Решение по адм. дело №3078/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 210, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д. П. Н. и П. И. Н. , против Решение 6-16 по Протокол № 6/22.10.2024г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1691/20.05.2024 г. на кмета на община Варна, с което е определено годишно обезщетение за засегнатата от прокарването на временен път площ от 25 кв.м. от собствения на жалбоподателите [ПИ] в размер на 132,00 лв. и еднократно обезщетение за засегнатите подобрения в имота в размер на 4 530 лв.

С развити в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на оспореното решение, предвид определените от органа занижени и несъответстващи на пазарните цени размери на годишното и еднократното обезщетения, се иска отмяна или изменение на решението чрез увеличаване на сумите по обезщетенията, съобразно заключението на вещо лице по допусната съдебно-техническа оценителна експертиза, назначаването на каквато е поискано с изрично формулирани в жалбата въпроси.

В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 19498/24.11.2025 г. , жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Л., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък, като се претендира постановяване на съдебно решение за изменение на оспореното решение чрез определяне на годишно обезщетение в размер на 792 лв. без ДДС и еднократно обезщетение в размер на 31 850,95 лв. без ДДС.

Ответникът Община Варна, чрез упълномощения юрисконсулт С.-Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна Л. К. К. оспорва жалбата без изложение на конкретни аргументи и възражения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Жалбоподателите Д. П. Н. и П. И. Н. са съсобственици на [ПИ]. С издадена от кмета на община Варна заповед № 1845/30.05.2024 г. е разрешено прокарване на временен път с обща ширина 3,50 м. за обслужване на притежаваните от Л. К. К. [ПИ] , [ПИ] и [ПИ] по КК на [населено място] , чрез разширяване на съществуващия път представляващ [ПИ] в северна посока до ширина от 3,50 м. и преминаване на същият включително през притежаваният от двамата жалбоподатели [ПИ], при което от последния се отнема площ от 25 кв.м.

С издадена от кмета на община Варна заповед № 1691/20.05.2024 г. е назначена комисия по чл. 210 от ЗУТ с определен в раздел ІІ състав, както следва : председател - директор на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ ; секретар – главен експерт „Издирване и завземане на общинска собственост“ Б. С. ; членове – директор на дирекция „Правно нормативно обслужване“ С. М. , директор на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ Д. Б., главен експерт „Вертикално планиране и регулация“ С. М. , главен експерт „Издирване и завземане на общинска собственост“ К. Ц. , лицензирани оценители вписани в Камарата на независимите оценители Д. Х. , Р. С. и Н. И.. Като резервни членове на комисията са определени главен юрисконсулт С. Н. и лицензираните оценители Л. В. и Д. П.. В раздел ІІІ от заповедта е посочено, че при отсъствие на директор на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ , директор на дирекция „Правно и нормативно обслужване“ , директор на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ , правата по раздел ІІ се изпълняват от служител на община Варна, определен с нарочна заповед по заместване по длъжност. С раздел V от заповедта е утвърден Правилник за дейността на Комисията, представляващ приложение №1 към заповедта. С чл. 12, ал.1 от Правилника е регламентирано, че заседанията на комисията са редовни, ако присъстват най-малко 2/3 от нейния състав, като присъствието на член от Комисията с юридическо образование е задължително.

След влизането в сила на заповед за прокарване на временен път №1845/30.05.2024 г. е сключен между Община Варна и Л. И. В. договор с рег. № Д24001552ВН/9.09.2024 г. , с който изпълнителят И. е приел да изготви пазарна оценка за наем и обезщетение относно подобренията и насажденията за частите от поземлените имоти попадащи в трасето на временния път, включително за засегнатият собствен на настоящите жалбоподатели [ПИ]. В изпълнение на този договор Л. И. е съставил доклад за определяне на пазарна стойност в раздел І. „Резюме“ от който е посочена в т.6 ефективна дата на оценката 2.10.2024 г. , а в т.7 е посочена валидност на оценката до 2.04.2025 год. В раздела „Резултати от оценката“ е посочена за [ПИ] засегната площ 25 кв.м. , пазарна стойност на наема на същата – месечен 11,00 лв. и годишен 132,00 лв. , еднократно обезщетение за засегната масивна ограда с плътна долна част и ажурни метални платна на колонки, дворна метална врата и метална портална врата за автомобили, масивна част от основата за изграждане на новото място, металните платна за демонтаж и монтаж на новата ограда – 4 530,00 лв.

