Р Е Ш Е Н И Е
№
173/ 1.3.2021г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 442, по описа на съда за
2020 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на ЕТ “Мария Радиловска-2012“, с ЕИК *********, представлявано от Мария Здравкова Радиловска,
чрез адвокат К.,***, против заповед Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 13/312/02567/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8809 от 11.03.2020г. на изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, с който, на основание чл.46, ал.1и ал.2, във връзка
с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., т.8.1. от Договор № 13/312/02567
от 23.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18 от Договора,
както и на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК, вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на
жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 11 666, 87 лв. Според жалбоподателя оспореният акт е
незаконосъобразен поради съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че не е извършил нередности и не е налице неизпълнението на
т.4.12 и т.4.18 от Договора за безвъзмездна финансова помощ. В жалбата са
представени подробни съображения и доводи. Иска се провъзгласяване на
нищожността на АУПДВ или отмяната му и присъждане на направените разноски.
Ответникът
- Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез
процесуалния си представител – адвокат Н., оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Оспореният
административен акт е връчен на ЕТ “Мария Радиловска-2012“ на 24.03.2020г.(л
543, т. ІІ), а жалбата е подадена чрез органа на 03.04.2020г., т.е. същата е
подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес.
Установява
се, че между ДФ "Земеделие" - РА и ЕТ“Мария Радиловска-2012“ е
сключен договор за подпомагане № 13/312/02567 от 23.10.2014 г. (лист 52 и сл.
т. І) по мярка 312 "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007 - 2013 г., предмет
на който е проект № 13/312/02567 - "Преустройство на вилна сграда в семеен
хотел". Приложение 1 към този договор съдържа таблица за одобрените разходи,
приложение 2 - застрахователни рискове по видове застраховки и приложение 3 -
количествено стойностна сметка. По силата на този договор, ползвателят се е
задължил да извърши инвестицията предмет на договора до 15.09.2015 г. (т. 3.1
от договора), като задълженията му са разписани в т. 4.12 и следващите от
договора. В т. 4.12 е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и
таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в т.4.18 е предвидено, че
ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от
сключване на договора. В раздел VI от договора е разписан редът и сроковете за
изплащане на финансовата помощ. Раздел VІІІ урежда "Отговорност" на
договора (т. 8.1) е предвидено, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е
представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или
преправени такива, вкл. когато тази декларация и/или документ са представени
при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят
изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на
помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде
установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на
всички изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори сключени с ползвателя на помощта като спазва изискванията по
чл. 46 и 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. В раздел IХ "Други
условия" в т. 9. 1. б. "г" изрично е посочено, че по смисъла на
този договор "одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. документи
(включително и представения и одобрен бизнес план), както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. В последствие към сключения
договор е подписан Анекс от 24.06.2015г. (л.69, т. І).
На
ЕТ“Мария Радиловска-2012“ е била извършена проверка на място на 21.20.2015г.,
за което е съставен контролен лист ОП1 - ПМ (лист 306 и сл., т. ІІ), в който е
отразено, че изграденият/модернизиран туристически обект не е с повече от 20
помещения за настаняване. Сградите, земята, помещенията и др. се ползват
съобразно одобрения проект; машините, съоръженията, оборудването са налични и
функционират съобразно одобрения проект;те са видимо нови и няма следа от
външна намеса върху фабричните номера; транспортните средства, обект на
инвестицията, са налични и в експлоатация; активите, обект на инвестицията, са
налични; проверката е извършена на извадков принцип; Посочено е, че резултатът
от извършеното посещение на място е положителен. Контролният лист е подписан от
извършилите проверката експерти на 21.10.2015г., както и от ползвателя.
По
делото са приложени Уведомително писмо за одобрение № 13468312 с изх. №
01-6500/230 от 06.01.2016г. (лист 493, т. ІІ) и писмо за оторизация на плащане
№ 13/312/02567/3/01N01 от 08.12.2015г., като между страните по делото няма
спор, че на ЕТ“Мария Радиловска-2012“е изплатена субсидия в общ размер на
233337, 46 лева ( от одобрената 255 182,65 лева) в изпълнение на сключения
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Извършена е редукция в
размер на 20284, 20 лева, свързано със заложения в Бизнес план автомобил. След
направени възражения, приложени становища и обсъждане, е издадено Уведомително
писмо за отказ да се сключи анекс с изх. № 02-6500/808/16.09.2015г.
Въз
основа на две Заповеди с № 374193/19.06.2019 г. и № 374193/19.06.2019 г. на началника на РТИ - Пловдив (лист 506,507, т.
ІІ), на № 374193/19.06.2019 г. отново била извършена проверка на място в
периода 19.06.2019г. - 28.06.2019г., резултатите от която са отразени в
контролен лист за проверка на място (лист 507, т. ІІ и сл.), в който е
посочено, следното: "Ползвателят по мярка 311 и 312 е изпълнил
задължението си за създаване на нови работни места и/или запазване на
съществуващи" - "да"; в
раздел „Административен контрол на място на заложени параметри/показатели в
бизнес плана“ е посочено „Кандидатът не е изпълнил заложените показатели само
за 2016г, като при изчислението им са включени приходи от ресторант и нощувки.
За всички останали години са достигнати прогнозните стойности по БП“.
На
проверката е присъствало законен представител на ЕТ“Мария Радиловска-2012“,
Контролният лист е подписан от експертите извършили проверка и от М.Р.на
26.06.2019г.
На
лист 537, т. ІІ по делото е представен списък за актуалното състояние на всички
трудови договори към 24.10.2019г.
С
писмо с изх. № 01-6500/8809 от 12.11.2019 г. (лист 538 и сл. т. ІІ) на
основание чл.26, ал.1 от АПК, ЕТ“Мария Радиловска-2012“ е уведомен за
откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, като му е предоставена възможност в 14-дневен срок от
получаването му да представи писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане. В писмото са изложени мотивите на административния орган,
поради които той счита, че следва да бъде издаден посоченият административен
акт. Посочено е, че при извършване на проверка на място след плащане в периода
15.06.2019г.-26.06.2019 г. по проект № 13/312/02567 и след извършени
допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на заложените
по план работни места, което представлява една от целите на мярката. Представени
са съответно данните по години и проценти изпълнение на трудовата заетост.
Посочено
е, че в Бизнес плана са заложени 6 броя работни места, като за 2016г. те са
средносписъчно 4, 08; за 2017г. са 6, за 2018г. – 4. За трите проверявани
години се установило общо изпълнение на постоянната трудова заетост - 78, 24%. Описано е, че посоченото
неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на
устойчива заетост представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните
задължения с точки 4.12 и 4.18 от договора. Посочено е още, че е нарушена
разпоредба чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. В
уведомителното писмо е посочено още, че в Държавен вестник, бр. 69 от
30.08.2019 г" в сила от 30.08.2019 г. са приети "Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.", с цел отговаряне на нормативните изисквания и
унифициране на прилагането им спрямо бенефициентите. Органът е цитирал т. 18 от
Приложение към раздел I "Общи положения" от "Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г". С оглед на това
в уведомителното писмо е посочено, че общият размер на задължението, за което
ДФ "Земеделие" ще издаде акт за установяване на публично държавно
вземане е в размер на 11666,87 лв., представляващи 5 % от получената субсидия.
Писмото е връчено на 15.11.2019г.
Изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие", издал Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/312/02567/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8809 от
11.03.2020г., с който на ЕТ“Мария Радиловска-2012“ е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 11666,87 лв.
По делото се представиха от
жалбоподателя извлечения от обяви за работа, публикувани в сайтове, както и
доказателства за възстановена сума по АУПДВ в размер на 1166,87 лева.
Уважено беше доказателствено искане на
двете страни в процеса за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
изясняване на фактите и обстоятелствата по правния спор.
Вещото лице е констатирало, че
счетоводството на ЕТ„М.Р.-2012", е в съответствие с изискванията на Закона
за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и
средни предприятия. При извършения преглед на заведените от дружеството
счетоводни регистри за ревизирания период във връзка с процесиите фактури, се
установи че счетоводното записване на стопанските операции е в хронологичен
ред, съответстващ на извършването им. Счетоводната отчетност на жалбоподателя е
водена редовно по отношение на взетите стопанските операции във връзка с
проверените от експертизата документи за периода 2016г -2018г. Вещото лице е
посочило, че ДМА, /хотел и ресторант/ предмет на договор № 13/312/02567 от
23.10.2014г са построени със заемни средства. Представени са следните сключени
договори за заем, послужили за финансиране на активите, като ги изброява.
Експертът е установил, че първоначално всички разходи по изграждане на актива
са отнасяне по Дебита на сметка 207 - Разходи за придобиване на ДМА. На
03.09.2015г, сградата е заприходена като ДМА въз основа на Удостоверение №
9/03.09.2015г за въвеждане в експлоатация като са взети следните стопански
операции - Дебит сметка 203 Сгради на Кредит сметка 207 Разходи за придобиване
на ДМА. От представените главни книги за периода 2016г, 2017г и 2018г, се
установява, че разходите за заплати и социални осигуровки са платени от
генерираните приходи от дружеството. Вещото лице посочва, че финансовата
субсидия е изплатена по банков път на 14.12.2015г - 233 337,46лв. Съгласно
Приложение № 1 към Договор № 13/312/02567/23.10.2014г, финансовата помощ не
включва средства за заплащане на работни заплати и осигуровки. Вещото лице е
дало подробни данни за 27 броя трудови договори от 2016-2018г., от които няма
прекратени през годините трудови договори на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ- поради съкращаване на щата или поради намаляване обема на работа. За 2015г
са разкрити само 2 длъжности - камериерка и помощник-готвач. Останалите
длъжности са разкрити през 2016г. За периода 2016г.-2018г. щатните длъжности,
новоразкритите 6 работни длъжности - камериер, готвач, общ работник и сервитьор
продължават да съществуват. Вещото лице е представило в табличен вид трудовата
заетост през 2016-2018г., като за 2017г, дружеството жалбоподател е имало
назначени на новоразкритите 6 работни места, лицата на трудов договор. През
останалите две години, броят на назначените работниците на новоразкритите 6
работни места е бил по-малък от 6 за посочените в таблицата месеци, като има
месеци с назначени 6 и повече работници. Заключението съдържа данни, че
жалбоподателя ЕТ „М.Р.- 2012" е
подала обяви за наемане на работници в Дирекция „Бюро по труда" гр. Пещера
през 2016г. Вещото лице посочва, че Проектът, съгласно БП и Договора, предвижда
преустройството на съществуваща вилна сграда в семеен хотел в курорта
„Батак". Инвестицията включва съфинансиране за СМР, закупуване на лек
автомобил и консултантски улуги. В част IV Финансово-икономически статус -
приходи и разходи са заложени приходите по години, които бенефициента е заложил
за изпълнение. Осъществяването на инвестицията се извършва с помощта на наемане
на допълнително персонал и са заложени в бизнес плана разходи за заплати и
социални осигуровки по години. Тези показатели /приходи, персонал и разходи за
възнаграждения и социални осигуровки/ не са оценявани отделно при одобряването
на проекта. Заложените в Таблица 5 към БП, разходи за персонал и социални
осигуровки като размер не са взети в предвид при оценката на проекта; водещото
в случая, което е било предмет на оценка е изграждането на СМР, съгласно
Приложение № 1 към Договора.
Вещото лице е констатирало, че съгласно
представеният БП, жалбоподателят се е ангажирал за поддържането на хотела да
наеме „още 6 души, които ще бъдат заведени на трудови договори към фирмата, в
т.ч. - 1 камериер, 1 общ работник, 2 готвача, 2 сервитьора" /стр. 19 гръб
по делото/. За 2016г средногодишна заетост на персонала- 4бр За 2017г
средногодишна заетост на персонала- 6.08бр За 2018г средногодишна заетост на
персонала- 4.25бр. Обща средногодишна заетост за трите години - 4.78бр.
