№
гр. Кърджали, 09.01.2023 г.
Административен съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
Айгюл Шефки
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 14/2023 г. по описа
на КАС и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда
на чл.197 и сл. от АПК, вр. чл.56, ал.4 АПК.
Образувано е по жалба от Н.А.Н. от ***,
подадена чрез адв.Д.К., срещу Разпореждане
№2113-08-1688#3/15.12.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ
– Кърджали, с което е прекратено
административното производство по подадено от жалбоподателя заявление
вх.№2113-08-1688/16.09.2022 г.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспореното разпореждане, като постановено
в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че не е получавал,
визираното в оспорения акт, разпореждане №Ц2140-08-200/29.09.2022 г. Счита, че неправилно административният орган е приел наличието на
процесуална пречка за разглеждане на подаденото от него заявление за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че разпореждание
№Ц2140-08-200/29.09.2020 г. на ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, за отказ
да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е било предмет на съдебен контрол
и спорът относно материалното право не бил разрешен
със сила на присъдено нещо.
Счита, че административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото му на
пенсия не е приключило, а правото
му да подаде
ново заявление за отпускане на
пенсия не е преклудирано. По изложените съображения
иска отмяна на оспореното разпореждане и връщане
на преписката на длъжностното лице в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на
подаденото от него заявление с вх.№2113-08-1688/16.09.2022 г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира и направените по делото
разноски.
От
административния орган е постъпило писмено становище изх.№1012-08-4#104.01.2023
г., за неоснователност на подадената жалба. Изложени са доводи за наличие на
основанието по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за прекратяване на административното
производство, тъй като въпросът за правото на пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, е бил решен с влязло в сила разпореждане № Ц2140-08-200/29.09.2020
г. на ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, като към новото заявление не били
приложени нови документи за придобит осигурителен стаж. Позовава се на съдебна
практика.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Със заявление с вх.№ №Ц2113-08-1017/20.08.2020 г., Н.А.Н. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По повод
подаденото заявление, с Разпореждане № Ц2140-08-200 от 29.09.2020 год. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на заявителя е отказано отпускането на лична пенсия
за ОСВ, поради липса на предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО. Видно от
приложеното известие за доставяне, на 28.01.2021 г. разпореждането е получено
лично от Н., като няма данни за оспорването му в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, поради което същото е влязло в законна
сила.
Ha 16.09.2022 г. жалбоподателят Н. е подал заявление с вх.
№ 2113-08-1688/16.09.2022 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ. В тази връзка
е извършена проверка и е изготвен Констативен протокол № КВ-5-08-01208394/12.10.2022
г., според който, в периода от 01.04.2021
г. до 31.10.2021 г., заявителят е регистриран като самоосигуряващо
се лице. Посочено е, че за последния период лицето има статут на регистриран
земеделски стопанин по данни от МЗХ, като са налице и данни по чл.5, ал.4, т.1
от КСО, подадени с декларация обр.1 “Данни за осигурено
лице“ с код за вид осигурен „13“. В КП е
прието също, че в горния период: 01.04.2021
г. - 31.10.2021 г. лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано,
поради което не е възникнало осигуряване и същия период не следва да се зачита
за осигурителен стаж.
С Разпореждане №2113-08-1688#3/15.12.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ
– Кърджали, предмет на настоящото
производство, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК е прекратено
административното производство по подадено от жалбоподателя заявление
вх.№2113-08-1688/16.09.2022 г. В мотивите към разпореждането е прието, че към заявление вх.№2113-08-1688/16.09.2022 г., не са представени нови документи за придобит
осигурителен стаж, както и че въпросът за правото на заявителя на лична пенсия
за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, е бил решен с разпореждане № Ц2140-08-200/29.09.2020
г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали. Посочено е също, че по повод подаденото
заявление и въз основа на данни, съдържащи се в информационната система на НОИ,
е изискано от контролните органи да потвърдят осигурителен стаж и доход за
периода от 01.04.2021 г. до 31.10.2021 г., в който
лицето е упражнявало дейност като самоосигуряващо се
лице – земеделски производител, като видно от
Констативен протокол № КВ-5-08-01208394/12.10.2022 г., последният
осигурителен стаж не бил потвърден. При преценка на новото искане за отпускане на
пенсия за ОСВ е прието, че е налице само промяна във възрастта, която не оказва
влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 КСО, поради което искане е
недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради
наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и
между същите страни.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, в предвидения от закона 14-дневен срок и
от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
След
извършената, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка съдът намира,
че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената писмена форма,
като съдържа и относими към случая фактически и правни основания.
Налице е обаче соченото
и в жалбата неправилно приложение на материалния закон.
Установено е в случая, че с влязло в
сила разпореждане № Ц2140-08-200 от 29.09.2020
г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Последното
разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното
право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност.
Следователно, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което
не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда
на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Респ., влязлото в сила разпореждане,
с което не е признато право на пенсия за ОСВ, не съставлява процесуална пречка по смисъла на
чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на правото, тъй като правоотношението
по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на
жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно лице
дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права
на заявителя. По тези съображения, неправилно
административният орган е приел, че въпросът за правото на заявителя на лична
пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, е бил решен с влязлото в сила разпореждане
на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали. Още повече, че в случая е констатирано и наличието на нови обстоятелства,
касаещи осигурителния стаж на заявителя за периода от 01.04.2021 г. до
31.10.2021 г., или, след постановяване
на предходното разпореждане на компетентния орган.
При наличните по
делото данни, съдържащи се в Констативен протокол № КВ-5-08-01208394/12.10.2022
г., в периода от 01.04.2021 г. до 31.10.2021 г. заявителят е регистриран като самоосигуряващо се лице –земеделски стопанин, поради което
неправилен се явява и изводът, че последното искане на заявителя е идентично с
предходното, по което има влязъл в сила административен акт. Следва да се
отбележи също, че преценката на новите данни, относно осигурителния стаж на
лицето за времето от 01.04.2021 г. до 31.10.2021 г., е такава по съществото на
заявеното право, поради което такава преценка следва да се извърши със
съответния акт по чл.98, ал.1, т.1 КСО.
Предвид изложеното оспореното разпореждане, с което е прекратено
административното производство, следва да бъде отменено, а преписката бъде
върната на компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Кърджали за разглеждане
по същество на заявление
с вх.№2113-08-1688/16.09.2022 г.
При този изход на
делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя
се следват деловодни разноски в размер на 500 лв. договорени и изплатени, съобразно приложения ДПЗС №**/***
г.
По изложените съображения
и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-1688#3/15.12.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, с което е прекратено
административното производство по заявление вх.№2113-08-1688/16.09.2022 г.
ИЗПРАЩА административната преписка
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, за разглеждане по
същество на заявление с вх.№2113-08-1688/16.09.2022 г., подадено от Н.А.Н..
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Национален осигурителен институт, гр. Кърджали, да заплати на Н.А.Н. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер
на 500 лева.
Определението подлежи
на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от
съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. №
10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за директора на ТП на НОИ
–Кърджали.
С Ъ Д И Я: