РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Карлово, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320100832 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание
чл.128, ал.1 СК, предявен от К. Г. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Г., ул. „***“ №***, представлявана от адв. Я. П., aдрес за призовки и
съобщения: гр. С., бул. „***“ №*** против Д. К. Т., ЕГН: **********, адрес:
гр. С., ул. „***“ №*** и Г. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Г. ул. „***“
№***.
В исковата молба се твърди, че ищцата е баба по бащина линия на К.
Г. Т., ЕГН: ********** и от раждането на детето участвала активно в
отглеждането му. Полагала грижи за внучката си от съвсем ранна възраст и
прекарвали заедно немалък период от време. След раздялата на родителите
ищцата нямала възможност да осъществява контакт с сетето, като през
последната една година срещите между тях били спорадични, по време на
празници и то само, когато бащата осъществявал режим на лични отношения,
и заведял К. до дома на ищцата. Ищцата живеела в гр. Г., а К. Т. живеела с
майка си в гр. С..
Твърди, че определянето на мерки за режим лични отношения на
бабата с детето е обусловено от интереса на последното да има контакт със
своето разширено семейство по бащина линия, да не търпи негативните
1
последици от прекъсването от контактите с баба си, която била едно от лицата,
полагащо основни грижи във времето от раждането на детето до раздялата на
родителите. През този период К. Т. развила силна емоционална връзка с баба
си, която освен, че полагала грижи и я възпитавала, присъствала в нейния
живот като фигура, допринасяща за създаване и поддържане на една
подкрепяща семейна среда.
Твърди, че определянето на мерки за режим на лични отношения
между нея и детето следвало да се съобрази изцяло с потребностите на
малолетната К., която от своя страна имала нужда да контактува със своето
разширено семейство и в частност със своята баба. Последната била
неизменна част от ежедневието на детето и създавала чувството на
принадлежност към сплотена семейна среда до раздялата на родителите.
Ищцата притежавала нравствени и възпитателски качества, които й
позволявали да полага добри грижи за детето и щели да допринесат за
създаването на подкрепяща семейна среда, въпреки раздялата на родителите.
Отчуждението от близките, включително от бабата, от бащина страна
не било в интерес на детето. Ищцата била мотивирана да полага грижи за
отглеждане и възпитание на внучката си и то в неин най-добър интерес.
Конкретните мерки на лични отношения по чл. 128 СК следвало да се
съобразят с установения режим на детето на обучение, почивка, включително
и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. В
настоящия случай, детето и бабата имали местоживеене в различни градове,
като това налагало пътуване. Личните им контакти можели да бъдат
осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината,
в свободно за детето и бабата време.
С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ищцата, в качеството си на баба на детето К. Г. Т., ЕГН: **********,
моли съда да постанови решение, с което да определи режим на лични
отношения между нея и внучката й, както следва: всяка втора седмица от
месеца от 18 часа в петък в до 18 часа в неделя, както и 15 дни през лятото,
който период да не съвпада с платения годишен отпуск на двамата родители, с
преспиване в дома на бабата, както и по друго време с изричното съгласие на
родителите.
С отговора на исковата молба ответницата Д. К. Т., чрез
пълномощника си адв. Г. Г., намира иска за неоснователен, като заявява, че
изложените в исковата молба твърдения не отговарят на истината.
2
Твърди, че с бащата на детето К. Т. били разделени от м. януари 2024
г. По време на съжителство с ответника Г. П. Т. сами се грижели за дъщеря си,
като основно майката полагала грижи. Тя избирала яслите за детето и
градината, личния лекар и педиатър. Г. Т. това не го интересувало. В
основната част от времето сама полагала грижи за детето. За бащата било по-
важно личното му свободно време и ангажименти. Само тя полагала грижи за
детето, когато ставало въпрос за прегледи и лекари. След раждането основна
помощ получавала от своите родители. Майката на Г. Т. – ищцата К. Д.,
живеела в гр. С. и до навършване на двегодишна възраст на детето, го била
виждала само на изписването, на първия и втория рожден ден и няколко пъти,
когато й ходили на гости.
Ответницата категорично заявява, че бабата по бащина линия не е
помагала „основно“ в грижите за детето, както самата тя твърдяла. След
настояване от Г. Т., ищцата продала жилището си в С. и се преместила с
нейната майка в гр. Г., в края на 2019 г. С парите от продажбата те закупили
двата апартамента. Ответницата и Г. Т., заедно с детето си живеели в единия
апартамент, а ищцата и нейната майка – в другия. Двата апартамента се
намирали буквално на 5 минути разстояние един от друг. Малко преди края на
майчинството на ответницата, дъщеря им започнала да посещава детски ясли.
След като затворили фирмата, в която работела, ответницата се записала на
борсата в гр. Г.. През 2020 г. започнала работа и тогава се наложило бабите да
помагат. К. често боледувала и била необходима помощ, поради липса на
такава от страна на бащата. В началото, когато ищцата се преместила, детето
плачело и не искало да е при нея. Бабата казвала, че така е по-добре и майка й
да я оставяла по-рядко, както и че 8 часа е много рано да става, за да гледа
детето.
