№ 17454
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110130592 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
В исковата молба ищеца И. И. М. твърди, че ответното дружество [*********] е
открило партида на нейно име за апартамент, находящ се в [*********]. Поддържа, че
към м.юли 2022 г. начислените по партидата задължения възлизат на сумата от общо
1216,32 лева. Ищцата оспорва дължимостта на горепосочената сума, като твърди, че
между нея и ответното дружество не е налице облигационно правоотношение, тъй като
не е била собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва, че ответното
дружество е доставяло стоки и услуги на посочената в исковата молба стойност.
Отделно от предходното излага доводи, че не дължи посочената в исковата молба
сума, тъй като задълженията били погасени с изтичане на тригодишен давностен срок.
Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си, че описаните в исковата
молба вземания имат периодичен характер и се погасяват по давност по реда на чл.
111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не
дължи сумата от 1216,32 лева, представляваща главница, начислена по партида с аб.№
095697, открита за имот с адрес: [*********], за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2018
г.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който изразява становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес.
Поддържа становище, че право на кредитора е да кани длъжника да плати погасени по
1
давност вземания, а по силата на съдебно решение, кредиторът не може да бъде
принуден да отпише счетоводно задълженията. По отношение на твърденията за
погасяване на процесната сума по давност се прави изрично признание. Претендират
се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложена разпечатка от страницата на ответното дружество в
интернет, от която се установява, че партидата на инсталация № ********** фигурират
неплатени фактури за периода от м.12.2007 г. до м.02.2021 г., сред които и тези за
процесния период, обективирани в исковата молба.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в настоящото производство ответникът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че спорните права са възникнали – в
случая, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди за
жилище, находящо се в гр.София, ул.Гургулят № 31А, вх.1.
През процесния исков период отношенията между доставчика и потребителите
на топлинна енергия се уреждат от Закон за енергетиката /Обн.ДВ.бр.107 от 09
декември 2003 г./. Съгласно §1, т.42 ДР на ЗЕ в редакцията му към процесния период
потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно цитираната законова норма, е достатъчно
да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В конкретния случай ищецът оспорва да е в облигационно отношение с
[*********], като ответникът, въпреки изричните указания на съда, че в негова тежест
е да докаже наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца, както и
2
че не сочи доказателства за горепосочените обстоятелства, не проведе пълно и главно
доказване в тази насока.
С оглед предходното, при липса на доказателства, че ищецът притежава или е
притежавал качеството „потребител“ на топлинна енергия през процесния период,
искът следва да бъде уважен само на това основание.
В исковата молба ищецът е навел и кумулативно основание за недължимост на
процесната сума, а именно, че вземането на [*********] за процесния период е
погасено по давност, поради което съдът дължи произнасяне и в тази насока. С оглед
разпоредбата на чл.155, ал.1 ЗЕ и приложимите към процесния период Общи условия,
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла
на чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
– месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В
този смисъл са и задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба,
не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно вземанията на
[*********] към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.
Предвидения в чл.111, б„в” ЗЗД, тригодишен срок с изтичане, на който
вземанията на ответното дружество се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко
едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно,
тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени.
Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния. С оглед на това и
предвид датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2023 г., то погасени се
явяват всички вземания до 05.06.2020 г.
Предвид гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск за сумата
от 1216,32 лева, начислена за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2018 г. по издадени
фактури през м.01.2019 г., се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцата. По делото не е направено искане за присъждане на разноски, нито е
представен списък по чл.80 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
В случая категорично не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като
не е налице признание от страна на ответника.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. И. М., ЕГН **********
срещу [*********], ЕИК [*********], със седалище и адрес на управление:
[*********], отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1216,32 лева, представляваща главница,
начислена по партида с аб.№ 095697, открита за имот с адрес: [*********], за периода
от 01.05.2017 г. до 31.10.2018 г., за което са издадени фактури от м.01.2019 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4