Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С.,
05.03.2013 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-во Г.О., 13
състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен
Димитров
при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдия
Димитров гр. дело № 14538 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.А.И. твърди в исковата си молба, че ответникът К.Й.М.
му дължи сумата от 35 000 лева по силата на запис на заповед, издаден на
30.12.2004 год. Твърди, че въз основа на това се снабдил с изпълнителен лист по
гр.д. 03753/2005 год. по описа на СРС, 52 състав и пристъпил към принудително
изпълнение. Поддържа, че ответника с цел да го увреди се разпоредил чрез
дарение в полза на сина си Й.К.М. с
½ идеална част от недвижим имоти, представляващ Апартамент № 16, находящ
се в жилищна сграда в гр.С.,
ул. „Р.” № * на 4-ти етаж и и гараж № 2 на
партерния етаж в същата сграда .
Поддържа, че със сключената сделка ответника К.Й.М. е
увредил интересите му, във връзка с дължимата сума по изпълнителния лист.
В тази връзка моли
съда да постанови съдебно решение по силата на което да бъде обявена за
недействителна по отношение на него сделката между ответниците, по
разпореждането /дарението/ на Апартамент № 16, находящ се в жилищна сграда в
гр.С., ул. „Р.” № *
на *-ти етаж ведно с избено помещение №
16 и гараж № 2 на партерния етаж в
същата сграда . Претендира се разноските
по делото.
Ответниците К.Й.М. и Й.К.М. оспорват предявената искова претенция и молят съда да
я отхвърли като неоснователна и недоказана. Ответникът К.Й. твърди, че не дължи
суми по цитирания от ищеца запис на заповед, тъй като дължимото вече е било
платено.
Ответникът Й.М.
чрез назначения от съда особен представител адвокат Д.Д. оспорва това, че ищецът е имал вземане към
баща му К., респективно, че последният е дължал пари на ищеца. Самия имот е
придобит от баща му К. през 2008 год.,т.е. 4 години след издаването на
въпросния запис на заповед и не е единствено имущество, от което ищецът може да
се удовлетвори, тъй като К.Й. има и друго такова. Оспорва знанието на
доверителя си за увреждане на ищеца. Отделно от това твърди,че искът е погасен по давност.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е изпълнителен лист от 14.05.2005 год. издаден
от СРС 52 състав в проведено производство по чл.237 от ГПК /отм./, по силата на който К.Й.М. е бил осъден да заплати на М.А.И. сумата от
35 000 лв.-дължима по запис на заповед от 30.12.2004 год. ведно със
законната лихва върху тази сума от 05.04.2005 год. до окончателното й изплащане
и разноски в размер на 1063 лв. За принудителното събиране на горните суми е
образувано изп.д. № 20067830400172 на ЧСИ И.Ч. с район на действие СГС и № 783
от регистъра на КЧСИ, по което дело К.Й.М. е получил призовка за доброволно
изпълнение през 2006 год., а също е установено,че не притежава движимо и
недвижимо имущество към м.Август 2006 год.-Писмо на ЧСИ И.Ч. на л.61 от делото.
Факта,че този ответник е бил уведомен още през 2006 год. за заведеното
изпълнително дело се установява и от решение на СГС,ІV»а4 състав от 08.05.2008
год. по ч.гр.д. № 5037/2007 год.
Видно е от договор за дарение, сключен на 17.08.2009 год.
и оформен с нотариален акт № 128, том ІI,рег. 18157, дело № 296/2009 год. на нотариус Р.Р. с № 104 от регистъра на
Нотариалната камара, че К.Й.М. е дарил на сина си Й.К.М. ½ идеална част
от следните недвижими имоти – 195/760 идеални части от УПИ VІІІ-343,344 в
кв.188 по плана на гр.С.
, местност “П.-Р.” целият от 760 кв.м. при съседи: ул.”Р.”,ул.”В.А.”, ПИ 342, УПИ
І-336 и УПИ ІХ-336а и Апартамент № 16, находящ се в жилищната сграда построена в горния имот находящ се в
гр.С., , ул. „Р.” №* на 4-ти етаж състоящ се от две спални, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 103.69 кв.м. при съседи:
изток-улица,запад-ап.17, север –ап.15 и т юг –двор ведно с избено помещение №16
с площ от 8.63 кв.м. при съседи:изток-мазе
20,запад-мазе 13,север-коридор, и юг-мазе 1 заедно с 4.864% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и гараж № 2 на
партерния етаж в същата сграда с площ от 21.50 кв.м. при съседи:изток-гараж 1 и
помещение за колички,запад-общ гараж,север-коридор и юг-двор заедно с 1.076%
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот.
К.Й.М. е придобил собствеността върху процесния имот по
силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 15.09.2008 год. на ЧСИ
Г.Д.-л.5 от делото.
Съдът счита, че останалите приети писмени
доказателства са ирелевантни, тъй като не са свързани и не установяват факти по
предмета на делото,поради което обсъждането им е безпредметно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Потестативното право по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД възниква
при наличието на три кумулативно дадени предпоставки: предшестващо
правоотношение, по което ищеца да има качеството на кредитор, извършване на
увреждащо действие от страна на длъжника по предшестващото правоотношение,
извършването на действието със знанието на длъжника че уврежда кредитора.
От представения по делото изпълнителен лист се установява,
че К.Й.М. дължи на М.А.И.