Експертизата установява средното процентно изпълнение на показателите за
трудова заетост за трите пълни проверявани финансови години - 2016г., 2017г. и
2018г., съответно 2016г - 66.67% изпълнение спрямо БП, 2017г - 101.39% спрямо
БП, 2018г - 70.83% изпълнение спрямо БП. Средно за трите години общо изпълнение
на БП - 79.63%.
Вещото лице посочва, че 5% - размер на
публичното държавно вземане, изчислен съгласно т. 18 от обнародваните в ДВ бр.
69 от 30.08.2019г, в сила от 30.08.2019г „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна държавна помощ при установени
нарушение по чл. 26 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013г" е съответно 5% от 233 337.46лв = 11 666.87лв санкция за
възстановяване, съгласно приетите Правила.
При
така установената факти се налагат следните правни изводи:
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган - Изпълнителен директор на ДФЗ. Съгласно
чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и
процесното (на основание чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК), се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. Чл.166, ал.2, изречение второ от ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване
на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация. Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Съобразно нормата на чл.20а ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Следователно ръководителят
на съответната администрация, в случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд
"Земеделие", който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната
агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за
установяване на публични държавни вземания, съобразно предписанието на чл. 166
ал.2 предл. 2 от ДОПК, вр. чл. 27 ал.3 от ЗПЗП. С изменението в ДВ бр. 51/2019
г. в ЗПЗП се създават нови алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които Изпълнителният
директор на фонда, издава актове за установяване на публични държавни вземания
по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Актът
е издаден в писмена форма при спазване изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК.
По
отношение на административнопроизводствените правила –Административният орган е
уведомил писмено адресата на акта за започването на административно
производство по издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе
участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на
доказателства.
Производството
и процедурата в настоящия случай е по Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. По аргумент от § 4, ал.
3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от
22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е
неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1 -
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и
по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона
за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В
случая такова е предвидено в относимата Наредба № 29/2008 г., която е издадена
на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г.), а не на
основание ЗУСЕСИФ.
По
отношение на съответствието на акта с материалноправните норми и с целта на
закона, съдът счита следното:
Като
правно основание за издаване на АУПДВ са посочени: чл.46, ал.1и ал.2 от Наредба
№ 29/11.08.2008 г., т.8.1. от Договор № 13/312/002567 от 23.10.2014 г., във
връзка с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18 от Договор № 13/312/002567 от
23.10.2014 г., както и на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК, вр. с чл.165 и
чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП.
Съгласно
чл.46 ал.1 от Наредба № 29/11.08.2008 г., В случай че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта. А съгласно чл.2, В случаите по ал. 1 РА определя размера
на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта,
като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за
дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето,
през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици
по приемлив начин.
Съгласно
т.8.1. от Договора в случай, че ползвателя на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е
представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или
преправени такива, вкл. когато тази декларация и/или документ са представени
при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят
изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на
помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде
установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на
всички изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори сключени с ползвателя на помощта като спазва изискванията по
чл. 46 и 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.
Съгласно
сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312, ползвателят е
длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в
съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи
(т. 4.12) и е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от
сключване на договора (т.4.18). В мотивите на оспорения административен акт е
посочено, че при проверката на място, както и при извършена административна
проверка, е установено, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са наемани лица, но
броят на заложените в одобрения бизнес план за 6 работни места тоест параметрите
по отношение на устойчивата заетост не е изпълнено.
Следва
да се отбележи, че бизнес планът се разработва за период от 10 години.
Разбиването на приходите и разходите (сред които и разходи за заплати и
социални осигуровки посочени в таблица 5 от т. 5. Приложение №3 от Наредба №29
от 11.08.2008г.) по години е направено, тъй като образците на ДФЗ при
кандидатстването го изискват, а също така и за по-лесна счетоводна отчетност,
но никъде не е вменено задължение за всяка година да се изпълнява толкова, колкото
е заложено конкретно за една или две години например, като е възможно в някоя
от годините да има неизпълнение, но в следващата година да има преизпълнение,
като важен е крайният резултат - на десетата година да са постигнати сумарни
всички финансови показатели, заложени в бизнес плана, като в случая с оглед
дейността на жалбоподателя следва да се отчита динамиката на туристическия
поток. В случая проверката на ДФЗ е отчела показателите за брой работни места
само за три години - 2016г., 2017г. и 2018г.
