Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 11.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 2 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Теленор България” ЕАД e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М.Т.В.
за сумите от: 634,44 лева, дължима съгласно фактури с № **********/15.06.2015
г. с настъпил падеж на 30.06.2015 г. и № **********/15.08.2015 г. с настъпил
падеж на 30.08.2015 г., издадени въз основа на сключен договор за мобилни
услуги № ********* от 23.12.2013 г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo
+ № ********* от 05.03.2014 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 30.12.2014 г., Допълнително споразумение № ********* от 07.04.2015
г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, ведно със законната лихва считано
от 26.06.2017 г., до окончателното заплащане на вземането, разноските по делото
– 25,00 лева държавна такса и 360,00 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че с ответницата бил сключен Договор за мобилни услуги №
*********/23.12.2013 г., като на В. бил предоставен телефонен номер **********
и мобилен апарат Nokia C2-05; Сертификат
за пакетни услуги Clobul Combo+ №
*********/05.03.2014 г.; Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 30.12.2014 г., съгласно които на ответницата бил предоставен мобилен
телефонен номер ********** и мобилно устройство Huawei Ascend Y221 Black. Поради неизпълнение на задълженията на клиента по
посочените договори, били издадени 2 фактури през м. юни 2015 г. и м. август 2015 г., включващи непогасените задължения.
Издадените процесни фактури с номера **********/15.06.2015 г. за отчетен период
от 15.05.2015 г. до 14.06.2015 г. и **********/15.08.2015 г., включваща
неустойка за предсрочно прекратяване, били на обща стойност от 590,41 лв.
Отделно от това неплатеният остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство
Huawei Ascend Y221 Black бил в
размер на 44,03 лв., равняващ се на седемнадесет неначислени вноски. Общо
претендираната от ищеца сума е в размер на 634,44 лв.
Предявени са
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за
установено, че ответницата М.Т.В. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от
23,47 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от
15.05.2015 г. до 14.06.2015 г., за което е издадена фактура с №
**********/15.06.2015 г.;
- иск с
правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл.
342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата М.Т.В. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от
44,03 лв., представляваща седемнадесет броя лизингови вноски за устройство Huawei Ascend Y221 Black, която сума е включена в издадена фактура с №
**********/15.08.2015 г.;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата М.Т.В. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 566,94 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните
договор по вина на ответницата, която сума е включена в издадена фактура с №
**********/15.08.2015 г.
Ищецът моли
съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор, ответницата чрез назначения ѝ особен представител,
счита, че предявените искове са допустими и основателни. Сочи, че не възразява
срещу исковата претенция, както и че са спазени всички законови разпоредби при
формиране на дължимите суми и преди всичко на сроковете по предявяване на
вземанията. В проведеното открито съдебно заседание по делото на 03.10.2018 г.,
ответната страна отново признава основателността на предявените искове.
С
молба-становщие с вх. № 13664/17.09.2018 г. ищцовото дружество е направило
искане за произнасяне на решение при признание на иска.
За да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска,
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е
признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент
от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само
следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в производството
разноски.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.
422 ГПК, че М.Т.В., ЕГН: ********** дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********
сумите, както следва:
- 23,47 лв. на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 228 ЗЕС, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от
15.05.2015 г. до 14.06.2015 г., за което е издадена фактура с №
**********/15.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.06.2017 г. до погасяването на вземането;
- 44,03 лв. на осн. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, представляваща седемнадесет броя лизингови
вноски за устройство Huawei Ascend Y221 Black, която сума
е включена в издадена фактура с № **********/15.08.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.06.2017 г. до погасяването на вземането;
- 566,94 лв. на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните
договор по вина на ответницата, която сума е включена в издадена фактура с №
**********/15.08.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.06.2017 г. до погасяването на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Т.В., ЕГН: ********** да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 535,00 лв., представляваща направени
разноски в производството по гр.
дело № 2/2018 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 385,00 лв., представляваща направени разноски по ч.гр. дело №
2804/2017 г. по описа на РС Враца.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: