството по търговско дело
№1596 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-
6 състав.
УКАЗВА на длъжника „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „*******“, бул./ул.******* вх. секция
„******* ап. офис 22, че в едномесечен срок от вписване на настоящото
решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл.
632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото
решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл.
5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „*******“, бул./ул.******* вх. секция „*******
ап. офис 22, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати
на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено
такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен
срок от получаване на искането.
ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „*******“, бул./ул.******* вх. секция „*******
ап. офис 22, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 250лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7
-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл.
624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7