Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1992 14.12.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2356 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила жалбата на М.В.Д. с ЕГН **********, представляван от пълномощника
адв. З.Б.В. със съдебен адрес:***, против Заповед № 21-4635-000230 от
08.09.2021 г., издадена от С.А. Овчаровна длъжност полицейски инспектор при
ОДМВР Бургас, РУ Приморско, за налагане на принудителна административна мярка-
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, изразено в непълнота на посоченото от
органа правно основание за издаването и́ и несъответствие на същото със
словесното описание на нарушението. Наред с това се сочи, че пътното превозно
средство, чиято регистрация е прекратена за срок от шест месеца, не е
индивидуализирано с марка, модел, цвят и регистрационен номер. По същество се
иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи доказателства. С писмена молба
пълномощникът на същия заявява становище за незаконосъобразност на обжалвания
акт и моли за отмяна на същия. Претендира разноски.
Ответникът не се явява в съдебното заседание, редовно
уведомен. Представя административната преписка, като със съпроводителното писмо
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, пряко
засегнато от съдържащото се в заповедта разпореждане. При разглеждането и́
по същество, съдът намира за установено следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена на жалбоподателя М.В.Д. принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС- лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Навара“ с рег. № КН 78 71 ВТ, за срок от шест месеца. В съобразителната
част на заповедта се сочи, че на 08.09.2021 г. около 02.00 часа описаният лек
автомобил е управляван от Д. с концентрация на алкохол в кръвта му 1.86
промила, установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510. Констатациите
на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в
съставения акт за установяване на административно нарушение № 485291 от 08.09.2021
г., са възприети изцяло от административния орган и е прието, че са налице
изискуемите материалноправни предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед № 21-4635-000230 от 08.09.2021 г. е
издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор
„Пътна полиция“, оправомощен с т. 1.8 на Заповед № 251з-3805 от 26.08.2021 г.
на директора на ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствени правила в производството по издаване
на заповедта. Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган.
Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при извършената
от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в съобразителната част на
заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката по издаването
и́, поради което и с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК и е осигурено правото на защита на жалбоподателя.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в чл. 171 от ЗДвП. Според нормата на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, посочена от
административния орган като правно основание за издаване на обжалваната
заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай несъмнено е налице първата от посочените хипотези,
доколкото жалбоподателят е установен да управлява МПС с концентрация на алкохол
в кръвта си 1.86 промила. Вярно е, че не е конкретизирано от административния
орган коя от горните хипотези е налице, но според настоящия съдебен състав
нарушението не е съществено, доколкото не се отразява на правото на защита на
адресата на акта, който се защитава по фактите, а те в случая са изложени ясно
и недвусмислено. С оглед предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение и при
липса на доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации,
съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено
от административния орган. Следователно, законоустановените предпоставки за
налагане на принудителната административна мярка са налице.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други
нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при
съблюдаване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват
наведените в жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването
следва да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Д. с ЕГН ********** против
Заповед № 21-4635-000230 от 08.09.2021 г., издадена от С.А. Овчаровна длъжност
полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, РУ Приморско, за налагане на
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: