№ 5707
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507827 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. И. А. срещу Решение № 7739/16.05.2023 г.,
постановено по гр.д. № 58525/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри състав, в частта, в която
са уважени субективно активно съединените искове на непълнолетната му дъщеря В. Б. И.,
родена на 29.02.2008 г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител А. А. Д., и на малолетния му син М. Б. А., роден на 06.01.2011 г., действащ
чрез своята майка и законен представител А. А. Д., с правно основание чл.150, във вр.
чл.143, ал.2 и чл.146 СК за увеличение на месечната издръжка на двете деца за разликата
над сумата от по 195 лева до присъдения размер от по 350 лева на всяко от децата. В
жалбата са изложени оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, доколкото
не е съобразно с ангажираните доказателства за доходите му, както и с реалните нужди и
установени по делото разходи за издръжка на двете подрастващи. Въззивникът желае да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за
увеличение на месечната издръжка на децата В. и М. за разликата над сумата от по 195 лева
до присъдения размер от по 350 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни В. Б. И., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А. А. Д., и М. Б. А., действащ чрез
своята майка и законен представител А. А. Д., са депозирали отговор, с който оспорва
1
изцяло наведените доводи в жалбата. Желаят да се потвърди първоинстанционното решение
в обжалваната част, твърдят същото да е правилно и законосъобразно. Претендират
разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С решение № 7739/16.05.2023 г., постановено по гр.д. № 58525/2022 г. по описа на
СРС, III ГО, 92-ри състав, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, е увеличен
определеният с решение № 81180/01.04.2019 г. по гр.д. № 16685/2018 г. по описа на СРС, III
ГО, 158-ми състав размер на дължимата месечна издръжка от Б. И. А. на непълнолетното му
дъщеря В. Б. И. и малолетния му син М. Б. А. от по 140 лева на по 350 лева за всяко от
децата, считано от 28.10.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката и исковите им претенции
са отхвърлени за разликата над присъдените по 350 лева до пълните предявени размери от
по 500 лева на всяко от тях. Със съдебното решение Б. И. А. е осъден да заплати на децата
В. и М., първата действаща лично и със съгласието на своята майка А. А. Д., а вторият –
действащ чрез своята майка и законен представител А. А. Д., сумата от 336 лева,
представляваща разноски по делото, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса от
302,40 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК детето В. и детето М. са осъдени да заплатят на Б.
И. А. сторените от същия разноски в първоинстанционното производство, възлизащи на 150
лева. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в
частта за присъдените на подрастващите издръжки.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, намира наведените доводи за
неправилност на обжалваното решение за неоснователни.
Не е спорно в производството и се установява от представените пред
първоинстанционния съд два броя удостоверения за раждане, издадени от Столична община
– район „Надежда“, че въззивникът е баща на децата В. Б. И., родена на 29.02.2008 г., и М.
Б. А., роден на 06.01.2011 г., а тяхна майка е А. А. Д..
С решение № 81180/01.04.2019 г. по гр.д. № 16685/2018 г. по описа на СРС, III ГО,
158-ми състав е утвърдено постигнатото между Б. И. А. и А. А. Д. споразумение по чл.127,
ал.1 СК, с което е определена дължимата от въззивника в настоящото производство месечна
издръжка на децата В. Б. И. и М. Б. А. в размер на по 140 лева за всяко от подрастващите.
Въз основа на неоспорените писмени доказателства по делото се установява, че в
периода месец 12.2021 г. – месец 11.2022 г. средният осигурителен месечен доход на
2
майката на въззиваемите е в размер на 1 285,30 лева, получаван от двама осигурители -
„Екотранс груп 11“ ООД и „Е.к.“ ЕООД. Средният осигурителен доход на същата за периода
месец 01.2023 г. – месец 08.2023 г. е в размер на 1 925,42 лева.
При справка в търговски регистър и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че А. А. Д. е управител и едноличен собственик на капитала на „Е.к.“ ЕООД,
„Е.к.“ ЕООД и „Е.к.“ ЕООД. На 05.01.2021 г. Д. е прехвърлила дружествените си дялове от
„П.Е.“ ООД срещу покупната цена от 2 500 лева, получени изцяло и в брой.
Писмените доказателства по делото дават основание да се направи извод, че в
периода месец 12.2021 г. – месец 11.2022 г. средният осигурителен месечен доход на
въззивника възлиза на 2 423,58 лева, получаван от трима осигурители – „Е.“ ЕООД, „Б.-1“
ЕООД и „М.т.****“ ЕООД. Средният месечен осигурителен доход на същия в периода
месец 01.2023 г. – месец 08.2023 г. е в размер на 2 031,05 лева. През 2022 г. същият е
декларирал непогасена част от предоставени през годината парични заеми, възлизащи на
189 000 лева и непогасени остатъци по предоставени парични заеми към 31.12 на същата
година в размер на общо 426 800 лева и получени парични заеми от „Б.-1“ ЕООД в размер
на 459 000 лева. От приетата във въззивното производство справка от ТД на НАП-София се
установява, че основаната месечна заплата на въззивника, получавана от „М.т.****“ ЕООД е
в размер на 1 000 лева, а от „Е.“ ЕООД – в размер на 3 000 лева. Въз основа на заповед №
012/31.05.2023 г. се доказва, че трудовото правоотношение на въззивника А. с „М.т.****“
ЕООД е прекратено считано от 01.06.2023 г. по взаимно съгласие на страните, на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ. На същото основание със заповед № 01/01.03.2023 г. е прекратено
трудовото правоотношение на последния с „Е.“ ЕООД. При справка в търговски регистър и
от приетите по делото писмени доказателства се установява, че Б. И. А. е управител и
едноличен собственик на капитала на „Б.-1“ ЕООД. На 28.10.2020 г. последният е продал
дружествените си дялове от капитала на „Е.“ ЕООД за сумата от 100 002 лева, която следва
да бъде заплатена при условия, уговорени в допълнително споразумение към договора за
покупко – продажба. Въз основа на представените пред въззивния съд договори за покупко
– продажба се констатира, че въззивникът е собственик на урегулиран поземлен имот в
гр.Банкя с площ от 560 кв.м., парцел в с.Божурец, общ. Каварна с площ от 629 кв.м.,
апартамент в столичния жилищен квартал „Люлин“ с площ от 65,11 кв.м., поземлен имот в
гр.София, кв. „Орландовци“ с площ от 3 583 кв.м.
Въз основа на изготвеното за нуждите на въззивното производство социално
проучване се установява, че въззивникът заплаща редовно на децата си определената
месечна издръжка в размер на по 140 лева за всяко от тях и не осигурява допълнителни
средства на въззиваемите. Социалният доклад от проведеното проучване е закрепил
констатациите на социалния работник, детето М. посещава тренировки по футбол към ФК
„Академик Спартак“, за които се дължи месечна такса в размер на 80 лева, а необходимата
на малолетния екипировка е на стойност от 500 лева. Социалното проучване е установило,
че въззивникът живее в двуетажна къща в гр.Банкя, която е негова собственост.
Доказва се месечен разход на отглеждащия родител в периода 01.01.2021 г. –
3
01.01.2022 г. за заплащане на наемна цена за задоволяване на жилищни нужди в размер на
350 лева.
От представените по делото служебни бележки се констатира, че през учебната
2022г./2023 г. двете деца били ученици в 78 СУ „Христо Смирненски“ като детето В. е
записана в дневна форма на обучение в осми клас, а детето М. – в дневна форма на
обучение в пети клас. Въз основа на социалния доклад по делото се установява, че през
учебната 2023г./2024 г. детето В. е в девети клас, детето М. – в шести клас и двамата се
обучават в горепосоченото учебно заведение.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
От определянето на месечната издръжка от по 140 лева с решение №
81180/01.04.2019 г. по гр.д. № 16685/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 158-ми състав до
настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо
размера на издръжката. През изминалия период от над четири години въззиваемите са
пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Поради това правилно
първоинстанционния съд е съобразил нарасналите нужди на двете деца за учебници, учебни
помагала, дрехи и посещения на извънкласни занимания.
Съдът отчита развилите се след определяне на първоначалната издръжка на децата
инфлационни процеси в страната (годишната инфлация за месец септември 2021 г. спрямо
месец септември 2020 г. е 4,8 %, измерена с индекса на потребителските цени, за септември
2022 г. спрямо септември 2021 г. е 18.7%, за месец септември 2023 г. спрямо септември 2022
г. е 6.3%, а през месец септември 2023 г. спрямо предходния месец е регистрирано
увеличението в групите образование с 4.0%, транспорт – с 2.7%, облекло и обувки - с 0.6%,
здравеопазване – с 0.6%, хранителни продукти и безалкохолни напитки – с 0.5%, съгласно
публично достъпната информация на електронна страница на Национален статистически
институт https://www.nsi.bg/). През изминалия от определяне на издръжката период е
увеличен и размерът на установената за страната минимална работна заплата като от 560
лева (ПМС № 320/20.12.2018 г.) за 2019 г. същият е достигнал до 780 лева за 2023 г. (ПМС
№ 497/29.12.2022 г.). Във връзка с възраженията във въззивната жалба относно дължимост
на издръжката в размер на една четвърт от минималната работна заплата в страната,
аргументиран с разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, съдът отчита обстоятелството, че от
01.01.2024 г., т.е. след по – малко от два месеца от приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция същият ще възлиза на 933 лева (ПМС № 193/12.10.2023 г.).
4
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил
формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се
направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства.
Доказва се в производството, че въззивникът няма незадоволени жилищни нужди и
няма алиментни задължения към други деца, в трудоспособна възраст е (48 г.), липсват
твърдения и доказателства да е с влошено здравословно състояние. С оглед доказаните
доходи на ищеца през гореописаните периоди и наличието на значителен по размер
вземания от трети лица (доколкото имуществото на лицето се състои от вещи и от вземания)
следва да се приеме, че същият разполага с възможност да поеме определената от
първоинстанционния съд издръжка. Тези именно обстоятелства определят по аргумент от т.
11 от ППВС № 5/70 г. материалните възможности на бащата да заплаща присъдената с
обжалваното решение месечна издръжка на децата В. и М., а не друга в по-нисък размер.
Действително, по делото се установява, че в хода на производството са прекратени
трудовите правоотношения на въззивника с две дружества по взаимно съгласие на страните
по тези правоотношения, а пред въззивния съд е поддържан актуален месечен доход
трудово възнаграждение, получавано от „Б. 1“ ЕООД в размер на 1 350 лева, но въззивникът
може и трябва да ангажира цялата си деятелност за реализиране на допълнителни доходи,
които да му послужат, както за удовлетворяването на собствените му екзистенциални
нужди, така и за задоволяване на нарасналите потребности на двете му непълнолетни деца
Първоинстанционният съд правилно е определил размера на средствата, необходими
за месечната издръжка на двете деца и е разпределил тежестта на същата между двамата
родители при съобразяване на доходите на майката, която полага непосредствените грижи за
подрастващите.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
При този изход от спора разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемите съобразно чл.78, ал.3 ГПК и същите възлизат на 480 лева за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, за чието заплащане по делото е представено платежно
нареждане за кредитен превод от 03.07.2023 г.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7739/16.05.2023 г., постановено по гр.д. № 58525/2022
г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Б. И. А., ЕГН **********, да заплати на В.
Б. И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
5
представител А. А. Д., ЕГН **********, и на М. Б. А., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител А. А. Д., ЕГН **********, сумата от 480 лева,
представляваща разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6