ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 317
гр. Перник, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Предмет на същото е частна жалба, подадена адв. А.Б. П. от АК ***, като
пълномощник на С. Д. Г., с ЕГН: ********** със съдебен адрес: *** срещу Решение №
180 от 24.02.2022 г. постановено по гр. дело № 5663 по описа на Районен съд Перник за
2021 г., имащо характер на определение в прекратителната му част, с което е
прекратено производството по отношение на два от обективно кумулативно
съединените искове за признаване недължимост на суми – за сумата 136.32 лева,
представляващи разлика до пълния предявен размер на иска за законна лихва за
периода от 29.01.2010 г. до 05.11.2021 г и за сумата 129.71 лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение, с мотиви за недопустимост поради липса
на правен интерес.
Излагат се оплаквания за неправилност на изводите на съда, че независимо от
извършените частични плащания, към момента на постановяване на обжалваното
решение ИД № 2665 по описва на ЧСИ С.Б. за 2021 г. не е приключено, поради което
към този момент за длъжника и ищец в исковото производство — частният
жалбоподател, не е преклудирано правото на процесуална защита по реда на чл.439 от
ГПК. Освен това част от дълга била принудително събрана от ЧСИ, а не доброволно
платена и по този начин призната от длъжника такава, вследствие на което последният
не бил загубил правен интерес от доказване на недължимост. Твърди се, че за
жалбоподателя е налице правен интерес да предяви и да поддържа отрицателен
установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК, за да установи недължимост на
събраните му принудително, погасени по давност суми. Това е така, защото по
отношение на събраната сума от 996.00 лева, за части от която производството е
прекратено с обжалваните части на решението, не е изтекъл срока за предявяване на
иск за връщане на сума, събрана без правно основание. Иска се отмяна на обжалваното
Решение, с характер на Определение в обжалваните части като недопустимо и/или
неправилно и въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд с указание за
1
произнасяне по съществото на спора и в тези части.
В срок е постъпил отговор на частната жалба, в който въззиваемата страна по
подробни съображения изразява становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на определението.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частните жалби оплаквания, намира за установено следното:
Първоинстанционното гр.д. № 5663 по описа на Районен съд Перник за 2021 г. е
образувано по предявен иск от С. Д. Г., против „Топлофикация Перник“ АД, с която се
иска съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
следните суми: сумата от 1671.26 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., вкл. за топлоснабден
имот – апартамент № **, находящ се в ***, сумата от 319.09 лева - обезщетение за
забава за периода от 01.07.2007 г. до 22.01.2010 г., 1524.03 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 29.01.2010 г. до 05.11.2021 г. (датата на
исковата молба), както и направените разноски по делото в размер на 129.71 лева – за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
03.05.2011 г. по ч.гр.д. № 766 по описа на РС Перник за 2010 г., и които суми са
предмет на изп.д. № 490/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 2665/2021 г. по описа
на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за
забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот с
адрес: ***. Понеже същите не били заплатени, ответното дружество подало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази
връзка било образувано ч.гр.д. № 766 по описа на РС Перник за 2010 г. въз основа, на
което била издадена заповед за изпълнение. В заповедта освен сумите за главница и
обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото.
Въз основа на заповедното производство се развило и исково такова, приключило с
Решение № 670/27.09.2010 г. по гр.д. № 2737 по описа на РС Перник за 2010 г. След
влизане в сила на издадената Заповед по ч.гр.д. № 766 по описа на РС Перник за 2010 г.
за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от
03.05.2011 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 490/2011 г. по
описа на ЧСИ Е.Д.. По същото обаче не били извършвани изпълнителни действия. В
тази връзка в исковата молба са изложени подробни доводи, че процесните вземания
били погасени по давност.
Според ищеца независимо от погасяването по давност на процесните суми,
ответното дружество образувало второ изпълнително дело № 2665/2021 г. по описа на
ЧСИ С.Б.. По същото по искане на „Топлофикация Перник“ АД били предприети
поредица от изпълнителни действия.
