Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.11.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 4783 по описа за 2021 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение № 24723 от 27.01.2020
г., постановено по гр.дело № 40713/2016 г. по описа на СРС, І Г.О., 46 състав, е
признато за установено на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК в отношенията между
страните, че М.Н.П. ***, ЕГН **********,*** ЕАД, гр.София, ЕИК ********, сумата
от 665,36 лв./ главница/, представляваща цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот с аб.№ 042908/ ап.№ 107, находящ се в гр.София, ж.к.“********за
периода м.октомври 2012 г.-м.април 2015 г., ведно с мораторната лихва в размер
на 104,12 лв. за периода 01.12.2012 г.-14.10.2015 г., както и законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 04.11.2015 г. до окончателното
изплащане на главницата, за които вземания е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.11.2015 г. по ч.гр.дело №
67407/2015 г. на Софийски районен съд, 46 с-в, като са отхвърлени иска за
главница за разликата до пълния предявен размер от 711,79 лв. и за м.септември
2012 г., както и иска за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер
от 112,09 лв. С решението на съда е осъдена М.Н.П. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, гр.София, ЕИК ********, направени по
настоящето дело разноски в размер на 537,56 лв., както и разноски в размер на
70,05 лв., направени по ч.гр.дело № 67407/2015 г. на Софийски районен съд/
заповедно производство/.
Постъпила
е въззивна жалба от М.Н.П., подадена чрез пълномощника адв.Н.Н., с която се
обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни
искове. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалноправни
и процесуалноправни норми на закона, по съображения
изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли настоящата въззивна инстанция да
отмени решението на СРС в частта, в която исковете са уважени, и да постанови
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна -ищец „Топлофикация
София“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.Г.Ч.оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ответника като неоснователна да
бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
Третото лице- помагач на страната на ищеца-
„Т.С.“ ЕООД, гр.София, не взема становище по
подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи
окончателен извод обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявените от ищеца „Топлофикация София"
ЕАД, гр.София срещу ответницата М.Н.П. установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
в частта в която същите са уважени. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на
установителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и
стойността на потребената от ответника
топлоенергия, както и че същия е
изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната
енергия е срочно.
Въззивният
състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на
вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В
обжалваното съдебно решение са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното
съдебно решение е обосновано. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
В случая ответницата не е оспорила нито едно от тези доказателства в
предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е
оспорила заключенията на вещите лица по приетите съдебно- техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, не е ангажирала доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
На
следващо място съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални
нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното
решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-
отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят
до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че
доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане
за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая такова искане не е направено с
въззивната жалба. С оглед на
което доводите на ответника, чрез неговия пълномощник
за допуснати процесуални нарушения от СРС,
изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват изцяло
неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение
на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
По
изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата съдебна инстанция настоящият въззивен състав намира, че при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно
СРС е приел, че исковете за главница и обезщетение за забава са основателни до
размерите и за периодите, посочени в
обжалваното решение.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите
от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника-ответник
не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. В процесния случай, с оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна- ищец
съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна - ищец, съдът намира, че към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на
чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста,
която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да
съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато
юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.
37 от ЗПП. И тъй като чл.37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25,
ал.1 от Наредбата. Съгласно чл.25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Настоящият въззивен
състав, като съобрази изключително ниската степен на фактическа и правна
сложност на делото и законовата възможност то да е под минималния размер по
чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /приложим по
аналогия/, го определя в размер на сумата от 20,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24723 от 27.01.2020 г., постановено по гр.дело № 40713/2016 г. по
описа на СРС, І Г.О., 46 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
М.Н.П. ***, ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, гр.София, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от
20,00 лв. /двадесет лева/ представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „Т.С.“-ЕООД, гр.София, като трето лице– помагач на
ищеца “Топлофикация София” ЕАД, гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.