РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Кюстендил, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. К.а
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20251520201027 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Й. К. П., с ЕГН – ********** от гр.София против
електронен фиш /ЕФ/ с. К № 8020418/2023 г. , издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на
осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 50/петдесет/лева.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С обжалвания електронен фиш, издаден от ОДМВР Кюстендил, на Й. П., на осн.
чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба“
в размер на 50,00 лева, за това че на 30.08.2023 г., в 11:12 ч., в с.Ябълково, обл. Кюстендил,
на ПП I-6, км. 27+500, с посока на движение – към гр.Кюстендил е извършил нарушение за
скорост с МПС – лек автомобил м.“БМВ“, модел „520Д“, с ДК№********, с установена
скорост на движение – 62км/ч. /след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, при
разрешена такава, за населено място от 50 км/ч. Превишаването на скоростта е установено и
заснето със стационарно техническо средство TFR1-M523 и същото представлява
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 21.09.2025 г., видно от приложена разписка за
връчване /л.7 от делото/. Видно от датата, на която жалбата е входирана в деловодството на
1
АНО – 30.09.2025 г., същата се явява депозирана в срока за обжалване, която я прави и
процесуално допустима.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Искането му за отмяна на ЕФ е
мотивирано във въззивната жалба , по която е образувано съдебното производство.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, изразява писмено
становище за неоснователност на въззивната жалба и за законосъобразност на атакувания
ЕФ.
От събраните по делото писмени доказателства, от становището на жалбоподателя,
изложено в жалбата съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.06.2022г. в 15:35 ч., в с. Ябълково, на ПП I-6, км. 27+500, с автоматизирано
техническо средство TFR1-M523 била засечена скоростта на МПС – лек автомобил м.
.“БМВ“, модел „520Д“, с ДК№ *********, с установена скорост на движение – 62 км/ч.,/
след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача/, при разрешена такава, за населено
място от 50 км/ч. Техническото средство е преминало дължимия контрол за годност , видно
от Протокол от проверка № 2-20-23/04.04.2023 г. Същото представлява мобилна система за
видеоконтрол. Въз основа на заснетия с техническото средство видеоклип е издаден
електронен фиш от ОД на МВР-Кюстендил за налагане на глоба в размер на 50 лева на
собственика на описаното превозно средство, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Атакуваният пред съда електронен фиш за налагане на глоба съдържа всички
изискуеми реквизити, съобразно нормата на чл. 189, ал.4, изр. второ от ЗДвП -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Безспорно е от представените от административно-наказващия орган документи,
приобщени към доказателствения материал по делото, че установяването на конкретното
нарушение-управление на МПС с превишена скорост за конкретния пътен участък-е
извършено с техническо средство, представляващо такова одобрено за измервателно
средство и отговарящо на всички метрологични изследвания.
Основният аргумент на жалбоподателя е свързан с твърдяна изтекла давност за
ангажиране на отговорността му.
Няма спор относно това, че се касае за административно нарушение по смисъла на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 30.08.2023 г. Съобразно приложимата към конкретния
казус редакция на чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП – „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“
2
Следователно независимо от това дали техническото средство, с което се
установява такова административно нарушение, е стационарно или мобилно може да бъде
издаден електронен фиш. Иначе казано, като е издал електронен фиш за налагане на глоба на
Й. П. за установеното административно нарушение, административният орган е издал
законосъобразен акт, при спазване на всички процесуални правила. Не се изисква, за да бъде
законосъобразно ангажирана отговорността на нарушителя да бъде съставян акт за
установяване на административно нарушение и да бъде издавано наказателно
постановление. В случая са спазени всички нормативно изискуеми предпоставки за
санкциониране неправомерното поведение на жалбоподателя при управление на МПС /с
превишена скорост/ чрез издаване на електронен фиш.
В горния смисъл издаденият и атакуван пред съда ЕФ е законосъобразен.
Доказано е и авторството на нарушението . На първо място, системата за
установяване на такива нарушения сама, без човешка намеса, индивидуализира нарушителя,
посочвайки на отделен кадър от заснетия клип регистрационния номер на автомобила, който
се движи с превишена скорост за съответния пътен участък. На приложения към ЕФ Клип
ясно се вижда кой е автомобилът, чийто водач е извършил нарушението. На следващо място,
в АТС има зададена посока на измерване на скоростта и тя е тази, в която се движил
автомобилът, управляван от жалбоподателя. Приложената Справка от централна база данни
на КАТ описаният автомобил е собственост на жалбоподателя. Няма данни за представяна
от собственика писмена декларация по чл. 189, ал.5, изр.2, пр.2 от от ЗДвП . Ето защо
настоящият съдебен състав намира за безспорно установено и доказано, че нарушител е
именно жалбоподателят П..
По отношение на твърдяната изтекла давност , съдът намира този аргумент за
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "По въпросите на вината,
вменяемостта,обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е. в административнонаказателните
производства субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно
обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за
реализиране на отговорността, като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство,
съгласно чл. 24, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които
наказателно производство не се образува, а образуваното следва да бъде прекратено. На
второ място – законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове,
реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това
следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са
деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН
липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с изтичането, спирането и
прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове,
3
приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс. Следва да се
отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна давност, уредена в чл.
34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на
държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до реализиране на
наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Преследвателната давност бива два вида обикновена и абсолютна. Обикновената давност се
прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 НК.
Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК. В
общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената
преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4, 5 години (чл.
81, ал. 3 НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК). Изпълнителна давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82
ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни
едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че
изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на
съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че две годишната
давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила
актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по
тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години за наказанието „глоба“. В конкретния
случай административнонаказателно производство, в хода на което е издаден спорния ЕФ, е
образувано на датата, на която нарушението е извършено, а именно на 30.08.2023 г. и към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт не е изтекла предвидената в закона
обикновена 3-година давност.
Твърдението на жалбоподателя, че е изтекла предвидената в чл. 34, ал.1 от ЗАНН
давност е неоснователно, тъй като цитираната норма обвързва с определен срок
съставянето на акт за установяване на административно нарушение , какъвто в
производството по издаване на ЕФ не се съставя .
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш с. К № 8020418/2023 г. , издаден от
ОДМВР Кюстендил, с който на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
на Й. К. П., с ЕГН – ********** от гр.София административно наказание „ глоба“ в размер
на 50/петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5