РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Свищов, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100378 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79
ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* твърди, че на 13.05.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит
№ *****, сключен на 22.01.2019 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" и ЮЛ. Г. К., е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Като в чл. 12
от Договора за заем изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до
1
длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания има изрично
пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с Изх. № УПЦ-П-
БНП/***** от дата 15.05.2019 г., с известие за доставяне чрез „Български
пощи“ ЕАД, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Отказана“.
Твърди, че на ответника е изпратено и второ уведомление за извършената
цесия от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с
Изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/CREX- 16726060 от дата 07.01.2020 г., с известие
за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД, което писмо отново се е върнало в
цялост с отбелязване „Отказана“. На ответника е изпратено и трето
уведомление за извършената цесия от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ с Изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/CREX- 16726060
от дата 27.01.2020 г., чрез ЧСИ И.Ц., с peг. № ***** в КЧСИ, което е връчено
на Г.Ц.Б. със задължение да го предаде. С уведомленията ответникът е
поканен и доброволно да заплати дължимите от него суми, вкл. като ги
разсрочи.
Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 22.01.2019 г.
Между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и
ЮЛ. Г. К. като Кредитополучател Договор за кредит с № *****, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения
с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“:
1519,00 лв.
С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се
съгласил предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде
изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Така,
извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на
задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита,
предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създава задължение за
2
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни
вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за
срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на.
плащанията по кредита е договорена в размер на 2 332,08 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 521,43 лв.
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.01.2021 п, на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
97,17 лв., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Заявява, че крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита настъпил на 20.01.2021 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид
което по отношение на вземанията по договора за кредит не е обявявана
предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 3 от Условия към Договора, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 21.02.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 194,36 лева.
Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към
Дружеството.
Твърди, че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ЮЛ. Г. К.,
с ЕГН **********, в деловодството на PC - гр. Свищов. Съдът е уважил
претенцията по образуваното ч. гр. д. № 20214150100165/21 г. на ГК и е издал
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на ГПК. На
15.04.21 г. ищцовото дружество получило съобщение с указание, че може да
предявим иск по чл. 422 от ГПК.
3
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответника ЮЛ. Г. К., с ЕГН **********,
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********,
следните суми:
1 810,65 лв. /хиляда осемстотин и десет лева и шестдесет и пет
стотинки/ - представляваща неизплатената главница от месечни погасителни
вноски с падежни дати от 20.02.2019 г. до 20.01.2021 г. /падеж на последна
погасителна вноска/;
521,43 лв. /петстотин двадесет и един лева и четиридесет и три
стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
20.02.2019 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2021
г. /падеж на последната погасителна вноска/;
194,36 лв. /сто деветдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/ -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.02.2019 г. до датата
на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното погасяване на дълга.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените от дружеството
разноски в заповедното и исковото производство за държавна такса и юрк.
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.
В настоящия случай, установителните искове са заведени след подадено, в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, възражение от ответника - длъжник по
заповедното производство. Доколкото съобщението за връчване на препис от
исковата молба, е било връчено на съжителя на длъжника и същия е пое
задължение да го предаде, съдът счете книжата за редовно връчени.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява. В
писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да постанови
неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание ответника редовно призован (при отказ да получи
призовката), не се явява, и не взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за
4
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и когато искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед
депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца
искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда от
11.03.2021г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани
последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния
срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се
гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви,
въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за
уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се
гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът
е вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца
писмени доказателства, обосноват, извода, че правото, претендирано с иска
вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение
съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по
чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение.
Следва да се признае, че по отношение на ищеца съществуват
претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете.
Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 50,53
лева (петдесет лева и 53 ст.) за държавна такса и 50 лева (петдесет лева) за
юрисконсултско възнаграждение.
5
На основание чл.78,ал.8 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство в
размер на 50,53 лева за държавна такса. Юрисконсултското възнаграждение е
претендирано от ищеца в размер на 350, 00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, такова възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до
300,00 лв., а когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по
ал. 1, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредбата. С оглед правната и
фактическа сложност на делото и най-вече, че делото е постановено
неприсъствено решение, съдът определи като дължим минималния предвиден
в наредбата размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно от 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на ЮЛ. Г. К., с ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 1 810,65 лв. (хиляда осемстотин и десет
лева и 65ст.) - представляваща неизплатената главница от месечни
погасителни вноски с падежни дати от 20.02.2019 г. до 20.01.2021 г. /падеж на
последна погасителна вноска/; от 521,43 лв. (петстотин двадесет и един лева и
43 ст.) - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
20.02.2019 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2021
г. /падеж на последната погасителна вноска/; 194,36 лв. (сто деветдесет и
четири лева и 36 ст.)/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
21.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2020 г.,
законна лихва върху главницата, считано датата на подаване на заявлението в
районен съд – 01.03.2020г. до окончателното погасяване на дълга, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №89 от
02.03.2020г. по ч. гр. дело № 165/2020г. по описа на Районен съд град
Свищов.
ОСЪЖДА ЮЛ. Г. К., с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Овча
6
могила, общ.Свищов, *********ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 50,53
лева (петдесет лева и 53 ст.) и СУМАТА от 50 лева (петдесет лева)-
направени разходи в заповедното производство за държавна такса и за юриск.
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЮЛ. Г. К., с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Овча
могила, общ.Свищов, ***** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, СУМАТА от 50,53 лева (петдесет лева и 53
ст.) и СУМАТА от 100 лева (сто лева)-направени разходи в исковото
производство за държавна такса и за юриск. възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се
укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да
търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7