Присъда по дело №4859/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 35
Дата: 7 март 2025 г. (в сила от 7 март 2025 г.)
Съдия: Мирослава Тодорова
Дело: 20241100604859
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 35
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева

Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
и прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно
административно наказателно дело № 20241100604859 по описа за 2024
година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
На основание чл. 334, т. 2 НПК и чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК ОТМЕНЯ решение №
443 от 23.01.2024 г. на Софийския районен съд, НО, 20 състав по н.а.х.д №
16919/2021 г., по описа на СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. К. К. - роден на **** г. в гр.София, българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, безработен,
с настоящ адрес в гр.София, ж.к.“Хаджи Д.“, бл.****, ЕГН **********, за
НЕВИНОВЕН в това за периода от 24.09.2020 г. до 02.10.2020 г., в гр.София,
кв.“Дървеница“, 55 СУ „Петко Каравелов“, при условията на продължавано
престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, да не е изпълнил
Заповед за незабавна защита от 11.08.2020 г. по гражданско дело №36397/2020
г., по описа на Софийски районен съд - 117 състав, както следва:
1
- на 24.09.2020 г. в гр.София, кв.“Дървеница“, 55 СУ „Петко Каравелов“,
да не е изпълнил Заповед за незабавна защита от 11.08.2020 г. по гражданско
дело №36397/2020 г., по описа на Софийски районен съд - 117 състав, с която
Т. К. К. ЕГН ********** се задължава да се въздържа от извършване на
насилие /в това число психическо/ спрямо М.М.А., живуща в гр.София,
ж.к.“Дружба“, бл.****, като му забранява да се доближава на по-малко от 100
метра от сградата на адреса й - гр.София, ж.к.“****, както и до самата нея, с
изключение на/в съдебни и полицейски сгради и в дните на и часовете за
личните контакти със сина му В.Т. К. по Решение №13976/02.09.2016 г. по
гражданско дело №78129/2015 г. - на Софийски районен съд - 139 състав, и му
се забранява да взема детето извън дните за контакт, съгласно същото
решение, като К. е взел сина си В. от 55 СУ „Петко Каравелов“, където детето
учи, след края на учебните часове;
- на 29.09.2020 г. в гр.София, кв.“Дървеница“, 55 СУ „Петко Каравелов“,
да не е изпълнил Заповед за незабавна защита от 11.08.2020 г. по гражданско
дело №36397/2020 г., по описа на Софийски районен съд - 117 състав, с която
Т. К. К. ЕГН ********** се задължава да се въздържа от извършване на
насилие /в това число психическо/ спрямо М.М.А., живуща в гр.София,
ж.к.“Дружба“, бл.****, като му забранява да се доближава на по-малко от 100
метра от сградата на адреса й - гр.София, ж.к.“****, както и до самата нея, с
изключение на/в съдебни и полицейски сгради и в дните на и часовете за
личните контакти със сина му В.Т. К. по Решение №13976/02.09.2016 г. по
гражданско дело №78129/2015 г. - на Софийски районен съд - 139 състав, и му
се забранява да взема детето извън дните за контакт, съгласно същото
решение, като К. е взел сина си В. от 55 СУ „Петко Каравелов“, където детето
учи, след края на учебните часове;
- на 02.10.2020 г., в гр.София, кв.“Дървеница“, 55 СУ „Петко Каравелов“,
да не е изпълнил Заповед за незабавна защита от 11.08.2020 г. по гражданско
дело №36397/2020 г., по описа на Софийски районен съд - 117 състав, с която
Т. К. К. ЕГН ********** се задължава да се въздържа от извършване на
насилие /в това число психическо/ спрямо М.М.А., живуща в гр.София,
ж.к.“Дружба“, бл.****, като му забранява да се доближава на по-малко от 100
метра от сградата на адреса й - гр.София, ж.к.“****, както и до самата нея, с
изключение на/в съдебни и полицейски сгради и в дните на и часовете за
личните контакти със сина му В.Т. К. по Решение №13976/02.09.2016 г. по
гражданско дело №78129/2015 г. - на Софийски районен съд - 139 състав, и му
се забранява да взема детето извън дните за контакт, съгласно същото
решение, като К. е взел сина си В. от 55 СУ „Петко Каравелов“, където детето
учи, след края на учебните часове, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го ОПРАВДАВА по обвинението му по чл. 296,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.
