№ 1410
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110217428 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Камелия Михайлова,
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ДАНАИЛОВА Административно наказателно дело №
20231110217428 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 017
от 01.09.2023г., издадено от председателя на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/
на Република България, с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание чл.86, ал.1 вр.
чл. 11, т. 4 и чл.87, ал.3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева на ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ“
/ПП„ПД“/ за административно нарушение по чл. 25е, ал.1 от ЗЗЛД.
Санкционираното лице обжалва НП, като твърди, че същото е постановено при
нарушение на административнопроцесуалните норми с доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се навеждат твърдения
за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. Алтернативно
се иска намаляване на наложената имуществена санкция като несъответна на деянието.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща в съдебно заседание надлежен
процесуален представител, който инвокира доводи за законосъобразност и правилност на
издаденото постановление. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е депозирана на 06.12.2023г. в законоустановеният срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, срещу наказателно
постановление, издадено в рамките на ЗАНН, връчено на 30.11.2023г., подлежащ на законов
съдебен контрол от компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ПП „ПД“ с Булстат № ********* се представлява от председателя **** с ЕГН
**********. Същата е с адрес на седалище на управление в гр****. С решение № 1675- НС
от 15.02.2023г. на Централна избирателна комисия (ЦИК) е отказана регистрация на ПП
„ПД“ за участие в изборите за народни представители на 02.04.2023г. (съгласно заявление за
регистрация под № 14). Към заявлението за регистрацията на партията бил приложен и
Списък, съдържащ имена, ЕГН и саморъчен подпис на избиратели, подкрепили
регистрацията на партията за изборите. В рамките на реализирана проверка от инспектори в
КЗЛД, с писмо с изх. № ППН-02-121 от 22.02.2023г. е било изпратено искане до ГД „ГРАО“
за предоставяне на заверени копия на протоколите от извършените от Дирекцията проверки.
В случай на съдържаща се информация за починалите лица и датата на смъртта,
констатирани в предоставените списъци с данни на избирателите, подкрепящи партиите и
коалициите за участието им в изборния процес, са изискани заверени копия на извършените
от ГРАО проверки. Било установено в хода на проверката, че ПП „ПД“ в периода
02.02.2023г. (датата на влизане в сила на Указ № 28/31.01.2023г. на Президента) до
14.02.2023г. (датата на внасянето на избирателния списък в ЦИК при регистрацията на
партията за изборите) е обработила в Списъка с избирателите си до ЦИК при регистрацията
си за изборите за народни представители на 02.04.2023г., без правно основание и в
нарушение на обществения интерес, лични данни на 16 (шестнадесет) на брой починали
физически лица.
Въз основа на съставения АУАН с № 017/05.06.2023г., е било издадено наказателно
постановление № 017 от 01.09.2023г., издадено от председателя на Комисия за защита на
личните данни на Република България, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и на основание
чл. 86, ал. 1 вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева на Политическа партия „Пряка демокрация“ за административно
нарушение по чл. 25е, ал.1 от ЗЗЛД.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от
показанията на свидетеля ***- главен инспектор в КЗЛД, които съдът кредитира
изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни в изложението на
фактическата обстановка, както и предвид липсата на противоречия в тях, а и с всички
писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
2
чл.305, ал.3 от НПК. Доказателствената съвкупност е единна, непротиворечива и
последователна.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните
законови пълномощия и правомощия, като констатираното нарушение е ясно, изчерпателно
и подробно описано в акта за установяване на административните нарушение, като по
идентичен начин е отразено и в наказателното постановление. Нарушението правилно е
подведено под съответната норма на материалния закон. В тази насока възраженията на
жалбоподателя са неоснователни. От НП ясно се извежда изводът, че 16 реални лица от
вписаните в предоставения списък са починали.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед разпоредбите на ЗАНН и
гарантирането на неговите права и защита. Съдът намира, че административнонаказващия
орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление. Административнонаказателното производство е
образувано в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
В конкретния случай се установява от обективна страна, че е реализиран
административнонаказателния състав на чл.25е, ал.1 от ЗЗЛД, като ПП „ПД“.
Установява се, че в периода от 02.02.2023г. (датата на влизане в сила на Указ №
28/31.01.2023г. на Президента) до 14.02.2023г. (датата на внасянето на избирателния списък
в ЦИК) при регистрацията си за изборите за народни представители на 02.04.2023г., ПП
„ПД“ е обработила неправомерно в Списъка с избирателите си, представен на ЦИК
(предоставен на КЗЛД от ЦИК с писмо с изх. № НС-23-302.11.05.2023г.) като на страници
25, 58, 70, 85, 115, 123, 130, 192, 198, 201, 203, 211, 237, 242, 261, 272, 282 и 296, лични
данни на 16 на брой починали физически лица.
