№ 8917
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р Гражданско дело № 20221110107508 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от А.В. В - П.а, ЕГН **********, иск по чл. 49 СК против ХР.
Н. П., ЕГН **********, за развод, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК
- относно упражняването на родителските права и издръжката на ненавършилото
пълнолетие родено от брака дете К Х П., ЕГН **********, иск по чл. 56 СК – относно
ползването на семейното жилище, както и иск по чл. 53 СК относно фамилното име.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат едно родено дете -
малолетния К Х П., ЕГН **********. Твърди се, че съпругът проявявал егоизъм, не полагал
грижи за семейството и неговата издръжка, натрупал дългове, страдал от алкохолна
зависимост, поради което отношенията между съпрузите станали нетърпими и от м.юни
2021 г. същите са във фактическа раздяла, след като ищцата помолила ответника да напусне
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Братя Бъкстон“, бл.
208, вх. З, ет. 14, ап. 34, което той и сторил. Предвид изложеното ищцата счита брака за
изпразнен от съдържание и моли съда да прекрати същия поради дълбоко и непоправимо
разстройство. Моли на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка.
Претендира ползването на семейното жилище. Претендира разноски. В съдебно заседание
поддържа исковете.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна. В съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява.
1
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че познава нуждите на детето,
грижи се за издръжката му, учи с него и го води на лекар, за разлика от баща му.
Ответникът не е изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 СК доколкото не се е явил лично в
насроченото открито съдебно заседание по делото.
По делото са постъпили писма от компетентните ДСП, видно от които бащата е заявил да
се намира в Испания в продължение на три седмици, а контакт с майката социалните
работници не са успели да осъществят.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се по делото, че на 29.06.2013 г. А.В. В – П.а и ХР. Н. П. са сключили
граждански брак, като при сключването му съпругата е променила фамилното си име от В
на В. /л. 4 от делото/. Установява се също, че по време на брака им е родено детето К Х П.,
ЕГН ********** /л. 5 от делото/.
По силата на договор за дарение от 15.05.2015 г. ищцата е придобила от Валентина
Иванова В правото на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ апартамент №34, находящ се в гр. София, р-н „Красно село“, ж.к. „Красно
село“, бул. „Братя Бъкстон“, бл. 208, вх. 8, ет.14, като дарителката е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване /л. 9 от делото/.
Ищцата работи по трудово правоотношение с „Районна ветеринарна станция - Русе“
ЕООД при основна заплата в размер на 1300,00 лв., като за периода м. януари 2021 г. – м.
март 2022 г. е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 1 493,10
лв. /л. 34-35 от делото/. По отношение на ответника, видно от приетата по делото справка
актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.01.2021 г. – 23.05.2022 г.,
се установява, че същият не полага труд по трудово правоотношение, считано от 21.05.2022
г., а след м. декември 2021 г. не е реализирал и осигурителен доход /л. 37-38 от делото/.
По делото е разпитана свидетелката л.р.а, от показанията на която се установява, че
страните са разделени от повече от година, което обстоятелство е станало известно на
свидетеля по думи и на двамата съпрузи, като не са се събирали отново. Установява се, че
двамата се чуват по телефона във връзка с детето им. Установява се също, че ответникът
има проблеми с алкохола, свидетелката го е виждала видимо да трепери поради проблемите
му с алкохола. От ищцата свидетелката научила, че ответникът наскоро /разпитът е
проведен на 23.06.2022 г./ е бил изписан от „Пирогов“, където се намирал поради
интоксикиране. Ищцата живеела в собственото си жилище, детето се виждало с баща си,
когато майката го заведе. Съдът кредитира показанията на тази свидетелката, доколкото
същите са логични и съдържат противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От представените удостоверения – за сключен граждански брак и за раждане се
установява, че страните са съпрузи. От показанията на св. Ангелова се установява, че
2
страните са във фактическа раздяла от повече от една година, като същите контактуват
рядко. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде
прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Доколкото по делото такова искане не е отправяно, съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения с детето: Страните са родители на малолетното към датата на устните
състезания дете - К Х П., ЕГН **********, от мъжки пол /което се установява от
представеното удостоверение за раждане/. С оглед събраните гласни доказателствени
средства и изрично заявеното от ищцата желание и липсата на заявено такова от ответната
страна, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на детето
следва да се предостави на майката. Съдът намира, че следва да бъде постановено детето да
живее при нея, доколкото съгласно чл. 126, ал. 1 СК „родителите и ненавършилите
пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”, а по
делото не се установиха важни причини детето да живее отделно от своята майка, която ще
упражнява родителските права, както и няма изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК.
