ОПРЕДЕЛЕНИЕ №.260118
гр. Пазарджик, 11.11.2020
г.
Пазарджишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито
заседание на единадесети
ноември…………...............................
през две хиляди и двадесета
година..............................в състав:
Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при
секретаря..............................................и в присъствието на
прокурор...................................като
разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена
Палова....ч. гр. дело № 749 по описа
за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 524/03.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 445/2020 г. В.ският районен съд е върнал исковата молба на М.А.Г. – П.
против А.М.П. и Ф.М.П. и е прекратил производството по делото на основание
чл.130 от ГПК.
Против така
постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от М.А.Г. – П.
чрез нейния процесуален представител с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че съдът не се бил съобразил с
разпоредбата на чл.26 от ЗЗД, а именно, че при издаване на спорния констативен
нотариален акт не бил спазен законът. Изводът на районния съд, че ищцата се
водела за съсобственик на имота, наред със съпруга си и неговия син, не
кореспондирал с приложените по делото
доказателства и въпреки наличието им , в констативния нотариален акт като
собственици били признати само съпругът на ищцата и неговият син в противоречие
с чл.26, ал.1 от ЗЗД. Искането е обжалваното определение да бъде отменено.
Окръжният съд след
като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства, намира обжалваното определение за
валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата
нищожност или недопустимост.
Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
В исковата си молба
против ответниците А.М.П. и Ф.М.П. ищцата М.А.Г. – П. е твърдяла, че била
член-кооператор и председател на УС на ЖСК „Гергана“ в гр.В.. Сред учредителите
на кооперация бил и покойният й съпруг Г. П., а през 1994 г. като
член-кооператор, наред с баща си, бил приет и вписан и М. П.. През 2002 г. бил
издаден констативен нотариален акт № 309, т.ІІ, н.д. № 316/29.07.2002 г. по
описа на нотариус Г. Х. с район на действие Районен съд – В., в който като
собственици на апартамент № 44 с площ 93.98 кв.м. с посочени съседи, ведно с
изба № 65 с площ 37.71 кв.м., изба № 63 с площ 18.98 кв.м., таванско помещение
№ 68 с площ 23.14 кв.м. и 2.62% ид.ч. от общите части и правото на строеж били
признати само Г. П. и М. П.. Г. П. починал през 2010 г. и бил наследен от
ищцата и сина си М. П., който обаче също починал през 2014 г. и оставил за свои
наследници ответниците А.М.П. и Ф.М.П.. Ищцата е твърдяла, че след смъртта на
съпруга й неговата ½ ид.ч. от имота е наследена при права 5/8 ид.ч. за
нея и 3/8 ид.ч. за М. П., а самата тя е собственик на ½ ид.ч. от същия
имот на собствено правно основание като редовен член-кооператор. Искането е да
бъде отменен констативният нотариален акт.
С разпореждане №
894/15.07.2020 г. РС-В. е оставил исковата молба без движение с указание да
бъде обоснован правният интерес от воденето на самостоятелен иск за отмяна на
констативен нотариален акт. В едноседмичния срок е постъпила молба от адв.Н. П.
като процесуален пълномощник на ищцата, с която е заявено, че правният интерес
се обуславял от приложения и оспорен нотариален акт, като нотариусът не се бил
съобразил с представените писмени доказателства относно членствените права в
ЖСК на ищцата. При тези данни районният съд е приел, че констатираните
нередовности на исковата молба не са отстранени и същата е върната на ищцата, а
производството по делото е прекратено.
Определението е
правилно. В исковата молба са изложени обстоятелства, сочещи на спор за
собственост по отношение на апартамент № 44 с площ 93.98 кв.м. с посочени
съседи, ведно с изба № 65 с площ 37.71 кв.м., изба № 63 с площ 18.98 кв.м.,
таванско помещение № 68 с площ 23.14 кв.м. и 2.62% ид.ч. от общите части и
правото на строеж, предмет на нотариален акт № 309, т.ІІ, н.д. № 316/29.07.2002
г. по описа на нотариус Г. Х. с район на действие Районен съд – В. и въпреки
дадените от съда указания да се обоснове правен интерес от воденето на
самостоятелен иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт, подобни обстоятелства не са изложени. При това
положение следва да се приеме, че фактите, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба не кореспондират с формулирания петитум, а липсва правен интерес
от воденето на самостоятелен иск правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, поради
което като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото
поради неотстраняване на указаните нередовности в дадения едноседмичен срок,
РС-В. е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
524/03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 445/2020 г. по описа на В.ския
районен съд.
Определението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: