Решение по КНАХД №600/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Т. П. с постоянен адрес [населено място], [улица], Решение № 104/16.05.2025 г., постановено по анд № 1216/ 2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 28/11.10.2024 г., издадено от кмета на О. Д., С. Г. като е намален размера на наложеното наказание „глоба“ от 300 на 100 лева, наложено по реда на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 за управление на дейностите по третиране на отпадъци и поддържане на чистота на територията на О. Д..

Недоволен от така постановеното решение, административно наказаният го оспорва като излага оплаквания за липса на мотиви, противоречия с материалния закон и съществени процесуални нарушения. Според касатора въззивният съд не е обсъдил в достатъчна степен спазването на административно-производствените правила при издаването на наказателното постановление. В тази връзка оспорва описаната в АУАН фактическа обстановка и заявява, че нарушението не било установено по безспорен начин. Прави искане и за изменение на решението в частта му, с която е осъден да заплати 500 лева разноски, тъй като тази сума надвишава пет пъти санкцията. По тези съображения моли оспореното решение да бъде отменено и да се намали размера на присъдените разноски.

Ответникът, кметът на О. Д., представляван от адв.Д. Д., редовно упълномощен, изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното решение. По отношение на искането за изменение на решението в частта му за разноските, изразява становище, че присъдената сума не е прекомерна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Административен съд –Добрич, в касационен състав приема, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна в частта й, с която се оспорва законосъобразността на решението, с което е потвърдено наказателното постановление. Съдържащото се в касационната жалба искане за изменение на решението в частта му за разноските, е основателно.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление (НП) № 28/11.10.2024 г. кметът на О. Д., е наложил на С. Т. П., за нарушаване на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № 6 за управление на дейностите по третиране на отпадъци и поддържане на чистота на територията на О. Д. (Наредбата), административното наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от същата наредба.

Наказателното постановление е било издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 19/28.08.2024 г. , с който служители на О. Д. установяват складирани в имота на С. Т. П., находящ се в [населено място] дол, [улица]огромно количество отпадъци от пластмаса.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, вкл. и гласните такива- показанията на разпитаните свидетели. Обсъдени са нарушената разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 2 и санкционната норма на чл. 26, ал. 1, т.2 от Наредбата като е прието, че е реализиран фактическия състав на отговорността за неправомерно складиране на отпадъци в частен имот.

Касационният състав намира, че решението на въззивния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон и не са налице заявените касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Съдът е допуснал неточност в мотивите си като е посочил, че нарушението е установено на 28.08.2024 г. – датата, на която е издаден АУАН. Видно от доказателствата по делото, нарушението е констатирано при проверка, извършена в имота на жалбоподателя в негово присъствие от служители на общината, след като му е била дадена възможност да разчисти имота си от отпадъци, на 30.07.2024 г. От така установените факти, е явно, че нарушението е установено на 30.07.2024 г., а не на датата, на която е съставен АУАН.

Тази неточност в мотивите на съдебния акт, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до извод за допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на административнонаказателното производство по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е издаден на 28.08.2024 г., и е в тримесечния срок от констатирането на нарушението и установяването на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Законосъобразни са изводите на районния съд, че правилно С. П. е санкциониран за нарушаване на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредбата, т.е. за деяние, изразяващо се в изоставяне на отпадъци в частен имот, което е забранено от сочената за нарушена норма. Деянието, обявено за наказуемо от чл.26, ал.1, т.2 от Наредбата, съответства на установената в АУАН и НП фактическа обстановка, която и касационният състав намира за напълно доказана от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

Районният съд е изменил наказателното постановление като е намалил размера на глобата от 300 на 100 лева. Изменението е в интерес на оспорващия и поради липса на касационна жалба от наказващия орган, касационният състав не следва да го обсъжда.

По тези съображения касационният състав приема, че постановеното решение е правилно и законосъобразно в частта, с която е изменено наказателното постановление.

По отношение на искането за изменение на решението в частта му за разноските, включено в касационната жалба, настоящият състав на Административен съд Добрич приема следното:

С § 27 на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (Oбн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е създаден нов чл. 176а, който въвежда специална процедура за изменение на решението в частта за разноските по АПК. Съгласно разпоредбата чл. 176а, ал. 4 от АПК, при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Доколкото нормата на чл. 176а от АПК е процесуална, касационната инстанция приема, че същата има незабавно действие и следва да намери приложение не само в бъдещи производства, но и по висящите такива, образувани при действието на стария процесуален закон. Касационната жалба е приведена в редовност след влизане в сила на разпоредбата на чл. 176а от АПК /05.09.2025 г./, поради което компетентен да се произнесе по искането е настоящият съдебен състав.

С обжалваното решение РС- Добрич е приел, че претенцията на наказващия орган за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение е основателна с оглед нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК и представените на л. 61 от делото договор за правна защита и адвокатско пълномощно.

Касационният състав счита неправилно и незаконосъобразно решението в частта му, с която С. Т. П. е осъден да заплати на О. Д. разноски в 500 лева. Действително в този случай разноски се дължат и поради липса на направено възражение за прекомерност, няма пречки съдът да ги присъди в искания размер. За разноските обаче ответната страна е представила единствено договор за правна защита и пълномощно, които не са достатъчни за доказване на тяхното извършване. С представения договор за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение от 500 лева, но по делото не са представени платежни документи – касов бон, фактура или извлечение от банков превод, удостоверяващи реалното заплащане на договореното с договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 500 лева.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. ОСГТК на ВКС приема с тълкувателното решение, освен че в договора следва да е вписан начина на плащане, то ако е договорено заплащане по банков път, задължително следва да се представят доказателства за това.

Неправилно районният съд е присъдил разноски в полза на ответната страна, без да са представени доказателства, че разноските са платени. По тези съображения следва да се отмени решението в частта му на присъдените разноски.

Пред касационната инстанция ответната страна прави също искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като представя в съдебното заседание Договор за правна защита и съдействие № 48502 от 13.11.2025 г. с договорено възнаграждение от 350 лева, платимо по банков път и пълномощно, дадено на адм.Д. за процесуално представително по КАНД № 600/2025 г. по описа на Административен съд Добрич. Доказателства за заплащане на договорените разноски от 350 лева – банково извлечение, фактура, касов бон или друг банков документ, пред касационната инстанция също не се представят. Поради липса на доказателства за реално извършване, т.е. плащане на претендираните разноски, същите не следва да се присъждат .

Воден от горното, Административен съд Добрич в касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104/16.05.2025 г., постановено по анд № 1216/ 2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 28/11.10.2024 г., издадено от кмета на О. Д..

ОТМЕНЯ Решение № 104/16.05.2025 г., постановено по анд № 1216/ 2024 г. по описа на Районен съд – Добрич В ЧАСТТА му, с която С. Т. П. е осъден да заплати на О. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.