ПРИСЪДАТА е окончателна и не подлежи на обжалване и протест.



2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по в.а.н.д. № 4859/2024 г. на СГС, НО, III-ти въззивен състав

С решение от 23.01.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 16919/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20-ти състав, обвиняемият Т. К. К. е
признат за виновен в това, че за периода от 24.09.2020 г. до 2.10.2020 г. в гр. София,
кв. „Дървеница“, 55 СУ „Петко Каравелов“, при условията на продължавано
престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, не изпълнил заповед за незабавна защита от 11.08.2020 г., издадена
по гражданско дело № 36397/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав,
както следва:
- на 24.09.2020 г. в гр. София, кв. „Дървеница“, 55 СУ „Петко Каравелов“, не
изпълнил заповед за незабавна защита от 11.08.2020 г., издадена по гр. д. № 36397/2020
г. по описа на СРС, 117-ти състав, с която Т. К. К. се задължава да се въздържа от
извършване на насилие (в това число психическо) спрямо М.М.А., живуща в гр.
София, ж.к. „Дружба“, ********* апартамент 67, като му забранява да се доближава
на по-малко от 100 метра от сградата на адреса й – гр. София, ж.к. „*********, както и
до самата нея, с изключение на/в съдебни и полицейски сгради и в дните на и часовете
за личните контакти със сина му В. Т.ов К. по решение № 13976/2.09.2016 г.,
постановено по гр. д. № 78129/2015 г. по описа на СРС, 139-ти състав, и му се
забранява да взема детето извън дните за контакт, съгласно същото решение, като К. е
взел сина си В. от 55 СУ „Петко Каравелов“, където детето учи, след края на учебните
часове;
- на 29.09.2020 г. в гр. София, кв. „Дървеница“, 55 СУ „Петко Каравелов“, не
изпълнил заповед за незабавна защита от 11.08.2020 г., издадена по гр. д. № 36397/2020
г. по описа на СРС, 117-ти състав, с която Т. К. К. се задължава да се въздържа от
извършване на насилие (в това число психическо) спрямо М.М.А., живуща в гр.
София, ж.к. „Дружба“, ********* апартамент 67, като му забранява да се доближава
на по-малко от 100 метра от сградата на адреса й – гр. София, ж.к. „*********, както и
до самата нея, с изключение на/в съдебни и полицейски сгради и в дните на и часовете
за личните контакти със сина му В. Т.ов К. по решение № 13976/2.09.2016 г.,
постановено по гр. д. № 78129/2015 г. по описа на СРС, 139-ти състав, и му се
забранява да взема детето извън дните за контакт, съгласно същото решение, като К. е
взел сина си В. от 55 СУ „Петко Каравелов“, където детето учи, след края на учебните
часове;
- на 2.10.2020 г. в гр. София, кв. „Дървеница“, 55 СУ „Петко Каравелов“, не
изпълнил заповед за незабавна защита от 11.08.2020 г., издадена по гр. д. № 36397/2020
г. по описа на СРС, 117-ти състав, с която Т. К. К. се задължава да се въздържа от
извършване на насилие (в това число психическо) спрямо М.М.А., живуща в гр.