По делото от събраните безпротиворечиви доказателства се установи, че ПП „ПД“ е
администратор на лични данни. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД „администратор“, с
изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС)
2016/679“. Според чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 „лични данни“ означава всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може
да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-
специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
3
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата,
културната или социална идентичност на това физическо лице", а в чл. 4, т. 7 от същия се
сочи, че „администратор” означава физическо или юридическо лице, публичен орган,
агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и
средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване
се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или
специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на
Съюза или в правото на държава членка"
Предвид горните норми се установява горния факт, че ПП „ПД“ е субект, по
отношение, на който са относими нормите на ЗЗЛД и на Регламент (ЕС) 2016/679,
доколкото обработва лични данни за целите на изборния процес, регламентирани в ИК.
Съгласно разпоредбата на чл. 25е, ал. 1, изр. 1 от ЗЗЛД: „Администраторът или
обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при
наличие на правно основание за това“.
Разпоредбата на чл. 133, ал. 3, т. 5 от ИК предвижда, че: „Към заявлението за
регистрация партията представя:... т. 5. списък, съдържащ имената, единния граждански
номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията,
положен пред упълномощени от партията лица или квалифициран електронен подпис; при
избори за членове на Европейския парламент от Република България и при избори за
общински съветници и за кметове регистрацията на партията може да бъде подкрепена и от
избиратели - граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, като в списъците се
посочват имената, личният номер, номерът на удостоверението за пребиваване, датата на
регистрация, посочена в него, и подпис; всеки избирател може да участва само в един
списък; при полагане на подписа си в списъка избирателят удостоверява своята
самоличност; списъкът се предава и в структуриран електронен вид, като съдържа имената
и единния граждански номер (личен номер) на избирателите, положили саморъчен подпис
или квалифициран електронен подпис, в последователността, в която са вписани в списъка“.
Нормата на чл. 133, ал. 4 от ИК урежда, че „личните данни по ал. 3, т. 5 се обработват
и предоставят при спазване изискванията за тяхната защита.“.
Предвид което по несъмнен и безспорен начин е установено така вмененото на ПП
„ПД“ осъществяване на административно нарушение по чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД, тъй като
същата не е имала правно основание да обработва лични данни на починали лица.
Санкционната норма за така установеното административно нарушение е чл. 86, ал. 1
от ЗЗЛД, според която „за други нарушения по този закон на администратор или
обработващ лични данни се налага глоба или имуществена санкция до 5000.00 лева,
доколкото се касае за извършване на нарушение по чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД. Наложената
имуществена санкция е около минималния в закона размер от 1500.00 лева (около една и
половина МРЗ за страната към днешна дата). Същата е съобразена с обстоятелствата
предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Като съдът счита, че наложената
санкция е пропорционална на тежестта на извършеното нарушение, като са налице мотиви в
НП за така определения му размер около минималния. Правилно от
административнонаказващия орган не е приложена разпоредбата за маловажност на случая,
предвид факта, че със ЗЗЛД се регулират значими обществени отношения. Прилагането на
същата следва да се прецени с оглед липсата или незначителността на вредните последици
от извършеното нарушение или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства, които
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. Нарушението в конкретния случай е
4
формално и от него не е необходимо да са настъпили вредни последици. Мерките на закона
целят осъществяване на държавната политика в областта на защита на личните данни, както
и организацията и контролът по тяхното изпълнение. При тези обстоятелства нарушенията
на тези разпоредби следва да се квалифицират като такива с висока обществена опасност, за
което свидетелства и значителния размер на предвидените в закона санкции. В случая
административнонаказващият орган е преценил правилно, въз основа на установената
фактическа обстановка, както и обстоятелствата на извършеното нарушение, че се касае за
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а не за маловажен случай. Съдът счита, че
посочените в жалбата основания за прилагане на този текст са неотносими. В НП са
посочени аргументи защо наказващия орган приема, че не е налице маловажност на случая.
Настоящата състав на съда счита, че издаденото НП следва бъде потвърдено изцяло
като правилно и законосъобразно. Съдът не споделя изводите на жалбоподателя, тъй като
същите изцяло обслужват защитната теза в процеса с цел да се избегне инициираното
административнонаказателно обвинение. Изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна опровергават доводите на жалбоподателя и в съдебно заседание, поради което
съдът приема, че на същите вече е отговорено и не следва отново да им се противопоставят
аргументи за тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
В случая от процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. С
оглед изхода на спора, настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.,
според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе разноските за
юрисконсулт за една инстанция в размер на по 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 017 от 01.09.2023г.,
издадено от председателя на Комисия за защита на личните данни на Република България, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и на основание чл. 86, ал.1 вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3
от Закона за защита на личните данни, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева на Политическа
партия „Пряка демокрация“ за административно нарушение по чл. 25е, ал.1 от ЗЗЛД.
ОСЪЖДА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ“ с Булстат №
*********, представлявана от председателя **** с ЕГН **********, с адрес на седалище на
управление в гр****, ДА ЗАПЛАТИ НА въззиваемата страна КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА
НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ на Република България с адрес *** на основание чл. 143, ал. 3 от
АПК вр.чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ вр. чл. чл. 63д от ЗАНН, сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева за
ДЪЛЖИМО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за юрисконсулт за една съдебна инстанция.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6