Решение по дело №12741/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 837
Дата: 13 март 2024 г. (в сила от 13 март 2024 г.)
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20233110112741
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Варна, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110112741 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявен от „*“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу Н. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. *, осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответницата ДА ОПРАЗНИ предоставения й
по силата на сключен между страните на 17.05.2019 г. договор за наем недвижим имот,
находящ се на адрес: гр. *, като предаде държането върху вещта на ищеца, на основание чл.
233 ЗЗД.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответницата, като съобщението й е
връчено лично, както е връчено и съобщението за насроченото съдебно заседание.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответницата не се е явила в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответницата са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата
и неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът „*“ АД твърди, че с постановление за възлагане, вписано на
06.07.2015 г. е придобил апартамент, находящ се на адрес: гр. *, като е въведен във владение
на имота с протокол от 16.05.2019 г. на ЧСИ Н*. Сочи, че на 17.05.2019 г. е сключил
договор за наем с ответницата, по силата на който й е предоставил за ползване имота.
Излага, че с анекс от 15.01.2021 г. са предоговорили някои от условията по договора, като
считано от 03.11.2022 г. ответницата е в неизпълнение на задължението си да заплаща
наемна цена. Посочва, че с ответницата са водени множество преговори, но същата не е
заплатила доброволно дължимите суми, поради което е упражнил правото си да развали
договора и да иска връщане на вещта, като е уведомил ответницата за това чрез ЧСИ.
Посочва, че на 08.09.2023 г. служител на банката се явил на адреса на имота, за да му бъде
предаден, но той бил заключен и не бил осигурен достъп. В тази връзка счита, че за него е
налице интерес от предявяване на настоящия иск, като моли съда да осъди ответницата да
1
опразни апартамента и да му предаде държането върху вещта. Моли за присъждане на
разноски по делото.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
1668 от 08.02.2024 г.
По същество в съдебно заседание ищецът е поискал от съда да постанови
неприсъствено решение. Ответницата не е упражнила правото си на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за сключения между страните договор за наем на недвижим имот, предаването на имота и
уведомяването на ответницата да го опразни.
Ответницата не е оспорила тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенцията за опразване на предоставения по силата на договор за наем недвижим
имот и предаване държането върху вещта, съдът намира в значителна степен за вероятно
основателна и следва да се уважи.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на разноски, посочени по списък по
чл. 80 ГПК, кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищцата
плащания по повод на водене на делото, ответницата следва да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер от 96,96 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ОПРАЗНИ предоставения й
по силата на сключен между страните на 17.05.2019 г. договор за наем недвижим имот,
находящ се на адрес: гр. *, като ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО върху вещта на „*“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, на основание чл. 233 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 296,96 лв. /двеста деветдесет и шест
лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2