Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на
двадесет и шести
февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Теменужка Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1026 по описа за 2019 година на РС
Елин Пелин, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Я. Я.З., ЕГН ********** чрез своя баща
и законен представител Я.Д.З., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***, пл.
„Св.Николай Чудотворец“ № 2, ет.3, офис 6 е
предявил иск с правно основание чл.150 от Сeмейния кодекс срещу В.В.С.,
ЕГН ********** ***. Моли се съдът да постанови решение, с което да измени размера на присъдената издръжка с Решение
постановено по гр.д. № 638/2013 г. по описа на РС Елин Пелин, влязло в сила на
29.10.2013 г., с което ответницата В.В.С. е осъдена да заплаща на детето си Я.Я. З. чрез неговия баща и законен
представител Я.Д.З., като я увеличи от 100.00 лева на 180.00 лева месечно,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелство, което да е основание
за нейното изменение или прекратяване.
Сочи, че от влизане в законна сила
на цитираното решение, са изминали повече от шест години и са налице съществени
изменения на обстоятелствата с оглед възрастовото израстване на детето,
образованието му и задоволяване на значително нарасналите му нужди за храна,
учебни пособия, средства за допълнителни занимания в свободното време, като
тренировки по борба, кино почивки на море или планина, разходи за медицинско
лечение и др. От значение са и промените в социалноикономическите условия на
живот в страната ни, включително и инфлационните процеси, които също са довели
до увеличение на цените на всички стоки и услуги, което води до многократно увеличаване
на разходите за отглеждане и възпитанието на детето, поради което първоначално
присъдената издръжка не може да ги покрие и се явява явно недостатъчна. Твърди
се, че от фактическата раздяла между родителите на детето през 2013 г., детето
Я. живее само с баща си, който
полага и непосредствените грижи за него.
Ответницата освен присъдената месечна издръжка от 100.00 лева, която е плащала
почти редовно през годините до месец юни 2019 г., когато е последната месечна
вноска за издръжката не е полагала
каквито и да било други грижи за сина си, не е давала никакви допълнителни
средства, с които да се покриват разходите, които са възниквали във връзка с
отглеждането на детето. Нещо повече, ответницата дори не се е интересувала от
сина си, не го е виждала, не е полагала никакви грижи за него, не е
осъществявала контакт с детето, дори не го е чувала по телефона. Всички грижи
за отглеждането и възпитанието на детето, всички средства необходими за
задоволяване на нуждите му, включително и консумативите за домакинството се
поемат единствено и само от неговия баща – такива са разходите за отопление,
ел.енергия, вода и други разходи.
През тази учебна година Я. е ученик в
IV клас в НУ Х. ***, а от 2013 г.
тренира борба в СК Х. Т. – с.М., за което ежемесечно бащата плаща такса в размер на 40.00 лева.
Необходимите средства за отглеждането и възпитанието на детето Я. са по-големи от собствените възможности на бащата да
осигурява такива, тъй като работи на длъжност „монтажник електрически елементи“
в „….. ООД и средномесечното му нетно
възнаграждение е в размер на 1195,50 лева, което е недостатъчно за заплащане на
всички разходи по отглеждането на детето, за домакинството, както и за
личната издръжка. Съгласно Семейният
кодекс родителите на децата имат не само правно, но и нравствено задължение да
се грижат за физическото, умственото, нравствено и социално развитие на децата,
да се грижат подобаващо за децата си, да формират възгледите им и да осигуряват
образованието им съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите на
децата и с цел израстването им като самостоятелна и отговорна личност.
Изложеното обуславя правния интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли се съдът да допусне предварително изпълнение
на решението.
Препис от исковата молба и
доказателствата са изпратени на ответницата В.В.С., която в срока по чл.131
от ГПК депозира писмен отговор, с
който счита предявеният иск за допустим,
но недоказан. Твърди, че в периода от месец ноември 2013 г. до месец април 2019
г. била безработна и не реализирала никакви доходи, но въпреки това заплащала
месечната издръжка от 100.00 лева. От 01.05.2019 г. е самоосигуряващо се лице и
няма брутен доход, няма изплатени доходи и дивиденти през 2019 г.. Твърди, че
синът й Я. е на десет години и още е малък,
поради което има обичайните за едно учащо се десетгодишно дете нужди за храна, облекло, задължително обучение, а така
също и участие в извън училищни форми за обучение, социално общуване,
физическо, културно и духовно развитие. Ето защо не става въпрос в случая за
някакви специални способности и таланти, а за обикновените за всяко съвременно
дете потребности за физическо и духовно развитие в извън училищни форми на
занимания. Твърди, че дори за периода м.юли 2019 г. м. август 2019 г. и месец
септември 2019 г. е заплатила месечна издръжка в размер на 140.00 лева. В този
смисъл се иска съдът да вземе предвид, че заплаща издръжка и на още едно
непълнолетно дете Георги Людмилов Борисов чрез неговия баща и законен
представител Людмил Борисов Георгиев в размер на 100.00 лева.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от Решение от 29.10.2013 г.
постановено по гр.д. № 638/2013 г. по описа на РС Елин Пелин и влязло в сила на
29.10.2013 г. е, че упражняването на родителските права по отношение на детето Я. Я. З. е предоставено на бащата Я.Д.З..
Със същото решение майката В.В. Захариева е осъдена да заплаща на сина си Я. Я. З. месечна издръжка в размер на
100.00 лева.
Представено е удостоверение за
раждане № 091591/30.10.2009 г. издадено от район Младост, Столична община, видно
от което родители на Я.Я.З. с ЕГН ********** са В.В.
З. и Я.Д.З..
От удостоверение № 69/26.11.2019 г. издадено
от Начално училище «……» се установява, че Я. Я. З. е записан като ученик за учебната 2019/2020 г. в IVа клас и посещава редовно учебните занятия.
Представено е удостоверение №
268/02.10.2019 г. издадено от ….ООД, удостоверяващо, че Я.Д.З.
е получил брутно трудово възнаграждение
за периода от м.12.2018 г. до м.11.2019 г. сума в размер на 18485,60
лева. Представено е и удостоверение № 269/02.12.2019
г. издадено от ….. ООД, в което е отбелязано, че за
периода от месец 12.2018 г. до м.11.2019 г. Я.Д.З. е получил нетно трудово
възнаграждение в размер на 14344,47 лева.
Видно от удостоверение №
1/13.01.2020 г. издадено от фирма В. – В.ЕООД е, че В.В.С. за периода месец май 2019 г. до месец
декември 2019 г. е получила сума в
размер на 4,480 лева.
От разписка № 0200010108117158
се установява, че В.В.С. е заплатила
издръжка за детето си Я.Д.З. за месеците 7,8 и 9.2019 г. в размер на 420.00
лева. С разписка № 0200010108090959 В.В.С. е заплатила на Л. Б. Г. издръжка в размер на 300.00 лева за месеците 7,8 и 9.2019 г.
Установява се от удостоверение за
раждане № 488435/14.05.2003 г. издадено от Община Б., област В., че В.В.С. и Л. Б. Г. имат роден син Г. Д. Б., ЕГН **********.
Към доказателствения материал по
делото са приобщени и фискални бонове за закупени дрехи, справка от Теленор,
разписки за платени сметки за телефон, интернет, електрическа енергия, вода.
От становището на изготвения
социален доклад от Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин се установява, че
детето Я.Д.З.
се отглежда
от своя баща Я.З.. Между бащата и детето е изградена добра емоционална връзка,
двамата получават подкрепа и от дядото на детето по бащина линия, който живее в
гр. Елин Пелин. Връзката между детето и
биологичната му майка е прекъсната, тъй като по данни на бащата тя трайно се е
дезинтересирала от грижите за сина си.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Х. М. И. и Ц.С.Г.. Свидетелят И. заявява, че познава Я. и сина му от 10 години,
тъй като с Я. са колеги и приятели. Известно му е, че е разведен и живее сам с
детето си Я. като майката на детето
никога не е виждал и не я познава, не му е известно да е полагала каквито и да
било грижи за детето и да се интересува от него. Единствените грижи за
отглеждане на детето се полагат от бащата, който се стреми съобразно
финансовите си възможности да задоволи потребностите му. Детето ходи на борба,
но иска да посещава и други мероприятия, но това е свързано с финансовите
възможности на бащата, а той не може да се справи с всички разходи сам. Като
всяко дете и Я. иска в свободното си
време да ходи на кино, да играе с приятели, да излиза, да ходи на екскурзии, но
бащата не може да посрещне всички тези разходи. На детето трябва да се купуват
учебни пособия, да се заплащат разходите за интернет, отопление и всички други
разходи в домакинството. Свидетелят твърди, че Я. се стреми да води детето на
море, като заедно са ходили на екскурзии, и всички тези разходи отново се
поемат единствено и само от бащата Я..
От показанията на свидетеля Ц.Г.
се установява, че с Я. се познават от деца, повече от 35 години. Известно му е,
че Я. е разведен и сам се грижи за сина си Янис, тъй като неговата майка не
полага никакви грижи за сина си. Тя го оставила още докато бил бебе на не
повече от 2 годинки, като от този момент свидетелят не я е виждал и не му е
известно дори да е идвала да види сина си, въобще не се интересува от него.
Дори детето Я. никога не говори за
майка си. Я. се грижи много добре за сина си и гледа да не го лишава от нищо,
но все пак доколкото стигат финансовите му възможности. Янис посещава
тренировки по борба и има желание да посещава и други спортове, като например
плуване, но за това са необходими средства, които бащата не може да си позволи.
Твърди, че майката не заплаща редовно издръжката за сина си Янис. От
Удостоверение изх. № 3105/18.11.2011 г. издадено от «Керамикс» АД е видно, че
С оглед така изложената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи: За да съществували
при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в съществено изменение
на нуждите на издържания или
Според
чл.143, ал.2 от Семейния кодекс, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът
на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителя - чл.142, ал.1 от Семейния кодекс, а ал.2 предвижда, че минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На
основание чл.150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на
чл.142 от Семейния кодекс следва да се прилагат както, когато се иска за първи
път издръжка, така и когато по реда на чл.150 от Семейния кодекс се иска
увеличение /респ. намаление на нейния размер/ поради промяна на
обстоятелствата, при които е била определена преди това.
В производството по чл.150 от Семейния кодекс от значение е единствено
дали след влизане в сила на 29.10.2013 г. на съдебното
решение на РС Елин Пелин по гр.д. № 638/2013 г., с което е определена
първоначалната издръжка е настъпила някаква промяна в обстоятелствата съгласно
чл.142, ал.1 от Семейния кодекс, т.е нужда от увеличение на издръжката
и възможност за предоставянето
й. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички
обстоятелства. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка
и това да се дължи на различни причини или
само изменение досежно възможностите на
онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от Семейния
кодекс.
В случая ищецът твърди, че след влизане в сила на горепосоченото съдебно
решение е настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа на които е била
определена предишната издръжка, свързани
с икономическата обстановка, нарасналите потребности
с оглед израстването и образователния
процес, размерът на минималната издръжка. От тогава действително
са изминали повече от седем години, един дълъг период, през който несъмнено нуждите
на детето са се увеличили във всеки един аспект от живота му. През изминалия
период от време са нараснали потребностите на детето от храна, облекло,
културни и образователни потребности, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжка в размер от 100,00 лева месечно, който размер от години и към момента противоречи
и на нормативно установения минимум. С постановление № 350/19.12.2019 г. на
Министерския съвет минималната работна заплата за страната е в размер на 610.00
лева, което определя и минималния размер за издръжка на едно дете на 152.50
лева месечно. Изложеното сочи, че получавана от детето Я. Я. З. издръжка от 100.00
лева е много под законоустановения минимум от 152.50 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице
основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение
на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г.. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран.
Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Нарастването на
потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време на
присъждане на предишната издръжка, така
и с оглед възрастта му - понастоящем на 11 години – възраст свързана с
динамично израстване, когато нарастват духовните и материални потребностите на
децата, респективно и разходите по тяхното задоволяване. На ненавършилите пълнолетие деца родителят
дължи издръжка безусловно, независимо
дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си /за разлика от
издръжката по чл.144 от СК/, поради което възражението на ответницата, че реализира доходи в минимален
размер и че следва да заплаща издръжка в размер на 100.00 лева и за друго дете,
съдът намира за неоснователни.
Ответницата е в работоспособна
възраст и би могла да реализира доходи, с които да осигурява издръжка на своя
син Янис, за
да бъдат осигурени необходимите условия и средства, които да му гарантират
нормален живот и развитие. При определяне на издръжката съобразно възможностите
на всеки един от родителите поотделно, следва да се вземат предвид и
непосредствените грижи на родителя, на когото е предоставено за отглеждане и
възпитание детето.
В случая майката не полага каквито и да
било грижи за сина си, дори още от навършване на двегодишната му възраст,
когато го е изоставила, не го е търсила и не се е интересувала от него. И
въпреки, че същата е твърди, че реализира доходи в минимален размер, това не я
освобождава от задължението за заплащане на издръжка на своето ненавършило
пълнолетие дете, тъй като е в работоспособна възраст. Бащата Я.З. е този, на
когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Я. и който сам се грижи за
физическото, психическо и духовно израстване на детето, само посреща всички финансови
разходи, свързани с домакинството, в което отглежда сина си.
Като съобрази всички тези
обстоятелства, съдът намира, че за задоволяване на най-необходимите
потребности, без каквито и да било луксозни такива, за издръжка на детето са необходими не по-малко от 340.00 лева на
месец, от която сума ответницата би могла да участвува с 180.00 лева месечно в рамките на общо дължимата от родителите издръжка. Останалата сума ще
бъде осигурявана от бащата, който реално ще полага и
непосредствените, ежедневни грижи за отглеждане и възпитание на детето, следва да заплаща
разноските по домакинството за отопление, електричество, вода и други битови
сметки.
Ето защо при така установените
обстоятелства настоящият съдебен състав след като съобрази установените
потребности на детето, които несъмнено са нараснали във времето и несъмнено ще
нарастват и в бъдеще предвид предстоящото му израстване и свързаните с това обстоятелство разходи,
счита, че предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания размер от
180.00 лева, като присъдената издръжка
в размер на 100,00 лева бъде увеличена
на 180,00 лева, считано от
подаването на исковата молба - 12.12.2019 г. до
настъпване на причини, които да обусловят изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
Съгласно
нормата на чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, в тежест на ответницата
В.В.С. следва да се възложи дължимата държавна такса от 259.20 лева, дължима върху увеличеното по размер задължение за издръжка.
При този изход от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски на ищцовата
страна в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
В
изпълнение нормата на чл.242, ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението в частта относно увеличената по размер
издръжка. Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка,
дължима от В.В.С., ЕГН ********** *** на непълнолетното дете Я. Я. З., ЕГН ********** чрез неговия
баща и законен представител Я.Д.З., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***,
пл. „Св.Николай Чудотворец“ № 2, ет.3, офис 6, определена със съдебно решение постановено
по гр. д. № 638/2013 год. на РС Елин Пелин, влязло в сила на 29.10.2013 г.,
като я увеличава от 10.00 /сто/ лева на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ . ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН ********** да
заплаща на сина си Я. Я. З., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Я.Д.З., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 180.00 лева (сто и осемдесет лева), считано от 12.12.2019 год. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно
със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски. ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Елин
Пелин държавна такса в размер от 259.20
лева (двеста
петдесет и девет лева и двадесет стотинки). ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН ********** да заплати на Я.Д.З., ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 400.00 лева (четиристотин лева). ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение
на решението в частта му относно увеличената месечна издръжка. Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок считано от 11.03.2020 г., за което страните
уведомени в открито съдебно заседание на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: