Решение по дело №6530/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11478
Дата: 3 юли 2023 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20221110106530
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11478
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:................
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20221110106530
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца..........., със седалище и адрес на управление .............,
представлявано от ............ – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба
суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се
поддържат.
Ответникът С. Д. Г. с ЕГН **********, от ............., се
представлява по делото от назначения особен представител адв. Н. Т. от САК,
който в срока по чл. 131 е подал отговор на исковата молба, в който изцяло
оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице-помагач .........., със седалище и адрес на управление
............., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
2
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото са представени писмени доказателства – нотариален акт №
............. г., за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г от ЗПИНМ и
удостоверение за наследници на ......... Г. Г., а също така и е извършена
служебно справка за наследниците на.......... С. Г.. От същите се установява, че
през 1974 г. ........ С. Г. и .......Г. Г. са придобили правото на собственост върху
топлоснабдения недвижим имот, като след своята смърт са оставили един
наследник – ответника С. Д. Г.. С оглед горното съдът счита, че е
доказано наличието на качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника, и че между него и ищцовото дружество е възникнало и
съществувало облигационно отношение – по силата на закона и факта, че
ответника по силата на наследяването е вече собственик на процесния
топлоснабден имот.
По делото са допуснати и изслушани съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, доколкото в отговора си ответника е направил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите,
което с оглед това, че възражението е направено в законния срок – с отговора
на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната
съдебна практика вземането на дружеството представлява периодично
плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за
заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че
произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е
самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените от
ищеца главни вземания за периода м.05.2018 г. – м.12.2018 г., съгласно
3
изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени
с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.02.2022 г. Размера на
погасената по давност сума за главница за топлинна енергия съдът извежда от
заключението на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на 394, 58
лева. С оглед горното следва иска за главница за топлинна енергия срещу
ответника да бъде уважен за сумата в размер на 984, 26 лева, и отхвърлен за
сумата в размер на 394, 58 лева, като погасен по давност. Иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2019
г. – 20.01.2022 г., и не е в периода на давността, поради което следва да бъде
уважен изцяло за сумата в размер на 241, 95 лева. Иска за главница за дялово
разпределение е предявен за сумата в размер на 35, 39 лева и е за период
м.01.2019 г. – м.04.2020 г., а за мораторна лихва върху тази главница е
предявен за сумата в размер на 8, 02 лева и е за период 02.03.2019 г. –
20.01.2022 г., и двата не попадат в периода на погасителната давност, поради
което следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото последният е бил предсатвляван от особен
представител, такива не е направил и не следва да му се присъждат. Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 1 571, 30 лева, от които 205, 15
лева държавна такса, 800 лева депозити за СТЕ и ССчЕ, 466, 15 лева депозит
за назначаване на особен представител, и 100 лева юрисконсултското
възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от
НЗПП към минималния размер. Общия размер на предявените искове възлиза
на сумата в размер на 1 664,20 лева, а размера на уважените искове на сумата
в размер на 1 269, 62 лева, или в процентно съотношение около 76 %, в
какъвто размер следва да бъдат присъдени и разноските на ищеца, или сумата
в размер на 1 194,19 лева.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Г. с ЕГН **********, от гр. ................., да заплати
на ............, със седалище и адрес на управление гр. ..............,
4
представлявано от .......... – изпълнителен директор, сумата в размер на 984,
26 лева /деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва за периода от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 241, 95 лева /двеста четиридесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 20.01.2022 г., сумата в размер на 35, 39 лева /тридесет и пет
лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща главница за дялово
разпределение през периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва за периода от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 8, 02 лева /осем лева и две стотинки/ - мораторна лихва
за забава за периода от 02.03.2019 г. до 20.01.2022 г., както и сумата в размер
на 1 194, 19 лева /хиляда сто деветдесет и четири лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски съгласно
мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........., със седалище и адрес на
управление ..........., представлявано от ............... – изпълнителен директор,
против С. Д. Г. с ЕГН **********, от гр. ............., иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата в размер на 394, 58 лева /триста деветдесет и четири лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.12.2018 г., ведно
със законната лихва за периода от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ........... със седалище и адрес на управление гр. ..........

Банкова сметка на ищеца:
.........
BIC: ...........
................

5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6