№ 20
гр. С .E;ф ..;я, 04.01.2022 г.
В ИМ.О НА НАРОДА
СОФA.;ЙСКA.; РАЙОНЕН СЪД, .. СЪСТАВ, в
.F;D.; .1; .B; ..; .; .D; .E; заседание на
.; .5;ст .D; .0; .4; .5;с .5;т ..; .4; .5; .A; .5; .C; .2;р ..;
.F;р .5; .7; .4; .2; .5; х ..; .B;я .4; ..; .4; .2; .0; .4; .5;с .5;т ..;
.F;ър .2; .0; ..; .E; .4; ..; .D; .0; в следния състав:
СЪДИЯ:ПЛАМЕН A.;В. B.;B.;МКОВ
при участи.о на секр.аря КОЯ Н.
КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от
ПЛАМЕН A.;В. B.;B.;МКОВ
A.;р .0; .6; .4; .0; .D;с .A; .E;
.4; .5; .B; .E; № 202111101506-
- по описа за 2021 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК.
Ищцата ....... е предявила иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаван.о за
установено по отношение на отв.ника „ЧЕЗ Електро Б.” АД, че не му дължи сумата от общо 214,..
лева, от които ..,62 лева главници и 125,71 лева лихви по два броя издадени фактури – от 2004 г. и
от 2007 г., които суми са посочени от отв.ника в отговор на заявление с вх. №
12041517.4/04.06.2021 г. поради погасяван.о им по давност.
Твърди се в исковата молба, че между страните е налице облигационно правоотношение, по
силата на ко.о притежаваната от ищцата жилищна сграда, намираща се в ............, е присъединена
към електроразпределителната мрежа. В продължение на години имотът не бил използван, поради
ко.о електрозахранван.о му било преустановено. На 11.05.2021 г. ищцата направила искане за
възстановяване на електрозахранван.о, като била уведомена, че има непогасени задължения за
доставка на електроенергия. Сочи, че задълженията били за главница и лихви по две издадени
фактури – от 2004 г. и от 2007 г. След подадено от ищцата заявление до отв.ника, от последния
бил получен отговор, че не може да предостави д.айлна информация за фактурите, тъй като в
дружеството не се съхранявали такива, които са ползвана електрическа енергия в период преди
повече от .6 месеца. С това счита, че отв.никът потвърдил, е се касае за задължения с настъпил
падеж преди повече от три години, колкото е и срокът за погасяване на задълженията по давност.
Моли съда да установи недължимост на процесните суми на посоченото основание. Пр.ендира
разноски. Отв.никът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.1.1,
ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените исковe за недължимост на суми поради липса на
облигационна връзка по основание и размер. Не оспорва евентуалня иск за изтекла погасителна
давност. Счита, че отв.ното дружество не следва да бъде осъдено за заплащане на разноски поради
1
факта, че не е станало повод за завеждане на съдебно производство. Моли искът да бъде
отхвърлен.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, не в срока по чл. 1.1 ГПК, с който изрично
се прави признание на предявения иск. Счита иска за основателен по направеното възражение за
изтекъл период на погасителна давност за вземан.о. Поради изрично направеното признание сочи,
че не е дал повод за образуване на делото и не следва да бъде осъждан за разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 16.12.2021 г. ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу отв.ника, алтернативно – решение при признание
на иска. С оглед депозирания отговор на исковата молба, макар и не в срока по чл. 1.1 ГПК, с
който са направени доказателствени искания и е ангажирано становище по същество, не може да
бъде постановено неприсъствено решение по делото.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 2.7 ГПК – при признание на иска, следва
отв.никът да признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с ко.о страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради ко.о искан.о следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 2.7, ал. 2 ГПК, решени.о не се мотивира по същество, като съдът само
следва да укаже, че то се основава на признани.о на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 7., ал. 1 ГПК право за присъждане на разноски възниква
за ищеца. С отговора на исковата молба отв.никът е направил искане за прилагане разпоредбата на
чл. 7., ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 7., ал. 2 ГПК за освобождаване на отв.ника от
отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска /т. е. да липсва
извънсъдебно или в хода на делото оспорване на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае
иска. Посочените две предпоставки в чл. 7., ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е
осъществен фактическият състав на чл. 7., ал. 2 ГПК.
С депозирания отговор на исковата молба отв.никът заявява, че изрично признава
недължимостта на процесната сума на заявеното основание – погасяване поради изтекъл давностен
срок. Отв.никът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото
поради отсъстви.о на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение
при признание на иска. Отв.никът обаче може да удовл.вори този правен интерес на ищеца, като
направи признани.о. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяван.о на иска. Начинът на осч.оводяване на вземан.о от кредитора няма значение в
отношенията между страните. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да
осч.оводи последващо надлежно доброволно плащане. Дори да е изпратена извънсъдебната покана
до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предпри.и съдебни мерки, каквито данни в
настоящия случая не са налице, не е повод за предявяван.о на иск за несъществуване на вземан.о и
не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичан.о на срока за отговор на
исковата молба. В случая не се установи кредиторът да е разполагал с изпълнителен титул или
възможност за друга извънпроцесуална принуда, поради ко.о се налага извод, че не е дал повод за
завеждане на делото. В този смисъл е константната практика на съдилищата – така напр.
Определение № .4/07.11.2019 г. по ч. гр. дело № .06./2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС,
Определение №11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о., II-
А въззивен състав, Определение №20..4/2..01.2019 г. по гр.д.№19244/201. г. по описа на Софийския
районен съд, I ГО, 169 състав, Определение № 29./.0.05.2009 г. по ч. гр. дело № 297/2009 г. по
описа на I г.о. на ВКС и др.
Поради изложеното, на осн. чл. 7., ал. 2 ГПК отв.никът не следва да бъде осъждан за
разноски в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 2.5 ГПК, съдът
РЕB.;A.;:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че ......., ЕГН
2
********** не дължи на „ЧЕЗ Електро Б.“ АД, ЕИК 1751...27 сумата от общо 214,.. лева, от които
..,62 лева главници по фактури № 15551.25/16.11.2007 г. и № .775071./.0.09.200. г. и 125,71 лева
лихви за забава върху тях за потребление в имот с. Богьовци с клиентски номер: .00122.129.7.
Решени.о подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при С .E;ф ..; .9;с .A; ..;
_______________________
р .0; .9; .E; .D; .5; .D; съ .4;:
3