№ 85
гр. Свиленград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200047 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №22-0351-000346 от
10.08.2022година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград,в частта с което на С. Д. К. с ЕГН ********** от град
***********, ул.”****” №* за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на
основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят С. Д. К. в законопредвидения срок обжалва
горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.
Оспорва изложеното в него,като твърди,че били допуснати съществени
процесуални нарушения,като излага доводи в тази насока,а именно,че
липсвало подробно описание на нарушението и обстоятелствата,при които
било извършено, доказателствата които го потвърждавали,точната правна
квалификация на нарушението и т.н. Самото нарушение било неясно
формулирано и не били конкретизирани обективните и субективните му
признаци . Оспорва се извършеното нарушение,като се твърди,че същият не
бил извършил вмененото му нарушение,поради което обжалваният акт бил
издаден в противоречие с материалния закон.Отделно от това се твърди,че
наложените наказания били незаконосъобразни и несправедливи . С оглед на
изложеното моли съда за отмяна на обжалвания акт по пункт 1 от същият.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За
него се явява пълномощника му ,който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. В срока представя писмени бележки относно наличието на
предпоставки за отмяна на обжалваното НП.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
1
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД
на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на М. А. К., А. Г. К. и Д. Х. Д. се установява, че на
03.07.2022година свидетелят А. Г. К. съвместно с колегите си Д. Х. Д. и М.
А. К., при изпълнение на служебните си задължения във връзка СПО за
установяване на употреба на алкохол и НУВ на водачи на МПС в
гр.Свиленград в 03,00 часа спрели за проверка до дом 2 на бул.България,
автомобил Фолксваген Таурег с рег.№ СМ5289 ВА, който бил управляван от
жалбоподателя и който автомобил се движел по бул.България с посока на
движение към ресторант Моста.
При извършване на проверката на свидетелят А. Г. К. му направило
впечатление,че жалбоподателят мирише на алкохол ,поради което
полицейските служители обяснили на водача-жалбоподател,че ще му
извършат проверка за употреба на алкохол,като св. А. Г. К. ,приканил водача
да бъде тестван за употреба на алкохол,като разяснил на водача правата и
задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което
полицейският служител поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техн.средство Дрегер 7510 ARPL 0559, но същият
отказал да бъде изпробван,поради което бил издаден талон за медицинско
изследване №082407, като му е указано, че следва до 30минути от
връчването на талона/връчен в 03,15ч / да се яви в Спешно отделение в
гр.Свиленград и съответно екземпляр от същият е бил връчен ,но той не се
яви в спешна помощ да даде кръв .
За така възприетите нарушения на жалбоподателят /същият не носил и
СУ на МПС и СР на МПС част -2ра,освен горепосоченото адм.нарушение по
чл.174,ал.3 от ЗДвП/ бил съставен,предявен акт за извършено
административно нарушение серия АД с бл.№232887 от 03.07.2022г. в негово
присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният
АУАН,подписал същият без да впише в него възражения ,а напротив
вписал,че няма,като копие от същият му е бил връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило
писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание
чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се
отнемат общо 12 точки /както и за другите констатирани от полицейските
служители нарушения,които обаче не са предмет на настоящото
производство,доколкото се обжалва единствено настоящото нарушение/.
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 16.01.2023г.,видно от
отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.
2
По административно наказателната преписка има и приложена
справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя има издадени НП
за извършени от него нарушения по ЗДвП,фишове и ЗППАМ и т.н..
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №082407.
Налична е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи,с която определя съответните служителите на
министерството на вътрешните работи,които да извършват проверки по
ЗДвП и съответно да съставят АУАН и НП .
Налична е и справка за собствеността на процесното МПС.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и
в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на
М. А. К., А. Г. К. и Д. Х. Д., така също и от приетите писмени доказателства
– Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №082407,
справка за собствеността на процесното МПС , последните приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите М. А. К., А. Г. К. и Д. Х. Д., възпроизвеждат пред съда
своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект,
разпитаните по делото свидетели, установяват категорично обстоятелството
че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към
него да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол,е
отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на алкохол .
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №082407, справка за
собствеността на процесното МПС и т.н. се потвърждават фактическите
3
констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част
на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с
която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон
надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в
кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните
съображения.
Съдът намира, че както АУАН ,така и НП са издадени в нарушение на
разпоредбите на чл. 42,ал.1 т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ,доколкото
липсва описание на нарушението .
Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
актът за установяване на административното нарушение, съответно
наказателното постановление, трябва да съдържат описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено.
Безспорно в АУАН и в НП следва да бъдат описани всички обстоятелства
по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в
тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които
са били нарушени, без да е налице разминаване или неяснота, тъй като
посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на
доказване по делото.
В конкретния случай, АУАН серия АД с бл.№232887 от 03.07.2022г., е
съставен срещу жалбоподателя, за това, че „на 03.07.2022г. около 03: 00 часа
в гр. Свиленград бул.България с посока на движение към ресторант Моста
управлява лек автомобил марка Фолксваген Таурег с рег. № СМ 5289
ВА,собственост на Албена Енчева Хаджиева с ЕГН ********** от
гр.Смолян,ул.Евредика 4 №11,вх.А,ет.4,ап.8 отказва да му бъде извършена
проба с техническо средство Дрегер 7510- ARPL 0559. Издаден е талон за
изследване №082407,като не желае да даде кръвна проба . Не носи СУ на
МПС и СР на МПС част 2-ра“, с което е прието ,че е нарушил разпоредбата на
чл.174,ал.3,т.2 от ЗДвП.
В НП нарушението е описано по горепосочения начин,като нарушението
съответно е квалифицирано като такова по чл.174,ал.3,предл.1во от ЗДвП.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба/чл.174,ал.3 от ЗДвП/-Водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
4
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Цитираната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа четири отделни
хитопези на отказ за извършване на проверка в състава си: с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта; с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози;
неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта; неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като в случая ,както в АУАН ,така и в НП ,не става ясно за кое от е
от четирите хипотези е образувано административно-наказателното
производство , тъй като както в АУАН ,така и в НП не е посочено дали се
касае за отказ на водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на
алкохол в кръвта или за отказ да бъде изпробван за употреба на
НУВ,доколкото единствено е посочено,че същият отказва да бъде изпробван
,но не и в какво се състои този отказ.
Това не може да се изведе и от допълнението към описанието на
нарушението,в което е посочено,че му е издаден талон за
изследване№082407,като не желае да даде кръвна проба,тъй като кръвна
проба са дава и за установяване както за употреба на алкохол в кръвта,така и
за употреба на НУВ. В практиката е прието,че добавянето на израза „бе
издаден талон за медицинско изследване“ е с оглед прецизиране на дадената
допълнителна възможност на жалбоподателя да извърши лабораторно
изследване, от която той не се е възползвал.
От друга страна ,както се посочи в АУАН е посочено,че същият е
нарушил чл.174,ал.3,т.2 от ЗДвП,като съответно в закона липсва такава
хипотеза,но дори и да се приеме,че актосъставителя е имал в предвид
предложение -2-ро/отказва проверка за употреба на НУВ/,то в НП е
посочено,че е нарушил разпоредбата на чл.174,ал.3,предл.1во от ЗДвП,а
съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия - Отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Разпоредбите /чл.42 и чл.57 от ЗАНН/ и са императивни и гарантират
правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, както и възможността съда да провери относимостта на
фактическите обстоятелства при извършване на нарушението към
приведената в действие санкционна норма. Неспазването им води до порок от
категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка за
отмяна на НП, на това основание.
С посоченото разминаване се явява грубо нарушение на процесуалните
правила, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице –
последният е поставен в ситуация, в която не му е ясно в какво точно го
обвинява АНО, за да може да организира адекватно защитата си в
5
настоящото производство и да отстоява своята теза срещу твърдението на
АНО/в частност за какво точно е отказал да бъде изпробван с техническото
средство/. Недопустимо е да се тълкува волята на АНО относно наведените от
последния доводи за допуснато от страна на жалбоподателя нарушение и
правното основание за налагане на административното наказание, както и
относно нарушения нормативен акт,поради което жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена,като обжалваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Действително в съдебно заседание свидетели уточняват изрично в какво
се състои отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническото
средство,а именно за употреба на алкохол,но тези показания не могат
компенсират допуснатите от страна на актосъставителя и АНО
нарушения,тъй като съдът не може да замени волята им при съставянето на
съответните актове,в противен случай би се достигнало,жалбоподателя едва с
Решението на съда да разбере в какво точно е обвинен,респективно наказан.
В условията на алтернативност,ако не бяха констатирани по
горните нарушения,то съдът би приел следното:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, съдът би
приел за законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като
Съдът би достигнал до тези изводи след служебна проверка на съдържанието
и материалите от приложената АНП.