Ответницата твърди, че бабата по бащина линия полагала грижи
само, когато К. била болна, и то когато тя – майката, нямала възможност да
вземе почивен ден или отпуск. Периодът бил от 2 до 5 дни. Ищцата никога не
била участвала активно във възпитанието на детето. Никога не се била
съобразявала с изградените навици на детето. Винаги се опитвала да налага
своето мнение.
От момента на раздялата на родителите, бабата на детето не го била
потърсила нито веднъж. Не била звъняла нито веднъж, откакто ответницата
била разделена със сина й. След раздялата, ответницата и детето се
преместили в гр. С., като баща й я взимал два пъти в месеца. През 2024 г.
ответницата подала молба за упражняване на родителски права, режим на
3
лични отношения с бащата и месечна издръжка, която бащата да й изплаща.
През м. юли 2024 г. родителите постигнали спогодба по всички въпроси.
Всички действия от страна на бащата до голяма степен се проектирали и върху
действията на неговата майка – ищцата. Ответницата твърди, че била
подложена на системен тормоз от бащата, който подавал жалби срещу нея при
социалните, в полицията, до съдебни изпълнители и къде ли не. Опитвал се да
я злепостави пред институциите и да я притиска. Позволявал си да й крещи и
да й държи тон пред детето. Подложена била на стрес и психологически
натиск. Ето, че сега и неговата майка се присъединявала към този натиск.
Явно за ищцата, баба на детето, не било от значение това как се чувства
нейната внучка.
Режимът на лични отношения на бащата с детето бил максимално
разширен, което се виждало от спогодбата. През времето, през което К. била
при баща си, тя споделяла, че се вижда със своята баба. През август месец
2024 г. от 20-те дни на бащата, полагащи му се по съдебно решение, детето
прекарало половината при своята баба. К. Д. посещавала дома на сина си,
който бил на 5 минути разстояние. Когато К. била там, бабата вечеряла с тях и
комуникирала с детето. Празнували празниците заедно. Адресът на ищцата и
на нейният син били съвсем близо един от друг и винаги, когато ищцата
решала, можела да посети дома на сина си и да види внучката си. Ищцата и
синът й били в отлични взаимоотношения и никога за нея не било проблем да
вижда детето, нейната внучка и да прекарва време с нея.
Ответницата никога не била имала проблеми в отношенията или
комуникацията с ищцата. Когато й споделила за раздялата със сина й, съветът
й бил: „чакай търпеливо, докато премине желанието му да има връзка с други
жени“, което било и причина за раздялата им.
Пред дома на ищцата имало детска площадка, на която ответницата
водела детето си винаги, когато можела след работа или детска градина –
почти всеки ден, както и в почивните дни. Винаги бабата имала възможност
да е с детето, но невинаги, когато била канена да слезе да види К., тя идвала,
под различен предлог. Когато ходели на семейни разходки, винаги я канили, но
тя отказвала. Всеки път ищцата заемала страната на сина си и до голяма
степен тя била причина за скандалите между тях, като единственото което
правела, било да създава напрежение в отношенията им.
До получаване на исковата молба, никога преди ищцата не била
имала претенции към ответницата кога и как да вижда внучката си К.. В тази
връзка ответницата счита, че твърденията на ищцата, че ограничавала
4
контактите им с детето, били абсолютно неоснователни. Бабата винаги щяла
да бъде неразделна част от живота й, но поисканият от нея режим на лични
отношения щял да лиши майката от време с детето. Бабата била факторът,
който следвало да подпомага семейството, а не да създава напрежение и
излишни драми. Ищцата явно не разбирала какво причинява на внучката си К.
с исковата си молба и до какви последствия щяла доведе тя.
Ответницата счита, че искането на ищцата за определяне на режим
на лични отношения с детето К. всяка втора седмица от месеца от 18,00 часа в
петък до 18.00 часа в неделя, както и 15 дни през лятото, било меко казано
пълен абсурд. Както се виждало от определения режим на отношения на
детето с бащата, ако съдът уважал това искане на ищцата, то майката щяла да
бъде силно ощетена относно времето, в което детето ще е при нея. Бабата
спокойно можела да се възползва от възможността да вижда детето при
осъществяване на режима на лични отношения на бащата с него.
Не на последно място, вече имало заявено намерение за разширяване
на режима на лични отношения на бащата с детето, касаещо часовия диапазон
през първата и третата седмица от месеца и периода през лятната ваканция.
Явно било, че искането на ищцата не е продиктувано от желанието за виждане
с внучката й, а по-скоро било инспирирано от сина й който желаел повече дни
с детето, разбира се на гърба на личните отношения с майката.
Ответницата твърди, че до този момент липсвало каквото и да е
манифестиране от страна на ищцата на желание за режим на лични отношения
с внучката й, като в тази посока никога нямало забрана от страна на
ответницата. Редно било да се изследва и физическото състояние на ищцата,
както и състоянието на нейната майка, за която тя се грижела. Същото било
относимо предвид времето, което детето би прекарало в дома на ищцата.