София, ж.к. „Дружба“, ********* апартамент 67, като му забранява да се доближава
на по-малко от 100 метра от сградата на адреса й – гр. София, ж.к. „*********, както и
до самата нея, с изключение на/в съдебни и полицейски сгради и в дните на и часовете
за личните контакти със сина му В. Т.ов К. по решение № 13976/2.09.2016 г.,
постановено по гр. д. № 78129/2015 г. по описа на СРС, 139-ти състав, и му се
забранява да взема детето извън дните за контакт, съгласно същото решение, като К. е
взел сина си В. от 55 СУ „Петко Каравелов“, където детето учи, след края на учебните
часове, поради което и на основание чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 378,
ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му
1
е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв. Т. К. е осъден да заплати направените
по досъдебното производство разноски по сметка на СДВР в размер на 312 лева, както
и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
обв. Т. К., в която се релевират доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон, процесуални нарушения, както и необоснованост.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата
обстановка и не е обосновал своето решение въз основа на събрания доказателствен
материал. Оспорва се, че обвиняемият е извършил престъпление по чл. 296, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, като се твърди, че не е изяснено как точно е взел детето извън режима
на лични контакти, за колко време и какво се има предвид под „вземане на детето“ –
дали просто виждане за кратко време или друго. Наред с това, защитникът твърди, че
следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК. Прави се искане решението да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено ново, с което обвиняемият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
В хода на въззивното съдебно следствие е събран следният доказателствен
материал: обясненията на обвиняемия Т. К. К., показанията на свидетелката К. Н. А. и
са приобщени заверени копия на: решение № 212 от 01.04.2024 г., постановено по
н.ч.х.д. № 2584/2023 г. по описа на СГС, НО, VI-ти въззивен състав; решение от
27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 9890/2022 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав;
мотиви към присъда от 5.12.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 12329/2020 г. по описа
на СРС.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
прави искане за потвърждаване на обжалваното решение, като посочва, че пред
въззивната инстанция не са събрани доказателства, разколебаващи правилността му.
Поддържа, че всички обективни и субективни признаци от състава на чл. 296, ал. 1 от
НК са изпълнени.
В своя защита подс. Т. К. посочва, че правата за контакти, които не са му били
отнети по време на първото дело, което се е водело в края на 2019 г. и началото на
2020 г., са били нарушени веднъж за 73 дни и веднъж за 37 дни, в които той не е имал
никакви контакти с детето поради Ковид обстоятелствата. Посочва, че откакто детето
е 7 клас досега той е поел напълно разходите за издръжка и гледане на детето, в които
майката не участва. Излага, че детето е било отгледано от майка си, баба си и дядо си,
но в целия 7 клас не се е случвало нито един път някой от тях да го чака пред
училище. Посочва, че от негова гледна точка детето в голяма степен е изоставено
емоционално и отхвърлено от майка си.
В последната си дума подс. Т. К. излага, че се е старал през цялото време да
запази детето здраво физически и психически, както и че той е поел цялата
отговорност за неговото образование, както и за финансовите грижи за него. Посочва,
че детето се е справило при кандидатстването в гимназия с отлични резултати и е
постъпило в елитно училище. Твърди, че поощрява детето да се вижда с майка си,
като миналата и настоящата години е ходило на екскурзии с нея и това били
единствените й разходи, свързани с него.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
2
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Подс. Т. К. К. е роден на ********* г. в гр. София, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, трудово неангажиран.
На 12.07.2008 г. подс. Т. К. и св. М.А. сключили граждански брак, по време на
който на 1.10.2009 г. се родил синът им – св. В. К.. Впоследствие взаимоотношенията
между обвиняемия и св. А. се влошили и с решение № 13976/2.09.2016 г., постановено
по гр. д. № 78129/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав, бракът между двамата
бил прекратен, като родителските права по отношение на сина им В. К. били
предоставени на майката, като местоживеенето на детето било определено на нейния
адрес. Бил определен режим на лични отношения на подсъдимия с детето – да го
взима и връща в дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от
10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване и 20 дни през лятото, несъвпадащи
с отпуска на майката, както и първата половина от Новогодишната и Великденската
ваканция в четните години, а също и винаги при възможност на бащата и съгласие на
майката. Била определена и месечна издръжка на детето, която бащата да заплаща чрез
неговата майка и законен представител.
След прекратяването на брака им отношенията между подс. Т. К. и св. М.А.
продължили да бъдат остро конфликтни, изпълнени с неразбирателство относно
отглеждането на детето. Св. А. упреквала подсъдимия за подхода на обвиняемия към
възпитанието, тъй като смятала, че по време на престоя на детето при него, той не
обръщал необходимото внимание на учебната му подготовка, не го насърчавал към
полезни извънкласни дейности, не установявал ясни правила за поведение и
омаловажавал значението на образованието. Освен това, според нея, подсъдимият
подкопавал нейния родителски авторитет и насърчавал детето да не спазва
наложените от нея правила, отправял към нея обидни и унизителни изказвания,
включително чрез съобщения с обиден и заплашителен характер, като понякога
използвал за това телефона на детето. От своя страна подс. К. обвинявал св. А. за това,
че В. още от 9-годишна възраст бяга от дома й и не се чувства спокойно в нейно
присъствие. Подсъдимият поддържал последователно пред свидетелката, че срещите
между него и сина му били по инициатива на детето, а той предпочитал да наруши
установения режим, ако по този начин може да гарантирана сигурността на В..
В разглеждания период детето В. действително неколкократно осъществило
бягства от дома на майка си и развило форма на синдром на родителско отчуждаване
към нея.
През август 2020 г. св. М.А. подала в СРС молба за защита по Закона за защита
от домашно насилие /ЗЗДН/ за нея и детето В. К. от обв. Т. К., въз основа на която
било образувано гр. д. № 36397/2020 г. по описа на СРС, 117-ти състав. На 11.08.2020 г.
по посоченото дело СРС, 117-ти състав издал заповед за незабавна защита по чл. 18 от
ЗЗДН № 174181/11.08.2020 г., с която обв. Т. К. бил задължен да се въздържа от
извършване на насилие, в това число психическо, спрямо св. М.А., като му било
забранено да се доближава на по-малко от 100 метра от сградата на адреса й в гр.
София, ж.к. „*********, както и до самата нея, с изключение на/в съдебни и
полицейски сгради и в дните на и часовете за личните контакти със сина му В. К. по
решение № 13976/2.09.2016 г., постановено по гр. д. № 78129/2015 г. по описа на СРС,
III ГО, 139-ти състав, и му било забранено да взима детето извън дните за контакт,
съгласно същото решение. Заповедта била връчена на Т. К. лично на 13.08.2020 г. В
проведено на 17.09.2020 г. съдебно заседание по гр. д. № 36397/2020 г. по описа на
СРС, 117-ти състав , в което Т. К. участвал лично, заповедта била допълнена, като
3
обвиняемият бил задължен да се въздържа от извършване на насилие спрямо детето В.
К..
На 24.09.2020 г. и на 29.09.2020 г. подс. Т. К. отишъл до училище 55 СУ „Петко
Каравелов“ и взел по негово искане сина си В. К., като по-късно през деня детето било
връщано в дома на майка му. През следващите дни подс. Т. К. поддържал комуникация
по телефон със св. М.А. и детето В. К. и ги уведомил за намерението си на 2.10.2020 г.
да вземе сина си със себе си. Св. М.А. подала сигнал в 7 РУ – СДВР, като на 2.10.2020
г. бил изпратен екип от полицейски служители в училище 55 СУ „Петко Каравелов“,
който констатирал, че детето е било взето от подс. К.. Със съдействието на полицейски
служители от 1 РУ – Варна било установено, че подсъдимият и синът му се намират в
гр. Варна.
Със споразумение между подс. Т. К. и св. М.А. от 25.02.2021 г., постигнато по
гр. д. № 36397/2020 г. по описа на СРС, 117-ти състав, режимът на лични отношения
между бащата и детето В. К. бил изменен, както следва: всяка първа и трета седмица –
от 18:00 часа в петък или след приключване на учебните занятия, ако детето е втора
смяна или посещава вечерни извънучилищни занимания – след приключването им, до
14:00 часа в неделя, с преспиване, през учебната година, а извън нея – от 14:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и 24 дни през лятото, упражнявани
на 2 пъти по 12 дни – от 1.07 до 12.07 и от 1.08 до 12.08, както и всяка четна година по
време на Великденските празници и всяка нечетна година по време на Новогодишните
празници, а също и винаги при възможност на бащата и съгласие на майката.
По подадена тъжба от св. М.А. във връзка с нейни твърдения, че подс. Т. К.
редовно нарушавал издадената заповед за незабавна защита, взимайки детето след
приключване на училищния ден и в разрез с установения режим на лични отношения,
било образувано н.ч.х.д. № 12329/2020 по описа на СРС, НО, 94-ти състав, за
извършено престъпление от Т. К. по чл. 182, ал. 2 от НК за неизпълнение на съдебно
решение относно упражняване на лични контакти с дете. С присъда от 5.12.2022 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 12329/2020 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав, Т. К. бил
оправдан поради малозначителност на извършените деяния. Било образувано дело и
пред СРС по подадено искане от св. М.А. за налагане на мерки за закрила от домашно
насилие по ЗЗДН срещу обвиняемия, което било отхвърлено с решение от 27.06.2024
г., постановено по гр.д. № 9890/2022 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав.
За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по
реда на глава XXVIII от НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното
производство относими доказателствени източници, а именно: гласните
доказателствени средства чрез обясненията на Т. К. К. (л. 15 от съд. д.) и показанията
на свидетелите Л.Т.В. (л. 39-40 от съд. д.), К.С. К. (л. 63-64 от съд. д.), М.М.А. (л. 60 от
съд. д., л. 122-127 от ДП), В. Т.ов К. (л. 169 от ДП); писмените доказателства и
доказателствени средства: разпечатки от електронна кореспонденция и снимки (л. 9-
14, 54-72, 89-91, 104-114, 155-159, 214-425 от ДП), копие на заповед за незабавна
защита № 174181/11.08.2020 г., издадена по гр. д. № 36397/2020 г. по описа на СРС,
117-ти състав (л. 15-16, 23-24, 79 от ДП), копие на протокол от проведено на
17.09.2020 г. заседание по гр. д. № 36397/2020 г. по описа на СРС, 117-ти състав (л. 17-
18, 80-81 от ДП), копие на решение № 13976/2.09.2016 г., постановено по гр. д. №
78129/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав (л. 82-84 от ДП), протоколи от
заседания по гр. д. № 36397/2020 г. по описа на СРС, 117-ти състав (л. 128-131 от ДП),
копие на Междинен доклад за резултатите от предоставяне на социална услуга (л. 133-
147 от ДП), копие на документ за психологичен/логопедичен статус на В. Т.ов К.,
издаден от Специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия
„Свети Наум“ (л. 148 от ДП), копие на информация от Детски контактен център (л.
4
149-152 от ДП), копие на уведомление от Център за превенция на правонарушенията
(л.153-154 от ДП), копие на констативен протокол № 3117/12.08.2020 г., акт № 152, том
II с приложена разпечатка от чат (л. 160-161 от ДП), медицинска документация по
отношение на В. Т.ов К. (л. 162-167 от ДП), справка от Център за превенция на
правонарушенията (л. 196-198 от ДП), справка за съдимост на обв. Т. К. (л. 201 от ДП),
протокол за доброволно предаване от 12.10.2021 г. (л. 212 от ДП), копия на документи,
издадени от „Детски контактен център“ (л. 213-216 от ДП), копие на споразумение от
25.02.2021 г. между М.М.А. и Т. К. К., постигнато по гр. д. № 36397/2020 г. по описа на
СРС, 117-ти състав (л. 23-26 от съд. д.), копие на протокол от заседание, проведено на
25.02.2021 г. по гр. д. № 36397/2020 г. по описа на СРС, 117-ти състав (л. 27 от съд. д.),
копие на решение № 20061805/9.03.2021 г., постановено по гр. д. № 36397/2020 г. по
описа на СРС, 117-ти състав (л. 28 от съд. д.), копие на решение №
20119423/19.05.2021 г., постановено по гр. д. № 36397/2020 г. по описа на СРС, 117-ти
състав (л. 56 от съд. д.); експертни способи на доказване: комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 171-175 от ДП).
Във въззивното производство е проведено съдебно следствие, в хода на което
са събрани обясненията на подс. Т. К. К., показанията на свидетелката К. Н. А., класна
ръководителка на детето В. К. в разглеждания период, и са приобщени заверени копия
на решение № 212 от 01.04.2024 г., постановено по н.ч.х.д. № 2584/2023 г. по описа на
СГС, НО, VI-ти въззивен състав; решение от 27.06.2024 г., постановено по гр.д. №
9890/2022 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав; мотиви към присъда от 5.12.2022 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 12329/2020 г. по описа на СРС.
От събраните по делото доказателства еднопосочно се установява, че
отношенията между обв. Т. К. и св. М.А. са дълбоко конфликтни, емоционално
обременени и трайно влошени. Отношенията помежду им се характеризират с липса
на конструктивен диалог, непреодолимо недоверие и чести прояви на взаимни
обвинения, особено във връзка с грижите за общото им малолетно дете.
Несъмнено е установен и включеният в обвинението факт, че спрямо подс. Т.
К. е налице заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН № 174181/11.08.2020 г.,
издадена по гр. д. № 36397/2020 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с която му е
наложено задължение да се въздържа от упражняване на физическо и психическо
насилие спрямо бившата си съпруга – св. М.А., да не я доближава на разстояние под
100 метра, както и да не доближава сградата на постоянния й адрес, освен в дните и
часовете, определени за личен контакт с общото им дете, която му е била връчена
лично. Със същата заповед му е изрично забранено да взема детето извън режима на
лични отношения, установен с влязло в сила решение № 13976/2.09.2016 г.,
постановено по гр. д. № 78129/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав.
Несъмнено е установено и това, че на посочените от държавното обвинение
дати подс. Т. К. е взимал детето В. К. от училище извън утвърдения с решение №
13976/2.09.2016 г., постановено по гр. д. № 78129/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 139-
ти състав, режим на лични контакти, без знанието и съгласието на неговата майка, като
не се оспорва, че при тези действия не е упражнено физическо или психическо насилие
над нея, нито е нарушена забраната за доближаване до жилището й или до самата нея.
Основният въпрос за правилното решаване на делото е дали описаното
поведение на подсъдимия осъществява състава на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, а
именно – неизпълнение на заповед на орган на властта, издадена при условията на
надлежност и в предвидената форма.
Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е формално, но за да е налице
наказуемо деяние, е необходимо: 1) заповедта да е издадена от надлежен орган на
властта; 2) да е в пределите на правомощията на този орган; 3) да съдържа
5
разпореждане, подлежащо на изпълнение. В конкретния случай въззивният съд
намира, че мярката, с която се забранява на обвиняемия да взима детето извън
определените от съда дни за контакт излиза извън обхвата на допустимите мерки по
чл. 5 ЗЗДН. Посочената забрана не е сред изрично изброените в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН и по
своето естество представлява ограничение на родителските права, каквото може да
бъде постановено само от съда с надлежен съдебен акт, какъвто в случая е решение №
13976/2.09.2016 г., постановено по гр. д. № 78129/2015 г. по описа на СРС, 139-ти
състав за определяне на режим на лични отношения на подсъдимия с неговия син. По
силата на ЗЗДН съдът има правомощие да налага ограничителни мерки, насочени към
защита на пострадалия от насилие, но не и да разпорежда ограничения върху правата
на родителя да упражнява лични отношения с детето си извън постановения режим.
Следователно, тази част от заповедта, която забранява на подсъдимия да взима детето
си извън утвърдения режим на лични контакти, надхвърля границите на своята правна
валидност, тъй като е постановена извън компетентността на съда, сезиран за защита
от домашно насилие на другия родител. Поради това и не може да поради
наказателноправни последици, като неизпълнението й в обсъждата част не може да
обоснове престъпление по чл. 296, ал. НК.
Както беше изтъкнато, режимът на лични отношения с малолетното дете е
определен с решение № 13976/2.09.2016 г., постановено по гр. д. № 78129/2015 г. по
описа на СРС, 139-ти състав. Неспазването на този режим би могло да съставлява
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, ако са налице както обективните, така и
субективните признаци на този състав – умишлено неизпълнение на съдебно решение.
В случая обаче такова деяние не е предмет на настоящото наказателно производство,
нито подсъдимият има повдигнато обвинение в тази насока. От правно значение за
изхода на процесното обвинение е, че поведението на подсъдимия не представлява
нарушение на заповед за защита в нейния допустим и законосъобразен обхват, поради
което и не е годно изпълнително деяние на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
Предвид изложените съображения въззивният съд прие, че подс. Т. К. не е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 НК, което прави безпредметно обсъждането на субективната му страна.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд постанови присъдата си, с която
отмени обжалваното решение на СРС и постанови нов съдебен акт по съществото на
делото, като на чл. 304 НПК призна подсъдимия за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение.


6
Съобщи за изтекли лични данни