Дадената с доклада на Л. И. оценка е обсъдена на проведеното заседание на Комисията назначена с горепосочената заповед № 1691/20.05.2024 год. на кмета на община Варна , за което е съставен Протокол № 6/22.10.2024 год. Заседанието е проведено при отсъствието на Д. Б. – директор на дирекция АГУП и с участието на : А. А. определен със заповед № ДЗС-0217/13.08.2024 г. на кмета на община Варна за директор на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ ; секретар Б. С. - главен експерт ИЗОС ; членове : С. М. – директор дирекция ПНО , С. М. - гл. експерт „Вертикално планиране и регулация“ , К. Ц. – гл. експерт ИЗОС , Д. Х. – независим оценител, Р. С. - независим оценител и Н. И. – независим оценител. С мотиви за липсата на възражения по отношение на приложената с доклада методика на оценяване, Комисията взема решение № 6-16, с което определя годишно обезщетение за засегнатата и попадаща в трасето на временния път площ от 25 кв.м. от [ПИ] в размер на 132,00 лв. и еднократно обезщетение за засегнатите подобрения в размер на 4 530,00 лв.

За съобщаването на така постановеното решение е изготвено писмо с рег. № АУ010019ВН-021ВН/18.11.2024 г., което е връчено на П. И. Н. на 23.11.2024 г., а изпратеното такова до Д. П. Н. е върнато с отбелязване от пощенския оператор „непотърсена“. Жалбата до съда на Н. срещу решението е подадена на 6.12.2024 г. /л.8 от делото/ чрез община Варна, където тя е приета с рег. № РД24033182ВН/9.12.2024 год.

По образуваното в АС-Варна дело е назначена съдебно-техническа комплексна оценителна експертиза , даденото по която заключение на вещите лица инж. Ж. Б., инж. В. К. и инж. П. П. е следното :

Към датата 22.10.2024 г. месечния пазарен наем на засегнатата от временния път площ от 25 [жк],00 лв., т.е. годишния такъв е в размер на 792,00 лв.

Разположената по южната граница на [ПИ] ограда попада в трасето на временния път, като същата се състои от : метална решетъчна врата с ширина 1,00 м., осигуряваща пешеходен достъп до имота ; метална плъзгаща се врата с ширина 5,00 м., осигуряваща автомобилен достъп, чието отваряне и затваряне се извършва чрез ел. задвижване ; останалата част от оградата с височина около 2,00 м. включва плътна част от итонгови блокчета на височина около 1 м. и ажурна част от решетъчни метални пана на височина около 1 м.

На оградата е монтирано действащо ел. табло с електромер и РК кутии, чието запазване на същото място е невъзможно, поради необходимостта от преместване на оградата след прокарването на временния път. Пазарната цена на необходимите разноски по преместване на ел. таблото, включително и ел. захранването на електромотора на вратата, свързани с операциите спиране на напрежението, демонтаж и монтаж на новото място, възстановяване на напрежението , според заключението по т.6 от назначената експертиза е на обща стойност 1 855,21 лв.

Според заключението по т. 5 от експертизата, пазарните цени на СМР за демонтаж на оградата с поставените на нея две врати от които едната с ел. двигател са на стойност 1900,00 лв. , а на тези за изграждането й на новото място след прокарването на временния път са на стойност 9354,00 лв.