Съдът би приел ,че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Би приел,че са спазени предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение би приел,че е описано точно и ясно, както словесно,
така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и
НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираната в тези два акта дата и място, жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол в
кръвта/ако такова може да се приеме че е описана/. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни
изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при
какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво
е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като
нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282
от 07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д.а и др. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
При издаването на Акта и НП би приел,че са спазени предвидените от
6
разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът би приел, на първо място, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят ,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя
актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по
пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със
заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е
приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Предвид изложеното,съдът би приел,че липсват предпоставки за отмяна,
на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице,
респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият
Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло
законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Относно визираното в обжалваният акт нарушение.
Съдът би приел,че е правилна и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение- по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Би се приело,че не се спори, че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство
(МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална
дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО
следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия,
а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски
служители, са категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на
процесния лек автомобил, тъй като него са възприели да управлява МПС и
него са спрели за проверка след подаден сигнал , както и на него са съставили
АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол в кръвта или или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба за установяване на употребата на алкохол в кръвта са два
7
различни способа, чрез които се установява наличието на алкохол в кръвта. В
случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно
като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган
следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява МПС след или без употреба на алкохол в кръвта.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше
съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не
би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и
при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за
медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които
се установява от контролните органи употребата на алкохол в кръвта не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се
касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол в
кръвта, независимо по кой метод.
От събраните по делото гласни доказателства (показанията на
свидетелите М. А. К., А. Г. К. и Д. Х. Д.) и писмени такива,съдът би приел,че
безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа
обстановка както в АУАН, така и в НП – че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, че след надлежна покана, достигнала до знанието
му, от страна на съответните контролни органи, същият изрично е отказал да
бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, като не е
изпълнил и предписанието за медицинско изследване. Отделно от това
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая Съдът
намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и
да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача по този текст.
В случая, би се приело,че както се установи по делото жалбоподателят,
притежаващ качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен
субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за
извършване с техническо средство проверка за употреба на алкохол и е
отказал да даде проба за медицинско изследване.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Би се приело,че е налице и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от
8
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при
проверка от надлежните органи е следвало да бъда установена употребата,
респ. липсата на алкохол в кръвта му по някой от начините, предвидени в
ЗДвП.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
са отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява
МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта или при неизпълнение предписанието за
медицинско изследване за установяване на употребата на алкохол в кръвта, е
предвидено да се отнемат контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение.
Би се приело,че в АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая
нарушение, а именно отказът на жалбоподателя да му бъде извършена
проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за
установяване наличие на алкохол в кръвта, както и точно е посочена
санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който
управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
алкохол в кръвта (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се
отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и
информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи)
функция. При отнемане на контролни точки съответният административен
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
задължително следва факта на налагане на наказание за извършено
нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и
действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в
зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание.
С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по
аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение). В този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година,
постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д.а, Решение № 294 от 18.04.2018
година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева -
И.ова и др.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
9
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. Приложената от
АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП
съответства на установеното нарушение.
Административните наказания съдът би приел,че са правилно и
законосъобразно определени както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочените
размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни
наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под
този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни
наказания за процесното нарушение, Съдът намира за необходими за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху гражданите.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът би приел,че е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, процесното деяние не разкриват обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не съставляват маловажен случай, според Съда. И това е така,
както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства. В
случая с този ефект следва да се отчете, че МПС е управлявано в населено
място с обичайно интензивно и натоварено движение. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно,
правилно и обосновано е издадено НП. И не на последно място, при
разрешаване правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, релевантни според съда са и характера на този вид административно
нарушение и множеството допуснати от страна на жалбоподателя
административни нарушения ,преди констатиране на настоящото,видно от
приобщената по делото справка за нарушител / водач.Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав би приел,че правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По тези причини,съдът би потвърдил обжалваното НП,но доколкото се
констатирах допуснатите съществени процесуални нарушения /относно
10
описание на нарушението и неговата квалификация /,коментирани по горе в
мотивите на съда,до НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено,като на
същият се присъдят разноски в размер на 800лева –за заплатено
адв.възнаграждение .
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОД на МВР, е отговаряла
областната дирекция на МВР, а не поделението й (доколкото само то е
юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат
присъдени именно на ОД на МВР-Хасково.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т.1 вр с ал.3,т.2 от ЗАНН ,
Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№22-0351-000346 от 10.08.2022година на Началника на група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград,в частта с което на С. Д. К. с ЕГН
********** от град ***********, ул.”****” №* за нарушение на чл.174,ал.3
от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на С. Д. К. с ЕГН ********** от град ***********, ул.”****”
№*, сумата в размер на 800 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение
по АНД №47/2023г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11