В законоустановения срок ответникът „Топлофикация Перник“ АД е подал
отговор, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Изложени са
твърдения, че ответното дружество не е бездействало по отношение принудителното
събиране на процесните вземания, а напротив - образувани са две изпълнителни дела
въз основа на издадения в тяхна полза изпълнителен лист. В процеса по
изпълнителните дела били предприемани регулярно множество изпълнителни
действия, които прекъсвали давността за процесните вземания. По тези съображения и
дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В първоинстанционното
2
производство са изискани и приложени копия от изп.д. № 490/2011 г. по описа на ЧСИ
Е.Д. и изп.д. № 2665/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
С обжалваното Решение Районният съд е признал за установено, че С. Д. Г., не
дължи на „Топлофикация Перник“ АД, сумата от 1671.26 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., за
топлоснабден имот - апартамент № **, находящ се в ***, сумата от 319.09 лева -
обезщетение за забава за периода от 01.07.2007 г. до 22.01.2010 г. и сумата от 1387.71
лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 29.01.2010 г. до
05.11.2021 г. (датата на исковата молба), за които суми е издаден изпълнителен лист от
03.05.2011 г. по ч.гр.д. № 766 по описа на РС Перник за 2010 г. и които суми са
предмет на изп.д. № 490/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 2665/2021 г. по описа
на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.
Със същото Решение първоинстанционният съд прекратил производството по
отношение на два от обективно кумулативно съединените искове за признаване
недължимост на суми – за сумата 136.32 лева, представляващи разлика до пълния
предявен размер на иска за законна лихва за периода от 29.01.2010 г. до 05.11.2021 г и
за сумата 129.71 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение,
като недопустими поради липса на правен интерес.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд Перник намира следното:
С иска по чл. 439 от ГПК се цели установяване със сила на присъдено нещо, че
изпълняемото право на взискателя по образуваното изпълнително дело е престанало да
съществува. Категорична и последователна е съдебната практика, че когато
изпълнителното производство е приключило, тъй като е постигната целта му - тоест
вземането е реализирано, то длъжникът е лишен от правен интерес да предяви иск с
правно основание чл. 439 от ГПК. Това е така, тъй като се касае за специфичен иск,
чрез който се оспорва именно изпълнението и решението по него би могло да
предизвика промяна в правната сфера на длъжника единствено в хипотезата на висящо
изпълнително производство. След приключване на изпълнението с плащане към
взискателя и прекратяване на изпълнителния процес, липсва интерес от иска, защото
длъжника по изпълнението не може да получи търсената чрез него защита - ако е
платено на взискателя няма как дори при уважаване на иска да се върнат сумите на
длъжника и искът е безпредметен. Видно от данните по приложените изпълнителни
дела, по образуваното изпълнително дело № 2665/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. са
изплатени на взискателя по делото „Топлофикация Перник“ АД суми в размер на 996
лв. След направените изчисления от Районният съд, които след проверка на
настоящият въззивен състав установи, че са коректни и верни, от тази сума 86 лева са
разпределени в полза на съдебния изпълнител и 6 лева за банкови такси. Останалите
904 лева са достатъчни да покрият задължението от 348.80 лева неолихвяема сума,
където е включено юрисконсултското възнаграждение от 129.71 лева по
изпълнителния лист, 181.80 лева разноски по изпълнително дело съгласно ПДИ, 100
лева други разноски съгласно ПДИ, както и сумата от 136.32 лева законна лихва за
забава от исковата молба.
С оглед изложеното правилно и законосъобразно Районният съд е прекратил
производството по отношение на сумата 136.32 лева, представляващи разлика до
пълния предявен размер на иска за законна лихва за периода от 29.01.2010 г. до
05.11.2021 г и на сумата 129.71 лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като недопустими поради липса на правен интерес.
3
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав счита, че обжалваното
Решение № 180 от 24.02.2022 г. постановено по гр. дело № 5663 по описа на Районен
съд Перник за 2021 г., имащо характер на определение в прекратителната му част е
правилно и следва да бъдат потвърдено.
Воден от горното, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180 от 24.02.2022 г. постановено по гр. дело №
5663 по описа на Районен съд Перник за 2021 г., имащо характер на определение в
прекратителната му част, с което е прекратил производството по отношение на два от
обективно кумулативно съединените искове за признаване недължимост на суми – за
сумата 136.32 лева, представляващи разлика до пълния предявен размер на иска за
законна лихва за периода от 29.01.2010 г. до 05.11.2021 г и за сумата 129.71 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, като недопустими
поради липса на правен интерес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението и при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4