напротив, доказа се добър родителски капацитет от страна на ищцата, която и до
постановяване на настоящото решение е полагала грижите за детето. Следва да бъде
определен режим на лични отношения на детето с неговия баща с оглед съществуващата
между тях кръвна връзка на особено близко родство. Съдът намира за подходящ с оглед
възрастта на детето и липсата на конкретна установена емоционална привързаност между
него и бащата следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в
събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване, както и 14 дни през лятото /разделени на два
периода от по 7 последователни дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Възрастта, на която се намира детето /7 години към датата на
устните състезания/ е свързана с интензивно физическо и умствено израстване, както и с
необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му развитие. Издръжката
на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият
родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната
от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
3
1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи, като
съгласно ограничението на чл. 142, ал. 2 СК същата не може да бъде по-малко от 177,50 лв.
Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. Макар по делото да не се установи, че ответникът реализира доходи, то същият е в
трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини,
поради което не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка /ППВС №
5/1970 г., т. 11/. При това положение съдът, като взе предвид нуждите на детето съобразно
възрастта му и доходите на родителите, счита, че искът за издръжка се явява основателен до
размера от 177,50 лв. месечно, като в останалата му част над уважения размер до пълния
предявен такъв от 200,00 лв. месечно, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Издръжката се дължи, считано от 01.06.2021 г. /заявена като петитум на претенцията/,
доколкото се установи, че към тази дата е била налице фактическата раздяла на страните по
делото, както и не се установи издръжката на детето да е била задоволена от ответника.
Относно предоставяне ползването на семейното жилище: по делото ищцовата страна
претендира ползването на семейното жилище. Предоставянето на същото за ползване е
последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е
длъжен и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище. Съгласно §1
СК семейно жилище съставлява жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. По делото не се спори, че семейното жилище на страните е
апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Братя Бъкстон“ бл. 208,
ет. 14. От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесното
жилище е притежавано в съсобственост при равни квоти от ищцата и от Соня Валериева
Джейн /нейна сестра/, като Валентина Иванова В /майка на ищцата/ е запазила за себе си
вещно право на ползване върху имота. С оглед обстоятелството, че упражняването на
родителските права по отношение на детето се предоставя на ищцата, то следва на нея да
бъде предоставено и ползването на семейното жилище. В случая не е необходимо съгласно
чл. 56, ал. 3 СК да бъде определен срок за ползване на семейното жилище, доколкото
посочената норма визира случаи, когато семейното жилище е собственост на близки на
другия съпруг, а в случая вещното право на ползване /с приоритет спрямо притежаването на
„гола собственост“ върху имота, е учредено в полза на родител на съпруга, на когото се
предоставя ползването на жилището/.
Относно фамилното име: съдът намира, че предявеният иск по чл. 53 СК относно
фамилното име на съпругата се явява основателен – предявен е от съпруга, променил името
си при сключването на брака. Установява се от представеното по делото удостоверение за
граждански брак, че при сключването на граждански брак ищцата е носела фамилното име
4
В, което е променила на В.. Същата желае да възстанови предбрачното фамилно име след
прекратяването на брака, поради което съдът намира, че следва да бъде уважено искането й.
Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски не е отправена от страните,
поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва да се възложи по равно на
двете страни предвид изхода на делото /чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК/, а ответникът следва
да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 255,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на 29.06.2013 г. в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак
№278/29.06.2013 г. на Столична община, район „Красно село“, между: ХР. Н. П., ЕГН
**********, и А.В. В - П.А, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете К Х П., ЕГН **********, на
майката А.В. В - П.а, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете К Х П., ЕГН **********, при майката А.В. В - П.а, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бащата ХР. Н. П., ЕГН **********, и детето К Х П., ЕГН **********, както следва: бащата
има право да взема и вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00
часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване, както и 14 дни през лятото /разделени на
два периода от по 7 последователни дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск
на майката.
ОСЪЖДА ХР. Н. П., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 2 СК и чл. 149 вр. чл. 59, ал. 2 СК на своето дете К Х П., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А.В. В - П.а, ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на 177,50 лв., считано от 01.06.2021 г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, като отхвърля претенциите с правно основание чл. 143, ал. 2
вр. чл. 59, ал. 2 СК и чл. 149 вр. чл. 59, ал. 2 СК за разликата над уважения размер от 177,50
лв. месечно, до пълния предявен такъв от 200,00 лв. месечно.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК на А.В. В - П.а, ЕГН **********,
ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 34, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Братя Бъкстон“, бл. 208, вх. З, ет. 14.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака А.В. В - П.а, ЕГН
**********, да носи предбрачното фамилно име - В.
5
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК ХР. Н. П., ЕГН **********, да заплати в полза
на Софийски районен съд общо сумата 280,60 лв. - държавни такси по делото, от които
25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод и 255,60 лв.-държавна
такса върху издръжката на детето.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК А.В. В - П.а, ЕГН **********, да заплати в
полза на Софийски районен съд общо сумата 25,00 лв. - държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6