Административният
орган е определил санкцията на жалбоподателя позовавайки се на т.18 от
Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Правилата са приети със Заповед
№03-РД/3218 от 08.08.2019г. на изпълнителния Директор на ДФ
"Земеделие" и са влезли в законна сила, считано от 30.08.2019г., т.е.
санкционните норми не са били в сила при сключването на договорите за
безвъзмездна помощ, касаещи програмен период 2007-2013г. Правилата са изготвени
в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари
2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони. Съгласно чл.43 от Регламент 640/2014 г., Регламенти (ЕО) №
1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Регламент
640/2014, с който е отменен Р 65/2011 се прилага за заявления за помощи или
искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано
от 1 януари 2015 г., поради което се налага извода, че Регламент 65/2011 урежда
секторните правила за намаляване и изключване на помощи по заявления, подадени
преди 01.01.2015 г. и е материалноправната уредба от правото на ЕС, относима
към мерките от ПРСР 2007-2013 г. Регламентът е бил в сила към момента на
предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013г., а това означава, че
правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са възникнали при
неговото действие и продължават към датата на приемане на Правилата. Съгласно
Решение №3618 от 10.03.2020г. по адм.д. № 14154/2019г. на ВАС, оставено в сила
с Решение по адм.д. № 8071/2020г. пред
5-членен състав на ВАС, правилата определят само размера на санкциите, но
видовете неспазвания на нормативни и договорни отношения са уредени преди това
в съответните Наредби по прилагане на мерките от ПРСР 2007-2013 г., както и в
сключените с всеки бенефициер договори за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. Така съставът на Върховен административен съд е направил
извод, че правилата са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата
на възстановяване сума, както и че Правилата нямат обратно действие и не
преуреждат развилите се вече правоотношения и са приети през 2019 г., след
прогласяване за нищожна по съдебен ред на Методика за определяне на санкциите
след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013.
Според
цитираната т.18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от
Правила, когато ползвателят по мярка 311 или 312 не е спазил параметрите
заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост - не е
разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващите работни места и когато
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се отнася за
случаите, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо заложените в
одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и
неизпълнението не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта, като
нарушението не засяга подпомаганата дейност в цялост и времетраенето на нарушението
е до две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова
помощ е 5% от предоставената финансова помощ по договора, а проектът се включва
в извадката за последващ (екс-пост) контрол за следващата година.
Следователно
органът в случая е приел, че неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост.
Видно от Бизнес Плана на ЕТ“Мария
Радиловска-2012“ Разходи за заплати и социални осигуровки, са за 10 години и е
заложено разкриване на 6 работни места. 50% от 6 работни места е 3. Т.е. за да
е налице основание за частично възстановяване на финансовата помощ в размер на
5%, съобразно т.18 от Правилата, то предмет на разглеждане по делото е дали
ползвателят на помощта е разкрил по-малко от 3 работни места във всяка от
посочените години. Безспорно от експертизата се установи, че за процесните
години (2016, 2017, 2018г.), трудовата заетост е: За 2016г средногодишна
заетост на персонала- 4бр За 2017г средногодишна заетост на персонала- 6.08бр
За 2018г средногодишна заетост на персонала- 4.25бр. Обща средногодишна заетост
за трите години - 4.78бр. За периода 2016г-2018г щатните длъжности,
новоразкритите 6 работни длъжности - камериер, готвач, общ работник и сервитьор
продължават да съществуват. Няма прекратени през годините трудови договори на
основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ- поради съкращаване на щата или поради
намаляване обема на работа.
От
така събраните доказателства и изяснени обстоятелства, съдът счита, че бизнес
планът и поето с него задължение да се разкрият шест нови работни места, е
изцяло изпълнено. По делото се доказа, че са разкрити шест нови работни места.
Създавани са шест нови работни места и съответно поддържане на вече създадените
такива с броя назначени по трудов договор работници през съответния период, за
които се съдържат достатъчно данни в експертизата. Действително нито с Бизнес
плана, нито с договор № 13/312/02567 от 23.10.2014 г. ЕТ „М.Р.- 2012", ЕИК
********* е поемала задължение през целия период на действие на договора да има
назначени на трудов договор шест броя работници. Това е практически
неосъществимо предвид уредените в чл.326 и чл.327 от КТ работникът или
служителят едностранно да прекрати трудовия договор. Няма прекратен договор от
жалбоподателя поради съкращаване на чата или намаляване обемана работа. Тоест
ЕТ „Мария Радиловска-2012“ е създала и осигурила като трудова заетост по Бизнес
плана. Неизпълнение на поетото задължение би имало, ако не бяха разкрити шест
работни места. От данни в експертизата
дори се установява, че през 2016 г. е констатирано, че в ТД на НАП Пловдив, са
били подадени общо 49 броя уведомления по чл.62 от КТ за сключени трудови
договори. Текучество на персонала не следва да бъде отъждествено като неподдържани
работни места. Аргумент в тази насока са и показателите на икономическата
жизнеспособност – те са изпълнени, тъй като ползвателят на средствата през
изтеклия от построяването на активите /хотела и ресторанта към него/ период
генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието. В
случая залегналите в бизнес плана разходи за заплати и социални услуги могат да
бъдат резултат само от работеща и развита инвестиция, а не са самата
инвестиция.
Органът
не е съобразил и спецификата на дейността на ползвателя, в случая изграждането
и функционирането на хотел и ресторант в селски район и е достигнал до погрешни
изводи за неизпълнение на до 50% на заложените показатели за разкриване на
работни места. Тук отново следва да се подчертае, че бизнес планът се
разработва за период от 10 години, но никъде не е вменено задължение за всяка
година да се изпълнява толкова колкото е заложено конкретно за една или две
години например.
От
приложените по делото доказателства, процесният хотел доказва икономическа
жизнеспособност още от първата година, като по този начин ЕТ „Мария
Радиловска-2012“, е допринесъл за развитие на микропредприятие, насърчаване на
растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски
дейности в селските райони.
С
оглед на така установеното, съдът счита, че не е налице неизпълнение до 50% на
заложените показатели за разкриване на работни места, неправилно
административният орган е наложил на ЕТ „Мария Радиловска-2012“ подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 11666,87 лв.
Дори
и да се приеме,че за кратък период от време е било налице неизпълнение на до
50% на заложените показатели, то това неизпълнение е толкова несъразмерно малко
спрямо заложените изисквания, че налагането на процената санкция се явява в
противоречие с принципа, заложен в чл.6 от АПК за упражняване на правомощията
на административните органи по разумен начин и справедливо, без да се засягат
правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от необходимото
за целта, за която актът се издава. Налице е доказано и несъмнено работещ
икономически субект, който е използвал предоставената му финансова помощ за
реализиране на заложените по бизнес план цели. Налагането на подобна санкция не
съответства на установеното изпълнение на задълженията по извършване на
одобрената инвестиция, а до несъразмерно възлагане на тежест, което се явява в
противоречие с целите на ЗПЗП и Наредба №29 от 11.08.2020г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г..
По
изложените съображения съдът намира, че Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/312/02567/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8809 от 11.03.2020г.
на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е незаконосъобразен, което налага
неговата отмяна.
При
този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по
делото списък на разноските (лист 724) - в размер на 1250лв., от които 1000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. внесена държавна такса, 200 лева депозит
за вещо лице.
Предвид
изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, съдът
съобрази Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая
11666,87 лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000
лв. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото,
настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лева не е прекомерно.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/312/02567/3/01/04/01,
изх. № 01-6500/8809 от 11.03.2020г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие" да плати на ЕТ“Мария Радиловска-2012“, с
ЕИК *********, сумата от 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 1062 от 07.02.2022 г. по адм. дело № 5767/ 2021 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№173/01.03.2021 г. постановено по адм.д.№442 по описа на Административен съд
гр.Пазарджик за 2020 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ „Мария Радиловска-2012“, с
ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.Марица, №88, вх.Б, ет.1,
сумата от 1000 лв. представляващи разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.