№ 13976
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110177426 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Й. С. Й., ЕГН ********** срещу ответника Д. С.
А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на водено от частния тъжител Д. А. наказателно производство срещу ищеца по
чл. 130, ал. 1 НК за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Ищецът Й. С. Й., ЕГН ********** твърди, че през 2021 г. срещу него
е образувано наказателно производство по тъжба на ответника. Делото е
окончателно приключено с влизане в сила на оправдателна присъда № 373 от
16.12.2022 г., постановена по НЧХД № 9942/21 от СРС, НО, 17 състав, и
потвърдена от СГС по ВНЧХД № 6099/24 с Решение № 845/12.12.2024 г.
Твърди, че вследствие на проведения процес е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, уронване на честта,
достойнството и престижа му, причинени от ответника. Моли за уважаване на
иска, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. А., ЕГН **********
депозира отговор на исковата молба, като оспорва основателността на
предявения иск и прави възражение за прекомерност на търсеното
1
обезщетение. Твърди, че не е налице пряка причинно-следствена връзка
между проведеното наказателно производство и сочените от ищеца
неимуществени вреди. Посочва, че в периода между 2021 г. и 2024 г. между
ищеца и ответника е имало интензивна комуникация, свързана с дружествени
въпроси относно общия им бизнес, като дори са постигнати няколко
споразумения между тях. Отрича твърденията за уронване на престижа на
ищеца, както и твърдените стрес и безпокойство. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, а именно: поведение от страна на ответника, което е
противоправно, вследствие на което са настъпили сочените в исковата молба
неимуществени вреди, които от своя страна, са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение. Вината се предполага до доказване на
противното по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на
които основава изгодни за себе си последици.
Между страните е безспорно, а и се установява от приобщеното НЧХД
№ 9942/21 от СРС, НО, 17 състав и ВНЧХД № 6099/24 по описа на СГС, че
между тях е проведено наказателно производство, инициирано по тъжба на
ответника по чл. 130, ал. 1 НК, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда № 373 от 16.12.2022 г., постановена по НЧХД № 9942/21 от СРС, НО,
17 състав, и потвърдена от СГС по ВНЧХД № 6099/24 с Решение №
845/12.12.2024 г.
Съгласно оправдателната присъда № 373 по НЧХД № 9942/21 от СРС,
НО, 17 състав, Й. С. Й. е признат за невинен за това, че на 07.05.2021 г. около
16:15 часа, в ************************** нанесъл два удара с крак в
областта на бъбреците, в дясната страна на тялото на тъжителя Д. А., с което
да му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 ГПК, поради което и на осн. чл.
304 НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Първоинстанционният съд е приел, че не се
2
установява от събраните по делото доказателства умишлено нанасяне на удар
на частния тъжител, т.е. не е налице виновно поведение на подсъдимия , което
да е в причинна връзка с причиненото увреждане на частния тъжител. Прието
е също така в мотивите, че дори и да се приеме, че именно действието на
подсъдимия по избутване на вратата към частния тъжител било причинило
кръвонасядането, това действие по-скоро следвало да се приеме за част от
опитите му да запази владението на вратата за себе си и да я отнесе до
камиончето, за да бъде откарана за ремонт, което сочило на непредпазливо
деяние по нанасяне на лека телесна повреда. Двете инстанции приемат, че на
база събраните доказателства не е установено по несъмнен и безспорен начин
противоправно поведение на подсъдимия.
От събраните по делото гласни доказателства на свидетеля С. А.,
приятел на Й. Й., които съдът кредитира като логични и последователни се
установява, че последните три години свидетелят и Й. поддържат интензивни
контакти като приятели, включително са ходили на семейни почивки. Спомня
си за проблемите между Й. Й. и Д. А.. Бил много изненадан, когато разбрал за
наказателното производство. На два пъти на Й. му ставало лошо: през
декември 2023 г. преди Коледа и през април 2024 г., вдигнал кръвно, двата
пъти го закарал до поликлиниката. Й. много се тормозел от факта, че срещу
него има образувано наказателно производство. Един път чувал от
магазинерка, че се води наказателно производство срещу него, друго не е
чувал.
