№ 3560
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дв*есет и шести февруари през две хиляди дв*есет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докл*ваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110153046 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с 124 от
ГПК.
Предявени са от ищеца „ЕМ“ *** обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 9
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане спрямо ответника Л. Г. Х. с ЕГН
********** за следните суми: 925.58 лв., представляваща дължима главница
по Договор за потребителски паричен кредит № № * от 25.05.2021г., сключен
между Л. Г. Х. и „УКФ“ * (с предишно наименование „***“ *), ведно със
законна лихва от 24.04.2024г. до изплащане на вземането, 143.03 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г. и
20.24 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.04.2023г. до дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (24.04.2024г.), за които суми е изд*ена
Заповед за изпълнение на парично з*ължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2024 г.
по ч. гр. д. № 27390/2024 г. по описа на СРС, 66 състав.
Ищецът твърди, че на 25.05.2021 г. ответникът е сключил с „УКФ“ *
Договор за потребителски паричен кредит № * от 25.05.2021г., по силата на
който на ответника е предоставена сума в размер на 1 120лв. Договорен бил
годишен лихвен процент в размер на 15.02 %. Посочва, че кредитополучателят
се е з*ължил да погаси з*ължението си на 84 месечни анюитетни вноски в
срок до 14.05.2028 г., но пор*и неплащане на две последователни погасителни
вноски, на основание чл. 12 от договора, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, като на 17.04.2024 г. на длъжника било връчено уведомление за
1
предсрочна изискуемост.
Сочи, че на 09.11.2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) между „УКФ“ * и „ЕМ“ ***, по силата на който
з*ължението на ответника Л. Г. Х., произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № * от 25.05.2021г. е изкупено от „ЕМ“ ***. Твърди, че на
17.04.2024 г. на длъжника е връчено уведомление за извършената цесия.
Претендира разноски.
Ответникът Л. Г. Х. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
сключването на потребителски паричен кредит № * от 25.05.2021г. с „УКФ“ *.
Твърди, че не е била уведомявана за извършената цесия в полза на ищеца.
Сочи, че е погасявала вноски по кредита, на обща стойност 235 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въз основа на депозирано от “ЕМ“ ООД, заявление по чл.410 от ГПК
е образувано ч.гр.д. № 27390/2024г.. по описа на СРС , по което е изд*ена
Заповед №15526/28.05.2024г., с която е разпоредено на длъжника Л. Г. Х., като
кредитополучател да заплати на ищеца в настоящото производство, сумата
925.58лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски
паричен кредит № * от 25.05.2021г., сключен между Л. Г. Х. и „УКФ“ * (с
предишно наименование „***“ *), ведно със законна лихва от 24.04.2024г. до
изплащане на вземането, 143.03 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г. и 20.24 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 14.04.2023г. до дата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК (24.04.2024г.). В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Л. Г. Х. е подал
възражение срещу изд*ената заповед, пор*и и което ищецът предявява
настоящия иск.
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства и
приетата ССчЕ се установява по категоричен начин, че по силата на Договор
за потребителски паричен кредит * от 25.05.2021г., кредитодателят „УКФ“ * е
предоставил на кредитополучателя Л. Г. сума в размер на 1 120 лв., със краен
срок на погасяване 14.05.2028 г. Ответникът се з*ължил да погаси
з*ължението си на 84 месечни анюитетни вноски в размер на 23.10 лв. Както
беше посочено, ответникът не оспорва, че заемната сума е усвоена и не е
възстановена, а това се доказва и от заключението по ССчЕ. Според вещото
лице, размерът на неизплатената главница, след писп*ане на извършените от
ответника плащания, възлиза в размер на 925.58 лв., договорната лихва за
периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г., възлиза в размер на 143,03 лева, а
лихвата за забава за периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г. в размер на 13.01
лева.
Ищецът е придобил качеството на кредитор по силата на н*лежно
2
сключен Договор за цесия от 09.11.2023г. и Приложение № 1 към него
(л.34.36), от което се установява, че вземането на ответника към „УКФ“ *
било прехвърлено към ищеца (л.35).
От приложеното по делото уведомление (л.37) се установява, че
ответникът е уведомен за извършената цесия и обявяване на предсрочната
изискуемост по кредита, доколкото последният е получил лично
съобщението на 17.04.2024г., пор*и което е осъществена процедурата по
чл.99 , ал.3 от ЗЗД, т.е. цесията е породила действие спрямо длъжника.
В обобщение, съдът счита , че в хода на делото ищецът е доказал по
основание размер претенцията си, не е извършено погасяване чрез плащане на
цялото з*ължение, пор*и което предявеният иск следва да се уважи за сумата
от 925.58 лв., представляваща неизплатената главница, както и за сумата от
143.03 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2023г. до
24.04.2024г. По отношение на предявения иск за обезщетение забава за
периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г, предвид приетата по делото
експертиза, същият се явява основателен за сумата от 13.01 лева, като за
разликата до пълнопредявения размер от 20.24 лв., следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски по
настоящето производство в размер общо на 375 лв., (25 лв. дт, 350 лв. депозит
за вл), с оглед уважената част от исковата претенция (99,31%), на ищеца се
дължат разноски в размер на 372,41лв.
На ищеца се дължат разноски в заповедното производство в размер на
263,17 лв., съразмерно на уважената част на исковете. При частично уважен
иск за връщане на платеното зар*и неравноправна клауза не се възлагат
разноски на потребителя, в този смисъл Определение № 366 от 16.08.2022г. по
ч.т.дело № 1085/2022г. на ВКС. Настоящият спор не поп*а в разгледаната от
ВКС хипотеза, пор*и което и разноски от ответницата се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. Х. с ЕГН
********** дължи на “ЕМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и *рес на
управление: гр.***„ , ул.“***” № *, в качеството му на частен правоприемник
(цесионер) на „УКФ“ *, сумата от 925.58 лв., представляваща дължима
главница по Договор за потребителски паричен кредит № * от 25.05.2021г.,
ведно със законна лихва от 24.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата от
143.03 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2023г. до
24.04.2024г., както и сумата от 13,01 лв., представляваща мораторна лихва, за
периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г., начислена върху главницата, за които
3
суми е изд*ена Заповед за изпълнение на парично з*ължение по чл. 410 ГПК
от 28.05.2024 г. по ч. гр. д. № 27390/2024 г. по описа на СРС, 66 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата н* уважената част от 13,01
лв. до пълния предявен размер от 20,24 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л. Г. Х. с ЕГН ********** да заплати на “ЕМ“ ООД,
ЕИК***, сума за деловодни разноски в размер на 372,41 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 263,17 лв.,
представляваща направените по ч. гр. д. № 27390/2024г. на СРС, 66 с-в
разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски гр*ски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4