Много бил важно да се отбележи, че в случая била налице
възможност за съвместяване с режима на бащата. Необходимо било да се
уточни кой ще взима и връща детето, както и да се избягва прекомерно
натоварване на детето с пътувания или чести смени на средата. Съдебната
практика подчертавала, че при разглеждане на искания по чл. 128, ал. 1 СК,
съдът трябва да извърши цялостна преценка на конкретните обстоятелства,
като основен критерий е най-добрият интерес на детето. Правото на бабата на
лични отношения с внуците било признато и защитено, но неговото
упражняване трябва да бъде съобразено с индивидуалните нужди и
обстоятелства на детето.
Режимът трябвало да е съобразен с възрастта и нуждите на детето,
5
както и с необходимостта от поддържане на стабилни отношения с
разширеното семейство. Ответницата счита, че бабата би имала възможност
във всеки един момент на изпълнение на режима на лични отношения на
детето с бащата да се възползва от това. Дори детето да приспива в дома й или
да я води на разходки. Да ходи на море и екскурзии с внучето си и сина си,
както и с новата му жена до него.
В тази връзка искането на ищцата било необосновано, егоистично,
обслужващо единствено „нуждите“ на сина й, представлявало емоционален
натиск върху ответницата. В този иск за съжаление загриженост, любов и
всеотдайност в отношението на ищцата към внучката й липсвали.
Не на последно място следвало да се отбележи и да се вземе под
внимание и физическото състояние на детето и необходимостта от специални
грижи и рехабилитация. Необходимо било 7 пъти седмично да се извършват
определени упражнения, които били пряко свързани със състоянието на
детето. Необходимо било също така самият режим да е съобразен с
необходимостта от рехабилитация и посещението на лечебно заведение.
С оглед изложеното, ответницата моли съда моля да постанови
решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна, недоказана
и необоснована. Ако все пак бъде преценено, че е налице основание за
прилагане на нормата на чл.128 от СК, то моли съда да определи следния
режим на лични отношения на ищцата с внучката й: 3 дни през лятна
ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като детето се
взима и връща в дома на майката.
Ответникът Г. П. Т. намира иска за основателен и доказан, признава
го и моли съда да го уважи изцяло.
Твърди, че ищцата – майка му К. Д., активно участвала в живота на
дъщеря му К. още от нейното раждане. Когато детето било в пеленаческа
възраст, тя им помагала ежедневно с грижите за него, а впоследствие
многократно оставяли К. изцяло на грижите на баба й, в някои случаи за
часове, друг път за дни. Когато живеели на семейни начала с майката на К. –
ответницата Д. К. Т., ищцата почти ежедневно прекарвала време с детето, като
я гледала, готвела й домашна храна, четяла й детски книжки, излизала с нея да
играят, разказвала й за животните, оцветявали заедно картинки и редица
други неща.
Твърди, че след раздялата им с Д. Т., детето К. нямало почти никакъв
контакт с баба си. Ответникът, като баща, правел редица постъпки детето да
6
не се чувства откъснато от своите близки, заради раздялата между него и
майката. Многократно при разговори с дъщеря си тя му споделяла, че иска да
види баба си и че тя много й липсва. Когато имал възможност, ответникът
предоставял на своята майка възможност да прекара време с внучката си, тъй
като знаел, че двете много се разбират и детето се чувствало добре, сигурно,
обгрижвано и щастливо, когато се виждало с нея. Самият той изпитвал
трудност да осъществява режима на лични отношения с детето, тъй като често
пъти срещал съпротива от страна на Д. Т., която не изпълнявала съдебното
решение относно упражняването на родителските права и с което бил
определен режим на лични отношения. Многократно се случвало тя да не му
позволи да види дъщеря си, въпреки съдебното решение. Обстоятелството кой
от родителите упражнява родителските права не следвало да се използва от
единия или другия родител, за да ограничава правото на детето да има
пълноценна връзка с майката на съответния друг родител, доколкото това
противоречало изцяло с интересите на детето. Не следвало да се допуска една
раздяла на родителите да води до несъмнено скъсване на връзките на детето с
неговите роднини по бащина линия и най-вече с баба му, която била част от
разширеното му семейство през повечето време от живота му.
Ответникът счита, че изцяло в интерес на дъщеря му К. Т. е тя да има
възможност да прекарва време с баба си по бащина линия, като така
предложения в исковата молба режим бил съобразен изцяло с нуждите на
детето и неговата ангажираност.
С оглед всичко посочено, моли съда да уважи предявения иск.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените удостоверения за раждане се установява, че
ищцата е баба по бащина линия на малолетната К. Г. Т., а ответниците са
нейни родители.
Представено е в заверен препис Протоколно определение № 709 от
31.07.2024г., постановено по гр.д. №389/2024 г., по описа на РС Карлово, с
което е одобрена съдебна спогодба между Д. К. Т. и Г. П. Т. относно
родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката
на детето им К. Г. Т. Видно е, че родителските права са предоставени на
майката, местоживеенето на детето е на нейния адрес в гр. С., ул. „***“ №***,
а на бащата е определен следния режим на лични отношения с дъщеря му:
- всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17.00 часа
7
в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване, ката бащата ще взима детето от
дома на майката и ще го връща отново в нейния дом в посочения час;
- 20 дни през лятото, несъвпадащ с годишният платен отпуск на
майката, ката бащата ще взима детето в 10.00ч. на първия ден от дома на
майката и ще го връща в 17.00ч. на последния ден отново в нейния дом;
- половината от учебните ваканции, като всяка четна година бащата
ще взима детето първата половина от ваканцията, а всяка нечетна година ще
взима детето втората половина. Бащата ще взима детето в 10.00ч. на първия
ден от дома на майката и ще го връща в 17.00ч. на последния ден отново в
нейния дом;
- всяка нечетна година на Коледа за времето от 24 декември от
10.00ч. до 26 декември 17.00ч., с преспиване, ката бащата ще взима детето от
дома на майката и ще го връща отново в нейния дом в посочения час;
- всяка четна година на Новогодишните празници за времето от 30
декември от 10.00ч. до 01 януари 17.00ч., с преспиване, ката бащата ще взима
детето от дома на майката и ще го връща отново в нейния дом в посочения
час;
- всяка четна година на Великденските празници за времето от
първия ден на празничния цикъл (петък) от 10.00ч. до 17ч. на последния ден
(понеделник), с преспиване, ката бащата ще взима детето от дома на майката и
ще го връща отново в нейния дом в посочения час;
- всяка четна година на личните празници на детето – рожден ден на
*** и имен ден на ***., за времето от 10.00ч. до 17.00ч., а в случай, че дните
съвпадат с учебните дни, то баща та ще взима детето първата събота след
личния празник на детето. Бащата ще взима детето от дома на майката и ще го
връща отново в нейния дом в посочения час;
- на всеки личен празник на бащата – рожден ден на ***, детето ще е
при бащата за времето от 10.00 ч. до 17.00ч., а в случай, че дните се падат
учебни, то бащата ще взима детето първата събота след личния му празник.
Бащата ще взима детето от дома на майката и ще го връща отново в нейния
дом в посочения час;
- на всяка четна година, на личния празник на бащата – имен ден на
**** детето ще е при бащата за времето от 10.00 ч. до 17.00ч., като бащата ще
взима детето от дома на майката и ще го връща отново в нейния дом в
посочения час;
- когато режимът на свиждане между бащата и детето съвпада с
8
личен празник на майката, а именно – рожден ден на *** и имен ден на 17.01,
бащата ще взема детето следващата седмица – петък, събота и неделя, в
посочения часови диапазон с преспиване;
- по всяко друго време, когато се постигне общо съгласие между
родителите.
С отговора на исковата молба ответницата представя удостоверения
за това, че настоящият адрес на нея и детето е в гр. С., ул. „***“ №***.
От представеното Удостоверение изх. №УР-12-28 от 14.05.2025 г., е
видно, че за учебната 2024/2025 г. К. Г. Т. е била ученичка в ***“ клас в НУ
„****“ - гр. С.
Представена е медицинска документация – декларация за
информирано съгласие, 4 бр. резултати от образно-диагностично изследване,
програма за физиотерапия и 3 бр. амбулаторни листове, от която се
установява, че К. Г. Т. се нуждае от специални грижи и рехабилитация, поради
заболяване на гръбначния стълб /сколиоза/.
От изготвените от Дирекция „Социално подпомагане – гр. Габрово и
Дирекция „Социално подпомагане – гр. Карлово социални доклади е видно,
че основни грижи за детето полага майката и те живеят заедно с в гр. С..
Жилищните условия в домовете на родителите, както и в тези на бабата са
добри и разполагат с подходящи условия за пребиваване на детето. Ищцата
обитава апартамент от 68 кв. м., заедно със своята майка, който се намира в
съседен блок на този на сина й /ответникът Г. Т./. Говори пред социалните
работници с любов за внучката си, заявявайки, че в ранната й детска възраст
се е грижила за нея, тъй като често е боледувала. Проявила е
заинтересованост за развитието на детето, изразявайки желание за по-чести
контакти между тях. Според служителите на ДСП Габрово тя разполага с
подходящи жилищни условия, постоянни доходи и физическа възможност да
полага грижи за своята внучка.
Пред социалните работници от ДСП Карлово майката на детето Д. Т.
е заявила, че дъщеря й е привързана и обича и двамата си родители, има
изградена силна емоционална връзка с тях. По думите й К. обича и уважава
разширения семеен кръг, както от майчина, така и от бащина линия. При
проведения разговор с детето К., тя е споделила, че е гостувала на баща си в
гр. Г. за по-дълъг период през месеците юни и юли 2025 г.( и двата пъти за по
около десет дни, тъй като така се разбрали мама и тати). Споделила е, че
когато гостува на баща си, се вижда с баба си по бащина линия, която живеела
9
близо. Бабата също им гостувала, когато е там. Разказала е, че баща й я взима
от гр. С. в петък следобед, в събота двамата се забавляват и излизат заедно, а
след това тя сама излиза с приятелите си от гр. Г. Баба й идвала в дома на
баща й или в събота вечер, или в неделя. Всеки ден баба й по бащина линия й
се обаждала по телефона, за да се чуят. По време на разговорите им К.
разказвала как е преминал деня й. Баща й също й се обаждал всеки ден,
чували се по телефона или провеждали видеоразговори, като и на него
разказвала как е преминал денят й. К. заявила пред социалните работници, че
не обича да остава с преспиване при баба си по бащина линия. Гостувала й, но
се прибирала в дома на баща си. Обичала да спи или при мама, или при тати. В
дома на баба й в гр. Г. имало играчки, но те били общи с братовчедите й.
Когато била с майка си правели различни неща и много се забавлявали. Двете
си споделяли и се чувствала спокойна. Заявявила е, че отношенията с бабата и
дядото по майчина линия също били много добри, често им гостувала, а и те
на нея. По време на разговора К. заявила: „Обичам мама! Обичам тати!
Обичам да съм и при мама, и при тати! Обичам абсолютно всички! Искам
отношенията между тях да са добри. Да не се карат, за да съм спокойна!
Когато отношенията между тях са добри, съм щастлива!“
Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ -
Карлово, работел по случай на детето К. Т. от 05.09.2024 г. след постъпил
сигнал от баща й Г. Т., който изразил съмнение относно полаганите грижи от
страна на майката Д. Т. спрямо дъщеря му. От извършеното социално
проучване на постъпилия сигнал към онзи момент се установило, че
взаимоотношенията между родителите са влошени. Идентифициран бил риск
от пораждащ се родителски конфликт или родителско отчуждение, както и
евентуално въвличане на детето в него, което би нарушило неговото
благосъстояние и интереси. Предвид констатиран бъдещ риск за детето от
въвличането му в родителски конфликт в ОЗД/ДСП - Карлово бил отворен
случай и предприета мярка за закрила в семейна среда съгласно чл. 23, т. 2 и т.
6 от ЗЗД. Детето К. Т. и нейната майка били насочени и ползвали социална
услуга в ЦОП-Сопот, а бащата ползвал социална услуга на територията на гр.
Г..
От свидетелските показания на С. О. М. се установява, че живее в
гр. Г., в съседство с ищцата и от около пет години познава страните по делото.
С Г. Т. първо били приятели, а от м. април 2022 г. вече имали връзка. Д. и Г.
имали дете. От раздялата им К. живеела в гр. С. с майка си, която се грижела
за детето. Свидетелката знаела, че има съдебно определение за режима на
10
лични отношения между бащата и детето, който той спазвал. Взимал и виждал
детето съгласно определения режим. Имало случаи, когато детето било болно,
и тогава родителите се уговаряли бащата да го вземе следващата седмица.
Понякога обаче между тях възниквали недоразумения и пречки, създавани от
майката. По време на пролетната ваканция през тази година Г. Т. трябвало да
вземе детето за половината от ваканцията, но не успял, тъй като К. не била на
посочения адрес. Майката обяснила, че не била разбрала решението на съда.
Свидетелката присъствала всеки път, когато детето било при бащата. Живеела
с ответника на семейни начала на ул. „***“ №***. Той винаги водел детето на
този адрес. Майка му, К., живеела наблизо – на около 50–100 метра, заедно
със своята майка, която била на около 80 години, но се обслужвала сама. От
терасата на бабата се виждала терасата на бащата, и при всеки режим на
бащата детето прекарвало един-два часа с баба си. Никога бащата не отказвал
на бабата да вземе детето, когато то било при него. При срещите на детето с
бащата бабата се виждала за кратко с него, за да не нарушава времето им
заедно. Детето имало силна привързаност към баща си, често му казвало, че
му липсва. Ищцата се стремяла да прекарва по-малко време с тях, за да не
отнема от времето между баща и дъщеря. К. обичала да прекарва време и с
баба си. При срещите им двете се гушкали, играели и разговаряли спокойно.
Детето често задавало въпроси, на които бабата отговаряла търпеливо и
разбираемо. Никой от семейството не й се карал, дори когато правела пакости
– обяснявали й спокойно какво е станало. Бащата редовно водел детето на
почивки, екскурзии, театър и кино, на които понякога присъствала и бабата.
Свидетелката не си спомня кога последно бабата, бащата и детето посетили
някакво събитие заедно, но знаела, че са ходили на театър и в детски център
извън Г. Свидетелката била запозната с отношенията между Г. и Д. преди
раздялата им. Опитвала се да комуникира с ответницата, но последната не
отговаряла дори на поздрав. Бабата често гледала внучката си преди
раздялата, като свидетелката ги виждала често заедно в парка или пред блока.
Детето било постоянно около баба си и търсело вниманието й. След раздялата
на родителите ищцата имала самостоятелни срещи с внучката си, без
присъствието на сина си Г.. Детето понякога искало да излиза само с баба си
„по женски“. Ищцата помагала на К. по математика, което било нейна страст.
Детето се чувствало спокойно и щастливо с нея, често казвало, че я обожава и
иска да прекарва повече време заедно. Свидетелката си спомня за случай,
когато били на рожден ден на дете на име М.. К., чувайки, че „баба ще дойде“,
се зарадвала, мислейки, че ще види своята баба, но се натъжила, когато
разбрала, че не става дума за ищцата. Последният път, когато бабата останала
11
насаме с внучката си, детето споделило, че майка му не позволявала да се чува
с нея. Бащата поддържал контакт с детето основно чрез „Уотсап“, но не
ежедневно. Свидетелката посочва, че ищцата била пенсионерка, спокойна и
внимателна с детето. Винаги намирала подход да обясни нещата така, че то да
я разбере. Домът й се състоял от две стаи и кухня. В едната стая имало
играчки и книжки на К., включително учебни материали, които детето само
поискало, за да се упражнява. К. имала проблеми с крачетата и слаба
мускулатура, както и леко заекване. Правела упражнения всяка вечер с
помощта на оборудване, осигурено от баща й. Бабата била наясно със
състоянието й и наблюдавала упражненията. Свидтелката не била
присъствала на конфликтни ситуации между бабата и внучката. Напротив –
детето винаги се радвало силно при срещите им и я прегръщало с думите:
„Бабо, обожавам те.“ На свидетелката било известно, че бащата предложил на
майката споразумение за промяна на режима на лични отношения – с повече
дни през лятото. Когато К. посещавала дома на К., се виждала и с другата си
баба – прабаба си, към която също проявявала силна обич. Ищцата живяла
преди това в С., но се преместила в Г., когато детето било на две години, за да
помага в грижите за него. Свидетелката посочва, че миналата година на ****
Г. и К. трябвало да видят К. извън режима, но срещата продължила едва
минута – на стълбището на жилището. Рожденият ден на детето бил
отпразнуван в дома на бащата, като бабата винаги присъствала на такива
събития и често извеждала детето на площадки и разходки.
Продължителността зависела от желанието на детето и от времето.
От свидетелските показания на Л. Д. Т. се установява, че е майка на
ответницата Д. Т.. Д. Т. и Г. Т. живели заедно около седем години без сключен
граждански брак. През това време обитавали жилището на последния в гр. Г..
От съвместното им съжителство имали дете – К. Г. Т., на *****години и
******. След раздялата преди около година и половина, дъщеря й се
преместила в С. заедно с детето. Свидетелката понякога отивала при тях да
помага в грижите за внучката си и обикновено оставала по няколко дни с
преспиване. Бащата се виждал с детето според определения от съда режим на
лични отношения, който стриктно спазвал. Единствено, когато детето било
болно, не го вземал. Като пример посочва случай от предходната седмица,
когато К. била болна, за което бащата бил предварително уведомен.
Родителите се разбрали ответникът да я вземе следващата седмица и тази
уговорка била спазена. Обикновено нямало проблеми между родителите
относно срещите, но понякога възниквали инцидентни ситуации. Имало
12
случай от пролетната ваканция на текущата година, когато майката попитала
бащата през „Месинджър“ кога възнамерява да вземе детето, но не получила
отговор. Той се явил неочаквано, придружен от полиция, за да вземе К., без
предварително да уведоми майката.Според свидетелката няколко дни преди
това майката била уведомила бащата, че работи, и уточнила, че трябва да се
съгласуват за вземането на детето. Ответникът не отговорил в продължение на
пет дни, след което дошъл с полиция точно когато майката била на работа.
Според свидетелката това не било първият случай, при който бащата се явявал
с полиция по повод режима на лични отношения, без да съобщи
предварително. Свидетелката всеки ден контактувала с внучката си. Когато К.
се връщала от престой в гр. Г., рядко споделяла подробности за това как е
прекарала. При въпроси от близките отговаряла уклончиво или само казвала,
че са били някъде – например на басейн или разходка. Детето не изразявало
отрицателно мнение за баба си по бащина линия, но и не казвало, че й е било
особено приятно. Обикновено споменавала, че са били заедно с „баба К.“. К.
била родена на **** г. и през първите две години от живота й баба й по
бащина линия – К. Д., живеела в С.. През този период детето било виждало
ищцата само веднъж или два пъти – на първия й рожден ден и при покупката
на жилищата в Г.. Бащата не бил водил детето в С. повече от веднъж до
навършване на две години. След като бабата се преместила в Г., тя понякога се
грижела за детето, когато майката била на работа, обикновено ако К. се
разболеела и не можела да посещава детска градина. Това ставало след
предварително питане до бабата от вечерта дали може да я гледа. Имало
случаи, в които тя отказвала без да посочи причина. След раздялата на
родителите свидетелката не била чувала ищцата да изразява желание да
прекарва повече време с внучката си. Свидетелката била посещавала по
различни поводи жилището на бащата и майката, докато двамата живеели
заедно, както и дома на бабата. Двете жилища се намирали на разстояние
около 200 метра едно от друго, с тераси една срещу друга. По време на
престои в дома на бащата, свидетелката виждала бабата да идва само за
кратки срещи, без да проявява желание да вземе детето. Тя живеела с
възрастната си майка, за която полагала грижи, и самата тя споделяла, че й е
трудно да се справя сама. Във времето ищцата била канена да излиза с тях и с
детето, но често отказвала, като обяснявала, че не й се излиза. К. имала
собствен телефон и два телефонни номера. За година и половина, откакто
родителите били разделени, бабата по бащина линия не била потърсила детето
нито на телефона на майката, нито на номерата на внучката си. Разговорите по
телефона между бащата и детето били напрегнати – той питал основно къде са
13
майката и бабай по майчина линия и дали детето е само, без да проявява топло
отношение. Детето се смущавало, когато говорело с баща си в присъствието
на близките и не се чувствало спокойно. Когато детето било в дома на бащата,
майката се свързвала с него на телефона, който последният осигурил.
Свидетелката знаела от дъщеря си, че бащата предложил споразумение за
разширяване на режима на лични отношения преди завеждането на
настоящото дело. Мотивът му бил, че не му достигало време с детето и искал
повече дни. Той не бил посочвал, че желанието му е свързано с неговата майка
или че увеличението на режима има за цел тя да прекарва повече време с
внучката. Свидетеката заявява категорично, че никога не е имало пречки от
страна на дъщеря й спрямо бабата по бащина линия относно срещите с детето.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по реда на чл.128 от СК по
искане на баба за определяне мерки за лични отношения с нейната внучка и е
от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на което
съдът прави преценка за целесъобразност. Съдът не е обвързан от
формулираното от ищцата искане, нито с това на родителя, който упражнява
родителските права. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 128 СК
съдът разполага с властта да разреши изцяло по своя преценка конкретни
мерки на лични отношения, като водещи и най-важни при решаване на
въпросите за мерките на лични отношения са интересите на децата.
Законът гарантира възможност на бабата и дядото да развиват и
утвърждават самостоятелно емоционална връзка с техните внуци – чл. 128 СК
и по начин, който да е в интерес на децата. Семейният кодекс не съдържа
легално определение на понятието „интерес на детето“. От тълкуването на
разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага
изводът, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и
възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, а преценката на съда следва
да обхваща обстоятелствата по § 1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува
с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин
детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски
ситуации. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за
отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес.
Установяването на правото им по чл.128 от СК е продиктувано от обичайните
14
и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните
родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на
внуците. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от
майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на
развитието и възпитанието му.
По делото не е спорно, че ищцата се намира в изискуемата от закона
родствена връзка с детето на ответниците. В обсъжданата хипотеза от
установените фактически положения се налага извод, че действително са
налице предпоставки за определяне по съдебен ред на мерки относно личните
отношения, доколкото по делото се установи, че уреждането на въпроса за
продължителността и интензивността на контактите между ищцата и детето
не може да бъде разрешен по пътя на диалога, поради конфликтните
отношения между майката на детето и баща му, което рефлектира и върху
отношенията с бабата по бащина линия. При това положение съдът приема, че
за ищцата е налице правен интерес да упражни регламентирано в закона право
съгласно разпоредбата на чл. 128 СК, за установяване на режим на лични
отношения с внучката си.
Основна цел на режима на лични контакти на детето с неговите баба
и дядо е осигуряване възможността то да расте под грижата и подкрепата на
всички свои родственици, задължително за хармоничното му развитие като
личност. Близкото обкръжение на детето следва да осигурява пълноценна
грижа и защита на неговите права и интереси. Дълг на родствениците е да
поддържат добра комуникация помежду си, толерантност и ненамеса в
отношенията на останалите с детето, взаимно зачитане и незастрашаване на
емоционалните връзки. Времето за лични отношения следва да е достатъчно
за поддържане на пълноценни контакти на всеки един и същевременно да не
е за сметка на останалите и да прави невъзможно изпълняване на
отговорностите.
Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да
се определят при съвкупната преценка на желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Възрастта на детето и
здравословното състояние на неговите баба и дядо са едни от определящите
фактори дали и с каква продължителност следва да бъдат определени мерки
по чл. 128, ал.1 СК. С оглед възрастта на К. /на ***г./ следва да бъде преценено
15
какви грижи трябва да бъдат полагани за нея и в състояние ли е бабата да ги
полага. В противен случай, детето би могло да бъдат подложено на
неоправдан риск. Малолетната има изградена емоционална връзка с бабата,
обича я и се чувства добре в нейно присъствие, спокойно е в дома с нея, макар
и да предпочита да не остава с преспиване. Налице е пригодност от страна на
бабата да отглежда и възпитава детето, няма данни, а и твърдения за действия
и постъпки, които биха могли да вредят на развитието на детето –
здравословно, образователно, емоционално, психологично и интелектуално.
Методите на възпитание към внучката са съобразени с нейното развитие и
възраст.
Установено е по делото, че контактите между детето и бабата по
бащина линия се осъществяват винаги, когато то посещава баща си в рамките
на неговия режим на лични отношения, а жилищата на ищцата и сина й –
ответника Г. Т., са в непосредствена близост. Изхождайки от правилото, че
контактите с бабата и дядото не бива да изместват или да са за сметка на тези
с родителите, освен в изрично определените от закона случаи – напр. чл. 128,
ал. 3 и чл. 59, ал. 7 СК, настоящият съдебен състав намира, че претендираният
в исковата молба режим е твърде широк и определнянето му не би било в
интерес на детето, а същевременно – би лишило майката от пълноценни
контакти с дъщеря й. Обстоятелството, че ищцата има контакти с детето по
времето, когато то е при бащата, в изпълнение на одобрената между
родителите спогодба, е от значение за това, трябва ли да бъдат изобщо
определени и на нея мерки по чл. 128 СК, съответно какви по вид и време,
възможно ли е и в интерес на детето ли е съвместното осъществяване на
личните отношения на бабата и бащата с детето. В съдебната практика
/решение № 275/2018 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 275
от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 799/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 209 от
13.02.2009 г. по гр. д. № 5338/2007 г. ІV г. о. ВКС / се приема, че няма пречка
личните контакти между бабата и дядото и детето да се осъществяват в дните,
през които е определен режим на лични контакти между бащата и детето,
когато родителят, през времето определено му за лични контакти с детето,
пребивава при своите родители или без да живее в едно домакинство с тях им
дава възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за
гледане.
Съвкупната преценка на обстоятелствата, имащи значение за
интереса на малолетното дете, обуславя извод, че личните отношения между
детето и неговата баба следва да бъдат осъществявани във времето,
16
определено за лични контакти между бащата и детето. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че контактите между баба и
внучка са били осъществявани именно по този начин; че бащата е предоставял
възможност на своята майка (ищцата по делото) да се грижи за детето, през
времето отредено му за лични контакти; че през времето за лични контакти с
бащата, детето е пребивавало в дома на своята баба, която се е грижила за
него, приготвяла е храна му, извеждала го е на разходка, помагала му е по
математика. Тези доказателства, съпоставени със становището на ответника
по делото, баща на детето, който счита, че контактите между неговата майка и
детето са желателни, необходими и полезни, дават основание да се приеме, че
отношенията между бащата и неговата майка са от характер да могат да
общуват с детето заедно и поотделно в рамките на едни и същи дни. Следва да
се отчете и обстоятелството, че уреденият съдебна спогодба по гр. д.
№389/2024 г., по описа на РС Карлово режим на лични контакти на бащата с
детето К. Г. Т. е достатъчно широк, за да позволи пълноценни контакти между
бабата с нейната внучка. По този начин детето, без утежнени графици и
взаимни предавания от един родител на друг и на баба, ще има възможност за
лични отношения с бащата и неговото семейство, като укрепи усещането за
семейственост, дом и принадлежност към рода на бащата. Бабата не би
следвало да претендира за мерки, равни по време или вповече от тези,
определени за бащата, които да са единствено и само за осъществяване на
лични контакти между нея и детето, защото така времето и режима на почивка
и училищна подготовка на К. се нарушава, а и се накърнява времето й за
контакти с родителите, които са с приоритет. Детето следва да бъде вземано,
както и досега, от бащата и връщано от него в дома на майката. Съдът намира,
че това разрешение следва да бъде запазено, защото е възможност за
осъществяване на личен контакт между родителите, макар и кратък, в който
им се предоставя възможност да поддържат цивилизовани отношения в
присъствието на детето, да обменят информация и да вземат решения, които
да са общи в интерес на детето. Само по взаимно съгласие между тях, детето
може за конкретния ден да бъде взето или върнато от трето лице, одобрено от
двамата родители.
Съдът намира, че в интерес на детето е да поддържа лични
отношения с бабата и за по-дълъг непрекъснат период от време, за което
подходяща е лятната ваканция. Ето защо следва да постанови бабата да взема
при себе си детето К. с преспиване през лятната ваканция за една седмица – в
периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година,
17
като седмичният период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на
майката. Последната се задължава до 30.04. да уведоми писмено бабата кога
ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бабата за
времето на платения й годишен отпуск, бабата да има право да определи
дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.
По отношение на разноските:
Разноски се претендират от двете страни.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК: „При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната
жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде
допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в
поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им.
При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на
производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест
на страните така, както са направени от тях“.
С оглед частичното уважаване на иска по чл.128, ал.1 СК, разноските
следва да останат за страните така, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 128, ал. 1 СК по иска на К. Г. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Г., ул. „***“ №*** против Д. К. Т., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „**** и Г. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Г.
ул. „***“ №*** режим на лични отношения между К. Г. Д. и малолетната й
внучка К. Г. Т., ЕГН: **********, както следва:
- всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване
от 17.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя съвместно с бащата Г. П. Т., във
времето, определено с Протоколно определение № 709 от 31.07.2024г.,
постановено по гр.д. №389/2024 г., по описа на РС Карлово. За осъществяване
на съвместните лични контакти, бащата следва да взема детето от дома на
майката и съответно да го връща в този дом, освен в случаите, когато бащата и
майката предварително са се споразумели за друго;
- една седмица през лятната ваканция – в периода от края на учебната
година до началото на следващата учебна година, като седмичният период не
18
трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, която се задължава
до 30.04. да уведоми писмено бабата кога ще ползва същия. Ако до 30.04.
майката не уведоми писмено бабата за времето на платения й годишен отпуск,
бабата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като
уведоми майката писмено до 30.05. Бабата следва да взема и връща детето в
дома на майката, освен ако предварително не са се споразумели друго.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
ЦД
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
19