Прокарването на временния път засяга малка неопределена като размери част от намиращия се в [ПИ] резервоар за питейна вода от 3,00 куб.м., представляващ част от хидрофорна уредба, което според заключението по т.7 от експертизата налага неговото преместване заедно с водомерната шахта в северна посока на 3 м. от септичната яма. Според същото отчитащо и линията на уличната регулация заключение, пазарните цени на необходимите СМР за демонтаж на резервоара са на стойност 889,17 лв., а за монтажа му на новото място са на стойност 1557,69 лв. , съответно пазарните цени на СМР за демонтаж на водомерната шахта са на стойност 396,58 лв., а за монтажа й на новото място са на стойност 2887,19 лв. /посочената в таблица № 4 сума 3887,19 лв. е резултат на грешка в пресмятането при сборуване на сумите 2624,72 лв. и 262,47 лв./.

 

При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима. Същата е подадена от П. Н. при спазване на 14-дневния срок за съдебно оспорване по чл.215, ал.4 от ЗУТ, а за Д. Н. този срок не е пропуснат, тъй като по отношение на нея същият не е започвал да тече, предвид липсата на данни за съобщаване на оспореното решение. Налице са и останалите предпоставки за процесуална допустимост – обжалваното решение представлява подлежащ на съдебен контрол ИАА, жалбоподателите разполагат с активна процесуална легитимация като адресати на същото решение , за оспорването на което по съдебен ред е налице правен интерес.

 

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Според разпоредбата на чл. 210, ал.1 ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия назначена от кмета на общината. От представената с адм. преписка заповед № 1691/20.05.2024г. на кмета на Община Варна, с която е назначена Комисията по чл.210 от ЗУТ е видно, че определеният с нея състав е взел участие при постановяването на обжалваното решение с изключение на директора на дирекция „АГУП“ Д. Б.. Последното не води до липсата на компетентност на този колегиален адм. орган, доколкото утвърденият с горецитираната заповед Правилник за дейността на комисията по чл. 210 ЗУТ, допуска в чл.12, ал.1 редовност на заседанията, когато присъстват най-малко 2/3 от състава и задължително присъства член с юридическо образование, които обстоятелства са налице в случая. За неоснователно съдът намира предявеното от жалбоподателите възражение за нищожност на оспореното решение с аргумента, че оценката била извършена от резервния член на комисията Л. И. В. – нищожност би била налице, ако същият бе участвал като член на Комисията при постановяването на обжалваното решение, но доколкото фактите по делото не са такива, то наведеното възражение би могло да има отношение единствено към унищожаемостта на оспореното решение. По тези съображения, съдът намира , че взетото от Комисията по чл.210 от ЗУТ решение № 6-16 по Протокол № 06/22.10.2024 г. представлява валиден адм. акт.

Не са налице нарушения във формата на адм. акт, доколкото е допустимо мотивите на същият да се съдържат в материалите от адм. преписка – в случая приложеният в преписката доклад за определяне на пазарна стойност, изготвен от оценителя Л. В., обективира мотивите на оспореното решение.

Нормата на чл. 168, ал.1 от АПК налага в настоящото производство да бъде извършена проверка за спазването на процесуалните правила по издаването на акта и тези за правилното прилагане на материално-правните изисквания на закона - размера на оценката да е определен за съответната година, като се определи и обезщетение за подобренията, които се унищожават във връзка с прокарването на временния път. Обезщетенията следва да се определят по пазарни цени съобразно засегнатата част от служещия имот, в случая притежавания от двамата жалбоподатели [ПИ]. Този извод се основава на съдържанието и систематичното място на разпоредбата на чл. 191, ал.2 от ЗУТ, препращаща към чл. 210 от ЗУТ.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност с наведените от страните твърдения , съдът намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато от Комисията по чл. 210 от ЗУТ съществено нарушение на административнопроизводствените правила , което е довело до неправилно приложение на материалния закон, т.е. налице са основанията за оспорване по чл. 146, т.3 и т. 4 от АПК.

В нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК , обжалваното решение е постановено без да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно тези касаещи обезщетението за подлежащите на унищожаване от прокарването на временния път подобрения в имота на жалбоподателите – видно е от съдържанието на решението, че обезщетението за подлежащата на премахване масивна ограда в [ПИ] е определено без да се констатира от Комисията липсата на достатъчна обоснованост в съставения от В. доклад за определяне на пазарна стойност – същият не съдържа подробна оценка на отделните съставящи въпросната ограда елементи, поради което е неясен начина за определяне на безкритично възприетата от адм. орган крайна цена от 4 530,00 лв.

Както вече бе посочено, съгласно чл.191, ал.2, пр. ІІ от ЗУТ, обезщетението за подобренията , които се унищожават във връзка с временния път се изплащат преди заемане на поземлените имоти, т.е. такова се дължи само и единствено за подлежащите на унищожаване подобрения, но не и за тези чиято субстанция остава запазена след прокарването на временния път. За отстраняване на така допуснатото от органа съществено процесуално нарушение и за установяване на необходимите за правилното приложение на материалния закон факти е назначена и извършена комплексна съдебно-оценителна експертиза.

От заключението по т.2 от същата се установява по несъмнен и категоричен начин, че процесната ограда попада в трасето на временния път, поради което нейното премахване е наложително, т.е. тя не може да бъде съхранена и доколкото нейната плътна част се състои от зидария на итонгови блокчета , то демонтирането й е равнозначно на унищожаване на същата част заедно с бетоновата основа , а така също и на свързващите ажурните метални платна и двете врати елементи. В тази връзка , в заключението по т.5, таблица № 2 , раздел „Демонтаж ограда“ е определена към датата на издаване на оспореното решение /22.10.2024 г./ пазарната цена на всички демонтажни дейности в размер на 1900 лв. В раздела „Възстановяване на оградата на границата на имота“ е определена пазарната цена на необходимите за целта материали и дейности в размер на 9354 лв. Заключението не е оспорено от ответника и от заинтересованата страна К., същото е достатъчно добре обосновано, поради което за съда не съществува причина, поради която да не го приеме за правилно с изключение на тези негови части, които дублират заключението по т.6 от експертизата по отношение на следните видове СМР : т.4 - Демонтаж на ел. мотор за врата 100 лв. ; т.7 – Демонтаж на ел. мотор за врата 300 лв. ; т.8 - Спиране временно захранване [имот номер] лв. ; т.11 – Доставка на силов захранващ кабел за електрозахранване на плъзгащи врати – 180 лв. и т.12 - Изграждане кабелно захранване за захранване на кабела на електромотора – 100 лв. След изключването на тези суми в общ размер на 780 лв. от посочените в Таблица № 2 стойности 1900 лв. за „Демонтаж на ограда“ и 9354 лв. за „Възстановяване на оградата на границата на имота“ , то правилното приложение на материалния закон предполага еднократното обезщетение за унищожената в [ПИ] ограда да бъде определено в размер на 10 474 лв. /1900+9354-780 лв./, а не 4530 лв., както неправилно е прието с оспореното решение. Същевременно, оценката дадена в същата таблица раздел „Изграждане временна ограда на имота“ в размер на 13029,01 лв. е изцяло ирелевантна за приложението на правото и съответно не следва да се взема предвид , тъй като е недопустимо едно и също подобрение да се оценява два пъти.