сумата от 35 000 лв.- дължима по запис на заповед от 30.12.2004 год. ведно
със законната лихва върху тази сума от 05.04.2005 год. до окончателното й
изплащане и разноски в размер на 1063 лв. По делото не се ангажираха
доказателства , от които да е видно, че длъжника е погасил задължението си към
ищеца. Въз основа на това съдът приема, че първият ответник е неизправен
длъжник по отношение на кредитора си М.А.И..
Относно втората предпоставка на правото по чл. 135, ал. 1
от ЗЗД съдът приема, че винаги когато е налице отчуждителна сделка от страна на
длъжника по предшестващо правоотношение, то тя води до обективно намаляване на
имуществото му, което създава реална опасност от невъзможност за
удовлетворяване на ищеца - кредитор. Още повече, че в настоящия процес не се
ангажираха доказателства, че длъжника /като физическо лице/
разполага с други имоти. В тежест на К.Й.М. е да ангажира
доказателства, че разполага с достатъчно имущество, от което ищецът би могъл да
си удовлетвори вземането и по този начин да докаже, че извършеното
разпоредително действие няма за цел увреждане на кредитора. До приключване на
устните състезания по делото такива доказателства не бяха ангажирани. Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат
обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжника го уврежда. Увреждането е обективна предпоставка и е
налице както когато длъжника се лишава изцяло от своето имущество, така и
когато го намалява. Увреждането е налице и когато с правните действия на
длъжника се създава трудност за удовлетворяване на кредитора. В тази връзка
целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестния длъжник да
намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите. Съдът приема, че от
значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника ,
какъвто е и настоящия случай. Установи се, че ищецът имат качеството на кредитор
по отношение на ответника К.Й.М.,
има възникнало спрямо него вземане. В тази връзка съдът приема, че извършената от първия ответник разпоредителна
сделка – дарение на
½ идеална част от недвижимия имот в полза на втория
ответник е увредила ищеца.
За уважаване на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е необходимо наличие и третата предпоставка – длъжникът да е знаел, че при
извършване на атакуваното действие, уврежда кредитора си. Чл. 135, ал.2 от ЗЗД
въвежда оборимата презумпция, че знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника. В настоящият случай безспорно се установи, че третото
лице, придобиващо имотите е син на длъжника. С оглед на което съдът счита, че е
налице и тази предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно, че
длъжникът със сключването на договора е знаел, че уврежда ищеца, както и че лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането.
В тази връзка настоящият състав намира, че искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По искането за отмяна на нотариалния акт,с който е обективирана
атакуваната сделка:
Искането следва да се остави без уважение, тъй като не е подлежат на отменяване или изменяване по реда
на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК нотариалните
актове за сделки, когато сделката е прекратена, развалена, отменена или е
установен някакъв неин порок. Страната по опорочената, прекратена, отменена или
развалена сделка, както и третите лица чиито права са засегнати от порок на
удостоверената сделка противопоставят признатото им от съда право чрез
вписването на исковата молба и отбелязването на съдебното решение в
нотариалните книги.
При този изход на спора и с оглед на изричната претенция
на ищеца ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят на основание чл. 78
, ал. 1 от ГПК сумата от 6122 лева, представляваща направени разноски по
делото.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
по иск с правно основание чл. 135, ал. 1
от ЗЗД предявен от М.А.И. с ЕГН ********** и със съдебен
адрес:*** чрез адв. А.Т. против К.Й.М. ЕГН:********** ***»Ц.Д.» № ** и Й.К.М. ЕГН:********** чрез
особения му представител адвокат Д.Д.,***, договор за дарение сключен на 17.08.2009 год.
и оформен с нотариален акт № 128, том ІI,рег. 18157, дело № 296/2009 год. на нотариус Р.Р. с № 104 от регистъра на
Нотариалната камара , по силата на който К.Й.М. е дарил на сина си Й.К.М. ½ идеална част от следните
недвижими имоти –
195/760 идеални
части от УПИ VІІІ-343,344 в кв.188 по плана на гр.С.
, местност “П.-Р.” целият от 760 кв.м. при съседи: ул.”Р.”, ул.”В.А.”, ПИ 342, УПИ
І-336 и УПИ ІХ-336а и
Апартамент № 16,
находящ се в жилищната сграда построена
в горния имот в гр.С., ул. „Р.” № * на 4-ти етаж състоящ се от две спални, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 103.69 кв.м. при съседи:
изток-улица,запад-ап.17,север –ап.15 и от юг –двор ведно с избено помещение №16
с площ от 8.63 кв.м. при съседи: изток-мазе
20,запад-мазе 13,север-коридор, и юг-мазе 1 заедно с 4.864% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и
гараж № 2
на партерния етаж в същата сграда с площ от 21.50 кв.м. при съседи:изток-гараж
1 и помещение за колички,запад-общ гараж,север-коридор и юг-двор заедно с
1.076% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот.
Оставя без уважение молбата
с правно основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК
за отмяна на посочения нотариален акт № 128, том ІI,рег. 18157, дело № 296/2009 год. на нотариус Р.Р. с №
104 от регистъра на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА К.Й.М. ЕГН:********** ***»Ц.Д.» №* и Й.К.М. ЕГН:********** чрез особения си представител адвокат Д.Д.,*** да
заплатят на В.Р.С. с ЕГН **********, на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 6122 лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: