Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 06.08.2018 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на единадесети юли две хиляди
и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 360 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Д.Н.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 16-1204-000620 от 01.04.2016
г. на Началник група при ОДМВР-София, сектор Пътна полиция, с което са му
наложени административни наказания: 1. глоба от 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП; 2. глоба
от 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП; 3. глоба
от 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 4. глоба от 300 лева
по чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му.
Твърди, че закупил на следващата бензиностанция годишен винетен стикер, тъй
като на предишните имало седмични.
В съдебното заседание жалбоподателят моли
за отмяна на наказателното постановление, като счита, че са налице смекчаващи
вината обстоятелства.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Г № 349111/ 03.03.2016
г. от Ц.С.К., младши автоконтрольор в СПП към ОДМВР София за това, че на 03.03.2016
г. около 10.00 ч. на автомагистрала Тракия 10 км в посока към гр. П. управлява лек
автомобил …………..с рег. №……….., собственост на Н.А.А., като: 1. Не представя свидетелство за регистрация на МПС,
част II; 2. МПС не е преминало на годишен
технически преглед; 3. Не представя контролния талон към СУМПС; 4. Не представя винетен стикер от категория К3 за
2016 г. и квитанция, с което е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2, чл. 147, ал. 1,
чл. 100, ал. 1, т. 1, 139, ал. 5 ЗДвП. В АУАН е вписан като свидетел Г.П.К.,
които не може да бъде призован за да бъде разпитан по делото.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 16-1204-000620 от 01.04.2016 г. на
Началник група при ОДМВР-София, сектор Пътна полиция, с което са му наложени
административни наказания: 1. глоба от 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП; 2. глоба
от 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП; 3.
глоба от 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 4. глоба от 300 лева
по чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП за това, че на
03.03.2016 г. около 10.00 ч. на автомагистрала Тракия 10 км в посока към гр. П.
водачът управлява лек автомобил …… с рег. № ……….., категория
М1, не представя СРМПС, част II; автомобилът не е представен на ГТП в определения срок; същият
не представя контролния талон към СУМПС; не представя валиден винетен стикер от
категория К3. и няма квитанция за закупуването й за движение по републиканската
пътна мрежа за 2016 г., като е извършил:
1. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява или за тегленото
от МПС ремарке; 2. Водач управлява ППС, което не е представено на технически
преглед; 3. Не носи контролния талон от свидетелството за управление; 4.
Управлява по републиканските пътища ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко
места с мястото на водача, за което не платена винетна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата.
Представена е заповед № 8121з-748/24.06.2015
г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя
и наказващия орган.
Посочената фактическа обстановка се установява
от горепосочените писмени доказателствата по делото и показанията на свидетеля Ц.
С. К., който съдът кредитира, като последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 10.08.2017 г. и е обжалвано на 14.08.2017
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административнонаказателно производство се образува със съставяне па
акт за установяване на извършеното административно нарушение. Законосъобразно
съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на
санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно
сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават обективното
изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото
репресиране на извършителя на нарушението.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в
чл. 42, т. 7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че
актът следва да бъде подписан от поне един от свидетелите, посочени в него.
Употребата на множествено число не оставя съмнение, че изискванията на закона
ще бъдат спазени тогава, когато актът се съставя в присъствието на най-малко
двама или повече свидетели, като по отношение на максималния им брой не е
предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел невинаги води
до опорочаване на процедурата, като критерий в тази насока, следва да бъде
обосноваността на констатациите, съдържащи се в акта. В преценката си дали да
издаде наказателно постановление административно наказващият орган се основава
на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП в рамките на производство по
налагане на административното наказание имат доказателствена сила до доказване
на обратното. От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат доказателствена сила. Това е и позицията,
категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г. Нарушителят
не е длъжен да доказва невиновността си, а административно-наказващият орган е
този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от
нарушителя и вината. Ако в съдебната фаза на производството показанията на
единствения свидетел, ведно с тези на актосъставител я, са единни, взаимно се
допълват, безпротиворечиви са и позволяват на съда да формира категорични
изводи по фактите, нарушението на чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН не би следвало да се
третира като съществено. В случая АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3
вр. ал. 1 ЗАНН и при невъзможност да се призове и разпита единствения свидетел Г.П.К.,
поради което следва да се приравни на съставяне на акта в отсъствие на
свидетели.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно
следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
16-1204-000620 от 01.04.2016 г. на Началник група при ОДМВР-София, сектор Пътна
полиция.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: