№ 194
гр. Ихтиман, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200319 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по жалба на Г. К. Г., ЕГН: **********, адрес: * чрез
пълномощник адв. П. срещу Наказателно постановление № 24-1204-000753,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР София, с
което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 174, ал.
2 във вр. с чл. 174, ал. 1 ЗДвП в условията на кумулативност административни
наказания „глоба“ в размер на 1 500,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от
Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. са отнети 20 контролни, за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания
санкционен акт поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се съда да
отмени атакувания санкционен акт, като неправилен и незаконосъобразен
алтернативно да го измени, като намали размера на наложените
административни наказания. Претендира се присъждане на деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане са представени
доказателства.
В о.с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Постъпило е писмено становище от упълномощения защитник, съгласно което
наказателното постановление се обжалва в цялост, в това число и относно
наложеното административно наказание „глоба“.
В о.с.з. административно наказващия орган, редовно призован, не изпраща
представител по закон или по пълномощие. В постъпило преди заседанието
кратко писмено становище, счита, че жалбата е неоснователна и иска от съда
1
да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна,
насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в
законосутановения 14- дневен срок /НП е връчено на 27.05.2024г., а жалбата е
подадена чрез АНО на 06.06.2024г. /, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
Доколкото по административно наказателната преписка са налице
доказателства /на л. 52 от делото/, че в деня на връчване на атакуваното
наказателно постановление жалбоподателят е заплатил 80 % от стойността на
наложеното му административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева,
с протоколно определение от 17.09.2024г.
съдът е прекратил производството в частта относно наложеното адм.
наказание „глоба“. Определението е влязло в сила на 13.10.2024г.
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество в останалата
част.
От фактическа страна:
На 02.02.2024г. около 21:53г. на АМ „Тракия“ км 54 посока на движение
към гр. София свидетелите И. С. Н. и В. П. В. – служители на ОД на МВР
София, спрели за проверка движещ се товарен автомобил „Фиат скудо“ с рег.
№ *, собственост на *, ЕГН: **********, управляван от въззивника Г. К. Г.,
ЕГН: **********. Водачът бил изпробван с техническо средство алкотест
Дрегер 7510 с фабричен № ARDM - 0181, като извършената проба № 974
отчела положителен резултат 0,53 на хиляда в издишания въздух.
Издаден бил акт за установяване на административно нарушение Серия GA
акт № 1033609/02.02.2024 г., съставен от И. С. Н. – мл. автоконтрольор при
ОДМВР София и в присъствието на свидетеля В. П. В. – очевидец за това, че
на 02.02.2024г. в 21:54 часа в община Костенец, по АМ „Тракия“ км 54
посока на движение към гр. София жалбоподателят Г. К. Г. управлявал
товарен автомобил „Фиат скудо“ с рег. № *, собственост на *, ЕГН:
**********, след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с алкотест Дрегер
7510 с фабричен № ARDM - 0181, който е отчел резултат 0,53 промила в
издишания въздух.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, пр. 1 ЗДвП –
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 0,8
на хиляда, вкл. След съставянето му препис от акта е връчен на Г. и е подписан
от него без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили писмени
възражения срещу съставения АУАН.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0177636,
придружен със седем броя стикери със с №А078862, който бил връчен на
водача на 02.02.2024г. в 22:30ч. с указания, че следва да се яви в УМБАЛ
Ихтиман до 90 минути от връчване на талона за даване на кръвна проба за
химическо изследване. Въззивникът не е дал кръвна проба.
Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление №
2
24-1204-000753 от Началник група сектор „Пътна полиция“ в Областна
дирекция на МВР София, с което на жалбоподателя Г. са наложени на
основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 174, ал. 2 вр. чл. 174, ал. 1 ЗДвП
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 1500,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца. Като на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. е
постановено отнемането на 20 /двадесет/ контролни точки след влизане в сила
на наказателното постановление, за това че на 02.02.2024г. в 21:54 часа в
община Костенец, по АМ „Тракия“ км 54 посока на движение към гр. София
жалбоподателят Г. управлявал товарен автомобил „Фиат скудо“ с рег. № *,
собственост на *, ЕГН: **********, след употреба на алкохол. Водачът е
изпробван с алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDM - 0181, който е отчел
резултат 0,53 промила в издишания въздух, като нарушението е извършено в
условията на повторност, като срещу Г. К. Г. има издадено НП № 22-0460-
000291/13.06.2022г. на Началника на РУ на МВР Златни пясъци за извършено
нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП, връчено на 11.07.2022г. и влязло в сила на
26.07.2022г.
Препис от наказателното постановление е връчен на Г. на 27.05.2024г.,
когато същият е заплатил стойността на наложеното административно
наказание „глоба“, в която част НП е влязло в сила и не е предмет на
настоящото производство.
Техническата изправност на средството, с което водачът е бил изпробван се
установява от представения по делото протокол № 3-85-23 от 14.09.2023г. от
ГД „Национална полиция“
Доказателство за извършената проба и резултата от нея е приложеното към
административно наказателната преписка извлечение от извършените на дата
02.02.2024г. проби с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. №
ARDM -0181.
Установява се, че въззивникът е бил наказван по административен ред за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП с влязло в сила на 26.07.2022г. наказателно
постановление № 22-0460-000291/13.06.2022г. на Началника на РУ на МВР
Златни пясъци.
От справка за нарушител се установява, че жалбоподателят има множество
извършени нарушения на Закона за движение по пътищата.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. Н. –
актосъставител, се установява фактическата обстановка около извършената
проверка. Свидетелят възпроизвежда спомен за случая, като посочва, че по
време на нощна смяна на процесната дата, час и място спрял за проверка
водача на товарния автомобил, като в хода на проверката усетил, че
последният мирише на алкохол. На въпрос на свидетеля дали е употребявал
алкохол водачът дал обяснения, че вечерял на турския ресторант по - напред
на магистралата и изпил една бира. Свидетелят извършил тест на водача за
употреба на алкохол с техническо средство, което отчело положителен
резултат. Показанията на свидетеля, съдът цени като обективни и подкрепени
от останалите, събрани по делото доказателства, поради което същите са
достоверен доказателствен източник.
При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
3
материал настоящият съдебен състав, намира че фактът на извършеното
административно нарушение и неговото авторство са доказани по несъмнен
начин.
От правна страна:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления като не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност – видно
от приетите по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед № 8121К-
12390/03.10.2023г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6-месечен срок.
Съдът служебно констатира, че са спазени формата и задължителните
реквизити на АУАН и на НП, съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Наличието на алкохол в кръвта на водача е било установено по надлежния
ред, като стриктно е съблюдавана процедурата, уредена в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Видно от
материалите по делото полицейските служители са предоставили на водача
талон за даване на кръв за химическо изследване, придружен със съответния
брой стикери и указание, вписано в талона, къде и кога следва да се яви
водачът за даване на кръвна проба. Същият е упражнил правото си да не се
явява.
Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
при неявяване на лицето в определения срок на посоченото място за даване на
кръвна проба за химичен анализ.
Административното нарушение е извършено в условията на повторност,
4
съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, кяото гласи, че в случаите по чл. 174, ал. 2 ЗДвП повторно е
нарушението извършено в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП с влязло в сила на 26.07.2022г. наказателно
постановление, следователно нарушението, предмет на настоящото
производство от дата 02.02.2024г. е извършено в двугодишния срок от
налагането на предходното наказание.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния
случай от събраните по делото гласни доказателства по безспорен и несъмнен
начин се установи, че на процесната дата жалбоподателят е управлявала МПС.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици – управлявал е МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда. Доказателство, че водачът е знаел и съзнавал, че е употребил алкохол е
обстоятелството, че последният е съобщил на свидетеля Н. – полицейския
служител, че е изпил една бира.
Жалбоподателят е имал и съзнанието затова, че вече е наказван за такова
нарушение.
Обстоятелството, че в АУАН не е отразено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, не съставлява съществено процесуално нарушение,
тъй като не ограничава правото на защита на санкционираното лице. Г. е знаел
за предходното си административно наказание за същото нарушение, както и
откога датира то. В НП АНО е описал защо приема, че е налице обективния
признак „повторност“ с точно посочване на санкционния акт и дата на
влизането в сила. Дори и да се приеме за пропуск непосочването в АУАН, че
нарушението е извършено повторно, то по арг. от чл. 53, ал. 2 ЗАНН, НП е
законосъобразно издадено.
Действително, както изтъква въззивника, при цифровото изписване на
правната квалификация на деянието административно наказващият орган,
правейки привръзката на санкционната норма на чл. 174, ал. 2 ЗДвП с първата
алинея не е изписал, коя от двете хипотези, визирани в т. 1 или в т. 2 ЗДвП, е
нарушена. Този пропуск безспорно представлява нарушение, но не такова,
което да ограничи правото на санкционираното лица да разбере в
извършването на какво деяние е обвинено и на кое основание е
санкционирано. Горният извод е верен, защото в АУАН и в НП ясно текстово
е изписано установеното количество алкохол в кръвта на водача, както и
границите, предвидени в закона, като пропускът от АНО да посочи, че
съшото попада в първата хипотеза на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, не е ограничил по
никакъв начин правото на защита на санкционираното лице.
По наказанието:
Предмет на настоящото производство е единствено наложеното на
жалбоподателя административно наказание „лишаване от правоуправление“,
доколкото по отношение на административното наказание „глоба“ НП е
5
влязло в сила.
Наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
две години административнонаказващият орган е определил в размер над
средния, доколкото съгласно чл. 174, ал. 2 ЗДвП срокът за наказанието е от
една до три години.
Настоящата инстанция намира, че при индивидуализиране на
административното наказание са спазени установените в чл. 27 ЗАНН
принципи. Видно от НП като мотиви за размера на наказанието ЛУМПС
административно наказващият орган е посочил дисциплината на въззивника
като водач на МПС и извършените от него нарушения на ЗДвП, видно от
справката за водач/ нарушител.
С оглед на това съдът намира, че размерът на определената санкция
съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, динамиката
на този вид административни нарушения в българското общество и е
съобразен с целите, визирани в чл. 12 ЗАНН, като, както индивидуалната, така
и генералната превенция изискват по-строго санкциониране на нарушители,
които повторно управляват МПС след употреба на алкохол.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Съгласно чл. 189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г.,
за нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
В допълнение, нарушението разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай, като управлението на МПС, а в
случая тежкотоварно такова, под влияние на алкохол е поведение със
значителна обществена опасност за всички участници в движението по
пътищата.
Правилно е постановено от наказващия орган отнемането на 20 контролни
точки съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. след влизане в
сила на наказателното постановление, което се явява закономерна последица
от извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 2 ЗДвП.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
разноски има въззиваемата страна. В процесния случай учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН чрез процесуалния си представител по
пълномощие е направило искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Според чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Според чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита при дела по ЗАНН е от 80,00
лева до 150,00 лева.
С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството,
че разглеждането на същото е приключило в две о.с.з. без явяване на
представител на въззиваемата страна, то съдът намира, че справедливият
размер на ЮКВ, който следва да се присъди е сумата от 80,00 лева.
6
Така мотивиран, Районен съд Ихтиман
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1204-000753, издадено
от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР София, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН: **********, адрес: * да заплати на Областна
дирекция на МВР София сумата от 80,00 /осемдесет/ лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София област
в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7