От разпита на свидетеля Николова, служител на Д. А. които съдът
кредитира като логични и последователни се установява, че същата работи
при него от 2016 г. в магазин на първи етаж от сграда, намираща се на
************. На втори етаж има апартамент , където са офисите и
шивашките ателиета на двете фирми на г-н А. и г-н Й.. Знае, че имат дело за
делба на имущество, но не знае да се е водело наказателно производство.
Никой от служителите не е коментирал, нито е имало подигравателно
отношение към г-н Й..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 Конституцията на РБ гражданите
имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
3
Съгласно чл. 56, ал. 1 Конституцията на РБ всеки гражданин има право на
защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно
чл. 117, ал. 1 от Конституцията на РБ тази защита може да бъде осъществена и
по съдебен ред. Поначало наказателноправната защита се реализира от самата
държава при престъпленията от общ характер, а в предвидените в закона
случаи, законодателят е предоставил на лицето, чиито права са засегнати
преценката дали да се възползва от наказателноправния ред за защита, като
правото се упражнява с подаването на тъжба. Ето защо подаване и
поддържането на частна тъжба представлява признато от закона право и само
по себе си подаването й не представлява противоправно действие, което да
обуслови отговорност на частния тъжител за вреди причинени на трети лица.
Тук е мястото да се подчертае, че чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ в конкретния
случай е неприложим, тъй като този закон е специален закон, уреждащ
имуществена отговорност на прокуратурата при повдигнато
незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, но такава
отговорност не носи частното лице, ако наказателното производство,
образувано по негова тъжба, бъде прекратено или приключи с оправдателна
присъда. Прокуратурата има задължението да действа законосъобразно т. е. да
повдига само основателни обвинения, докато такова задължение не
съществува за частните лица, независимо от това дали притежават юридическо
образование (така решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС,
ГО, решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр.д. № 5006/2007 г. на ВКС, ГО).
Обстоятелството дали правото на тъжба е упражнено добросъвестно
или недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на
наказателното производство, тъй като законът не е свързал съществуването на
правото с изискването твърдяното с тъжбата престъпление действително да е
било извършено и то от обвиняемия. Затова правото на тъжба ще е упражнено
добросъвестно, когато частният обвинител го упражнява с убеждението, че то
съществува. Не е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че
престъплението не е извършено или не е извършено от обвиняемия.
Отговорността на частния тъжител спрямо обвиняемия при постановяване на
оправдателна присъда е ограничена до отговорността за разноските в
производството по чл. 190, ал. 1 НК. По делото не се твърди, нито установява
при подаване на тъжбата, жалбоподателят предварително да е знаел, че
изложените обстоятелства са неверни и да е подал жалбата с цел да навреди
4
другиму. В този смисъл решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр.д. № 3973/2018 г.
на ВКС, IV ГО, решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр.д. № 1243/2009 г. , IV
ГО, решение № 53 от 04.04.2018 г. по гр.д. № 1913/2017 на ВКС, Решение №
5236 от 19.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2552/2023 г.
Ето защо от доказателствата по делото не се установява наличие на
противоправно поведение от страна на ответника. Доказателствената тежест е
право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при
недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978
г., Ж.Сталев /. При липсата на една от кумулативно наличните предпоставки е
безпредметно обсъждането на останалите, доколкото дори и при тяхното
наличие, това няма да доведе до различен краен резултат с оглед законовото
изискване за кумулативното им наличие. Ето защо, предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се
дължат на ответника в размер на 1500 лева, платени съгласно договор за
правна защита, приложен към отговор на исковата молба. Възражението за
прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото, и количеството извършена работа,
както и материалния интерес, съдът намира, че възнаграждението следва да
бъде намалено до сумата от 1000 лева.
Воден от горното,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. С. Й., ЕГН ********** с адрес:
г************************************** срещу ответника Д. С. А., ЕГН
********** с адрес: ****************** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД,
вр. чл. 52 ЗЗД да бъде осъден Д. С. А. да заплати на Й. С. Й. сумата от 10 000
лева / десет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на водено от частния тъжител Д. А. наказателно
производство срещу ищеца по чл. 130, ал. 1 НК по НЧХД № 9942/21 от СРС,
НО, 17 състав, и ВНЧХД № 6099/24, СГС, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда.
5
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Й. С. Й., ЕГН **********, с
адрес: г************************************** да заплати на Д. С. А.,
ЕГН ********** с адрес: ****************** сумата от 1000 лева / хиляда
лева/ – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6