№ 15691
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. Я.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110151789 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 13.04.2022 г. в гр. ***, в близост до магазин *** водачът на
лек автомобил *** с рег.№ *** попаднал в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила са нанесени
материални щети, изразяващи се в увреждане на предна лява гума. Твърди, че
към датата на настъпване на ПТП автомобилът е бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско+“ в *** по застрахователна полица № *** г.
В исковата молба се сочи, че след настъпване на ПТП е подадено уведомление
за настъпване на застрахователно събитие и претенция за обезщетение, въз
основа на което пред ищцовото застрахователно дружество е заведена щета №
***, по която след извършване на калкулация по методика, прилагана от
застрахователя, е определено и изплатено на собственика на увредения
автомобил на 27.06.2023 г. застрахователно обезщетение в размер на 65 лв.
Посочва, че процесното ПТП е настъпило на общински път, вследствие на
неизпълнението на задължението на общината да поддържа пътното платно в
изправно състояние и за сигнализиране на препятствия по него и
отстраняването им в най-кратък срок. Посочва, че до ответника е изпратена
регресна покана с изх.№ 92-10702/22.08.2023 г. за заплащане на сумата от
общо 80 лв., представляваща възстановяване на заплатеното обезщетение в
размер на 65 лв., заедно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди,
че поканата е получена от ответника на 25.08.2025 г., но към датата на
1
предявяване на исковата молба вземането не е погасено.
При тези твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати
сума в размер на 80 лв., представляваща регресно вземане по щета № *** за
заплатено на застраховано лице застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско+“ за вредите по
лек автомобил ***, с рег.№ ***, настъпили вследствие на ПТП от 13.04.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2024г. /датата
на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане. Претендира
разноски за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че в исковата
молба се твърди, че ПТП е настъпило от попадане на превозното средство в
дупка на пътното платно без посочени размери, след настъпване на ПТП
водачът на МПС не е извикал органите на МВР и не е съобщил за настъпване
на процесното ПТП, липсва протокол за ПТП и при попадането на лекия
автомобил в дупка не е присъствало друго лице, поради което намира за
недоказано настъпването на твърдяното ПТП, а също така и оспорва да е
налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя. Моли съдът да не допуска назначаване на САТЕ. Не оспорва
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищцовото
застрахователно дружество. Поддържа, че доколкото не е имало основание за
заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по
имуществена застраховка „Каско“, не е налице и основание за суброгация на
застрахователя в правата на увреденото лице, поради което предявения иск се
явява изцяло неоснователен. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Моли
за присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 80 лв. – регресно
вземане по щета № *** за заплатено на застраховано лице застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка
„Каско+“ за вредите по лек автомобил ***, с рег.№ ***, настъпили вследствие
на ПТП от 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
изплащане.
За основателността на предявения главен иск, в тежест на ищеца *** е да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие, причинено
от противоправно бездействие на служители на ответника, както и това, че в
резултат на същото събитие са настъпили имуществени вреди в
претендирания размер, както и заплащането на застрахователно обезщетение
2
от ищцовото дружество за възстановяване на увредения лек автомобил.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелствата, на които
основава възраженията и оспорванията си, както и да докаже заплащане на
застрахователно обезщетение в посочения размер.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
212 от 05.01.2025 г., съдът е отделил като безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+“ за лек
автомобил ***, с рег. № *** с *** и заплащане на обезщетение от страна на
застрахователя на увреденото лице по щета № *** в размер на 65 лв. С
протоколно определение от 17.02.2025 г., съдът е отделил като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото и
механизма на настъпване на процесното ПТП, както същият е описан в
исковата молба, въз основа на която е образувано делото.
Посочените обстоятелства се установяват и от приобщените по делото
писмени доказателства - комбинирана застрахователна полица за застраховки
"Каско+" с № ***/24.01.2022 г., поради което съдът приема за установено, че
*** и собственика на лек автомобил ***, с рег.№ *** – Й. М. Г., е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка "Каско+", действащо за времето от 00,00 часа на 05.02.2022 г. до
23,59 часа на 04.02.2023 г., като в рамките на този период – на 13.04.2022 г. е
настъпило и процесното ПТП.
С протоколно определение от 17.02.2025 г., съдът е отделил като
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по
делото и механизма на настъпване на процесното ПТП, както същият е
описан в исковата молба, въз основа на която е образувано делото.
Механизмът на ПТП се установява и от съвкупно събраните по делото
доказателства, а именно и писмени –уведомление за щета *** по полица ***
„Каско+“ от 13.04.2022 г., 2 бр.; опис-заключение по щета ***/13.04.2022 г.;
калкулация по претенция и ликвидационен акт; гласни – показанията на
свидетеля Й. М. *** – водач на лек автомобил ***, с рег.№ ***, поради което
съдът достигна до еднозначен извод за механизма на настъпване на
процесното ПТП, а именно: на 13.04.2022 г. в гр. ***, в близост до магазин ***
водачът на лек автомобил *** с рег.№ *** попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно.
На следващо място, съдът констатира, че процесното ПТП е настъпило в
границите на населено място - гр. София, на общински път по смисъла на чл.
3, ал. 3 ЗП – ж.к. „Гоце Делчев“ при бл.47Е и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31
ЗП, общината в качеството си на собственик и задължено лице по
управлението на пътя, е длъжна да осъществява неговата поддръжката, в
състояние позволяващо обичайното и безопасно преминаване на пътни
превозни средства. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДвП, в случай на съществуваща
опасност, е необходимо същата да бъде обозначена със знак или друго
средство за сигнализиране, с цел предупреждение на водачите на МПС, но в
3
случая е налице бездействие от страна на служителите на ответника.
Следователно налице е противоправно бездействие, което е основание за
ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при
условията на чл. 49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е
необходимо доказване на виновно поведение. По изложените съображения,
съдът намира, че претенцията на ищеца по чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45
ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като доказана, е
установена по своето основание.
Обемът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Делинквентът
дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта. Размерът на щетите, съобразно приобщените по делото
пиемни доказателства, възлиза в размер на сумата от 65 лв., към която се
дължи и сума между 15,00 лв. – ликвидационни разходи за ликвидиране на
щета по риск Каско при ПТП. Ето защо правото на регрес на ищеца е
възникнало за тази сума, ведно с обичайните разноски в размер на 15 лв.,
поради което предявеният иск, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 30.08.2024 г. до окончателното плащане на
сумата, следва да бъде уважен.
По разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски възниква единствено за ищеца. Такива се претендират, съобразно
списък по чл. 80 ГПК (л. 62 от делото) в общ размер на сумата от 258 лв., от
които 50 лв. – държавна такса; 168 лв. – адв. възнаграждение (заплатено по
банков път) и 40 лв. – депозит за призоваване на свидетел, които са реално
извършени и следва да бъдат възложени в тежест на ответната община.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД, ***, ЕИК
***, с адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 80 лева (осемдесет лева) - регресно вземане по
щета № *** за заплатено на застраховано лице застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., по имуществена застраховка
„Каско+“ за вредите на лек автомобил ***, с рег.№ ***, настъпили вследствие
на ПТП от 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.08.2024 /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, с адрес: ***, да
заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата
от 258 лева (двеста петдесет и осем лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
4
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5