От заключението по т.6 от експертизата се установява невъзможността поставеното на въпросната ограда ел. табло да бъде запазено на същото място, т.е. премахването на оградата предполага и преместване на ел. таблото на новото място на което ще бъде изградена новата ограда. От своя страна, това преместване на ел. таблото означава прекъсване, т.е. унищожаване по смисъла на закона на старите електрозахранващи таблото линии , поради което за това подобрение се дължи еднократно обезщетение съобразно пазарните цени към релевантната дата 22.10.2024 г. за тяхното изграждане съобразно новото място на ел. таблото. Даденото по т.6 от компетентното в съответната област заключение на вещото лице инж. П. П. съдът намира за обосновано, с изключение на следните точки от Количествено-стойностната сметка : Раздел І „Дейности подлежащи на изпълнение от „ЕРП С.“ ЕАД - т.3 „Демонтаж на старо електромерно табло“ 55,86 лв. , т.9 „Доставка и монтаж на заземителна уредба на електромерно табло“ 66,75 лв. , т.17 „Доставка и монтаж на усилена PVC тръба ф 110 мм“ 35,80 лв. , т.19 „Непредвидени разходи“ 131,61 лв. ; Раздел ІІ „Дейности подлежащи на изпълнение от собственика на имота след клемите на електромера“ – т.8 „Непредвидени разходи“ 37,05 лв. Видно е , че старото електромерно табло няма да се монтира на новата ограда, поради което демонтажа му не е пряко свързан с преместването на оградата вследствие прокарването на временния път, поради което унищожените негови връзки не подлежат на обезщетяване. По делото не са налице данни за унищожаване на съществуващите заземителна уредба и усилена PVC тръба, т.е. за обективна невъзможност за използването им на новото място на ел. таблото, поради което обезщетение за доставка и монтаж на нови такива не се дължи. Понятието „непредвидени разходи“ е несъвместимо със законовото изискване на чл.191, ал.2, пр. ІІ от ЗУТ за обезщетяване само на унищожените подобрения, което предполага конкретното определяне на последните по вид и съдържание. По тези съображения, след изключване на стойностите по посочените точки от Количествено-стойностната сметка в общ размер на 327,07 лв., то правилното приложение на материалния закон предполага наличие в полза на жалбоподателите на право на еднократно обезщетение в размер на 1528,14 лв. /1855,21-327,07 лв./ за унищожаването на свързаните с преместването на ел. таблото захранващи линии, т.е. като не е определил такова, адм. орган е постановил материално незаконосъобразно решение.

В частта за определяне на годишното обезщетение за засегната в размер на 25 [жк], оспореното решение страда от порока по чл. 146, т.4 от АПК – материална незаконосъобразност. Както извършената в хода на адм. производство експертиза, така и тази извършена в хода на съдебното производство, са използвали сравнителния метод, но използваните от оценителя В. пазарни аналози не са сходни с характеристиките на [имот номер], доколкото за три от тях е отбелязана вода на границата, а безспорен е факта, че [имот номер] е водоснабден. По тези съображения, съдът приема за правилно и обосновано заключението по т.1 от комплексната съдебно-оценителна експертиза, според което пазарната цена на месечния наем към същата релевантна дата 22.10.2024 г. за 25 кв.м. от [ПИ] е в размер на 66 лв. Правилното приложение спрямо така установеният факт на нормата на чл.191, ал.2, пр. І от ЗУТ предполага обезщетението да бъде определено на годишна база, което налага извода, че съответстващото на правилното приложение на материалния закон обезщетение е в размер на 792 лв., а не 132 лв., както неправилно е прието с оспореното решение.

Заключението по т.7 от експертизата относно пазарната стойност на подобрението в [имот номер], представляващо резервоар за питейна вода и свързаните с него външни водозахранващи линии, съдът намира за изцяло необосновано. В това отношение, експертизата не дава отговор на въпроса точно каква част от резервоара се явява засегната от трасето на временния път, а това е от съществено значение за избора на новото място за поставянето му, което от своя страна определя размерите на подлежащите на унищожаване водоснабдителни връзки. Видно е от приложената към експертизата Комбинирана скица № 3 , че засегнатата от временния път част на резервоара е много по-малка от незасегнатата му част, при което възниква въпроса дали е възможно преместването му в пространството в северна посока с разстояние равно на необходимото, така че той да остане извън обсега на трасето на временния път. Заключението не дава отговор на този въпрос, като вместо това, видно пак от същата скица, вещото лице определя новото място на резервоара и на водомерната шахта според показаната в червен цвят улична регулационна линия, а не според защрихованото в зелен цвят трасе на временния път. Така приложеният със заключението по т.7 начин за разрешаване на въпроса противоречи на правилното приложение на материалния закон, което изисква съобразяване единствено с трасето на временния път, но не и с бъдещото прилагане на уличната регулация, доколкото в единия и в другия случай размерите на водопроводните линии няма как да бъдат еднакви, съответно стойностите за тяхното възстановяване ще бъдат различни (съобразеното с уличната регулационна линия по ПУП преместване следва да бъде за сметка на собственика на [ПИ], а не за сметка на собственика на имота обслужван от временния път) . В този смисъл, при положение, че не е изследвано разстоянието между показаното в червен цвят на Комбинирана скица № 3 разположение на резервоар, водомерна шахта и септичната яма, то неясно е дали е възможно минимално изместване на резервоара колкото той да остане извън трасето на временния път, при което да е възможно само да се разшири съществуващият изкоп в който той е поставен, а не да се извършва нов такъв, чиято стойност би била сравнително по-висока. Съответно, при обективното съществуване на такава възможност се дължи отговор и на въпроса дали е възможно единствено преработване на връзката между резервоара и водопроводната шахта, чиято стойност предполага да е по-ниска отколкото стойността за изграждане на нова такава на показаното на скицата в зелен цвят ново място. Т. обсъждане е било дължимо от вещото лице след като на показаното от него ново място резервоара и водопроводната шахта са разположени без разстояние между тях , а на старото си място те са показани с разстояние между тях, при което възниква въпроса така наличното разстояние достатъчно ли е за изместването на резервоара извън обхвата на временния път.

В този смисъл, установяването на подлежащите на унищожаване в [имот номер] подобрения , както и установяването на тяхната пазарна стойност е в доказателствена тежест на жалбоподателите по делото, която им е указана още с разпореждането за насрочване на делото. Предвид необосноваността по така изложените съображения на назначената по искане на Н. експертиза в частта й по т.7 , то по делото не е установено точно кои водозахранващи линии биха били унищожени в резултат от прокарването на временния път, поради което съдът намира за недоказани фактите по релевираните с жалбата възражения за наличието на унищожени подобрения, представляващи прекъснати от прокарването на временния път водопроводни връзки с разположените в [ПИ] резервоар за питейна вода и водопроводна шахта. По причина на последното, съдът приема, че от страна на жалбоподателите не е доказано да е възникнало в тяхна полза право на еднократно обезщетение нито в размера посочен в таблица № 3 от заключението по т.7 от експертизата, нито в размера от 5 712,74 лв. посочен в представената от техния пълномощник писмена защита.

В този смисъл и доколкото е допустимо спорът да бъде решен по същество от съда, то правилното приложение на материалния закон предполага обжалваното решение да бъде изменено като размера на годишното обезщетение се увеличи от 132 лв. на 792 лв. , съответно размера на еднократното обезщетение да се увеличи от 4 530 лв. на 12 002,14 лв. /10474+1528,14 лв./.

При този изход на спора , според който претенцията на жалбоподателите е основателна до размера от 12 794,14 лв. / 792+12 002,14 лв./, съответно е неоснователна за разликата от 12 002,14 лв. до претендираното еднократно обезщетение в размер на 31 850,95 лв. , то сторените от тях разноски в общ размер на 2770 лв., от които 20 лв. платена държавна такса, 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение и 1750 лв. платено възнаграждение на вещи лица, следва да бъдат възстановени в половин размер, а именно в размер на 1385 лв. , съответно за неоснователната част на жалбата разноски на ответника не се дължат, поради липсата на отправено от него такова искане.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Решение 6-16 по Протокол №06/22.10.2024г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Варна , назначена със Заповед № 1691/20.05.2024г. на кмета на Община Варна, като УВЕЛИЧАВА определеното с него годишно обезщетение за засегната площ 25 [жк],00 лв. на 792,00 лв. , а еднократното обезщетение за унищожените в същият имот подобрения УВЕЛИЧАВА от 4 530 лв. на 12 002,14 лв.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д. П. Н. с [ЕГН] и на П. И. Н. с [ЕГН] за разноски по делото сумата от 1385,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване , съгласно чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.