06.02.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шести януари две хиляди двадесет и
трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1088 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от М.М.С. ***, против Решение №1012-26-444-1 от 31.10.2022г. на Директор ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО. Твърди се, че обжалваното решение, с което била отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-869/08.09.2022г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно било приложено материалното право и неправилно не било зачетено времето на редовна военна служба като действителен стаж за периода от 15.01.1973г. до 15.01.1975г. – 2г., 00м., 01 дни. Нормата на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му. Обжалваното решение установявало, че безспорният доказан трудов стаж бил 13 години, 11 м., 07 дни, а заедно със зачетен стаж от редовната военна служба се удостоверявало наличието на предпоставките за придобиване на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено Решение №1012-26-444-1 от 31.10.2022г.,
издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, а
административната преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново
разглеждане при правилно прилагане на материалното право, като бъдат присъдени
и направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор
на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като я счита за
неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление пред ТП
на НОИ Хасково вх.№2113-26-638/09.05.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
След извършване на справки и обсъждане на
представени доказателства с Разпореждане №**********-2140-26-869/08.09.2022г. е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като разпореждането е обжалвано със
съображения относно зачитане на трудов стаж в периода на отбиване на редовна
военна служба. От данните в пенсионната преписка е било установено, че М.М. е
роден на ***г., като към датата на заявяване – 09.05.2022г. имал навършена
възраст от 66г., 10м, 07 дни и осигурителен стаж, положен за периода от
15.01.1975г. до 20.05.1992г.: осигурителен стаж от втора категория труд – 13
г., 04м., 21 дни; осигурителен стаж трета категория – 02г., 06м, 17 дни, общ
осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд -
19г., 03м, 13 дни. Изрично е посочено, че за периода от 15.01.1975г. до
15.01.1977г. осигурителният стаж за военната служба – общо 02г., 01 дни, не е
действителен съгласно пар.1, ал.1, т.12 от Д КСО.
При установения осигурителен стаж и възраст
пенсионният орган счел, че за жалбоподателя не се следва пенсия при условията
на чл.68, ал.1 -2 от КСО, както и такава по реда на чл.68, ал.3 от КСО – в
първия случай, тъй като има навършена изискуема възраст, но няма осигурителен
стаж от 39г., 02м, а само 19г., 03м, 13 дни, а във втория – тъй като няма
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. В мотивите на оспореното
решение е прието, че в разгледаното разпореждане пенсионният орган правилно
е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият е отчел легалната дефиниция на пар.1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО и зачетения стаж, положен от жалбоподателя, представляващ
наборна служба, не бил действителен. Правилно не бил зачетен периода от
15.01.1975г. до 15.01.1977г., тъй като при установения действителен трудов
стаж, положен от жалбоподателя, то той нямал към датата на заявлението право на
лична пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО, защото не били налице
кумулативните предпоставки – имал навършена изискуема възраст, но нямал 15
години действителен осигурителен стаж, а имал 13г., 11м., 07 дни.
Приложен е опис на осигурителен стаж,
справка от Регистър на осигурените лица, удостоверение обр. УП-2, УП – 3, както и копие от
трудова и военна книжка, удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
Оспореното решение е постановено на 31.10.2022г.,
получено от представител на жалбоподателя на 07.11.2022г., а видно от
отбелязването върху жалбата същата е подадена в срок пред ТП НОИ Хасково на 10.11.2022г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
При така установената фактическа обстановка съдът
счита, че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е
отхвърлена жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е незаконосъобразно.
Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи
решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая
законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е
решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и
посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.
Между страните съществува спор относно
времето на редовна военна служба за периода от 15.01.1975г. до 15.01.1077г. с продължителност – 02г.,
00м, 01 дни, което не било зачетено като действителен
стаж по чл.68, ал.3 от КСО. Съгласно пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО "действителен стаж е действително
изслужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски." Жалбоподателят има зачетен общ осигурителен стаж, като изрично се
посочва, че времето на наборна служба от 2г., 00м., 01 дни не е действителен
стаж. В разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят
осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В
този смисъл категорична е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, която признава за осигурителен стаж от трета
категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни
вноски от републиканския бюджет. Относима към спора е и разпоредбата на чл.81 от отменения ППЗП, съгласно която изслужената наборна военна служба се
зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е положен при
действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на пар.9, ал.1 от КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до
31.12.1999г. и съгласно действащите дотогава разпоредби. Изводът на пенсионния
орган, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, която е изрично заявено в оспореното разпореждане от
24.08.2022г. е лишен от правно основание. Разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България - отм., изрично
признава на служещите редовната военна служба във Въоръжените сили от войнишкия
състав за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл.9, ал.7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за
сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било задължително осигурено и за
посочените в пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и други осигурителни рискове. Със
създаването на посочената допълнителна разпоредба не отпада правото на зачитане
на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж. Поради това трудовият
стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на военна служба, е
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО във връзка с пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. С оглед на това, изслуженото от М.М. време
на военна служба, представлява действителен осигурителен стаж. В този смисъл
следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП
на НОИ Хасково, така и ръководителят на ТП на НОИ Хасково, са преценили
материално незаконосъобразно, като са приели, че редовната военна служба не
следва да се зачита като действителен осигурителен стаж. С прибавянето на този
стаж като действителен общият размер на действителния осигурителен стаж към
датата на заявлението на М.М. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.68, ал. 3 от КСО се установява, че е повече от 15 години, което е над
изискуемия законов минимум в посочената разпоредба от 15 години действителен
осигурителен стаж. Така правото на пенсия за жалбоподателя при условията на чл.68, ал.3 от КСО се следва поради наличието на двете кумулативно
изискуеми предпоставки – М.М. е навършил изискуемата по закон възраст, както и
има изисквания от закона действителен осигурителен стаж от минимум 15 години.
С оглед посоченото относно зачитане на
редовната военна служба съдът счита, че се установява неправилно прилагане на
материалния закон от страна на ответника. Така се обосновава извод, че
оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на атакувания акт, ведно с потвърденото с
него незаконосъобразно разпореждане, и преписката по заявлението на М.М. следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Поради крайния извод на съда за
основателност на жалбата ответната страна следва да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски – 350,00 лева, определен съобразно приложимата
разпоредба на чл.8, ал.2, т.2. от Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно представения
договор за правна защита и съдействие сумата от 550,00 лева адвокатско
възнаграждение е уговорена и заплатена, но към 26.09.2022г. /дата на сключване
на договора/ е действаща посочената разпоредба, а като се има предвид
направеното възражение за прекомерност, както и обстоятелството, че в настоящия
процес не се разкрива фактическа и правна сложност, то разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат определени съобразно предвидения минимум.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от М.М.С. ***,
Решение №1012-26-444-1 от 31.10.2022г. на Директор ТП на НОИ Хасково, издадено
на основание чл.117, ал.3 от КСО, с което била отхвърлена жалба срещу
Разпореждане №**********-2140-26-869/08.09.2022г. на Ръководител на Пенсионно
осигуряване към ТП на НОИ Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх.№2113-26-638/09.05.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Хасково да заплати на М.М.С., ЕГН **********,***, направените разноски
по делото в размер на 350,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Съдия: