№ 27952
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110135887 по описа за 2022 година
Ищцата Е. Н. П. твърди, че на 13.10.2015 т. с нотариален
акт № 138, том BI, per. 1660. дело № 130/2015 г. е учредила в
полза на „НВГ ГРУП” ЕООД право на строеж върху
собствения си имот урегулиран като УПИ V 1038 от кв. 4 по
плана на гр. София. м. „Кръстова вада” е площ по графични
данни 680 кв.м. от които 52 кв.м. са отредени за улица, като
уличната регулация не е приложена и съседи: УПИ VI 1038А,
УПИ IV 1043, 1071 и от две страни улици/ за построяването
на монолитна пететажна сграда, като си запазила правото на
строеж върху описаните в нотариалния акт обекти, които
ответникът се е задължил да изгради, съобразно
предварителен договор от 16.09.2015 г. и анекс № 1 от същата
дата.
Сградата била построена и въведена в експлоатация с
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 413/24.04.2017
г. В границите на имота, в югоизточната му част следвало да
бъде ситуиран паркинг за два автомобила, като достъпът се
осъществява от източната страна на имота откъм улица
тупик.
В имота имало две открити паркомесга - № 1 и N 2 с
площ от по 12. 30 кв.м. с граници както следва:
На открито паркомясто № 1: открито паркомясто № 2,
улица, зелена площ и източна фасада на сграда с
идентификатор № 68134.1007.389.1.
1
На открито паркомясто № 2: открито паркомясто № 1.
улица, зелена площ и източна фасада на сграда с
идентификатор № 68134.1007.389.1
В исковата молба се твърди, че паркоместата не
представляват самостоятелен обект по смисъла на § 5. з . 39
от ДР на ЗУТ и сделките с тях са нищожни, а самостоятелен
обект „надземен паркинг“ в имота не съществува. Въпреки
това„НВГ ГРУП” ЕООД, без да има право на собственост
върху земята, а следователно и върху паркоместата изградени
върху нея, с нотариален акз № 39. том IV, per. № 12028, дело
0574/2017 г. на 06.07.2017 г. е продало на ответника М. А. Г.
12.30/24.60 идеални части от надземен паркинг, разположен
до източната фасада на сградата и съответстващи на открито
паркомясто №1. М. Г. отказвал да предаде на ищеца и
самостоятелно ползвал посоченото паркомясто.
Според ищеца ответникът неоснователно се е обогатил
за нейна сметка в периода от 06.07.2017г. до 04.07.2022г. в
размер на 6 000 лева.
Е. П. моли съда както следва:
-/да постанови съдебно решение, с което, след като
установите на основание чл. 108 oт ЗС, че тя е собственик на
описаното паркомясто №1
-/ да постанови съдебно решение, с което на основание
чл. 59 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати обезщетение
за неоснователно ползване за паркинг на посочената реална
част от имота в размер па 6 000 лева. с което сума той се е
обогатил, а тя обеднила, за периода от 06.07.2017 г. до
04.07.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на главницата.
-/да осъди ответника да заплати сторени те в
производството разноски.
В писмения си отговор ответника заявява, че е закупил
от суперфициара процесното паркомясто и оспорва иска със
следните твъдения:
-/ Ищцата е дала съгласието си за обособяването на
2
надземен паркинг с две паркоместа в рамките на застройката
на сутеренния етаж, тъй като по изричното й искане след
сключване на предварителния договор и преди сключване на
окончателния договор за суперфиция предназначението на
предвидените по идейния проект гараж № 3 и гараж № 4 на
първи етаж, кота +/- 0,00 м, за които същата си запазила
правото на строеж, било променено на офиси, което с оглед
спазване изискванията за минимален брой места за гариране
и паркиране наложи промяна на проекта. По този начин тя
фактически дала съгласието си за обособяване на надземен
паркинг към имота.
-/ двете паркоместа описани в исковата молба не били
общи части на изградената в имота сграда, поради което
можело да бъдат предмет на разпореждане в полза на трети
лица от страна на суперфициара.
-/ доколкото ищецът не е собственик на паркомястото, то
и иска за неоснователно обогатяване е неоснователен. При
това, ако се приемело, че в имота нямало обособени
паркоместа, то не съществувало и основание за обогатяване.
Моли иска да се отхвърли и претендира разноски.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ
УКАЗВА на ищеца :
-/ да уточни дали претендира собственост въз основа на
собствеността върху терена или твърди, че си е запазила
право върху паркомястото в договора с „НВГ ГРУП” ЕООД.
-/ да уточни дали кога и как е поканила ответника да й
предаде ползването на процесното паркомясто.
УКАЗВА на ответника да декларира дали за процесния
период от 06.07.2017г. до 04.07.2022г. еднолично се е
разпореждал с ползването на процесното паркомясто.
СЪДЪТ ще се произнесе по доказателствата и
доказателствената тежест след изслушване на страните в
3
съдебно заседание.
КОПИЕ от отговора на ответника да се изпрати на ищеца
с указание, че може да ангажира допълнителни
доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на
страните да се връчи препис от настоящото определение за
насрочване, като те могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 10.11.2023 г., 11:20 от ч., за която дата и час да
се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4