РЕШЕНИЕ
№ 1347
гр. Пловдив, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502669 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. Д. Д., чрез адв.Л. А.-М. от ПАК срещу решение
№ 366/06.07.2025г. по гр.д. № 1246/2024г. по описа на РС Асеновград, с което е отхвърлен
предявеният иск от Я. Д. Д. ЕГН ********** от ****, да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено вземането му по отношение на Б. А. У. ЕГН ********** с
посочен адрес *** по ЗИ на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №123/2024г на АРС в
размер на 2347/две хиляди триста четиридесет и седем/лв., представляващи заемна сума по
сключен устен договор за паричен заем от май 2021г, ведно със законната лихва до
окончателното плащане на вземането.
Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се,
че неправилно са преценени и анализирани гласните доказателства по делото, а именно
показанията на свидетеля очевидец на предаване на сумата от страна на Я. Д.. Сочи се, че
неправилно частично са възприети тези показания. Иска се отмяна на решението и
уважаване на иска. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от особения представила адв.А., с който
жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно. Иска се потвърждаване на
решението. Противопоставя се на допускане на нови доказателства.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по
1
делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
РС Асеновград приема, че доказателства в подкрепа на твърдението за сключен договор за
заем са единствено показанията на св. Д. - майка на ищеца, които не се подкрепят от други
ангажирани по делото доказателства. В показанията си освен това св Д. твърди, че ищецът
взел 2400лв от дома им и ги дал на ответника „ за някаква кола“ и това било 2021г. „било
топло времето“. РС Асеновград сочи, че, какви обаче са били уговорките между страните,
каква е била причината ищецът да даде на ответника посочената сума, както и дали е имало
уговорки за връщането й, не се установява. Първата инстанция, също сочи, че освен това в
исковата молба се твърди, че ищецът е дал на ответника в заем сумата от 1 200 евро, чиято
равностойност е 2347лв, а свидетелят твърди ищецът да е взел от дома сумата от 2 400лв.
Ето защо съдът намира недоказани твърденията на ищеца за предоставената в заем на
ответника сумата от 1 200евро, с равностойност 2 347лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Я. Д., че неправилно са преценени и
анализирани гласните доказателства по делото, а именно показанията на свидетеля очевидец
на предаване на сумата от страна на Я. Д.. Сочи се, че неправилно частично са възприети
тези показания. Правилно РС Асеновград е приел, че от показанията на свидетелката св. Д. -
майка на ищеца, не става ясно каква е била причината за даване на сумата на ответника и
имало ли е уговорки за връщането й. От показанията на св.Д. не става изобщо ясно какво е
било правното основание за даване на паричната сума на ответника. Не е ясно имало ли е
уговорка за връщане, а също кога и при какви условия. При това изобщо не е доказано каква
правна сделка са сключили помежду си страните по делото. Всичко това съчетано с фразата
на тази свидетелка „Аз не съм присъствала на даването на парите“ изключва възможността
да се приеме сключен договор за заем между ищеца и ответника по делото. Ето защо
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
По разноските. С определение на РС Асеновград /л.29/ ищецът Я. Д. е бил освободен от
заплащане на разноски за възнаграждение за особен представител на ответника Б. У.. По
повод молба на назначения особен представител на ответника – адв.М. А. за внасяне на
определеното възнаграждение за защита пред въззивната инстанция първата инстанция е
определила възнаграждение в размер на 535 лева, като е посочила, че то ще се плати от
бюджета на съда. Доколкото това възнаграждение за въззивната инстанция ще се изплати на
особения представител адв. М. А. от бюджета на ОС Пловдив, то на основание чл.78 ал.6 от
ГПК загубилия делото ищец Я. Д. следва да се осъди да заплати тази сума за разноски в
полза на ОС Пловдив.
2
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 366/06.07.2025г. по гр.д. № 1246/2024г. по описа на РС
Асеновград.
ОСЪЖДА Я. Д. Д. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 535 лева за разноски
направени пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3