№ 503
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100511864 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Н.Е.К.“ ЕАД, чрез юрк. М. А., срещу
разпореждане от 31.08.2021 г. по изпълнително дело № 20218410405189 по описа на
ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие – СГС, с което е отказано
намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи
адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело, както и
намаляването на размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, начислена по
делото.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното
дело адвокатско възнаграждение в размер на 25000 евро е прекомерно завишено,
доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с
реално извършените от процесуалния представител действия по удовлетворяване на
процесното вземане, които се състояли единствено от акта на изготвяне на молба за
образуване на изпълнителното производство, като в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК
задълженията по делото били доброволно изпълнени чрез плащане. Иска от съда да
постанови отмяна на обжалвания отказ и да бъде постановено намаляване на
посоченото възнаграждение до размер на сумата 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражения,
1
и намаляване на несъответно определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
От страна на взискателя в изпълнителното производството „М.К.“ АГ, чрез адв.
А. Г., се оспорва жалбата на длъжникът по изпълнението и моли да бъде постановено
решение за отхвърлянето ѝ като неоснователна.
Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по
обжалваните действия, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, съдържащи
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите,
съдържащи се в изпълнителното дело, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20218410405189 по описа
на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие – СГС, е образувано по молба
на взискателя „М.К.“ АГ, чрез адв. А. Г., подадена на 10.08.2021 г., с приложен към
нея изпълнителен лист от 26.02.2020 г., издаден въз основа на Решение № 444 от
19.02.2020 г., постановено по т.д. № 4854/2018 г. по описа на САС, ТО, 9 състав, видно
от който „Н.Е.К.“ ЕАД /жалбоподателят/ е осъдено да заплати на „М.К.“ АГ сумата
5 318 372,19 лв. – доставена електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство, за което са били издадени данъчна фактура № **********/30.11.2016 г.,
данъчна фактура № **********/31.12.2016 г. и данъчна фактура №
**********/31.01.2017 г., съответно за 2 494 293,04 лв., 2 110 996 лв. и 713 083,15 лв.,
ведно със законната лихва за забава от 17.03.2017 г. до окончателното плащане, както и
58 893,03 лв. – изтекли лихви върху сумата от 2 494 293,04 лв. за времето от 23.12.2016
г. до 16.03.2017, включително, 30 492,16 лв. – изтекли лихви върху сумата от 2 110 996
лв. за времето от 26.01.2017 г. до 16.03.2017 г., включително, и 6 338,52 лв. – изтекли
лихви върху сумата от 713 083,15 лв. за времето от 16.02.2017 г. до 16.03.207 г.,
включително, дължими на „Т.Р.“ ЕАД, залогодател, по предявени искове на „М.К.“
АГ, като заложен кредитор, по чл. 44а, ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 26, ал. 2 от ГПК.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени още
пълномощно, с което „М.К.“ АГ е упълномощило Адвокатско дружество „Д., Г., К. и
В.“, както и адв. А. Г., като помежду им е сключен и договор за правни услуги от
12.03.2020 г., с предмет осъществяване на процесуално представителство в
изпълнителното производство за принудително изпълнение на Решение № 444 от
19.02.2020 г., постановено по т.д. № 4854/2018 г. по описа на САС, ТО, 9 състав.
Договореното и заплатено по банков път възнаграждение е в размер на 25 000 евро,
съгласно представеното по делото банково извлечение.
2
На 11.08.2021 г. на длъжника „Н.Е.К.“ ЕАД е връчена покана за доброволно
изпълнение, съдържаща покана за плащане на сумата от 5 318 372,19 лв. – главница,
дължима за доставена електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство, за което са били издадени данъчна фактура № **********/30.11.2016 г.,
данъчна фактура № **********/31.12.2016 г. и данъчна фактура №
**********/31.01.2017 г., съответно за 2 494 293,04 лв., 2 110 996 лв. и 713 083,15 лв.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 17.03.2017 г. до окончателното
плащане, сумата от 58 893,03 лв. – изтекли лихви върху сумата от 2 494 293,04 лв. за
времето от 23.12.2016 г. до 16.03.2017, включително, сумата от 30 492,16 лв. – изтекли
лихви върху сумата от 2 110 996 лв. за времето от 26.01.2017 г. до 16.03.2017 г.,
включително, и сумата от 6 338,52 лв. – изтекли лихви върху сумата от 713 083,15 лв.
за времето от 16.02.2017 г. до 16.03.207 г., включително, както и разноски по
изпълнително дело № 20218410405189, в това число такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в полза на
ЧСИ Н.М. в размер на 192 045,76 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 25 000
евро и авансови такси, дължими до момента, по т. 1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ, в общ размер
на 48 лв.
С преводно нареждане от 20.08.2021 г. длъжникът по изпълнението „Н.Е.К.“ ЕАД
е извършил превод на сумата 8 04589,16 лв. по специалната сметка на ЧСИ.
На 23.08.2021 г., в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК по изпълнителното дело е
постъпило възражение от длъжника за прекомерност на претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение, както и за несъответно определена от ЧСИ
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 31.08.2021 г. на ЧСИ Н.М., съобщено на длъжника на
31.08.2021 г., е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство
разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело, както и намаляването на размера на пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ, начислена по делото.
На 13.09.2021 г. по делото е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по аргумент от чл. 435, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
3
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като
в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
В случая изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за
принудително изпълнение, към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение
на длъжника, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от 25 000 евро за
адвокатско възнаграждение, а също и към датата на издаване на обжалваното разпореждане
на 31.08.2021 г. от процесуалния представител на взискателя не са били предприети други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което и
необосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по
изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от процесуалния представител на
взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване
на изпълнително дело /чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г./, поради което и направеното от
страна на длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК като основателно следва да бъде
уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 25
000 евро следва да бъдат намалени до минималния посочен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. размер, а именно до размера на сумата 200 лв.
При тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ Н.М., с което е отказано
намаление на спорните разноски по възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва
да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200 лева.
Основателна е жалбата на длъжника по изпълнението и в останалата част относно
определената от ЧСИ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ размер на дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е
192 045,76 лв., видно от съдържащата се на л. 88 от приложеното изпълнително дело сметка.
Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. В случая паричното вземане, което ЧСИ е
следвало да събере от длъжника „Н.Е.К.“ ЕАД, е в общ размер на 7 809 032,29 лв., която
сума включва присъдените по т.д. № 4854/2018 г. по описа на САС, ТО, 9 състав, суми, за
които е издаден цитираният по-горе изпълнителен лист от 26.02.2020 г., ведно със сумата
от 2 394 936,39 лв. – законна лихва върху главницата от 5 318 372,19 лв., считано от
17.03.2017 г. до плащането ѝ на 20.08.2021 г.
Поради това и дължимата от последния пропорционална такса по т. 26, б. „е“
ТТРЗЧСИ е в размер на 159 400,64 лв., която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ,
а за разликата до размер на сумата 192 045,76 лв. обжалваното разпореждане за разноски
4
следва да бъде отменено, тъй като начисляването ѝ се явява незаконосъобразно.
При тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по
определянето и начисляването на такси и разноски по изпълнението следва да бъде
отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 200 лв. – разноски за дължимо
на взискателя адвокатско възнаграждение, както и над сумата 159 400,64 лв. – такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 31.08.2021 г. по изпълнително дело №
20218410405189 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие –
СГС, с което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство
разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело, както и намаляването на размера на пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ, начислена по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за заплатено от взискателя
„М.К.“ АГ и дължимо от длъжника „Н.Е.К.“ ЕАД по изпълнително дело №
20218410405189 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие –
СГС, адвокатско възнаграждение от 25 000 евро на 200 лв.
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20218410405189 по описа на
ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие – СГС, за пропорционална такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ от сумата в размер на 192 045,76
лв. до сумата от 159 400,64 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5