№ 310
гр. Пещера, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20245240100035 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, прие следното:
Делото е трудово. Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от
КТ.
В исковата молба ищецът „М ЕНД М ТРАНСПОРТ“ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Варна ,представлявано от управителя С.
Г. С. против ответника А. И. Р. от гр.Пещера твърди ,че с последния били в
трудови правоотношения, по силата на трудов договор № 19/11.01.2023
година с срок за изпитване от шест месеца,уговорен в полза на
работодателя.Съгласно чл.6 от сключения договор всяка от страните имала
тримесечен срок за предизвестие при прекратяване на трудовия
договор.Ответникът бил назначен на длъжност „Шофьор-тежкотоварен
автомобил-12 и повече тона“ с основно месечно възнаграждение от 780 лева
като след 12.07.2023 година договорът се трансформирал в договор за
неопределено време на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ.Твърди се още ,че от
28.08.2023 година ответникът престанал да идва на работа и самоволно се
отлъчил.С покана от управителя на ищцовото дружество и на основание
чл.193 от КТ от ответника били поискани писмени обяснения за
обстоятелството в периода от 28.08.2023 година до момента на поканата-
1
04.09.2023 година , защо не се е явил на работа във ищцовото
дружество.Твърди се още ,че поканата за даване на обяснения е била
получена на ответника на 11.09.2023 година ,а на 15.09.2023 година
последният посочил като причина за неявяването си на работа :“искам устно
да обясня ,че камионът е неизправен и няма как да работя повече така
осведомил съм управителя на фирмата“.Работодателят счел ,че ответникът е
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190,ал.1,т.2 от КТ и
със Заповед № 28 от 18.09.2023 година наложил на последния
дисциплинарно наказание „уволнение“.Препис от заповедта е бил връчен на
ответника на 25.09.2023 година.
Твърди се още ,че на основание чл.221,ал.2 от КТ ответникът в
качеството си на работник по посоченото трудово правоотношение дължи на
работодателя ,който е ищец в настоящото производство обезщетение в
размер на три брутни трудови възнаграждения за срока на неС.ено
предизвестие , предвид клаузите в трудовото им правоотношение. Сочи се
още ,че дължимото обезщетение за неспазено предизвестие е в размер на
2340 лева ,което до момента не било платено.Моли съдът да постанови
решение,с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
2340 лева ,представляваща обезщетение в размер на основното месечно
трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие от три
месеца,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се и направените
по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочат доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в
който сочи ,че действително между страните в настоящото производство е
имало сключен трудов договор № 19 от 11.01.2023 година,по силата на който
ответникът е бил назначен на длъжност шофьор ,тежкотоварни автомобили -
12 и повече тона с основно месечно трудово възнаграждение от 780 лева и
със срок на изпитване от шест месеца в полза на работодателя.Съгласно
клаузите на договор всяка от страните е имала тримесечен срок за
предизвестие като от 12.07.2023 година договорът е станал безсрочен.Твърди
,че при постъпването си на работа му е бил предоставен тежкотоварен
камион „Волво“ и е трябвало да извършва товарни курсове в страната.Често
на ответника се налагало да преспива в камиона ,който обаче не бил
пригоден за това поради липса на легло.Сочи още ,че управляваният от него
2
автомобил бил и с износени гуми както на камиона така и на ремаркето ,за
което уведомил управителя.Твърди ,че на 23.08.2023 година по време на
движение между Карлово и Пловдив около 8.30 часа сутринта две от гумите
на ремаркето към управлявания от него камион се откачили като причинили
и деформация на самата конструкция на ремаркето.Уведомил управителя на
дружеството ,че няма да се явява на работа и напуска.Моли да се отхвърли
предявеният иск.Претендира разноски.Сочи доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК,съдът
приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства : трудов договор №19
от 11.01.2023 година ; покана от 04.09.2023 година,ведно с писмени
обяснения;заповед № 28 от 18.09.2023 година се установява ,че на
11.01.2023одина между „М ЕНД М ТРАНСПОРТ“ЕООД гр.Пазарджик, в
качеството на работодател и А. И. Р. от гр.Пещера ,в качеството на
работник е бил сключен трудов договор № 19/11.01.2023 година ,по силата
на който работодателят възлага , а работникът приема да изпълнява
длъжността „шофьор-тежкотоварен автомобил-12 и повече тона “ с място на
работа „обекти на фирмата“ със срок за изпитване от шест месеца уговорен в
полза на работодателя , считано от датата на постъпване на
работа.Договорено е още от страните в трудовото правоотношение,че
основно месечно трудово възнаграждение на работника е от 780лева,както и
че срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е три
месеца за двете страни. Установява се още ,че до ответника Р. е била
изпратена писмена покана от управителя на ищцовото дружество ,с която на
основание чл.193,ал.1 от КТ в срок от три дни от получаването й Р. е
следвало да даде писмени обяснения за това,че от 28.08.2023 година до
04.09.2023 година-5 работни дни не се е явил на работа във фирмата в
качеството му на работник по трудов договор.Последвали са писмени
обяснения от А. И. Р. ,в които същият сочи,че желае ясно да обясни,че
камионът е неизправен и няма как да работи така ,за което е уведомил
управителя.Със заповед № 28 от 18.09.2023 година на А. И. Р. заемащ
длъжността „шофьор- тежкотоварен автомобил“ в „М енд М Транспорт“
ЕООД е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ като в
3
мотивационната част на същата е записано „ че за периода от 28.08.2023
година до 04.09.2023 година А. Р. на длъжност –шофьор е отсъствал от
работа ,без да е представил извинителни доказателства за това“.В заповедта е
отразено ,че на основание чл.221,ал.2 от КТ работникът дължи обезщетение
в размер на три брутни възнаграждения за срока на неспазено предизвестие
от три месеца.Заповедта е връчена на ответника с известие за доставяне на
15.09.2023 година лично срещу подпис.
По делото е разпитана като свидетел А. И. Р.-майка на ответника ,която
в показанията си сочи ,че синът й през миналата 2023 година работел във
фирма „ М енд М Транспорт“,за която свидетелката знае ,че е базирана в
гр.Пазарджик.Длъжността му била шофьор на камион.По трудов договор
извършвал транспортни курсове на територията на Р България.Започвал
работа сутрин и се прибирал вечер като нямал установен час за прибиране ,а
като му свърши курсът.Имало моменти когато е трябвало да спи извън дома
им ,в случаите когато е трябвало да разтовари стока на адрес.Тогава синът й
спял в камиона.Същият обаче не бил оборудван с легло,поради което се
налагало той да спи или седнал на седалката или отзад в ремаркето.Това е
виждано от странични хора,които го питали „в кой век живее ,за да спи в
ремаркето“.Знае,че през зимата преспивал в хотел ,но лятото спял в
ремаркето или на седалката.Имало случай да шофира извън регламентираното
време ,а именно по 18 часа.Спомня си ,че през август 2023 година станал
инцидент със сина й , като при движение на камиона се откачили две гуми на
ремаркето.На място бил изпратен сервиз,който прехвърлил здрави гуми на
ремаркето и синът й успял да завърши курса като до адреса шофирал с
около 15 км.ч.Свидетелят заяви още ,че ответникът се обадил на шефа си,че
няма да ходи на работа и се принудил да напусне без предизвестие.
Касае се за иск по чл.221,ал.2 от КТ- При дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установи,че страните по делото са били обвързани от трудов договор №19
от 11.01.2023 година сключен със срок на изпитване на основание чл.70 от
4
КТ,като ответникът е заемал длъжност „шофьор –тежкотоварен автомобил-
12 и повече тона“ с основно месечно възнаграждение от 780 лева.Установи се
,че в договора страните са уговорили ,че срокът на предизвестието при
прекратяване на трудовия договор и за двете страни е три месеца като не е
спорно обстоятелството,че трудовият договор се е трансформирал в
договор за неопределено време.
В писмения си отговор ответникът твърди,че на 27.08.2023 година
уведомил работодателя си ,че повече няма да идва на работа и напуска поради
неизправност с камиона ,който управлявал ,за което се събраха и свидетелски
показания.
Според разпоредбата на чл.335,ал.1 от КТ трудовият договор се
прекратява писмено ,а съгласно чл.335,ал.2,т.3 от КТ - прекратяването на
трудовия договор настъпва с получаване на писменото изявление като в този
случай е без значение дали фактически е налице посоченото в изявлението на
работника основание за прекратяване. В процесния случай липсва такова
писмено изявление от работника ,поради което настоящият състав приема ,че
не е настъпило прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.221,ал.1 от КТ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че
ответникът е бил дисциплинарно уволнен като заповедта, с която е наложено
уволнението е влязла в законна сила и имено ,с оглед на дисциплинарното си
уволнение ответникът дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието с оглед на
безсрочно трудово правоотношение.
Установи се безспорно по делото,че основното месечно
възнаграждение на ответника по трудовото му правоотношение е било в
размер на 780 лева като за неспазено предизвестие от три месеца
обезщетението е в размер на 2340 лева.
С оглед на изложеното съдът следва да уважи предявения иск като
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2340 лева –обезщетение за
неспазено предизвестие ,ведно със законната лихва ,считано от 15.01.2024
година до окончателното изплащане.
В тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в размер на 625.60 лева
5
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. Р. с ЕГН-********** от гр. Пещера, ул.“**** да
заплати на „М ЕНД М ТРАНСПОРТ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, кв. Чайка, ул. “***“ № 5,
представлявано от С. С. сумата от 2340 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 2 от
КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2024 година
до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 625. 60 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6