Р
Е Ш Е
Н И Е № 139
гр.Видин,
19.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен съд,
гражданска колегия в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:Нина Николова
при секретаря М. Е., като разгледа докладваното от съдията Николова гр.дело
№ 224 по описа за 2020г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителна и
осъдителна искови претенции от „ ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ”ЕАД гр. С. срещу П.Д.В. ***, за установяване задължение на ответника към ищеца за сума
от 50.43 лева, и за осъждане на
ответника да заплати сума в размер 32.00 лева
по договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението до
окончателното издължаване.
Излага
се, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от 13.09.2016г.
и Договор за лизинг от същата дата-
13.09.2016г, на основание които за периода 15.09.2017г.- 14.01.2018г. са издадени 2 броя фактури .
Поради
неизпълнение на задължението в размер 50.43 лева от ответника, за вземането е
образувано ч. гр. д. № 3052/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК , която е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което вземанията са предявени от заявителя по исков ред по
настоящото дело. След конкретизация на
исковата молба в производството по настоящото дело са предявени вземанията,
съгласно заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д.
№3052/2019г., като не са посочени конкретно вземания и фактури , издадени от
ищеца.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който е
отговорил чрез назначен особен представител. След запознаване с уточненията по
исковата молба се оспорват претенциите , като се твърди, че има несъответствия
между заявеното като основание и размер вземане по ч.гр.д.№ 3052/2019г. по реда
на чл.410 ГПК и претендираното с исковата молба от ищеца. Моли да бъде
отхвърлен иска.
По
делото са събрани писмени доказателства.
Видинският
районен съд , като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от
фактическа страна:
В
производството по ч.гр.д.№3052/2019г. ВРС е разпоредено със Заповед №2089/24.10.2019г. заплащането на 82.43 лева месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, и 13.85 лева мораторна лихва за периода
31.01.2028г. до 26.09.2019г. , произтичащи от Договор за мобилни услуги от
13.09.2016г. с индивидуален клиентски номер ********* за отчетен период на
потребление 15.09.2017г.- 14.01.2018г., съгласно фактура № **********
/15.01.2018г. с падеж 30.01.2018г. Изчислена е върху главницата и мараторна
лихва в исковия размер и период.
След
конкретизация на исковата молба в производството по настоящото дело са
предявени вземанията, съгласно заповед за изпълнение, издадена в производството
по ч.гр.д. №3052/2019г., като не са посочени конкретно вземания и фактури ,
издадени от ищеца, поради което съдът има предвид посочените в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3052/2019г. ВРС.
Видно
от представения Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +3598956113558
от 13.09.2016г., страните са сключили такъв , като в договора са посочени
параметрите на представяната от ищеца далекосъобщителна услуга-абонаментен план Нон
стоп 30.99. Посочен е срок на договора 24 месеца и предпочетен
номер. Подписана е и декларация –съгласие към договора, в която ответникът е заявил, че е
получил екземпляр на ОУ и информация по
чл.4, ал.1 ЗЗП и се е задължил да ги спазва.
Подписано е от ответника и Приложение -ценова листа за абонаментни планове за
частни лица от същата дата. За отчетния период на потребление 15.09.2017г.-
14.01.2018г., / посочен от ищеца като предмет на издадената заповед за
изпълнение / , е издадена фактура № ********** /15.01.2018г. с падеж
30.01.2018г. Видно от същата, представена в исковото производство, отразения
отчетен период е 15.12.2017г- 14.01.2018г., а вземанията , за които е издадена
са 242.70 лева неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услуги,
32.00 лева вноски за лизинг, 50.43 лева задължения от предходен период с ДДС.
С оглед установената фактическа
обстановка съдът намира, че вземането на ищеца за стойността на предоставените
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски в поисканите размери , разпоредени за плащане в заповед
№2089/24.10.2019г. по ч.гр.д.№3052/2019г. не се установява по основание и
размер.
Видно от събраните писмени доказателства
издадената фактура отразява стойността
на задължения за неустойка и лизингови вноски, които не се претендират в
настоящото производство. Вземането за 50.43
лева за задължения от предходен период с ДДС не се установява за какъв период
е, видно е, че е по-малък /
15.12.2017г.- 14.01.2018г./ от претендирания със заповедта
/15.09.2017-14.01.2018/. Посоченото вземане във фактурата е за минал период,
без данни за какъв минал период и то с ДДС, какви задължения включва, по кои
издадени фактури, на основание кой договор, тъй като се установи и се твърди от
ищеца, че между страните съществуват повече от един договор, респективно, че
представлява същото вземане, като основание и период, претендирано в заповедта,
или част от такова, с оглед и разликата в претендираните размери. Предвид
характера на производството по чл.422 ГПК , продължение на това по чл.410 ГПК,
следва ищецът при главно доказване да установи идентичността на вземанията по
основание и размер, включително период, което не бе сторено в настоящото
производство. Поради неоснователността на главното вземане, неоснователно е и
акцесорното за мораторна лихва.
С оглед изхода
на делото и на осн. чл. 78 от ГПК на ищеца не следва да се заплащат разноски.
Воден от горното
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска за признаване за установено по отношение на П.Д.В.
с ЕГН ********** и адрес *** , че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к.“М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, и посочен съдебен
адрес ***, има вземане спрямо П.Д.В. с ЕГН ********** 82.43 лева месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2019г. до изплащане на
вземането, и 13.85 лева мораторна лихва за
периода 31.01.2028г. до 26.09.2019г., произтичащи от Договор за мобилни услуги
от 13.09.2016г. с индивидуален клиентски номер ********* за отчетен период на
потребление 15.09.2017г.- 14.01.2018г., съгласно фактура № **********
/15.01.2018г., които суми са включени в Заповед № 2089-РЗ от
24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,издадена
по ч.гр.д. № 3052/2019 г. на Районен съд Видин.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Видински окръжен съд.
Районен съдия: П
Вярно с
оригинала
Секретар: